|
|
Сезон 2012
|
|
И то Превъзходен модел на Шкода ;-)
|
|
|
А, ние август месец ги търсихме на същото плажче до крепостта на Олимпиада но за съжеление Цочо видях само няколко ципури на самия нос до големия камък под водата.Колегата обаче успя да вземе един лефер около 1 кг..Обаче мястото е страхотно.Браво.
|
|
|
Прав си nanyo, мястото е страхотно - този път така се размазах от релакс и припичане на септемврийското слънце, ... че ми изчезнаха всякакви харпунджийски страсти. 
Ципура и аз не можах да взема, ... все се изненадвахме взаимно в последния момент и все ме оставяха ... с пръст на спусъка. 
|
|
|
А-а Жорка, на мен си ми прилича - аз съм само скромно аматьорче с малко по-особено чуство за хумор. 
|
|
|
Хуморът е като слънцето... има за всички, които го искат
|
|
|
И аз направих сефтето. Много ми се искаше новата 110-ка да е за зъбари, обаче пак се оказа за рофоси Бях залегнал между два камъка, добре прикрит с надежда да дойде някой зъбар, когато с периферното си зрение забелязах някакво движение. Под една каменна козирка се разхождаха 10-на малки врани около педя. Любувах се на гледката, имах много апнеа понеже бях раздишал добре и за дълго чакане. Зад тях се мярна силуета на една добра врана над кило, преместих харпуна за да я взема. Изведнъж отзат изкочи един рофос, застана пред цепката и започна да гледа нагло въртейки долните си перки. Може би разчиташе, че растоянието от 5-6 метра е безопасно. Стрелата го уцели точно между очите и той се пресели в един по-добър свят.
|
|
|
Втори ден.
|
|
|
Трети ден. Излезе вълнение и гледахаме филмчета. За любителите на лавраците 9,10 ,долу в ляво от харпуна- рибата която прогонва рофоса в дупката.[link]
|
|
|
колега, благородно ти завиждам за враната! Миналата седмица бях на почивка във Вурвуру и намерих няколко свърталища на врани, дебнах ги няколко дена подред и така и не можах да взема нито една. Като ги приближа и се скриват по дупките, а там не мога да ги достигна. Накрая от отчаяние ударих една дребна врана, която явно още нямаше толкова развити инстинкти, обаче като я откачах от стрелата ми се изплъзна от ръката и се скри под един камък, кадето си и остана. Така че, освен че съм капо откъм врани, сега имам и грях на душата - затрих една малка напълно ненужно...
|
|
|
Матов видях моя приятел - наедрял е!
|
matovsub
14-09-2012 20:51
|
Аре ве Ярооо- кога отиваме да го трепеме?
|
|
|
За Коледа!
|
|
|
Браво(със закъснение) на всички!
|
|
|
Бях без неопрен и не издържах повече от 1 час
|
gmurkacha
16-09-2012 00:28
|
Добре си лакирал ноктите.....
|
|
|
Не ми се мисли като си вземеш неопрен кво ще ги правиш...
|
Akula deep
16-09-2012 12:57
|
Събота 15,09,2012
Миналата година на този ден стояхме с малкия, той-с букет в ръката за новата госпожа, аз-изтупан, с ръце в джобовете, зяпам майките на съучениците му.
Вчера седя на брега и наблюдавам водата.Плещя нещо с някакви въдичари,но мисълта ми е някъде...там...
Днес е деня, в който ще се срещнем с Моята риба. Прехвърлям през главата си частите от екипировката. Неопрена-тук. Комплект №1-тук. Жилетка и колан-тук.Тежести за краката-тук, но мисля да не ги използвам. Даже ще махна една тежест от колана. Кукан - дебелия с неръждаемата пороволока - тук. Нож - тук е, но не мисля да го взимам.
Да взема пневматика , а? Водата ми се вижда мътна. За "ластика" е мътна.
Отивам до багажника да проверя налягането. Малко слаб ми се вижда нещо. Помпя.
Ужас.Клапана се ебава и на всеки 3-4 помпи връща възфух обратно. Сега ли баш трябваше...
Пробвам го пак със стрелата. Абе... може би така ми се струва. От адреналина е.Знам, че днес ще срещна Моята риба. Сигурен съм. Колко време вече я дебна. Знам как точно ще подходя и ще я взема. Всяка стъпка я преговарям отново и отново.
Ръми дъжд, но облаците отварят прозорец и слънцето огрява.Сега е момента.Знам го.
Сапунка, неопрен, такъмите под мишнцата и... във водата.
Внимателно обезвъздушавам костюма. Намествам маската. Оглеждам се.
Водата е леко мътна. Видимост 2,5-3 метра. Мамка му. Трябваше да взема ластика . Късно е чадо.
