|
|
Да се посмеем
|
|
Какво значи пълно доверие?
Това е, когато двама човекоядци-педераси си правят минети..
.............................................................
Каква е приликата между шефа и бащата?
Шефът може и да не ти е баща, но винаги може да ти ебе мамата.
...........................................................
Ако жена ти постоянно излиза от кухнята и се заяжда с теб, къде си сбъркал?
- Направил съм й веригата твърде дълга.
.......................................................
Кой е бил най-щастливият мъж на Земята?
- Адам.
Защо?
- Защото нямал тъща!
|
Akula deep
10-11-2008 22:16
|
Джоко се разхождаше в гората, зарязал колата на километри. Вървеше и слушаше песента на птичките , когато шум привлече вниманието му. От капинака се измъкна Анка- дъщерята на Аличко Джингиза.
- Чичо, извика закачливо тя. Ако дадеш пет лева,.ще ти дам да видиш една пу-ка !
На Джоко му причерня.....
Очаквайте продължение...................
..................
Ето и продължението :
Трябваше да си го изкарана някого, заради Олга - рускинята, дето гащите и все на букаи седяха, колчем Марин отидеше на рейс с кораба или заради ината на Добрила , дето само по магазини и кафета кибичеше и се чудеше с коя приятелка да разбъбри по телефона, щом само затръшнеше пътната врата. А за загорелите манджи, дето трябваше да яде ден през ден ? А за това, че всяка вечер д-р Хаджигеоргиев прибираше от простора сам белите ризи, които беше изпрал , след което сам си ги гладеше, че оная кьопава македонка, а се хванеше да оглади някоя, а я залепеше на ютията.
- А щерката, как не взе нещо от мен ? - премина като товарен влак мисълта през главата на Джоко. - Че май и по мъжкари се е подпалила напоследък, клеша с келеш !
- А сина ? И той пройдохата, мамин сладък ! Вчера Диди, днес Александрина, утре кой знае коя ще е ?
................
В Горно Учино подобно нещо не се беше случвало. Никога преди това.
Трябваше да съдят човек, пребил дете. И не кой да е , а самия доктор Хаджигеоргиев. Оня същия, дето направи всичко в селото да се направи поликлиника, обурудвана с няколко лекарски кабинета, родилно , аптека, дори издейства от София нова линейка - Волво, а през зимата намери лимит бензин за УАЗ-ката на горското, с която превозваха крайно нуждаещи се и храна до и от близките села. Дъщерята на Аличко Джингиза беше жестоко пребита, почти до смърт и главния заподозрян беше именно доктор Хаджигеоргиев.
Голямата зала на читалището се беше нажежила до червено. То че беше горещо - беше, ама и залата беше пълна до пръсване с хора не само от Горно Учино, ами и половината народ от съседните села се беше стекъл.Вътре се чуваше един шум, като че ли кошер с диви пчели се беше разбушувал.
Самото Горно Учино нямаше специална съдебна зала, но и не беше нужна. Тук по принцип престъпността е сведена до нула. И с каквато кола да дойдеш, и ключовете на таблото да оставиш, пак там ще я намериш, ако и след седмица. Като изключим инцидента с огледалото на Кольо Явашевата "Пантера" май друго посегателство на кола не се беше случвало с години, но това не се броеше.
Всички бяха притеснени.
Съдията - Деян Николов - с изпотени очила и разтреперан от напрежение. Вчера вечерта жена му - Нела Бечорката, бременна в шестия месец му беше заръчала :
- Мисли си утре, каква ще я мъдриш ! Доктора мене ме е израждал, при друг не лягам ! След два месеца доктора да е навън. А имай късмет, седмак като тебе да излезе детето,че виж к'во ш'та прая !
И Деян Николов, иначе върховен съдия , отсъдил хиляди справедливи присъди, сега се потеше, щото знаеше Нела Бечорката на какво е способна. А и не само тя. Цяло Горно Учино, щеше на него да си го изкара.
Прокурора Донка Сербезова - Тя пък беше притеснена още повече. В черното си костюмче с бяла ризка с дантелена якичка, която се подаваше от реверите,а от главата и не излизаше, как преди две седмици беше цапнала новата "Мазда", която оня темерут - мъжът и беше докарал от Австрия наскоро.
