|
|
Харпунджийски истории
|
|
За "Огънчето" виж тук [link] и в темата Камен бряг.
|
Калин(zoom)
24-03-2012 21:40
|
Мерси много.. за второто място не ми стана много ясно как се стига но ще го намеря.. Мисля че това е "огънчето" [link]
|
|
|
Да спомена, че се гмуркам от скоро и нямам много опит, но това са местата където съм бил Каварна от юг на север: Нос Чиракман- на буната пред носа винаги има много хора и ако излиза сафрид или заргана не става. Ако хвърлят само за попчета може да се постои 30 минути на някой от ъглите на буната, там е по-бистра водата. Надвечер може и да се пробва успоредно на пътя. Също така е и много приятно место за разходка. За два три часа може да се разгледат крепостта на платото, разкопките и да се насладите, на гледките от носа. Малката буна- в ляво от нея. Плитко е,водата често е мръсна и мътна, но преди да се стъмни може да се опита. Буната пред морската база. Също от лявата страна. Там рибарите са по-малко. И на трите места имам по една две риби. Общо взето не мисля, че ще ти хареса а и не съм видял да се гмуркат много хора. Хубавото е, че е близо до града спира се колата на буната и не се носи багаж Рано сутрин или късно вечер за около час. Дълбока мидената ферма- в дясно между Каварна и Българево има табели. Задължително трябва да се посети, не толкова за гмуркане колкото да се насладите на природата и храната. Българево- ако оставате в района може да отседнете в къща за гости „Лавена” собственика е много запален по подводния риболов. Има и лодка и може да ви покаже някой места. Зеленка- отбивката е след Българево в дясно. Миналата година я посетих няколко пъти и останах доволен. Спирам колата преди буната, бързо удобно, а и колата се вижда. Рибата често е в плиткото. Когато не е мътно е много приятно. Калиакра-от Западната страна пътечката тръгва след паметника с девойките. Стръмно е има и доста храсталаци. Често водата е много мътна и трябва да се търсят по-добри места. Много често при лошо време от източната страна е единственото място, където влизам. Болата-много красиво място. От дясната буна започва нос Калиакра там покрай носа до където се стигне, но и да останат сили и за връщане. Започне ли да се разваля времето, ако не сте близо до буната по-добре бързо да се излиза, а не да се гонят многото риби. Лявата буна, когато няма много рибари и риби пред буната, около тетраподите има много попчета. В ляво от буната има големи скали една от които се подава малко над водата. Около скалите между носа в ляво от буната и буната. За по-далечните места преди и около Русалка само с лодка. Русалка- от колегата искам на море Чала борун- не съм сигурен за името Яйлата Огънчето Мартина- Паметника и детското море. Едни от малкото останали диви места, но за там все още не мога да се похваля с улов на бели риби.
|
|
|
Първите 5 Пак сме на Болата, последните няколко пъти когато идвахме винаги си тръгвахме с по една риба на кукана, една кофичка миди и една рапани. Тази ден обаче нямах слука. Обикалях тетраподите на буната, скалите около брега пясъчните места никъде нищо не видях. Това безрибие както му казват някои ни накара да си тръгнем по-рано. Малко преди Българево решихме да се отбием на Зеленка да погледнем как са там нещата. Паркирахме колата преди буната. Жена ми каза, че не и се влиза и ще остане в колата. Аз облякох още мокрия неопрен, взех боди-борда, който ползвам за буй и влязох във водата. Слънцето беше ниско, водата беше по-топла от колкото на Болата,а видимостта 4-5м. Още с влизането забелязах как няколко платерини буквално ми минаха през краката. Само бях чел и бях гледал клипове с толкова много риби в плиткото. Сложих плавниците „гмурнах се” на 1.50 и бавно започнах да наблюдавам какво става В началото имах и малко проблеми с боди-борда, въжето се заплиташе и така след като изгубих доста време реших да го закотвя и да обикалям около него. . Не виждах рибите да пасат, а само как се стрелкат от брега по посока навътре в морето. Легнах перпендикулярно на посоката, от която ги бях забелязал успоредно на брега. Първият път пропуснах и малко ме доядя, че не изчаках достатъчно. Вторият истрел беше по-точен стрелата премина през рибата и тя