Разглеждане на всики коментари на Vov
|
Във връзка с казаното по-горе
"Във връзка с казаното по-горе "...Натрупването на твърде голямо количество кислород в кръвта подтиска естествената "аларма" на организма - поривът за вдишване." може да се добави следното:
[Написаното по-долу е израз на желанието ми да увелича безопасността при гмуркане и подводен риболов. То е само мое мнение и не следва да се приема за истина.]
Обикновено всички гмуркачи се опитваме да увеличим времето си за престой под вода. Първото, към което се стремим, е да увеличим запаса от О2 в тялото преди гмуркане. За това правим по-пълни издишвания и по-дълбоки вдишвания.
Мозъкът ни разбира кога съдържанието на О2 е намаляло по измерване на количеството СО2. След нарастване на относителното количество СО2 до някаква граница, "датчик" изпраща сигнали до мозъка, който пък изпраща сигнали "дишай" до съответните мускули. При прекаляване в тази фаза – многократно енергично/често издишване и максимално вдишване, НАРАСТВА броят на използваните мускули и консумацията на О2 в тях и вместо увеличаване запаса от О2 постигаме като цяло само намаляването на СО2 ...
Така (първи вариант)след гмуркане в това изходно състояние и изразходване на О2 до безопасния праг, мозъкът не получава сигнали за недостиг, това съвпада с желанието ни да стоим долу по-дълго и можем да достигнем такова обедняване на кръвта с О2 , че мозъкът да престане да функционира, дълго преди да е постъпил сигналът от "датчика" „голямо количество на СО2, опасност, изплувай”, съпроводен с характерните пориви за вдишване.
Тази загуба на съзнание се наблюдава при гмуркане/плуване на малки дълбочини (условно до 10 м) както при неопитни гмуркачи, нетърпеливи да покоряват морските дълбини, така и при много опитни, добре тренирани хора, решили че могат да си позволят излизане от зоната на безопасност, понеже дълбочината, на която работят е много по-малка от тяхната нормална, или също, трениращи в басейни с дълбочина под 2 м (!!).
Друг възможен сценарий е млад спасител плува енергично 40 – 80 м до давещ се и амбициран да спаси живот, след 2-4 енергични вдишвания и издишвания се гмурка да му окаже помощ. Консумацията на О2 е все още толкова голяма, че припадането е почти сигурно.
Причини : Продължителна поредица от чести, дълбоки, силни издишвания и вдишвания при раздишване (хипервентилация).
Признаци: По време на горната поредица е възможно усещане за леко боцкане по крайниците или лицето, поява на сънливост, виждане на светлинки, сънливост/желание за прозяване още в първите 20-30 секунди на гмуркането, повишаване на настроението и самочувствието, особено при бързо достигане на по-голяма дълбочина.
С една дума прекалено силното и продължително раздишване води до намаляване на СО2 в кръвта, датчика не подава сигнал към мозъка по времето, когато О2 намалява до критични количества, ние не изплуваме и губим съзнание. Това състояние не е пряко свързано с дълбочината и промяната на налягането, наблюдавано е дори при тренировки в басейни. Коварността на последния вариант е, че никой не смята, че е възможно в плитък басейн да се случи нещо лошо. През 2006 има поне един такъв случай у нас, завършил летално.
Наблюдава се голямо разнообразие в проявлението при отделните хора, а също и при различна форма, в която се намира отделен гмуркач/ловец дори в рамките на дни. В литературата е известен терминът SWBO.
Понятията голяма и малка дълбочина са относителни. Извлечено от практиката и за целите на изследванията е приета условна граница от 10 м.
Вторият вариант е загуба на съзнание, причинено от недостиг на О2 в мозъка, при изплуване от дълбочини повече от10 м. То може да е придружено или не придружено от силни пориви за вдишване и не е предизвикано от други видими медицински причини.
Типично се проявява в последните 3 м преди повърхността, понякога дори след изплуване.