Тогава се наложи спешен ремонт в гаража на Данчо Тенекеджията. Ама толкова спешен, че за ден и половина не трябваше нищо да личи от случилото се. Казано - речено. Данчо запретна ръкави и за нула време изпъна тенекиите на японското возило толкова табиетлийски, че и от Япония, президента на "Мазда" да докараха, с целия му борд на директорите, пак нямаше да познае, че колата е ремонтирана. После дойде време за разплащане и покрай финикийските знаци, изчукването на колата, беше изчукано и прокурорското дупе на Донка Сербезова. А Данчо имаше здрави мускулести ръце, така загорели и втвърдени от всекидневното китосване и работа с коресилина, че ха пипнеше женски крак с чорапогащник, ха пускаше по три бримки.Пък и Данчо от бая време беше си наумил да свърши една работа с прокурорката, ама само чакаше сгодния момент.
От цялата тази разправия с производните на коресилина обаче, май не само ръцете , а и нещо друго се беше вкоравило доста при Данчо Тенекеджията. Не стига че беше твърдо, ами май беше и доста голямо по размери, така че след разплащането, къде в пари, къде в натура се беше получило разместване на яйчника на прокурорката Донка Сребезова.
И това разбра веднага д-р Хаджигеоргиев. Не му беше първо такова оплакване от данчовите похотливи изпълнения. А мъжа на Донка, едно че нямаше с какво да нанесе такава контузия, друго, че се беше запилял пак по чужбините някъде.
Адвоката на Анка - Румен Дзъндзъра. Той пък пристъпваше едвам едвам куцайки здравата със смешната си тога и още по-смешна перука, щото предната седмица беше паднал от каруцата, когато ходиха да берат лозето на Тачо Бербера. Пак доктора беше уредил, да отиде на рентген с в съседния град, където без да чака и без ред, се убеди, че след спешната намеса на Скукарджата, кракът е бил наместен успешно и всичко ще мине от самосебеси, само с компреси със счукан лук и сол.
Настъпи тишина.
В залата влезе обвиняемия. Зад него пристъпваше местния полицай - Стамат Груев. Доктора държеше двете си ръце отпред, скрити под наметнато карирано сако. Без белезници.
Не можеше Стамат да сложи белезници на тези ръце, дето преди има-няма два месеца извадиха живи и здрави близначките от утробата на съпругата му - Елена, а преди трийсе и кусур години бяха направили същото и с него. Та нали доктора можеше и да му е баща на години, пък и къде ли щеше да избяга този почтен мъж със снежно бяла коса. Можеше и да го накажат за това, ама на него му беше все тая.
Започна делото.
Изслушваха свидетелите на обвинението.
Най - напред думата взе Аличко Джингиза - разказа, как в онази августовска вечер, детето му си дошло цялото в кръв и синини, поругано от този човек - и Аличко посочи с пръст Джоко Хаджигеоргиев. Даже му дал мръсникът и пари, че да си мълчи.
След него дадоха думата Ганьо Чучулигата, който разказа, как ги срещна привечер. Нея и доктора с колата, като той шофирал , а тя седяла на предната седалка и му правела фелацио.
Свидетелстваха и група роми, които берели горски малини и видели как доктора води за ръка невръстното дете към храсталака.
Залата заклокочи, като нажежен казан. Искрици на ярост прехвъркаха в очите на хората, само доктор Хаджигеоргиев седеше спокоен и даже се четеше усмивка в очите му.
- Гад проклета ! - помисли си Донка Сербезова. - Ще поискам най-тежкото наказание.
Дойде ред и на потърпевшата Анка Джингизова.
Детето излезе напред и с огледа. Всички погледи бяха вперени в него. Напрежението беше такова, че ако някой запалеше дори кибритена клечка, то залата щеше да избухне като гигантска авиационна бомба.
Анка погледна в очите доктор Хаджигеоргиев и се разплака. Макар и циганка, тя не можеше да излъже, да предаде този човек, в когото тя виждаше добрия Дядо Коледа.Тя в същност беше виждала Дядо Коледа, само на етикетите от празни бутилки и кутии, които намираха с братята и сестрите си, когато ровеха по боклуците, никога в живота си не беше си представяла какво е това Коледа и коледна елха. Но ......
И Анка се разплака и разказа цялата истина за случилото се в оная вечер.
.....................
Наистина Джоко вдигна ръка, но не за да удари невинното цигане, а просто я вдигна и сложи бащински на главата и . Не може ръката , която три поколения е даряла да удари едно невинно дете.
Какво му беше криво детето ? На него ли трябваше да си го изкара ? Джоко се усмихна !
