|
|
Една тъжна истина за нашия живот
|
|
"Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век"
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
източник: някъде из нета
[link]
Вярно от първия до поледния ред, мамка му и шибан живот...
Спомних си моето детство в Морската градина в Бургас... По цял ден по топлия пясък... С авери скитахме из малките дворчета и играехме на фунийки и билички... еххххх спомени, спомени... И НАЙ_МНОГО ме е яд, че моите деца няма да имат моето детсво...
|
|
|
Много точно! Болезнено и тъжно точно!
Еххх тези фунийкиии... ех хавлията на някой камънак и с харпунчето от тачка, изкривена вилица, стрела от електрод от електрожен с другия край на вилицата отпред.
Скривалищата по склона на Морската във Варна. Експедициите в подземията на Римските терми. Ловенето на паяци с пластелин. Гоненето на гущери в гората с потник в ръце. Ваденето на змии из под камъните на полето. Ловенето на жаби с фунийки с топлийки и въдица със скакалец на края...
Ееееххххх какво беше тогава... Сега децата никога няма да го изпитат това.
|
|
|
 assen написа: Ловенето на паяци с пластелин...
Как хубаво ми стана като го прочетох това 
А наистина е тъжно, че днешните (да не говорим за утрешните) деца няма да имат нашето детство....
|
valkosub
18-04-2007 15:09
|
Как ме върна назад във времето. Беше такъв кеф :-). Но...беше...
|
valentin z
18-04-2007 17:08
|
В детската градина имахме престилки и шорти от басма на едни малки розови и сини квадратчета. Бях си 'откраднал' от къщи едни шорти , които заедно с приятелите държахме под един храст на реката. При всяка възможност за 'каше' отивахме на реката, обличаме шортите и ... във водата, кой колкото може да издържи. После залягахме по скалите за да се сгреем, след което, ако имахме стотинки си купувахме банички от близката фурна. Спомени....
|
Wishbone
18-04-2007 19:59
|
Като играехме на фунийки, отцепвахме район от Патриарха до Кристал - със странични граници Раковска и Шишман...
|
|
|
Какво ли не бих дал да се върне това време и винаги съм се чудил как в списанието БТА Паралели има тест за СТРЕС, какво е това по  дяволите и наистина ли съществува такова животно........ еххх живот.... Ама готино беше наистина.
|
|
|
За мен и харпунският лов е една от възможностите, една от много силните възможности, да се откъсна от телефоните, компютрите и другите съвременни принадлежности ( които все пак ни дават възможности да общуваме общодържавно и общопланетно...)....
И както казват Камен и Павката, почти никакво значение няма наличието на риба.... Достатъчно е да съм в морето, с няколко приятели...
|
|
|
Е-е-х, спомени спомени....
Не се отчайвайте хора. Във всеки от нас дреме по един калпазанин. Личен избор на всеки е да го пуска от време на време.
...а, когато шмиргела в гаража свири пронизително, желязото ми пари на пръстите, щото от мерак ме мързи да взема ръкавици, примижавам да не ми влезне стружка в очите, не съм ял от сутринта, но не съм гладен, не ми се пуши, не чувам, че телефона звъни, не виждам, че вече се мръква навън, щото джама е мръсен, кръста ме скъсва от болка, от седене приведен, някъде подсъзнателно знам, че вкъщи ме чака жената с точилката, щото съм и казал че излизам за малко,.......................
е, приятели, това си е заслужавало, защото съм бил един миг в детството.
|
|
|
Май още несме пораснали....... абе и мене напоследак ме гони тази носталгия за детските години и си мислех вече че нее нормално обаче вие колеги ме " успокоихте".......
|
|
|
Един уважаван от мен академик твърди, че е МНОГО ВАЖНО да има кеф, удоволствие от нещата, които вършим...
Изобщо не съм сигурен, че е необходимо ПОСТОЯННО И ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ да сме пораснали... С радост откривам, че е възможно да се чувствам радостен, дори щастлив, от малки неща...
