|
|
Samba-black out
Live2Dive
01-12-2005 10:47
|
Все си мислех че "анестезиолог-реаниматор" е една специалност... Мой приятел специализираше "Анестезиология" в Реанимацията на МА - ходи ги разбери медиците...
Много добре ще е хората да са съвсем наясно с опасностите на спорта, Катчо. Защото дори думата "безопасност" е твърде мека като понятие в подводния спорт. По-скоро става въпрос за "оцеляване" в неестествената среда...
<span class='smallblacktext'>[ Редактирано Sat Dec 03 2005, 07:39PM ]</span>
|
|
|
Ачо аз съм на ясно е чуждата среда!И даже съм привърженик на здравословния страх!Морето е по голямо от нас и само едно негово дихание и си на ония свят!Но алтави хора колкото щеш а Бг бабаити двойно!
|
|
|
имах подобен случай преди 6 или 7 год. на Змийския остров...значи три дни преди случката бях поразил 2 добри по размери лаврака пак почти на същото място , след което последваха два дни ядене и пиене...към края на втория ден ненадейно ни дойдоха на гости от Кюстендил и за тях останаха само разказите и почти нищо от рибата...пиша това за да разберете колко нахъсан бях в деня на случката да ударя още два лаврака( те пък ще стоят да ме чакат) и да защитя репутацията си на голям майстор(на масата) и да се отсрамя пред гостите(яко бяха зажаднели за риба)....така отиваме аз със една тълпа сеирджий (баща ми ,родн. и т.н.) на мястото до острова и ужас - мъртвак , аз пък махмурлия , както и да е влизам , ни риба , ни рак- само мъртвак дето ме люлее като астронавт на тренировки за дублиор , излизам аз и драйфам - срам голям...отказах се да търся морските вълци и влязох в съседното по тихо заливче и още влязъл , не влязъл насреща ми огромен силует и естествено стрелях без изобщо да се замисля....и като ме дръпна тая ти ми морска котка , все едно три немски овчарки на общ повод ,в началото изобщо и не сварих да тръгна нагоре , даже ми беше малко смешно как се возя безплатно , но като ме обгърна мътилката и мрака на една сериозна вече дълбочина(?нямах буи) се замислих да си пусна ли харпуна или да рискувам и като се сетих за гостите чакащи ме на брега , повлякох след себе си непосилния си товар към повърхноста , в началото нямаше сериозна съпротива , но на 2,3 метра под повърхноста (както при Лайв) битката стана жестока - метър нагоре , метър надолу...втори път се замислих и си викам : "последен напън" , виждах вече само разни сияния и искри и изобщо не знаех дали плувам нагоре , по едно време усещам , че съм на повърхноста и чак тогава се усетих ,че мога да дишам и си поех така сладко въздух , толкова колкото може би като съм се раждал....котката излезе 13 кг. и аз пак бях героя , но аз си знаех на каква цена , за който не вярва шипа си го пазя в офиса....моля ви не правете като мен , не си струва!!!
|
|
|
тва беше една моя реплика от "историй"на една статия на батко Лайв , мисля си че тук е също подх. място за нея....какво дочувам Уиш , отборче нещо ще се прави 
|
|
|
самба или мамба , аз стоях на повърхноста без да дишам и тва ще го помня цял живот &|
|
|
|
От няколко дена си мисля да предложа на админа да напише една статия за макарите. Аз не съм си патил още, но миналата седмица реших да си купя макарата докато не е станала някоя беля. Така че Уиш, или някой който има опит може да драсне 2-3 реда за тива.
|
Live2Dive
08-12-2005 18:36
|
Snoopy, какво точно те интересува за макарите? Аз имам макара Beuchat Mundial на един от харпуните , но го ползвам само от лодка. Предполагам че в черно море е удачна и за влизане от брега. Това което най не харесвам на макарите е че отнема много време да намотаеш кордата обратно на макарата, особено ако някоя голяма риба е измъкнала 20-30 метра .
|
|
|
Live ,
Предполагам че темазата за макарите е избягвана умишлено от админите, защото предполага дълбоко гмуркане. А както знаем слизане под 12м е опасно за хората без опит (включвам и себе си). Но ако все пак ако сляза на 10м и уцеля риба в края на апнеата макарата много би ми помогнала. Най-малкото мога да изляза да раздишам спокойно и да се върна да си взема рибата. А ако рибата е по-голяма, макарата би трябвало да е задължителна. Предполагам че Булти би се справил много лесно с морската котка ако е имал макара.
Ако гмуркаме за платерини не може ли да я държим затворена ?
Това са само предположения  Мисля че в статията за аксесоарите могат да се систематизират няколко реда за макарите, защото дават безопастност.
|
Wishbone
08-12-2005 21:05
|
Снупка, не е това причината да няма статия за макарите...
Просто липсата на време. Освен това в българия макара ти трябва както на дълбоко, така и на плитко. Аз самият не ползвам, но и моите "трофейни" екземпляри са малко.