- Хайде ! Да те водя в къщи ! Ти нали си дъщерята на Аличко ? Не се бой !
И Джоко поведе детето за ръка, към паркираната си на Вълча поляна кола.
Вечерта настъпваше, а както знаете в гората се стъмва бързо. Анка носеше в ръка кофичка от боя за стена, пълна наполовина с малините, които тя се надяваше да продаде, за да изкара някой лев за храна на семейството, което скоро щеше да порасне с още едно гладно гърло.
По пътя им през гората се натъкнаха на цигански катун от берачи на малини, дошли чак от Котел, където край запаления огън се суетяха жени и тичаха дечуля. Мъжете пушеха насядали край огъня или по каруците.
- Здравейте ! Как е ? Има ли плод тая година ? - Подвикна им Джоко.
-Има, има докторе ! Дал Господ ! - отвърнаха те.
В гората запя славей и на Джоко сякаш му олекна някак. Искаше му се да се затича, ама детето беше толкова изморено, че едва се влачеше след него.
Стигнаха до колата и се отправиха бавно към Горно Учино по каменистия горски път.
По пътя изморената Анка се унесе от ромона на дизеловия мотор, който мъркаше на почти тихи обороти и заспа сгушена като коте на предната седалка , подпряла главица на дясното бедро на доктор Хаджигеоргиев.
Точно на разклона, Джоко трябваше да спре и да изчака да премине каруцата на Ганьо Чучулигата, който пак се беше запътил да краде сено от нивата на Господин Величков.
- Как е, Чучулига ? - подвикна му доктора - Има ли кирия ?
- Мъъъъ, ъмчиииии. Не бе, докторе, аз така, да разходя добичето.
- Да бе, разбира се. Да не се схване животното в обора ! - Засмя се доктора .
Точно когато съвсем се смрачаваше, колата на доктора наближи съвсем стопанския двор.
Доктора разбуди детето и спря колата.
- Хайде стигнахме. Събуди се !
Помогна и да намери дръжката на вратата, и когато Анка понечи да слезе, доктора бръкна в джоба си и извади каквито пари имаше там.
- На вземи ! Баща ти да си купи нови каиши за коня ! - (доктора не обичаше думата "кошум"
Парите хич не бяха малко 250-300 лева. Кой ги знае. Там някъде .
Не му трябваха на Джоко. Всичко си имаше той.Кола, къща , проклета жена, неразбрани и разхайтени деца , които думата "няма" не я познаваха, ядене, пиене... За нищо не му трябваха пари.Не взимаше пари и от хората за услугите които им вършеше, като лекар, за разлика от колегите си. Помагаше по всяко едно време от денонощието. Денем ,нощем, той винаги откликваше.
Е, понякога от благодарност му носеха изпечена кокошка или дамаджана отлежала ракия, но можеш ли да спреш човешката благодарност на един щастлив татко или една "обабила се" тъща. Не бива да отказваш нещо, което хората ти даряват от сърце. Ще се обидят. Балканджиите са такива. Особена порода хора.
.....
Когато се прибра в избушената постройка , в която като скотове на земята живееха цялото семейство, Анка видя , че баща и пак е изпил всичките си заработени за деня пари. Позна по подпухналото от бой лице на бременната си майка и по хлипащия звук идващ от скъсаните черги, с които бяха завити двете и братчета.
Аличко бе чул двигателя на отдалечаващата се кола и видя през пиянския си унес, прибралата се по тъмно Анка.
-Къде ходиш ма ?
- Тете, виж колко пари имаме ! - Радостно подвикна Анка, с надеждата, че баща и ще се зарадва, няма да и се кара и...най-важното - ще може да купи нов кошум на кобилата Мица.
Да , ама не. Аличко видя веднага заверата в цялата работа. Значи оня мръсник с колата я е "отпушил " и и е платил за това. Простачка. Продаде си честта за жълти стотинки. А можеше да я продаде на рода на Делиормановите за снаха и да бъде цар с придобитите пари.
Аличко се завъртя и докопа първото попаднало му под ръка дърво от огнището и заналага детето. Където свари.
..............
Залата се разшумя.
- Тишина ! Тишина ! Моля за ТИШИНА ! - Чукаше по масата с дървеното чукче, съдията Деян Николов.
Тишина, ама от вътре му идеше да пее.Така се чувстваше и прокурора - Донка Сербезова и адвоката на Аличковата щерка - Румен Дзъндзъра. Всичко свърши. Делото е решено.