Възможни причини: 1. Прекомерно дълго волево подтискане на поривите за дишане.
2. Намаляване на частичното (парциално) налягане на О2 в мозъка при бързо изплуване.
3. Самопредизвикано ниско количество на СО2 както е описано по-горе.
Тези три установени причини действат в различни комбинации, при различни хора, състояния, раздишвания, борба с улов и др.
Продължителното волево потискане на поривите за вдишване довежда до значително намаляване количеството О2 и когато след това забързано изплуваме, при бързото разтваряне на белите дробове частичното налягане на О2 може да падне под минималното работно и кръвта започва да не се обогатява, скоростта на обмен в алвеолите намалява до недостатъчна. [Известен е поне един случай, когато харпунист, останал твърде дълго на дълбочина, успял да си наложи да не маха силно с плавници при изплуване и оцелял].
Фактът, че загубата на съзнание на голяма дълбочина се наблюдава и разглежда при гмуркания на дълбочини повече от 10 м не отменя възможността гмуркачът да е раздишвал прекалено силно и продължително. Това освен описания по-горе ефект може да доведе и до свиване на кръвоносните съдове в мозъка и храненето му с по-малко О2 .
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ
Драги приятели, въпреки зловещото звучене на казаното до тук, гмуркането и подводния риболов си остават прекрасни занимания! Всеки желаещ може да се научи и да се наслаждава на безкрайните синьо/зелени глъбини...
Престоят ни под вода и всички действия, които правим там представляват извършването на определена работа. При даден КПД на мускулите и способност за безкислородно действие тази определена работа изисква съответно количество О2 и отделя съответно количество СО2. Това са крайни числа – без никакво значение колко голям майстор или новак я извършва (работата). От тук следват няколко следствия... относно увеличаването на времето за престой под вода. Пътищата са следните:
1. Увеличаване на полезния, използваем обем на белия дроб. Това е по-лесно в младите години 7-14 и нататък става все по-трудно. За по-възрастните това означава по-скоро възстановяване на еластичността на междуребрените връзки. Постига се просто с продължителни всекидневни многомесечни тренировки – пълно издишване – пълно вдишване (за мен най-добре – хата йога).
2. Намаляване на излишно напрежение в безбройните ни мускули – постига се като в 1., но може да се усъвършенства и в по-напреднала възраст с участие на волята. Това включва използването на най-икономични движения от началото на раздишването, тръгването на долу (отлично е обяснено в съответната статия от Иван!), придвижване с неголеми махове надолу до получаване на отрицателна плаваемост, след това – само управляваме с плавниците, бързо и с най-малък брой движения заемане на позиция, или придвижване със слабата ръка по дъното, минимално напрежение при престоя там и отново леки махове нагоре – след набиране на скорост.
3. Постигане на най-голямото възможно удобство с екипировката – нищо не трябва да стиска или да е хлабаво. Подходящата топлинна изолация осигурява икономия на енергия, т.е. увеличава апнеата при равни други условия. Обличането обаче на 7 и повече мм костюм при температура на водата 26-27 градуса в горните слоеве, е опасно – прегряването („топлинен удар”) може да стане още при подготовката за влизане.
4. Съществен прираст на безопасност създава плуващ на повърхността колега, приел задачата на осигуряващ. Известни са много случаи, когато помощта му е спасявала човешки живот. Осигуряващият трябва да внимава непрекъснато, защото има случаи на изплуване от голяма дълбочина, достигане до повърхността без никакви външни признаци за изнемогване, издишване и ново потъване – без въздух и с бързо нарастваща скорост...
Други важни промени като свиване на далака, свиване на кожните капиляри, намаляване на пулса, намаляване на мозъчната активност, химични промени в кръвта, увеличаващи способността за „запасяване” с повече О2 и други, неизвестни, стават от само себе си, без волева намеса, просто с много практика.