започна да се премята, за да се освободи. Натиснах я в камъните и я хванах здраво за хрилете. Адреналинът се беше покачил. Извадих рибата над водата и я размахах да се похваля на жената ,след което я сложих в живарника, който завързвам на бодиборда. Точно преди буната има един камък, който се показва малко над водата иначе си е доста голяма скала. Преди да направят пътя този камък беше по-навътре, но сега след като укрепиха брега е на около 4-5метра от брега. Легнах от дясната страна на камъка с посока към морето. Появиха се няколко риби, които идваха към плиткото и като ме видяха завиха от другата страна. Аз ги последвах. На плиткото като усетиха накъде отиват нещата решиха да се връщат назад, но аз ги чаках ....прицелих се поведох рибата стрелях и резултатът вече беше 3на 2. Три изстрела и две поредни точни попадения. Това ми бяха първите поредни точни изстрела. След като ми отне доста време да обработя рибата, да стигна до боди-борда и да я прибера в живарника. През това време видях още няколко риби, които изплаших и реших да помоля жена ми да ми хвърли кукана от колата. Просто бях влезнал само за малко и бях решил, че не ми е нужен и не го бях взел. При веда на следващата риба чак ме досърбяха пръстите, защото беше по-голяма от останалите. Тя си похапваше от един камък, аз бях зад нея, без да ме види, а по-скоро ме усети и се обърна в този момент стрелях. Тя също се озова на кукана. Уцелих и още 4 риби, от които успях да взема само 2, а другите две се скъсаха от въжето. По важното беше, че започвах да усвоявам воденето много по-добре, че техниката ми се подобряваше а и резултатите също. Този ден сутринта баща ми също е бил на Зеленка, да чака рибарите да излязат и да вземе малко риба. Разказа, че сутринта е имало много делфини. Седмица след това програмата пак е Болата. Кофа миди кофа рапани и никаква риба. Бързахме много трябваше да се приберем в Каварна. Беше ми интересно как е на Зеленка, и решихме само да погледна за 10-15минути и да тръгнем. Спираме колата гледам двама колеги с бомбарди хвърлят от брега. Вземам само плавници маска и харпун ,сядам на камъка обувам плавниците слагам маската потапям се и в момента на зареждането виждам две риби първата подминава, но втората е простреляна. Хващам я, както обичайно съм без кукан. Доближавам се до брега и я хвърлям на пътя. Влизам пак, обикалям скалата виждам още един пасаж стрелям пропускам и излизам. Жена ми чула коментара на колегите „ Къв е тоя, още не е влязал и вади риба”. Казах им, че съм видял рибите на плиткото успоредно на брега и на 4-5м от него. Един от тях остави въдицата и облече неопрена. Не знам дали рибата се беше задържала цяла седмица, но си беше факт, че я имаше отново. Наблюденията ми са, че откакто направиха много мидени полета край Каварна, рибата се завърна. Както каза един местен капитан „Колкото повече делфини толкова повече риба”.
|
|
|
последния уикенд ми се случи нещо, което бих определил като най-тъпата си подводна случка и искам да я разкажа, въпреки, че сигурно ще стана обект на подигравки, но нищо... Първо малко въведение: В Гърция съм, беше вече към 10 ч, слънцето напече и рибата се изпокри... Аз плувам успоредно на брега и разглеждам дъното, брега е скалист и се спуска до към 8-9 м, на места плавно, на места почти отвесно, има слаба вълна. Много красив насечен релеф, но почти никаква риба. Изведнъж забелязвам в далечината на над 10 м пред мен много и големи риби да се въртят до една почти отвесна стена, в която се разбиват вълните. Приближавам и виждам че са ято кефали. Сигурно имаше поне 150 - 200 броя - внушителна гледка, въртят се в пяната, където се разбиват вълните. Фиксирах една издатина на която бих могъл да застана, раздишах набързо и се спуснах първо надолу към дъното, след това по дъното напред и нагоре към издатината. Маневрата мина успешно, кефалите не ме бяха усетили, въртяха се на 3-4 м пред харпуна ми. Зачаках някой от тях да се отклони от кръга, в който обикаляха и да ме приближи, но те не проявяваха никакъв интерес към мене. Взе да ми свършва апнеята, затова реших да изплувам много бавно и леко, за да не ги уплаша. В момента в който тръгнах нагоре ме видяха, но вместо