Аличко скочи на крака, ама бързо седна, като видя кръвнишкия поглед на Стамат Груев, който даже посегна към кобура.
Тогава в залата проехтя гласа на Джоко Хаджиниколов.
- Не вярвайте на едно дете ! Виновен съм ! Признавам всичко !
Гробна тишина.
Нямаше как. След направените самопризнания, трябваше да има ефективна присъда. Доктора нямаше адвокат по негово,собствено желание , така че нямаше кой да пледира в негова защита, ако той сам не пожелаеше. Закона беше неумолим в случая и Деян Николов в ролята на изповедник на закона, нямаше много какво да стори ,освен да отсъди минимална присъда :
- Година и половина ефективна присъда, при първоначален лек режим и 10 000 лева обезщетение на ищеца.
.............
Добрила стоеше на втория ред столове в залата, побеляла като платно.Ами сега. Втасахме я !
Доктор Хаджигеоргиев подаде двете си ръце на полицая Стамат, като му кимна да изпълни задължението си !
Минавайки през препълнената зала умълчали се хора, доктор Джоко Хаджигоргиев вървеше бавно, като в погледа му се четеше онова весело пламъче, което винаги можеше да се види, когато в ръцете му проплакваше поредното бебе, видяло белия свят .
|
|
|
Действието се развива някъде около Южна Африка.
В океана плуват женски и мъжки кит. Мъжкият кит настойчиво моли женската за секс.
Българският гмуркач Ангел Кръстев тъкмо е направил послендите си екстремни снимки под опашката на мъжкия кит, когато чува тъжния му монолог, адресиран до женската:
-И кво сега, хората създадоха стотици организации, сдружения, фондации за опазване и продължаване на рода ни.......а теб, глава те боли.....
ЧРД, Ачо!
|
Wishbone
11-11-2008 08:27
|
ахаха! 
Гледам тука кипи от природен талант за Лакърдията! !
|
|
|
Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ" сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!
Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!
|
|
|
В Южна Африка в един бар трима бели си пият уискито. Влеза един огромен, як негър, отива при тях, взема чашата на първия, изпива я и казва:
- Аз еба само бели жени!
- Няма проблеми - заеква първия.
Същото се повтаря с втория. Оня също заеква от страх и казва, че няма проблеми. Третият, след като му изпил уискито и казал същото, му отговаря:
- Правилно правиш, че ебеш бели жени! Аз също като теб, се отвращавам от черните..
|
|
|
Група френски туристи отиват на сафари в Африка съпровождани от професионален гид и един негър за достоверност. Пътували си те из Африка и не щеш ли се натъкнали на интересна гледка - хипопотам се къпе в блато!? Както следва екскурзовода обяснил, че това е нормално за за тези животни, след което погледнал към негъра който също потвърдил. Минало още време и се натъкнали на още по-потресаваща гледка - лъв яде антилопа!? Ексурзовода както следва обяснил:
- Ами така е уважаеми госпожи и господа, има и такива батални сцени тук, това е лъв, който яде антилопа!
Погледнъл към негъра който също потвърдил:
- Да така е! Това е лъв, който яде антилопа.
Пътували още и още, докъто не щеш ли пред тях се появило равно поле и насред полето бял земеделец подпрял една негърка на едно дърво. Гледа екскурзовода и се чуди какво да обясни на туристите, чудил се, чудил се и по едно време изцепил:
- Амии... това което виждате уважаеми е.... това е земеделец, който се мъчи да подпре черното си колело на това дърво.
Обърнал се към негъра, черния се вгледал внимателно и рекъл:
- Абе че е земеделец - земеделец е, ама това там не е ли мойто колело..!?!?
|
Akula deep
11-11-2008 14:45
|
 vatus написа:
Гинеколог се прибирал от работа. Този ден прегледал толкова много жени, че чак му се повръщало от гледката на разкрачени женси крака и космясали вулви.
Минавал покрай една градинка и от храстите изскочила една млада циганка и с премрежен поглед изтърсила.
- Чичо, ако дадеш 5лева ще ти покажа една пу.ка.
Ванка, предполагал ли си някога, че с един виц разказан на три реда, ще създадеш цяло село , като Сюинет тепе (Горно Учино), и накрая ще вкараш в пандиза най-уважавания човек в околията.
Може ли такова нещо ? ? ?