Общо всички допълнителни механизми и „техники”, подпомагащи увеличаване времето на апнеата, „се задействат” около 30-ина минути от началото на гмурканията.
Относно безопасността и намаляване вероятността от загуба на съзнание на малка дълбочина, е добре след изплуване на повърхността:
1. „Изгонваме” повишеното количество СО2 и възстановяваме намаленото количество О2 в тялото с толкова затихващи вдишвания/издишвания, колкото е необходимо. Според мен е добре и то да се прави (отново) с максимално отпуснати мускули – колкото е възможно.
2. След пълно възстановяване започваме следващо раздишване. То не трябва да превишава 3-4 пълни издишвания и пълни вдишвания.
3. Не забравяме, че енергичните движения под вода намаляват времето за престой на дъното драстично. При такъв случай тръгваме нагоре много по-рано. Още по неприятно е, че при борба с риба се отдалечава значително осъзнаването на момента на първия порив за вдишване...
4. Не забравяме опасното положение, предизвиквано от съсредоточаване към дадена цел докато сме под вода (надеждно улавяне на простреляна риба) и ако това стане, хвърляме колана незабавно.
5. Смятаме колана за консуматив и при неясно положение/съзнание го хвърляме. Препоръчва се да си носим втори колан в екипировката, което би улеснило вземането на решение за хвърляне на първия...[Тук имам пред вид, че разликата между живот и смърт може да е 1 секунда...].
6. Избягваме продължителните гмуркания – на предела на възможностите ни. Ако ще правим такива, осигуряващият е задължителен.
7. Необходимо е балансиране за неутрална плаваемост на около 6 м.
8. Опасно е да се тренира продължителна апнеа чрез плуване в басейн без осигуряващ.
9. Добре е да владеем сърдечно-белодробното възстановяване, да можем да помогнем на нуждаещ се.
Ето и някои общи препоръки, които според мен биха спомогнали за избягване тежките моменти:
1. Преди всяко влизане във водата се наспиваме добре. Наспаният мозък има по-големи възможности за работа в недостиг на О2 .
2. Винаги подхождаме към морето с любов и уважение – ние отиваме на негова територия, действаме по неговите правила. Това напр. означава, че след приемане на трудносмилаема храна, при раздишване в значителна вълна, е възможно внезапно повръщане...
3. Винаги започваме с по-плитки и по-кратки гмуркания и постепенно увеличаваме дълбочината. Така без усилия ще определяме много точно на око кога да тръгнем нагоре.
4. При достигане на дъното и след престой на дадена дълбочина 10-20 сек., не увеличаваме отново дълбочината в края на престоя – това променя цялата автоматизирана настройка на организма.
5. Силното махане дори и с най-добрите плавници като цяло намалява времето на апнеата и е добре да се използва само в много крайни състояния, с разчет да можем да дишаме след не повече от 2-4 сек от началото на това силно махане..
6. Полезно е да прогоним тежестите на баластния колан и да се настроим и тренираме да изплуваме винаги в едно и също положение – с лицето надолу, или с лицето нагоре. В първия случай не изваждаме шнорхела от устата, а във втория – винаги го изваждаме.
7. При почувстване на неразположение или след едно „силово” изплуване на косъм – прекратяваме лова, особено ако сме сами.
8. Шише с вода на буя – може с малко мед и малко ябълков оцет. При продължителен престой във водата се губи много телесна течност. Това води до общо обезводняване, повишаване на осмотичното налягане на кръвта над нормалното и намаляване на кръвното налягане, което в даден момент и за даден гмуркач може да е причина за още мъничко намаляване на частичното налягане на О2 .
9. Всички фази на препиване, препушване, преяждане, много лекарства, да не говорим за други упойващи препарати, консумират ресурси на организма и намаляват издръжливостта му в тежки обстановки. Добре е да направим избор между обилното хранене и пиене, и подводен лов...
10. Продължителността на апнеата, активния обем на белия дроб, способността на мозъка да натрупва резерви и да отпуска ненужни мускули – всички те се поддават на тренировка и подобряване. Целогодишното трениране винаги дава резултати.
11. Преди заминаване на море е добре да се потренира в басейн за скокове, с осигуряващ, още по-добре – в група. Реките и язовирите са почти опасни за тренировки на апнеа.
ВЗЕМАЙТЕ ТАКЪМИТЕ И НАСЛУКА!!
Яворе, и на мен ми беше тъжно и бях неприятно изненадан, когато открих, че коефициентът на полезно действие на плавниците изобщо, е отчайващо нисък... Оказа се, че при изплуване всяко "много силно и повече" махане с плавници в крайна сметка намалява изминатото разстояние. Има, разбира се, частни случаи като: голямо засилване нагоре, придружено с откачване на колана... но нали знаем как нараства челното съпротивление на водата... В същност физичните и химични явления и изменения, настъпващи при апнеа с/без промяна на дълбочината, са доста добре изучени и описани. Информация по въпроса има например на следните места:
Уважаеми колеги, смятам за полезно разкриването на отделна тема, или в продължение на «КАК СТАВАТ БЕЛИТЕ» да споделяме преживени, или възможни случки/ситуации, завършили, или могли да завършат фатално за участниците и да коментираме причините и какво би могло да се направи за избягване на лошото.
Например предлагам да смятаме за стандартен (за обучение) следния особен случай, описан в литературата и изпитан от мен, а сигурно и от много от нас:
При изплуване от голяма за даден харпунист дълбочина, той вижда риба, напряга се емоционално и физически, опознава я, прицелва се, стреля и.... улучва! Но има съмнения, че ще се откачи. Въпросът е какво е добре да правим от тук нататък?!?
Според мен без никакво забавяне трябва да продължи нагоре, като се стреми, но не на всяка цена, да не позволи на рибата да се мушне в дупка или под козирка. Разбира се, големината на рибата има голямо значение, но аз бих използвал до край възможностите на макарата. Ако това не е достатъчно, бих закачил харпуна на колана и откачил колана (който е надеждно вързан за достатъчно голям буй), изплувал, а после ще мисля и върша всичко останало.
ХАЙДЕ ЗА РИБА!!!
Володя
P.S. Spearfsih!: Обединен коментари по молба на автора... |
|
Това... с оня дългия харпун ли...? А, ясно - видях по-нататък... Браво! |
|
Еииййй, добре, че не са забранили /ограничили размерите на/ рапана, или определили размножителния му период!!!
Чудовищно е да се поставя харпун наравно със средства за изтребване на живите организми...
Също не ми е ясно, отдавна, под какъв претекст забраниха харпунския риболов във всички реки, езера и язовири? Да не би да искат нещо специално, за да отпадне тая думичка от съотвенвия текст...? Интересно е и как европейския законодател управлява тази точно материя... ?! |
|
Браво колеги, благодаря ви за усилията!
Значи, срещу ....сума пари ще можем, като граждани на ЕС, да се гмуркаме само до 10 м...?
Май по-добре ще е с някой местен харпунист, който знае местните правила, места, лодки, проверяващи... Малко сложно е за мен...
Иначе, наличието на писани правила и железни механизми за прилагането им - това е единствения начин да се опазва природата...