да се уплашат цялото ято дойде и започна да обикаля около мене. За първи път ми се случва подобно нещо, ято едри кефали се въртеше на една ръка разстояние от мене!!! Избрах си един от тях и стрелях, стрелата го прониза съвсем тънко през гърба, остана на линията, като се държеше на 2 мм кожичка. При изстрела ятото трепна, но вендага се успокои и продължи плавно да обикаля, а нанизания кефал първоначално не разбра какво му се е случило, продължи спокойно да си плува и чак когато линията го спря взе да се мята. Аз гледах с отчаяние тънката кожичка, която го задържа и очаквах всеки момент да се скъса и да се върне при ятото, но като се помята малко и не можа да се отскубне проблесна надеждата, че може би е МОЙ! Гмурнах се и го хванах, мой беше!!! Започнах да го обработвам, нанизах го на кукана и в този момент се оплетох във всички видове въжета и линии, които бяха вързани за мене. Започнах трескаво да се мъча да се разплета, защото ятото продължаваше да се върти наоколо и ако можех да си заредя харпуна... обаче не вървеше. Накрая се усетих, че бях нанизал рибата на кукана без да я откача от линията на стрелата. Добре че се държеше на тънката кожичка, дръпнах малко по силно и линията беше свободна. Натъкмих харпуна, заредих го... обаче ятото вече го нямаше. Викам си, и това е добре, нормално е да вземеш по една риба от ято! Продължих патрулната обиколка на брега, но след още няколко гмуркания усетих напън в корема, като от голяма нужда. Брегът беше напълно непристъпен откъм сушата, така че излязох на скалите и с голямо удоволствие свърших необходимото между скалите. След 15 мин бях обратно във водата и реших да поемам по обратния път. На връщане ятото кефали си беше пак там, на същото място в пяната. Веднага ме обзе радостна възбуда, викам си, ще взема все пак още един от ятото! И тука започва всъщност най-тъпата ситуация: Гмурнах се до дъното с намерение да се промъкна по-наблизо, обаче моите приятели тоя път от далече ме видели и директно се насочили към мене. Когато легнах на дъното и погледнах напред една внушителна колона кефали се движеше срещу мене и ме подминаваше от дясно, буквално на една ръка разсояние. Избрах си един едър екземпляр, но той тъкмо подмина мястото, където ми сочеше харпуна, опитах се да въртя харпуна след него, но голата алуминка не се върти толкова лесно, започва да подскача и да вибрира. Викам си, остави го тоя, избери някой друг. Погледа ми се премести в тази част от колоната, на която предстоеше да минава пред харпуна, обаче... там имаше предимно по-дребни екземляри, взе да играе от риба на риба и изведнъж се зададе края на пасажа. Без да се усетя и последните риби минаха през "зоната за прихващане" и ме подминаха. Веднага задействах план Б, завъртане на харпуна подир отминаващото ято, обаче докато го изпълня и вече виждах опашките на последните риби в далечината. Така си и останах там на дъното със зареден харпун в ръка, цял влак кефали мина покрай мене, а аз само го изгледах и не можах да взема решение по кой да стрелям. Остана ми утехата, че все пак един от тях ми висеше на кукана.
|
|
|
Ей това за защитните свойства на пасажа - трудността при избора на хищника коя да гризне (или стрелне) - докато се чудиш и те заминали 
|
|
|
Димитре супер история И аз имах подобна случка в неделя. Лефери, поне 30 на брой = сребърна стена = пълен екстаз от заслепяването . Знам какво се прави в подобен случай, прихващаш 1 риба, гледаш само нея и стреляш, но не се получи излязох без риба . Въпреки това изживяването си струваше.
Това е в Черно море на 10м в 16:30 часа, вятър пълен изток
|
ruslani4
27-07-2012 23:42
|
Утре ще има стена от зарибени харпунджии и някой друг изумен лефер.
|
deliburan
28-07-2012 10:49
|
Преди 2-3 години..., далече на север....късна есен...по калканско време..., плувам без харпун и изведнъж ме загражда пасаж платерини...рибите са по 400-500 гр,...стотици..., не стотици а хиляди...накъдето и да погледна виждам риби ! Усещанието е невероятно! Адреналина на макс! За час три пасажа, единия се точи десетина минути!Седмица след това отново имах подобна среща , но рибите бяха заргани.
|
|
|
Ето и от мен една история от "далечната" 2007 г.