А иначе не всичко свършва с влизането на Доктор Хаджигеоргиев в затвора. Животът му даже стана по-весел и по-интересен, ама за това , друг път .............
|
|
|
Еееееее Владо, тя приказката ти се лее бе човек.От един виц не село, ами цяла вселена можеш да създадеш и милион добри доктори да вкараш в затвора... Евала?
|
|
|
Чудесна история Владо...браво!!!
|
Akula deep
12-11-2008 21:10
|
MOMO написа:
Чудесна история Владо...браво!!!
Момо, този начин на разказване на истории ми го препоръча един мъж, с когото се запознахме в Грузия - Джорхан Казаев.
Както знаеш сега в Грузия се водят военни действия (то там винаги се е воювало), но преди имаше един период на затишие и държавата се нуждае от доста неща в условията на криза.
Едно от нещата, които са безкрайно важни за съвременния живот, това са стъклата, че по този повод фирмата Карл-Цайс се заема да изгради завод на има-няма 120 километра от Грозни.
Ние сме свикнали да свързваме Карл-Цайс със безупречните обективи и прецизни лещи за телескопи и микроскопи, но те масово произвеждат и обикновено стъкло, което се продава под различни имена, но общото между тях е качеството на изработката.
В завода, има едни големи съоръжения в началото на производствения процес, това са бункери, в които се забърква предварително сместа, за да отиде по-нататък за разтопяване и Бог знае какви още следващи операции. Трябваше да се направи хидравлично задвижване на капаците им, всеки от които по 2500 килограма , с помощта на силови хидравлични цилиндри и по тази причина, по една щастлива случайност бях един от хората, на които се падна това щастие.
Първата вечер, когато отидохме в ресторанта на хотела, за да вечеряме ни поканиха на една голяма маса. Може би бяхме позакъснели малко, защото храната беше поначената , а виното наполовина (по моя преценка). По късно си дадох сметка, че в Грузия ,виното никога не е наполовина . Едър мъж, изправен на крака с голям рог в ръката, разказваше някакъв разказ, на който понякога слушащите избухваха в смях, а понякога кимаха одобрително.
Странно, но общо взето всички го слушаха и само тук-таме си шепнеха на ухо.Когато влезнахме в залата, същия този мъж прекъсна разказа си и каза (но на руски)
- Уважаеми гости, сядате и се чувствайте удобно !
Е... седнахме. След около 10 минути разказът свърши и разказващия каза нещо от рода :
- Да пием за .... ( каза името на някакъв герой от неговия разказ). - Вдигна рога и изпи до дъно виното (както после разбрах) в него. Останалите направиха същото , но в "стахани" .
Чак по-късно, ми се изясни че това в същност е ТАМАДА. Човекът който вдига главния тост на вечерта. След него последваха и други разказвачи, всеки от които седеше прав с рога по десетина минути и накрая го изпиваше до дъно (май рогът няма такова) или поне до край, последван от останалите.
Не знам какво съм вечерял (не помня от толкова много разкази) и как съм стигнал до стаята, но помня как на сутринта , като станахме да тръгваме за работа, на масата имаше кана слабо, леко киселяво вино, за утаврясване , а за закуска (пак "на столе, в номере" имаше разрязана наполовина огромна червена диня.
Не ме питайте, как на другия ден съм се врял под едни железа да пускам едни трасета, но до късния следобед ми беше доста криво. На третия ден свикнах, ама... трябваше да си тръгваме след още толкова.
Че в същност (или както казват руснаците "короче",попитах ръководителя на екипа:
- Абе , Джорхан, не може ли по-накратко да ги разправяте тия разкази бе ? По-набързо !
- Володя,- каза ми той - Вечером нам спешить некуда !
И после каза, че така, както в живота един човек , или един град или каквото и да било не изниква от нищото и после не отива пак в нищото. Така и в разказа , когато споменеш даден човек, трябва да кажеш една-две думи за него, че хората около теб да придобият някаква представа за него, иначе се счита за неуважение, както към човека от разказа, така и към тези, които слушат тоста ти.
- Аха - казах си ! Затова било !
Две вечери след това, и на мен ми се падна (след третия или четвъртия разказ) вълшебният рог.
Тъй се случи, че им разправих оная случка за бай Петър от Велико Търново, дето като го настанили тук - в Казанлъшката болница (така наречената сега МБАЛ), след като припаднал на автогарата, чакайки автобуса за Габрово. Дали му на бай Петър една от "държавните" нощници, а тя стара, голяма му е , че и без ластик на гащите , с един бинт я притягал човека.