|
|
|
scuba, поздравявам те, страхотна тема си отворил. Върна ме много години назад в детството, когато небето беше сапфирено синьо, морето изумрудено зелено, птиците по гласовити, а пеперудите по пъстри и многоцветни от сега, защото имахме цялото време на света да се наслаждаваме на тези неща без да ги осмисляме, без да ги анализираме, приемахме ги като даденост и бяхме щастливи. Сега животът ни е притиснал, пресовал, изцедил и затова гледаме все по малко цветно, а повече в черно--бели краски които повече клонят в сиво, в сивото ни ежедневие. Добре, че е морето и гмуркането, за да можем от време на време да се откъснем от този черно-бял филм, в който ни вкара живота. Понеже и аз съм дете на 60-те години, с умиление си спомням за игрите и преживяванията от това време. Спомням си хвърчилата които правехме от чамови летвички и вестници, игрите на патрони, на стотинки, билички, чилик, бъз, дадаир, мижинка, оракул и десетки още игри, каращи ни да забравяме за дълги часове, че имаме дом и семейства. Тогава в цялата ни махала, имаше всичко на всичко две леки коли -- един "Москвич" и един "Вартбург". Помня и първият черно-бял телевизор "Опера", който се появи в квартала. Гордите му собственици го изкарваха вечер на двора и се събирахме на оградата по 40-50 хлапета и гледахме със затаен дъх и широко ококорени очи, магията наречена телевизия. Помня вечерите когато на улицата палехме огньове, печахме филийки хляб и беше много-много вкусно. Вперили очи в тайнствените пламъци на огъня, до късно през ноща се разказваха истории за кръвопийци, вещици, убийци и злодеи, въображението ни рисуваше страховити картини и сковани от страх едва се прибирахме в тъмното по домовете си. По цял ден ловяхме с мрежи калдарини (кадънчета) и след това продавахме птичките по 5 стотинки за бройка. Излизахме сутрин и се прибирахме късно вечер. Бяхме деца на улицата, там научавахме всичко за света. Културните ни мероприятия се свеждаха до там да ходим на кино (в повечето случаи се промъквахме без билет). Въпреки, че 90% от филмите бяха съветски, все пак постепенно тук-там се прокарваше някой френски, италиански, английски филм, а ние сричахме субтитрите и къде разбрали къде не разбрали, с часове обсъждахме филмите и героите в тях.
Спомените ми са много, но ако продължа се страхувам, че ще досадя на по младите колеги, а от собствен опит (от моите деца) знам, че те не обичат да слушат какво е било, преди.
И така неусетно премина детството ни, хормоните ни се разбушуваха и попаднахме в едно друго, лудо състояние, наречено пубертет. Започнахме да гледаме с други очи на момичетата. Няма да забравя смесената ни компания с която се събирахме на пейките в морската градина и покрай китарите и песните се случваше и това, неволни и не съвсем, докосвания, погледи изпълнени с копнеж по онова тайнство, покрито от блузка и поличка, първата истинска целувка, усещането да почувстваш нечий форми, притиснати до болка от страстта. Ама това е друга тема и ще я обсъждаме в друг момент.
Някъде дълбоко в нас живее по едно дете, задрямало, но не заспало и е готово във всеки един миг да скочи и да заиграе на отдавна минали игри.
|
|
|
Хм... струва ми се авторката на Хари Потър беше изразила в едно интервю учудването си защо и другите хора не пишат - неща... то било лесно...
Та и аз като ви чета, приятели, се чудя що не напишете, поне за проба, по едно малко нещо, пък после ще го мислите - трябвало ли е, хубаво ли е, ... ми повечето сте надарени, според мен! И теми хубави измисляте, и увлекателно ги изписвате... Дерзайта, де!
|
ичиконти
13-05-2007 17:51
|
Разтъжи ме....Така си беше...
|
mirolybov
08-08-2007 23:12
|
@vatus - Като дете на човек с детство прекарано около 60те ще отбележа, че ми е гадно да слушам само за гадните неща, които са се случвали преди, а инъче на всички калабълъшки и интересни истории съм се смял и радвал много 
Пак off-topic:
Днес обаче се интересувам от всичко случващо се наоколо, но за съжаление гадните неща са повече от добрите.
Абе мисля си, че децата с детство от близкото минало (включително и аз) сме били прецакани от новите технологии-електронните игри като за начало.
Вие как мислите ?!
|
|
|
А някой тези тачки с електрод, вилица и плондер от спукана топка помни ли?
|
|
|
Това ме накара да си спомня за един текст "The Paradox Of Our Time", който бях намерил преди много време в Нета и ме накара да се разтреперя като го прочетох - [link] .
Тогава с болка си спомних за въдиците от камъш от двора на дядо, плувките от пачи пера, оскубани собственоръчно от патките на комшиите, "хавайското копие" от чамова летва със завързана с тел вилица ..... Даааа, така беше, но беше весело и имаше риба. Сега ходя за риба с пръчка за 100 и кусур лева, макара за 60 и нагоре, плувки от магазина ..... но няма риба и все по рядко има с кого да се отиде за риба! Да не говорим за харпунджийското оборудване .... и какво ловим за сметка на всичко което сме купили ....!???