Та предлагам, който е опитен с макарите, да напише статийка без да се стеснява.
|
|
|
Здравейте приятели,
За пореден път се убеждавам че това е един от най полезните сайтове, които съм срещал в мрежата. Тъй като с подводен риболов се занимавам от две години и нямам вашия опит и в същото време съм лекар искам да взема отношение по темата.
При едното от състоянията за което пишете –самбата става въпрос за хиперкапнея т.е. повишено парциално налягане на въглеродния двуокис в кръвта при което на фона на хипоксията се загубва мускулниятонус на мозъчните съдове и те се разширяват при което мозъка се оказва по кръвонапълнен , като се има в предвид че при апнея се покачва кръвното налягане и пулса пада се стига до т.нар вазогенен мозъчен отток които се съпътства от обърканост загуба на съзнание и гърчове, тъикато въглеродния двуокис е естествен дразнител на дихателния център не необичаино преди да настъпи това състояние да има пориви за вдишване.
При другото състояние хипервентилацията води до изхвърляне на въглеродния двуокис-хипокапнея и до повишаване на парциалното налягане на кислорода ,което от своя страна води до свиване на съдовете на мозъка и мозъка започва да не се “кръвооросява” добре при което настъпва замайване ,причерняване пред очите загуба на съзнание изтръпване на крайниците крайния резултат от ексцесивна хипервентилация може да бъде и исхемичен исулт или цитотоксичен мозъчен отток.
|
Wishbone
26-12-2005 14:50
|
Шамов, благодаря!
Ако можеш да доразвиеш темата ще е много полезно!
|
|
|
Шамов, ако непосредствено след хипервентилация се гмурна на 10 и повече метра, което съм правил за мой срам, до пристигането долу не усещам нищо различно... Долу настроението пораства доста - резултат от намаленото количество СО2 и увеличеното парциално такова на О2 в същия обем (на моето тяло, кръв, лимфа и пр.), повлияно и от бързото увеличаване на околното налягане...Изчезва способността ми да преценявам времето на престоя "на око". При въпросния случай зет ми от лодка 2 пъти държеше котвата с привързан за нея моя колан, а аз раздишвах...Когато хванех колана той пускаше и тръгвах надолу без усилия -като онези гмуркачки за бисери - винаги с поне 4 кг камък в ръка, без никакви костюми. След 7-8 м спокойно пусках колана и котвата и продължавах до 15-16 м - планирайки. Престоях неизвестно време и спокойно си излизах... на третия път зет ми отказа да вади мокрото хлъзгаво въже с 10 кила олово, аз си сложих колана, (без буй!?!!) и...раздишах до хипер...Пак отидох долу, нямаше никаква риба, в един момент си казах "Не стоя ли твърде дълго тук?" отблъснах се и тръгнах нагоре... Както си тръгнах без пориви за вдишване, те дойдоха бързо и изведнъж станаха много силни. Нагоре, нагоре, дай газ, въздухът ми свърши, посегнах към катарамата на колана, но толкова труд бях хвърлил да го направя, че се отказах. Това за малко не ми коства живота. Гледах нагоре, почнах да виждам повърхността от може би 7-6м, но дойде розова пелена... Вече бях забравил за колана, само махах с всичка сила с крака (и правения си харпун не пусках...) [до тук - пълен глупак, нарушил поне 3 главни правила, достоен за удавяне...] Дойде и жълт цвят, който се смеси с розовия...След още 2-3 махания излязох, издишах, вдишах, пльоснах се по корем и 5-10 мин. се съвземах... Доплувах някак си до лодката, разредих харпуна, качих се в лодката с помощ, нямах сили да греба, други ме возиха... Целите ми крака, ръцете до лактите и лицето бяха изтръпнали след изплуването и още 2-3 минути след това...
На другия ден бях почти като болен - без сили, без апепит, без желание за влизане, настроение, всичко беше много зле...
И аз не се гордея, нито смятам, че ми е простено щото бях на 25- 27 години... Не правете като мен! И тогава теорията я знаех, дори сигурно по-добре от сега...Всеки си е отделно луд...
|
BatGeorgeone
12-09-2006 02:05
|
Мерси за съветите Vov, аз не знаех че хипервентилацията е толкова сериозно нещо след една такава преди малко си подобрих рекорда на статична апнея с цяла една минута ама не ми се мисли ако си сам под водата и почнат да се виждат цветове... ужаст, по-добре по лека и умната !
|
|
|
Сякаш не е лошо докато се тренира в къщи, на сухо, да се стигне до хипервентилация за да се научим да познаваме сигналите.
В първата година когато започнах да гмуркам ми се случваше няколко пъти да се престарая в раздишването и да усетя леко изтръпване в краката точно преди да се гмурна. Тогава не разпознавах този сигнал като хипервентилация и си гмурках спокойно. Добре че тогава се страхувах да гмуркам на повече от 6-7 метра и не се е стигало до цветни петна при излизане... Или пък до по-лошо...
Според мен е хубаво да се понапъне човек и да изпита крайностите или на сушата или с опитен партньор в басейн за да е потготвен и да разпознава сигналите и на хипервентилация, пък даже и на самба, мака че все пак най-добре е при гмуркане да излизаме с 10-15 сек. резерв отколкото с цветни петна пред очите 
Поздрави!
|
|
|
Колеги харпунисти,
В селото, където е роден баща ми, Бог да го прости, има приказка: "Еди кой си е толкова глупав, че не може и да се уплаши..."
Не е въпроса да не ни е страх от SWB (shallow water blackout) загуба на съзнание близо до повърхността (при изплуване), самба, цветни пелени, баротравма на ухото или медузи...  Или пък да ни е толкова страх, че да не влизаме във водата. Страхуването от дадено нещо означава, че осъзнаваме, че то е опасно за нас и най-вероятно ще вземем мерки - напр. ще осъзнаем, че изразходване на енергия за чисто страхуване си е загуба и по-добре да внимаваме как да не се случат страшните неща...
А баба ми казваше "...и нито много да тъгуваш, нито много да се радваш..." Това, мисля, че можем да го отнесем към голямата радост и вълнение, която ни обзема при успешен изстрел, особено на по-голяма дълбочина - тя, радостта, както и страха, предизвикват отделяне на адреналин и други наркотици в мозъка, което отдалечава осъзнаването на появата на сигнала "нагоре" (пориви за вдишване). След бързо плуване с големите (но съвсем не ефикасни, това е друга, много обширна тема) плавници, все още не оставяме макарата да се размотава и не изплуваме, щото ни е весело... ама после става тъжно... Е тогава е полезно малко да се уплашим...но ако се паникьосаме вече е съвсем лошо. При обучение на млади летци многократно повтаряхме следния текст, с увереността той да стане динамичен мисловен стереотип: "Видиш ли че умираш, запази спокойствие - имаш шанс да оцелееш. [пауза] Ако не запазиш спокойствие, можеш да си хванеш топките, да ги откъснеш и да ги хвърлиш навън - няма да ти трябват повече..."  Това го повтаряхме при всеки удобен повод, за да свикваме с мисълта, че неочаквани опасности се случват, но най-доброто което можем да направим, е да мислим и действаме за да намалим вероятността, да избегнем лошото... и т.н. В повечето случаи има полза.
Нали помните учебникарския случай на Ханс Хас за ножа - след като бил уморен исе канел да излиза от водата, оставил ножа си на камък и се гмурнал още веднъж... на излизане, на примерно 4-5 м се вдянал в корда. Разбрал това, чак когато тя се позатегнала около единия му глезен... Разбрал, с резки движения няма да я прекъсне и съвсем бавно, въпреки нарастващия недостиг на О2 и общата умора, се заел да разхлаби примката около глезена... Успял, когато вече всички самби, танга, реге и други танци !dodge му действали колкото могат... Та оттам идва неговата препоръка, че гмуркачът може 999 пъти да гмурка без нож и да не му трябва. Ако на 1000дния път му потрябва и го няма, повече няма да му трябва !alien
Та храбростта и удоволствието, мъжеството, идват когато управляваме страха си.
Поздрави на всички.
|
|
|
@shamov
"Тъй като с подводен риболов се занимавам от две години и нямам вашия опит и в същото време съм лекар искам да взема отношение по темата."
Докторе - да те питам нещо?
Аз съм с повишено кръвно налягане - хипертония в слаба степен, като не пия хапчета поддържам 150/100. Не го усещам - свикнал съм с него. Имам си апарат за измерване и забелязах, че след 4 часово гмуркане на 7-8-до 10 м. дълбочина без да съм пил хапчета кръвното ми беше паднало на 120/80. Мерих го не повече от 10 мин. след излизането от водата.
Някакъв акъл да дадеш ... влияние на гмуркането върху кръвното налягане? Хипертония+ гмуркане = ???
|
|
|
Пламене, изпишкваш го - кръвното налягане.
|
|
|
Володя прочетох ти горния пост за случката. На 25-27 години Зет ли си имал вече :-)
|
|
|
преди два дни в басейна тренирах си апнеата и реших някъде към края да се пробвам до достигна абсолютния си лимит става въпрос за динамична с плавници пробвах се и след изплуването ми изтръпнаха и двете ръце нещо като се събудиш и разбираш че си спал върху ръката си, което отмина след около 30 секунди имаше и леко замайване също -
предполагам че това чувства човек в самба или греша
|
|
|
Vesko надявам се че си имал човек до теб ? защото ако си нямал повече не си пробвай лимитите никога сам !!!
|
|
Нови Продукти
Цена: 80.00 Лв.
Spearfishing
|
1387:30:15 - 
1387:30:10 - 
0:19:21 - 
350:24:39 - 
0:33:44 - 
0:49:27 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Свободно гмуркане | Freediving 
