Как стават белите?!

Също на тази страница

Форуми

Подводен риболов

Обща дискусия

Как стават белите?!

« Предишен Стр. 24 от 29 22 23 24 25 26 Следващ »

incubus

461

14-08-2014 12:25

Първата грешка, според мен, е че е сам...
На мен ми се е случвало да се заиграя и да оставя харпуна на дъното.
След това влизам да си го вадя. Вярно, че е на 4-5 метра, но и на 30 да е пак не бих се замислил дали пушката или аз е по-добре да остане там.

462

Yavorsub
14-08-2014 15:35

На видеото се вижда че има и риба на колана -ОГРОМНА ГРЕШКА , специално за дълбочини по-дълбоки от 15м.

Знам че вече е казвано и писано , но пак да повторим за по-новите колеги : Една от най-опасните и коварни дълбочини е ...... 20метра !
Поеже не е кой знае каква философия , и всеки дето се гмурка слиза сравнително лесно на тази дълбочина, винаги е подценявана като дълбочнина , та именно там в зоната 20-25м стават болшинството от инцидентите с гмуркачи и харпунджии. Затова не подценявайте никога НИКОЯ дълбочина. wink

463

FI6IFI6
14-08-2014 20:23

Ще споделя и аз една простотия дето направих днес и едва не ми коства живота. Та отивам днес на Камен Бряг сам, спускам се по една козя пътечка и стигам до мястото за влизане. На конкретното място трудно се влиза и трудно се излиза, тъй като трябва да се спуснеш по едни големи хлъзгави скали, за да цопнеш в морето. Още преди да вляза си знаех, че ще имам проблеми на излизане, тъй като морето беше доста бурно. Подвоумих се, но си викам след тоя път дето съм го бил и цялото катерене, няма как да не вляза. ОГРОМНА ГРЕШКА. Влизането не беше проблем, тъй като със засилка скочих от скалите директно в дълбокото и там си обух плавниците. Гмурках 3 часа и стана време за излизане. Още като наближих мястото за излизане, ми се дръпна лайното, тъй като вълните неусетно бяха станали почти двойни. Тук направих ГРЕШКА НОМЕР 2. Трябваше директно да тръгна към Яйлата, която беше на около километър, да изляза там понеже е по-лесно и да се върна пеша да си прибера сака, който бях скатал между скалите. Мързелът обаче надделя и реших, че все пак ще изляза откъдето съм влязал и заплувах към скалите. Като ги наближих, вълните така ме метнаха, че ми е трудно да го опиша. Усещането беше все едно съм в центрофуга- въртяха ме, потапяха ме, блъскаха ме по скалите. От пяната и въртенето изобщо не можех да се ориентирам, само гледах да си пазя тъпата глава. След няколко минути блъскане, успях някакси да се закрепя за една скала. Метнах харпуна и плавниците върху нея и буквално със зъби и нокти успях да издрапам след няколко опита. След това с треперещи крака благодарих на Морето, че ме е пощадило.
Изводът ми от днес е, че като не става, не става. Независимо колко си шофирал, катерил и т.н. Надявам се цялото това писание да е от полза на някой друг идиот като мен, който се чуди "дали да не вляза все пак".
P.S. Добре че майка ми не чете форума.

angel73

464

14-08-2014 20:54

FI6IFI6 - Много кофти преживяване е това и на мене ми се е случвало нещо подобно ,а може би и на на много други по опитни колеги. Извода който си направих аз от един такъв инцидент е ,че дори за миг да ти мине през съзнанието мисълта "сякаш не е добра идея" трябва най вероятно да се откажеш .....после може да е късно.
Неприятни и трудни мигове си имал ,но благодаря че сподели може да е от полза за други.