Вечерта бил ходил по нужда, в мръсната тоалетна на другия край на коридора на етажа и на връщане го среща дежурната сестра - Соня Казакова. В болницата е винаги горещо и Казакова е по бяла мантичка, а от долу прозира бялото и сутиенче и белите дантелени гащички.
Точно когато се разминавали, на бай Петър му пада панталона на пижамата и Казакова вижда мъжкото достойнство на бай Петър, увиснало почти до средата на бедрото му.
-Бай Петреее, прибери си кожата , бай Петре ! - решила да се избъзика Соня .
Бай Петър само въздъхнал и с присъщото на балканджиите спокойствие въздъхнал !
- Ееееех, какво славно време беше, какъв славен грездей тук стоеше !
...............
Разказал съм го така, на грузинците (то и на германците, ама те толкова и са ме разбрали), че рога е бил в мен 15 минути.
Не ме питайте на другия ден какво ми беше - пак с динята и киселото вино . 
|
|
|
Владо,грузинците ги знае цял свят че са майстори на тостовете...имах някъде из компа 10 грузински тоста,ако ги намеря ,ще ги кача тук
|
|
|
Двама студенти деляли една квартира. Единият учил актьорско майсторство, а другия -медицина. На бъдещият медик му предстояли много трудни изпити, но за негово нещастие на бъдещият актьор му дали роля в една пиеса, където имал една единственна реплика: "Белогуев, подай си меча!". По цял ден актьорчето стояло пред огледалото и стотици пъти повтарял репликата си с различни интонации. Колкото и да се мъчил, медика не можел да се съсредоточи върху изпитните си въпроси, писнало му от съквартиранта и накрая му казал:
-Виж какво пич, ако не спреш да повтаряш тази реплика, хващам се на бас, че на премиерата ще кажеш "Белохуев, подай си меча!"
Амбициозният актьор обаче не спрял, но наистина се притеснил да не вземе да направи този гаф. Не след дълго се състояла и премиерата. Дошло ред на нашия герой с прословутата му реплика, изпъчил се той на сцената и много внимателно произнесъл:
-Б-Е-Л-О-Г-У-Е-В -успокоил се и продължил смело-ПОДАЙ СИ ХУЯ.
|
|
|
Владо,ся кат се зачетох-100% лакърдия бе брат,с тия чеченски имена и тая "Грузинска"столица Грозни  БРАВО
|
Akula deep
13-11-2008 14:54
|
Ми то това е готината лакърдия , според мен .
Да не мислиш, че не знам за столицата Тбилиси или това че всички грузински фамилии "окончават" на "-адзе" или " - идзе".
Пък Карл-Цайс е един световен производител на качествени лещи, който е станал нарицателно , както "Ксерокс" за копирните машини (а много знам, дали правят и стъкла за прозорци ).
А Джорхан Казаев, не Ви ли звучи, като Джорхан Дудаев, Чеченския сепаратистки лидер ?
А Грузия, даже не я знам на картата къде е, но има ли значение ?
А от друга страна, как да кажа лакардията за дядото и медицинската сестра 
Дето ми беше казал тогава Джорхан Казаев, " Вечером, мне спешить некуда"
...................
Има една категория хора, на които обаче свалям шапка, щото аз не мога като тях.
Лъже ме.Знам че ме лъже, обаче след две, три или пет години като го попитам за същата случка ме лъже абсолютно по същия начин, а иначе съм сигурен, че за целия период от време 110% е забравил за нашия разговор. Ей т'ва вече е изкуство.
|
star Pesh
14-11-2008 11:47
|
[link] За всички вас дето сте се вторачили в мониторите.
|
star Pesh
14-11-2008 12:23
|
Искате да знаете къде са вашите близки в момента. Е това е лесно просто кликнете тук: [link]
|
star Pesh
14-11-2008 13:46
|
А някои започват от много ама много малки. [link]
|
redovi55
14-11-2008 19:08
|
Направих едно клипче и реших да го споделя с аудиторията ,някои от кадрите съм ги снимал аз ,стрелбата по рибата естествено не [link] да се посмеем току виж ни завидели
|
|
Нови Продукти
Цена: 146.00 Лв.
Spearfishing
|
603:02:44 - 
0:18:32 - 
1347:59:22 - 
1347:59:24 - 
0:34:34 - 
0:01:54 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
