Всички морета и океани, освен източната и северозападната част на Тихия океан. В източния Атлантик: от Португалия до Южна Африка, включително Средиземно и Черно море, Мадейра и Канарските острови. Рядко навлиза в централната част на западния Тих океан и Азовско море.

Силно сплеснато отстрани тяло. Два гръбни плавника, първият от които е по-малък. Голяма уста със един ред здрави зъби. Люспите са толкова малки, че приличат повече на кожа.

Единствен представител на семейство Pomatomidae, леферът е популярен обект на подводен риболов в България. по света се среща както в открити, така и крайбрежни води. Пелагична риба, придвижваща се на ята. Полова зрялост достига на възраст 2-4 години. Най-често се среща по протежението на големи плажове с неспокойна и чиста вода и скалисти дъна. Въпреки това възрастни екземпляри могат да бъдат открити и в устията на реките, особено при липса на храна. Дребни екземпляри се срещат в плитчините на дълбочина от 2 метра, където преследват малки рибки на ята. По вечерно време и рано сутрин леферите ловуват в близост до повърхността. Възрастните се движат на разбъркани ята, като често нападат семейства кефалови или други видове, унищожавайки очевидно повече риба, от колкото им е нужна за храна. Често са виждани лефери, които повръщат погълнатата риба и продължават лова. От стомасите им са вадени дори дървени и метални предмети. Често са асоциирани с акулите. Като наистина агресивен вид, леферът хапе и се бори когато е уловен, така че бъдете внимателни когато го сваляте от стрелата или когато куканът е закачен на кръста. Когато ловува леферът забравя за опасността и може да бъде харпуниран сравнително лесно. Мигрира към по-топли води през зимата и към по-хладни през лятото. Край черноморския бряг леферите се появяват през първата половина на юни когато се отправят към северните части на морето за хвърляне на хайвер. Загубва се до септември, когато се появява отново в България на път към турските брегове. Предпочита топла вода и е безсмислено да се очаква среща с него, когато температурата е под 14 градуса. Плува наистина бързо и лесно сменя посоката, което прави лефера трудна мишена. По-едрите екземпляри са по-предпазливи но като цяло поведението на лефера е непредсказуемо. Понякога позволява на харпуниста да се приближи максимално. Реагира на непознати звуци като почукване по скалите или изпускане на мехурче през шнорхела.

Единствено лов с изчакване