А сега ....?! Доброволно осакатяваме децата си!
|
|
|
Миролюбов, обръщам се персонално към теб защото ти зачекна тази втръснала се на по младите тема, а именно "какво е било преди и какво е сега". Казваш, че ти е писнало да слушаш за гадните неща от миналото. Напълно си прав, защо да слушаш за тях, като и сега има достатъчно гадни неща? Но така е било и тъй ще бъде, баща ми не е слушал баща си, аз не слушах него, сега мен не искат да ме слушат, а след няколко години вашите деца няма да искат да ви слушат. Нищо ново под слънцето. Всяко по старо поколение заклеймява по младото, " че за нищо не става и че света върви към гибел," но въпреки всичко човечеството се развива. Вярно е, имаше гадни неща. Заплатите бяха малки, съответно и спестяванията, но въпреки всичко, даже и да имаше пари, не можеше да си купиш свободно -- луканка, маслини, портокали, банани, тухли, керемиди, цимент, телевизор, хладилник, пералня, холова гарнитура, лека кола, апартамент и всичко за което си помислиш, да не ги изброявам сега. И въпреки всичко не бих казал, че животът ни е бил-гаден, тежък и тъжен. Разликата между преди и сега е тази, че тогава ако успееше да си купиш дънки на "черно", това те правеше щастлив за дълго време, изобщо ако можеше да се сдобиеш с нещо от по горе изброеното, или пък друго материално нещо, то те правеше горд собственик и те караше да се чувстваш добре. Ще кажеш, че сме били "нещастници". Да така е! А сега по различно ли е? Според мен не. Само стойностите са по различни. Сега се стремишда носиш тениска от 200-300 лева, маратонки от над 1000лв., телефон от няколко бона, часовник от х-лв., супер кола, супер жилище, вила на морето, почивка в екзотични страни.....Нямам нищо против всеки да си живее живота така както си иска, стига да не ми пречи аз да си живея моя, както искам. В миналото ми забраняваха да нося дълга коса и брада, чарлстон панталони, дънки, да слушам западна музика, да говоря лоши работи за властта и управниците, да ненавиждам Партията (тя беше една) и още и още... Сега уж не ми забраняват нищо, но не мога да отида да гмуркам по любимите си места, защото са застроили бреговете, опънали оградите и спират достъпа ми до морето. Не мога да карам колата си спокойно, защото големи черни джипове ме атакуват от всякъде, не мога да паркирам около домът си, защото просто няма място, не мога да съм спокоен и като пешеходец, защото някое "говедо" ще ме отнесе минавайки на червен светофар, не ме приемат на лечени е в болницата докато не си платя (въпреки, че имам здравни осигоровки), не мога да си купувам каквото ми се ще, защото от ден на ден ме притискат икономически и още и още....
Не мисля, че вашето поколение е по лошо от нашето, по интелегентни сте, може би и по умни, по прагматични....но основното което ви липсва, е МОТИВАЦИЯТА. Разбирам ви. Каква мотивация да има човек да се учи да се развива, когато виждате батковците, малко по големи от вас как са се пльоснали в луксозни "Мерцедеси" и "БМВ-та, как за няколко години трупнаха по някой друг милион без да си мръднат пръста, как тъпата ви но красива съученичка едва не ви сгази с шикозната си количка, стъпила на педалите и с обувки от 1000долара? А вие сте наясно, че ще завършите висшето си образование и ще започнете работа при едно от тези момчета, изненадващо станали собственици я на някой завод, я на няколко огромни хотела.... Ще ви дадат заплата от 300лева, ще гледат мрачно и строго и с поведението си сякаш ще казват--" ти никога няма да бъдеш като мен".
Хайде стига съм писал, че ще заприличам на "стар мърморко", но истината е тази , че се страхувам за бъдещето ви. Когато започна така наречения "ПРЕХОД", децата ми бяха на 4-5 годинки, а ние оптимистично вярвахме, че до 10--15 години нещата ще се оправят, сега децата ми са над 20 години, а светлина в тунела не виждам. Дано времето ме опровергае.
|
Yavorsub
13-08-2007 00:12
|
Watus :А не сме ли виновни и ние самите -понеже все си нямахме и все нямаше , и все се заричахме като порснем , на нашите деца ще ...И сега цялото поколение няма ценностна система , нямат и чувства -та нали има от ввсичко и в изобилие .Иначе съм напълно съгласен с теб , само си мисля на глас , как вечно си мечтаех за маска шнорхел и водолазен нож , ветрьовка и алпийски обувки и още ... много!Сега имам всичко това та даже и още много други .Имам и неща дето никой си няма.Но не е същото !Иска ми се да ги имах тогава , когато най-много ми се искаха и ми трябваха.И знаеш ли кое друго е мъчно -така ни бяха захлупили че и мечтите ни бяха малки , даже жалки .Може ли да е нормално един тинейджър на 16-17 години от провинцията , да следи като дават филм с водолази , да види как изглежда водолазния нож и след това с пилата , на ръка ...А пък дръжката в завода при татко...А ми канията от парчета гума прецизно изрязани и слепени чрез вулканизиране с ръчни вулканизаторчета дето ги имаха москвичите .Може би затова сега и на титанов за 300 евро не се радвам толкоз.А сигурно и там някъде се крие причината във всяка една ситуация да виждам изход , или поне далавера.
|
|
Нови Продукти
Цена: 360.00 Лв.
Spearfishing
|
602:06:29 - 
1347:03:07 - 
1347:03:09 - 
0:07:06 - 
0:05:36 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
