Е, по стара традиция трябва да кажем: "Колкото по-малко харпуни, толкова повече риба"! За тези обаче, които са вече омагьосани от подводния свят, Spearfish! предлага още едно изпитание. Тази секция е страшничка и най-трудна за възприемане и обещаваме само единици да запазят тази "магия"! Страницата е посветена на първото умение, което един харпунджия следва да овладее - да успява да задържа дъха си достатъчно дълго под вода. Това е и тайнствената: Апнеа

Ако изоставим научните дефиниции за апнеа, тя може простичко да се определи като задържане на дъха за период от време. Този период от време не е определен и колкото е по-дълъг, толкова по-добре. Това обаче, зависи от редица фактори като се започне от физическата подготовка на гмуркача, премине се през психологическото му състояние, температурата на водата и завърши с това какво човек е ял на закуска.

Апнеата се поддава на тренировка - пример за това са и редицата рекорди установени в практиката. Да, апнеата е и състезателна дисциплина! Тук можете сами да проверите последните постижения в тази област!

За щастие любителският подводен риболов не изисква от вас подобни постижения. Стремежът към пълен тиган обаче, предполага да се спазват редица условия. На първо място, основно можем да разделим апнеата на два вида, както е видно и от горната таблица:

Пасивна апнеа - поемете дълбоко въздух и го задръжте колкото се може по-дълго без да се движите. Това е то пасивна апнеа. Гледайте да не припаднете! Никой не иска това от вас, а и ако си позволите това под водата резултатът ще е меко казано неприятен. Засечете времето.

Активна апнеа - изчакайте минута две и нека да пробваме така наречената активна апнеа. Поемете дълбоко въздух и се разходете из стаята докато не настъпи поривът за вдишване. Това е активна апнеа.

Използвайте хронометъра за да проверите сами разликата между пасивна и активна апнеа, а ипросто да изпитате собствените си възможности. Само не припадайте от липса на кислород!

Ако сте начинаещ и сравните времето на пасивната с това на активната апнеа, ще видите, че втората е незадоволително кратка. Причината за това е проста - кислородът в кръвта е "гориво" за вашия организъм и точно както и в случая с колата ви, разликата между това да чакате жена си да излезе от магазина и това да я закарате на изложението в Пловдив е огромна. При движение колата "харчи" много повече. Ето и първият основен трик в подводния риболов: по време на апнеа движенията следва да се сведат до минимум!

За да отговорим на това как да избягваме движенията под вода, ще трябва да си поговорим за .... крака. Краката са главният енергиен консуматор в организма. И тяхното движение следва да се сведе до минимум. Това е причината да се използват дълги перки, това е и причината подводните риболовци да използват главно свободната си ръка за да се движат по дъното. Погледнат отстрани харпунджията изглежда доста "спънато", но според специалистите цената е увеличаване на апнеата с около 1/3. Накратко: ако можете да не мърдате, не го правете.

Фактор, който следва винаги да се взема под внимание обаче, е дълбочината. Според Димитър Минев, напълно безопасна за средно развит и опитен гмуркач е дълбочина от 15 метра. Тъй като тази страница е предназначена за любители, обърнете внимание на думите "средно развит и добре трениран". Същият автор предполага за любители дълбочина от 7-8 метра. Това на практика е вярно, но аз лично бих намалил дълбочината с метър. Още повече, че дълбочина от пет метра е напълно достатъчна за да напълни тигана, стига да познавате навиците на рибите и да подберете добре мястото за лов.

Причините дълбочината да се дели на безопасна и опасна отново са смесени - физиологични и физични. На "плитко" въглеродният двуокис в кръвта нараства прогресивно и сигнализира нормално "алармите" на организма. Поведението на газовете в белите дробове при дълбочинно гмуркане е доста "палаво". Под влияние на налягането, кислородът в алвеолите преминава в кръвта по-бързо и предразполага гмуркача към глупости, той се чувства в "пълна форма" и пренебрегва скритите опасности. Алвеолният въглероден двуокис се държи по различен начин: до осмия метър той увеличава налягането си, на границата налягането между него и въглеродния двуокис в кръвта се изравнява и при по-големи дълбочини количеството му в белите дробове се увеличава бавно или остава постоянно като забавя или дори обръща процеса на обмяна между дробовете и кръвта. Както знаем, именно количеството въглероден двуокис е дразнителят на естествените "алармени" центрове на организма. Ако количеството му се запази постоянно, дразнене няма. Това води до недостиг на кислород и гмуркачът ненадейно получава еднопосочен билет към дъното. Но проблемите могат да възникнат дори и на път към повърхността. С намаляване на околното налягане количеството въглероден двуокис рязко се увеличава и ако кислородът е изчерпан, следва внезапен и непреодолим порив за вдишване. Последиците можете да опишете и сами.

Страшничко, а? За тези, които все още не са се отказали, ето и съвсем простото решение на всички тези проблеми: изплуването трябва да започва преди да е настъпил поривът за вдишване и да се извършва по същия начин както и гмуркането - с пестеливи движения. Това не само ви осигурява безпрепятствено изплуване, но и пести силите ви за следващото гмуркане.

Примерът с колата е подходящ и за илюстрация на втория трик, предполагащ успешно гмуркане. Представете си, че карбураторът е запушен и впръскването на гориво е затруднено. Колата кашля и се дави. И вие ще кашляте и ще се давите ако не осигурите достатъчно кислород в кръвта си. Как се постига това - с раздишване. Раздишването е досаден но необходим процес, който предхожда гмуркането. На практика то представлява поредица от дълбоки вдишвания и издишвания на повърхността. Според Димитър Минев, това следва да става в състояние на абсолютен покой, като вдишването се извършва с целия обем на гръдния кош, започвайки от диафрагмата. Разперването на ръцете при вдишване и прибирането им до тялото при издишване подпомагат раздишването.

Цялата тази погледнато отстрани, доста смущаваща гимнастика трае различно. На първо място, раздишването трябва да започне едва след като тялото на гмуркача е отпочинало от последното потапяне. Факторът дълбочина също оказва своето влияние, както и конкретната цел на гмуркането.

Температурата на водата е от огромно значение, тъй като при по-ниска температура тялото изразходва повече кислород (както е и по-висок разходът на гориво с включен климатик). Най-популярното съотношение във времето за раздишване у нас през лятото е 1:1, или ако искате да сте под водата една минута, то раздишването също трябва да трае толкова време. Това, обаче, е доста субективно твърдение. Всяко едно ваше движение нарушава цикъла на раздишване.
Да не забравяме и умората. Колкото по-дълго е гмуркачът във водата, толкова по-дълго ще трябва да раздишва за да постигне сносно време там долу.
И още един съвет - всичко казано дотук по отношение на времето за раздишване е теория - на практика гмуркачът следва да се съобразява единствено и само със себе си и собствените си усещания. След натрупване на малко повече опит, човек започва сам да усеща колко време му трябва на повърхността.
И последно - бързото вдишване и издишване води до напълно обратен ефект - гмуркачът буквално се уморява от дишането. Прекален светец и Богу не е драг, а прекаленото раздишване може да ви прати право при Него за доказателство! Натрупването на твърде голямо количество кислород в кръвта подтиска естествената "аларма" на организма - поривът за вдишване. Под водата всичко изглежда прекрасно и гмуркачът се чуди на неподозираните си сили. После поривът идва изведнъж и е непреодолим. Следва вдишване, но не на въздух а на солена вода. Оттук нататък - справка "Съдебна медицина" на проф. Стойчо Раданов. Но и за този проблем има лесно решение. Още на повърхността гмуркачът трябва да забележи очевидните сигнали на прекомерното раздишване - лек световъртеж и "светулки" пред очите. В тези случаи изчакайте и започнете цикъла на раздишване отново. И не псувайте през шнорхела - вината си е ваша, а и отстрани звучи странно.