Преди 12 години в района на Пукет - Тайланд, един небрежен капитан на туристическо корабче, превозващо гости-леководолази, хвърли котва върху малко коралово образувание. Площта от дъното, заета от корали беше много по-малка от тази с пясъчно дъно и не беше трудно да се хвърли котва на пясъка. Дълбочината беше 2-3 м и идиотията се виждаше дори от нашето корабче, от 50-60м... Нашият капитан взе трубката и наруга колегата си, като го назова по име, назова мястото и действията му - на работния канал, който се ползва от десетки подобни корабчета, на обикновен английски ... нищо не му спести. А ние още се пазим от БОМБАДЖИИ... Много тъжно. |
|
Няма снимки.... няма и коментар... Ама не е хубаво да се дразним взаимно... ти нас - с неживеещи в Черно Море риби, ние теб - с етика и пр... Би могъл спокойно да разтълкуваш нещо... :-) |
|
Фидана, като я наблюдавах от брега се виждаше колко методично и подробно претърсва... иначе не могае, естествено, да проверя целия район... Просто потвърждавам казаното от колеги, че безусловното отношение към делфините като към едва ли не наши братя по разум ми се струва пресилено... Чувал съм, и беше споменато при обсъждане на снимките на убити делфини, че старите професионални рибари ги унищожават, щом ги срещнат, без да ги обичат или мразят... Иначе има примери за доста емоционални, отношения с хора... |
|
Имам впечатление, че известно време след минаването на мама делфинка с малко - от Маслен нос до далеч на север от змийски остров - крайбрежвине води опустяват... Това разстояние тя го прегмурква за по-малко от 3 часа, като смело навлиза в зоната между острова и брега... |
|
Благодаря! И на всички харпунисти и техните близки да е весело и с повече риби...!  |
|
Ако има натрупани факти, показващи, че сегашното състояние (правилник) на нещата силно нарушава или заплашва да нарушава нечии интереси, човешко здраве и живот, национални интереси, съюзни задължения и пр., разбира се, че са необходими правила. Официално написани, компетентно редактирани, публично обсъдени, и... с истински механизъм за прилагане...
А съвсем друг въпрос е дали покрай необходимостта от защита на важни интереси, безхаберието, прекомерното търпение, стигащо до овчедушие, мързел или друго, позволи на лоши или неграмотни хора наистина да ограничат свободи, към което всички сме чувствителни...
Дано по-скоро дойде времето, когато ще бъдем достатъчно активни и нетърпими към всички ограничения. |
|
Уловът е чудесен, момчетата изглеждат нашенски (и явно разбират), би трябвало да се очаква, че спазват всички правила, но не мога да видя ни една рана от стрела... ;-) Едва ли тая точица в края на опашката на третата риба от ляво е нещо такова... |
|
А не е ли време тези да ги оставим само за гледане... :cry: |
|
Тук можем да видим и грижливото отношение към екипировката... |
|
Еййй, кви маски са уплътнявали тия мустаци, а?... :shock: |
|
Съвсем си прав Иване!
Публикуваните тук неща очевидно не могат и нямат за цел да спрат някой да си прави промени по харпуните.
Но поне аз си мисля, че написани и поднесени от колеги към колеги, добронамерено и компетентно, Правилата биха насочили мисленето на някой, който си даде труд да ги прочете, в по-безопасна посока... |
|
Браво Иване, приветствам това усилие!
Тъй като е предназначено главно за по-малко опитни колеги, имам 3 предложения:
1. Текстът на всички препоръки да се съкрати до възможното.
2. Т. 7 да придобие вида "Винаги зареждай ластичния/пневматичен харпун във водата!
2.Към т. 9. или да придобие вида: "Никога не стреляй по неопозната цел, при съмнение - не стреляй"!  |
|
Т.е. имало е българско участие? |
|
Много идейно... и докато фотографът снима, отпред се подава зловещия силует на шестифляктора... пардон - на неизвестно морско същество... :shock: |
|
Отлично! Хм, на съвсем първо гледане това да не е етюд на идеята за панспермията в подводен вариант?... с тази бяла мъгла излизаща от мощния навирен ... курал...? ;-) |
|
Вижда се, че е без светкавица, и е майсторско, поздравления! :-D |
|
Нови Продукти
Цена: 14.00 Лв.
Spearfishing
|
317:44:25 - 
317:44:22 - 
317:43:59 - 
10:23:55 - 
0:27:15 - 
0:07:22 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