465

Dobs
15-08-2014 08:29

@FI6IFI6: Случвало ми се е подобно нещо не веднъж... Много е гадно и се чувстваш безсилен и знаеш, че следващото решение, което ще вземеш може да е най-важното в живота ти smile

Мъжки спорт е нашия...
Когато влизате в лошо море гледайте винаги да има резервен вариант за излизане. Особено когато брега е стръмен (както го описваш)... Също така е по-добре да плуваме малко повече до мястото за гмуркане, но да влезем и излезем на подветрено място, където няма опасност вълните да ни пребият в камъните.

466

Akula deep
15-08-2014 09:51

Не мислех да пиша ама...не можах да се стърпя.

На първо място надявам се, че на нашия колега Деян Драшкович, му е дошъл акъла в главата след случката, щото преди това, явно не е бил с него.
Това да тръгнеш да гониш скъсана риба на 20м. след което да изплуваш до полвината път нагоре и да се връщаш за харпун си е доста самоуверено и лишено от разум начинание.

То като гледам и другите, дето сте споделяли след него и при вас е от централното работата.
Гледайте на това хоби като на кеф и толкова. Щом е рисковано, избягвайте ситуацията. Не влизйте в нея. Няма смисъл за една-две риби.
Стана малко като оная тема, за малоумните лодкари.

В предната версия на сайта, много ми харесваше подписа на Ванката, че "Никоя риба не е по-ценна от вашия живот". Та така....

467

sasara
15-08-2014 16:56

@Yavorsub: ...има и риба на колана -ОГРОМНА ГРЕШКА ...
Не ,че слизам на такива дълбочини,но ми е интересно,защо не се носи риба /пр. в Черно или Егейско море/?

468

Yavorsub
15-08-2014 17:23

@sasara: Всичко ненужно , окачено по нас под вода е потенциална опасност.Съдава излишно затруднение и съпротивление за гмуркача под вода.
Гмуркача ловува, тренира и създава навици за тялото си и всичко което закачаме и добавяме към нас идва над "номинала" , така в дадена екстриймна ситуация , тялото е изправено пред прецедент.
Е понякога прецедента "минава" метър както е с въпросния колега, в другите случаи ..... пишем съкращение от три букви. smile

469

Akula deep
15-08-2014 18:23

Ще напиша още едно мнение, и се надявам да бъда разбран правилно.

Значи иначе по форумите сме много умни, но на практика правим елементарни глупости от самонадеяност и недооценка на ситуацията.(Включвам и себе си) sad

Значи, тоя симпатяга, ако беше ползвал буй и си беше закачил рибата на него, а карабината за колана, щеше да мине доста по-леко.
Преди време с Ванката се сдъвкахме, заради оная случка със счупения плавник на Иво Попов.
И там беше подобна ситуация. Счупил се плавника счупил (да го ева). На 10 метра става случката.
Ако в нормална ситуация си закачил карабината на буя за колана, хвърляш колана и изстрелваш стрелата от харпуна.
Хич да не ползваш краката си, само с ръце ще изплуваш ако не ти пречи сопата и си без колан. Харпуна ще е някъде по тебе. После ще си го прибереш.
И да не ти е вързан колана за буя, и да прежалиш харпуна - майната им.

Момчета, сигурен съм че никой от нас не е склонен да рискува живота си заради едни 300-500лв. екипировка, но всеки от нас го прави.

Моя съвет е: Мислете повече за ония, които ви обичат и чакат на брега или в къщи, отколкото каква риба ще изтупате във форума или Фейсбук.

470

Ivaylo Popov
19-08-2014 10:50

Akula написа:

Владо,моите уважения към теб!
Всичко което си написал е вярно,но моята случка аз знам къде и на колко е станала!

471

Vov
14-09-2014 21:16

Някой знае ли нещо повече, как е станала голямата беля?

472

gmurkacha
14-09-2014 21:36

За сега имаме само предположения,след резултатите от аутопсията ще може да се даде по конкретен отговор!Мир на праха му!Не ровете преди да има някакви по ясни резултати,МОