Основната причина щракалката да е на колана е, че условията (при мен) в океана са доста по-различни от тези в Черно/Средиземно море.
Целта ми в момента е да установя какъв е ефектът върху скумриевите риби тук. Няколко са главните различия, които определят най-удобното (за мен) разположение на щракалката:
- Харпуните които ползвам (през сезона на скумриевите) са дълги : 130-140см, със стрелата идват вече към два метра. Държа ги почти през цялото време по средата през ластиците (по-удобно е за маневриране с тях), а не за дръжката.
- Когато съм на дъното не се налага да се крия много-много. Често съм върху чисто пясъчно дъно, настрани от рифа, или върху разпръснати плоски камъни, така че няма къде да се скриеш. Доста често дори заставам на колене на пясъчното дъно, особено в по-дълбока вода. Рибата обикновено минава на 2-3 метра над дъното, или високо горе над тебе.
- Скумриевите като цяло са любопитни, така че ако си по-открит има повече шанс да се приближат да погледнат какво става. Естествено, необходимо е да си неподвижен, за да не ги плашиш – до момента в който ги забележиш. Видиш ли ги, зарязваш всяка предпазливост и хукваш да ги гониш - колкото сила имаш
- Леката отрицателна плаваемост (на дълбочина 15-18 метра) предопределя бавно потъване последните 2-3 метра. Лявата ръка е върху колана през цялото време, така че можеш да си щракаш с левия палец колкото искаш, без да мърдаш – и докато потъваш надолу, и когато си на дъното.
Така че за мен най-удачното място за разположение се оказа на колана, близо до лявата ми ръка. Още съм в начален период на експериментиране, но резултатите за сега са окуражителни. Когато имам повече статистически данни, ще обобщя отново.
Cabo Verde или Cape Verde - последната ми информация е от преди десетина години. Мои приятели ходиха до там да харпунджийстват, имаха доста трофейни риби, предимно сериоли. Но ... минаха между капките. На следващата година отидоха пак и им конфискуваха такъмите. Очевидно легалната страна на харпунджийстването там е малко сенчеста. Островът е малък и ако не те хванат - ОК. Но е голям шансът още на летището да ти конфискуват харпуните.
Колега, още един изпитан съвет - вместо течен сапун или шампоан, опитай чист омекотител за коса (Conditioner). Тоест, не две в едно (Shampoo + Conditioner). Разтваря се 1:3 с вода. Поливай обилно неопрена отвътре. Гарантирано няма да дразни, нито ще люти на очите.
Яворе, точно на този принцип беше първото ми харпунче-прашка, което баща ми ми направи през лятото на далечната '67-ма. Бях на 10 години, пляках си с него кучки и миниатюрни попчета из камъните на плиткача в Несебър, и си ми беше голям кеф. Даже може още да се търкаля някъде из мазето в София, ще погледна при първа възможност дали няма да го намеря. Носталгични спомени ...
Действително е странно ограничението за инвазивен вид, но само на пръв поглед. Това ограничение (30 миди на ден) важи само за източното крайбрежие (провинция KZN с административен център Дърбан). Черната Средиземноморска мида (Mytilus galloprovincialis) се прикрепя към крайбрежните скали само в т.н. преходна зона – между най-ниската и най-високата точка на прилива. Няма ги на дълбочина повече от 2 метра. Понеже по източното крайбрежие са предимно пясъчни плажове, крайбрежните скали са сравнително малко и по тази причина разпространението на черната мида е ограничено от естествените условия. Тази особеност предопределя и начина им на събиране – само в рамките на 15-20 минути , когато е най-ниската точка на отлива, директно от оголените скали, без да се влиза във водата. Ще снимам скалите при следващото си пътуване до крайбрежието, да ви покажа за илюстрация.
От друга страна, по западното крайбрежие (от страната на Атлантическия океан) крайбрежните скали са много и по тях живеят и други морски обитатели, на които мидата е териториален съперник. Затова в западната провинция (с административен център Кейптаун) няма специфично ограничение за улова на черната мида. Там тя е включена в друга обща категория – Стръв (Bait), така че все пак има лимит.
Още един любопитен факт. По крайбрежието на Намибия също има ограничение за улова на миди – по 50 на ден, но специално разрешително не се изисква, просто си има дневен лимит.
В Намибия съм гмуркал около Свакопмунд и такова количество черни миди като там не съм виждал никъде другаде. За разлика от Южна Африка, там черната мида живее и по дъното, на дълбоко. Дъното представлява един плътен килим от черни миди, от тях не се вижда нито пясък, нито скали, нито водорасли, нищо. Само милиони черни миди, живеещи плътно една до друга, навсякъде.Интересното е, че там мидите на дълбоко не са много големи – може би 40-50мм. Най-големите екземпляри (до 140мм черупка) се намират на 10 метра от крайбрежните скали, на 3 метра дълбочина и са в изобилно количество.
Жоре, ясни са ми реалностите – всяка година си идвам поне веднъж, за Коледа. Но все си мисля, че нещата е необходимо да са регламентирани в правно отношение и да са ясни за всички. Вече е въпрос на лична съвест дали ще се спазва закона.
Вова, предполагам , че говориш за нещо като морски резервати – т.н. Marine Sanctuaries.
Тенденцията е световна и съществува отдавна. За пример ще дам един много обширен риф, на около 60км на юг от Дърбан, 5км в открито море – Aliwal Shoal. Безброй пъти сме ходили с лодка до там за риба на времето - нямаше ограничения нито за въдичари, нито за харпунджий.
Преди около 7-8 години със заповед на министъра на околната среда този риф (а и някои други рифове) бе обявен за морски резерват и всякакъв риболов в рамките на резервата бе забранен. Рибарските лодки нямат право да доближават по-близко от 15 метра от границата риф-пясък. Единствено лодките на SCUBA-операторите имат право да кръстосват из резервата. Определено богатството на необезпокояваните морски видове се е увеличило значително от тогава. Там са и тигровите акули, между които аз и други колеги тук от форума сме гмуркали без клетка. Лично аз приветствам такива инициативи – океанът е обширен, има и други места където може да се лови риба.
Имам един въпрос към колегата Stukata (в капацитет на морски биолог). Черните миди в Черно Море и Средиземно Mоре различен вид ли са? Мидите, които събирам около Дърбан и винаги съм мислел за Черни, се оказа, че ги наричат Средиземноморски (ще проверя точното им латинско наименование в справочника довечера. Пришълци са от европейските води). Месото на мъжките е белезникаво на цвят, а на женските е ярко оранжево – до колкото разбирам при черните миди цветът на женските е кафяв?
Ще се върна малко назад във времето:
През месец май, 1991 година, пристигнах на работа в Дърбан, Южна Африка. Вече имах зад гърба си повече от 15 години гмуркачески и харпунджийски стаж в Черно Море. Дърбан се намира на източното крайбрежие на страната, на Индийския океан. Климатът е субтропичен и гмуркаческият сезон продължава целогодишно. С две думи - вечното лято. За по-малко от месец се свързах с местните гмуркачи, двама от които ми предложиха да ида с тях за риба през следващия уикенд. Дойдоха до квартирата в събота сутринта, взеха ме с кола и тръгнахме към едно от неизвестните все още за мен места. Докато карахме и говорехме, ме попитаха – “Абе ти имаш ли разрешително за риболов с харпун?” Силно изненадан, отговорих че нямам. Идвайки от България и Черно Море не бях дори чувал че съществуват такива неща като разрешително за подводен риболов; като дневен лимит на улова (10 риби на ден); като минимален размер на рибата (тогава беше 2кг минимум - за уловена с харпун); като забранени за стрелба видове и т.н.
Хората ми обясниха всичките тези подробности най-внимателно, казаха ми откъде се купуват разрешителните (от всяка пощенска станция), колко струват и т.н. За да не се провали излетът се разбрахме когато излизаме от водата да дам на някой от тях моята риба, в случай че ни проверят на плажа контролните органи. С моите две риби този ден минах между капките, но следващата седмица веднага си купих необходимото годишно разрешително. Плюс отделно разрешително за лов на лобстери. Понеже за всеки вид морски организъм, е необходимо отделно разрешително, със съответните ограничения. Лобстери – 8 на ден, има ограничения за минималният размер. Морски таралежи – 25 на ден. Черни миди – 30 на ден. Необходимо е разрешително дори за морски растения (водорасли, келп – 25кг на ден). Интересното е, че отделните провинций си имат различни под-ограничения . По-специално лобстерите около Кейптаун , които са различен вид от тези около Дърбан са силно ограничени за улов. И така, от четвърт век насам си купувам надлежно ежегодните необходими ми разрешителни, и до толкоз съм свикнал с процеса , че съм силно озадачен, когато разбера че някъде другаде (в Черно Море, в дадения случай) все още няма никакви ограничения - в частния случай, за черните миди.
Странното е, че в един океан, който е в пъти по-богат на морски живот , съществуват от десетилетия ограничения за любителския улов. А в една полузатворена еко-система, каквато е Черно Море законодателните мерки отсъстват. И докато законодателните разпоредби не са налице, няма де факто начин как да се ограничи безразборното събиране на черни миди (в случая) посредством всякакви подръчни приспособления – тесли, гагами и всякакви такива. Нарушение на закона няма и въпросът си остава чисто етичен …
1362:02:21 - 
1362:02:16 - 
324:56:45 - 
0:01:27 - 
0:23:18 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