"...Освен този хубав лефер, вчера имах и невероятно преживяване, което няма да забравя никога.
Докато слизах надолу на едно от първите ми гмуркания, някъде около 15-тия метър изведнъж се оказах заобиколен от хиляди (дори десетки хиляди) чернокопи и лефери от 100 грама до кило... Не можете да си представите каква гледка е това нещо... До границата на видимостта всичко беше стена от риби във всички посоки. Въртяха се около мен и ме разглеждаха. Аз през това време падах плавно надолу. В първия момент около мен бяха само чернокопи и много дребни леферчета и не мислех да стрелям, но после докато падах забелязах и големите риби в огромния пасаж и започнах да въртя харпуна. Обаче бяха толкова много и се въртяха в 2 концентрични кръга с различна посока и бяха навсякъде около мен и все не можех да се прецеля... Междувремено бях стигнал вече дъното и като си погледнах часовника показваше 18.8... Адреналина ме заблъска и апнеата ми свърши много бързо. Стрелнах все пак по един от най-едрите, но не уцелих... Погледах ги още няколко секунди и тръгнах нагоре...
Това гмуркане наистина няма да го забравя никога..."
И до сега ги виждам пред очите си
|
Wishbone
28-07-2012 23:26
|
Леле, Добри, тая история и аз я помня!
Още не ми се вярва че е възможна!
|
|
|
Да ви разкажа и аз една супер странна история от миналия уикенд. Трябваше да намериме плаж, ама хем да няма много хора, хем да има фрапе и т.н. Естествено при тези условия, мястото не беше много подходящо за подводен риболов, поне по моите разбирания. Реших, че няма да смисъл да пробвам в дълбочина защото терена ми се струваше неподходящ. Започнах да плувам в плиткача с надеждата да хвана някоя платерина, лаврак или някой заблудил се саргос. Жегата бе страшна, над 40 градуса. Естествено нямаше нищо. Стана ми доста горещо и реших да се гмурна в дълбокото за да се охладя. Видях върха на една скала и реших да сляза до основата и да я заобиколя с плуване, ако може да изненадам някоя риба. Термоклина беше на около 20 метра, поразхладих се, риба нямаше. Забелязах една дупка на 5-6 метра по надолу, там терена свършваше и започваше пясък. Дупката ми се стори обещаваща, поради мои си виждания. Раздишах, гмурнах се, разгледах дупката - нищо. Започнах да изплувам, винаги гледам надолу и с огромна изненада видях, че подплаших един много хубав рофос, около 3-4 кг. Беше се скрил в сянката на един v-образен камък и от там избяга веднага в дупката. Раздишах,взех всички мерки да съм безшумен, понеже от скромния си опит знам, че рофоса е изключително любопитен и въпреки, че усеща опасността си подава леко носа и очите от дупката за да следи обстановката. Надявах се да го закова в пясъка. С огромно учудване видях една врана пред дупката. Веднага я взех, стрелата изчатка в пясъка и разбрах, че с прикритието ми е свършено. Оправих враната и харпуна, раздишах и се гмурнах към дупката. Невероятно, но пред дупката имаше втора, по-голяма врана. Взех я веднага и докато изплувах нагоре, си дадох сметка, че докато разглеждах дупката нямаше нищо, а сега две врани. Явно рофоса гонеше враните от дупката !!! Оправих и втората,харпуна,раздишах и надолу..... Мислех си ,че ако изкара и трета то си заслужава да се храни тоя рофос, да се полагат грижи за него !!! Разбрах защо такава голяма риба е оцеляла от гръцките харпунджии, които са ми казвали, че редовно прочистват терена, което значи - "всичко под ножа". На третото гмуркане нямаше нищо, нямах фенер за го търся в дупката, а и не ми се струваше много умно да вадя рофос от дупка на 25-26 метра. Само не разбрах, дали ги гонеше враните, понеже искаше да се намести и скрие по удобно в дупката, или ме възприемаше като хищник и искаше да ми отвлече вниманието... Краиният резултат :
|
цецо ютията
02-08-2012 06:42
|
ахаааа със рицинаааааа.който си го може си го може .аз в неделя изпуснах някакъв каранкс . беше 1 метър риба и мина на 1,5 от мен само дето тъкмо си зареждах харпуна.толкова спокойно си мина тая гад сякаш знаеше че не ми е зареден харпуна.заредих и хукнах след него ама повече не го видях.то вода мнооогоооо.и най -интересното беше на 1,20 дълбочина на 3-4 метра от брега.после жива риба ня видях за 2 часа и на излизане намерих изоставен дюшек прострелях го от яд и си тръгнах ))))
|
|
|
Момчиле рофоса се е откупил един вид 
Красива маса, с калмарите, узото и виното както си му е реда
|
|
|
....страшни истории - браво пичове ....така ви искам ....да се нахъсвам ....и уикенда идва бързо ...
|
|
|
Юли, нали това е целта, да пийнем, да хапнем, да си кажем 2-3 думи като като хората,като приятели ...
|
|
|
Поздравления! Хубава история с приятен и вкусен завършек.
|
|
|
Не е точно харпунджийска история, но все пак ще споделя с вас
Малко предистория. Преди седмица и нещо понастинах и се опитах да се сдобия с гнойна ангина. Понеже съм нов в подводният риболов, та огън ме гори.
Не се трае. Преди около месец един познат ме запали и край. Взех плавници, взех маска, взех шнорхел.
Хубаво де, но не ми се дават пари за харпун и неопрен. Решил бях да поначеша крастата с хавайско копие, току виж ми минало. Да ама не....
Та, миналата седмица се оказа, че имам познат (Момо) който от години е харпунджия. Ходих да му досаждам, да обяснява какво, кое, как и защо...
Той ми обясни това-онова и мен сега вече не ме свърта. Влиза ми се, а пък хем е студено, хем съм още леко болен.
Добре обаче днес не издържах и около 15:30 припалих колата и се пляснах на плажа под фара на Галата. Имаше 1-2 души, защото по това време слънцето е на запад и плажът е в сянка.
Морето е тава. Вълнение няма. Водата е кристална (което ме изненада поради близостта си до пристанището).
Още с влизането взех 2 попчета. Всичкото хубаво, но пък е студено, та чак зъбите ми треперят. Решил съм обаче да не излизам докато не направя поне колкото за едно ядене....
И така около поливин час съм във водата и все си мисля за думите на Момо: "Хвърляй хавайката! Не ти трябва. Ще мине рибата около теб и само ще я гледаш. Вземай харпун!"
В един момент докато обикалям по дъното между камъните и пясъка и търся скрити лухмуси пред мен се открива гледка, която трудно ще забравя.
Около 30-тина платерини се въртят и ровят в пясъка на няма 2 метра от мен. Най-голямата ми се стори да е между 30 и 40 см.
Другите около 20-25. Приближих ги тихичко и ги гледам с кеф, а в главата ми се въртят думите "Харпун ти трябва! С хавайката само ще гледаш...."
Рибите бяха много спокойни. Приближих се на около метър от тях и тогава започнаха да се въртят около мен. Буквално можех да ги докосна с хавайката.
И така около 30 минути се въртяхме - аз след тях, те около мен. Направи ми адски голяму удоволствие да ги гледам как пасат по дъното и грациозно ме обикалят.
И това се случва на около 3 метра дълбочина! Излишно е да казвам, че попчетата ги оте*ах като се появи кефала. Зяпах ги, зяпах ги, хвана ме яд, че нямам харпун и си излязох.
Прибрах си такъмите и се обадих на Момо да му кажа, че е бил прав.
Сега ще гледам за харпун и неопрен.
|
|
|
 incubus написа: . ...
И така около 30 минути се въртяхме - аз след тях, те около мен.....
И това се случва на около 3 метра дълбочина!
То когато си без харпун обикновено е така, .... а иначе браво, добра апнея си докарал 
|
|
|
Хехехехехехе
на тоя студ дето го брах на дали имаше и минута апнеата.
По принцип бях отишъл повече да си тренирам динамичната апнеа докато търся попчета под камъните.
|
|
Нови Продукти
Цена: 44.00 Лв.
Spearfishing
|
1369:59:14 - 
1369:59:09 - 
332:53:38 - 
0:15:22 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