Заплувам бавно. Съвсем бавно.Мястото на срещата е на 100-150 метра. Дето казват руснаците - "Некуда спешить".
Стигам до първия нишан. Дали "моята гарга" е в дупката. Някой тиквеник ако не я е утрепал....
Гмуркам внимателно и лягам току пред дупката. Харпунае зареден в ръката ми но няма да стрелям. Взирам се в тъмното. А... ето я излиза.
Лелеееее колко си наедряла. Че и коремче си пуснала. Като те гледам така май си готова за майка. Малка си още. Имаш-нямаш 500-600грама.Усмихвам се под маската. Махам и с ръка. И тя ми махва с опашката и се прибира в тъмното без да бърза...
Не стрелям по враната. Да стрелям по нея е като да стелям по бременна жена. Абсурд.
Продължавам към втория нишан. Спирам се да се поогледам. Не гмуркам. Не искам да вдигам шум. Минават две кефалчета забързани по тяхните си - кефалските работи.
Как е пичове? - опитвам се да осъществя телепатична връзка.
Пичовете отплуват и се скриват от погледа без даже да са ме забелязали.Гмуркам тихичко. Дъното е на дълбочина 5-6 метра. Лягам пооглеждам се в мътното. Нищо.
Продължавам към мястото. Повече нишани няма.
Спирам се на отбелязаното място.Давам леко назад и се паркирам. Добре, че махнах тежестите. Добре ми е. Не мърдам. Опитвам се дишам колкото може по-тихо. Стоя неподвижно 15-20-30минути. Харпуна, който е насочен право пред мен, започва да ми изморява ръката. Нали щеше да му правиш поплавък.Ядосвам се на ум. Материалите са ти под ръка, ама мързела ти идва в повече...
Стоя и чакам. Рибата ще дойде от дясно.Наблизо е вече усещам я.
Ето излиза от зеленото. От дясно както си я бях предвидил.Плува не много бързо, на 40-50сантиметра под повърхността. Траекторията и е точно срещу насочената стрела.Сърцето ми започва да бие. Имам чувството, и съм сигурен, че и тя го чува. Ако върви така, ще мине на 1,5м от върха на стрелата. Тя обаче ускорява извива и тръгва косо. На около 2м. и нещо е от мен. Аз съм на ход.... БАМ....Виждам как стрелата попада перфектно.УРАААааааа
Рибата прави лупинг и се изстрелва със салто над водата. Тя е с дължина колкото плавника ми. Гмурва се в мътното и хуква. Макарата свири на пресекулки - жит-жиит, жииит....Тука си! Моя сииии....
Изскачам от прикритието и потеглям с бясна скорост след въжето. Въжето прави плавен завой и тръгва под мен в мътното.Ела ми ела....Хвърлям харпуна, хващам въжето и леко го обирам. Нищо!
Как нищо бе. Преди 5 секунди беше на него и правеше салта. Къде си? Мамка му...
Беше префектния изстрел.По-добър от този... няма накъде.
Дърпам. Виждам вече опашката на стрелата, стрелата.... Върха е прекършен.
Ще се изям от яд.
Какво беше това чудо та да скъши върха на пневматик. Може би ако бях успял да го напомпя още, щеше да я прониже и да не може да го счупи.
Тръгвам към брега. Залягам за последно до втория нишан. Един кефал с тегло около килограм, идва към мен. Пред маската ми е.
- Кво стаа пич? Дъртия прецака ли те?
- Махай се ве, боклук мръсен! Недей да ме дразниш и ти! -отвръщем му през маската.
Показвам му стеден пръст, а той ми обръща гръб и изчезва в зеленото.
Излизам на брега. Току пред рибарите. Видели са салтото на рибата.Разпитват ме разни работи.Въобще не ги чувам. Издъних се като последен идиот. Повече няма да Я срещна.
Чувствам се, все едно съм загубил нещо, което ми е принадлежало.
Ще си събличам неопрена. От долу съм чисто гол и чак сега забелязвам, че наблизо играят две дечица -момче и момиченце на около 7-8. Няма да е тя.
Сядам както съм с мокрия непорен на седалката и се махам.....
|
|
|
Страхотна история Акула,много добре разказана направо я преживях.Всъщност си спомних и няколко от моите пропуски Не се ядосвай!Затова подводният риболов е спорт,а рибите имат своят шанс.По важното е ,че си преживял момента на среща и изстрел.Я си представи ,че си джапал цял ден в пусто море,как щеше да се чувстваш ?Късмет следващият път с по-голяма и класна риба!
|
|
|
Владо супер разказано !!
|
|
Нови Продукти
Цена: 8.00 Лв.
Spearfishing
|
293:58:14 - 
293:58:11 - 
293:57:48 - 
4:48:41 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
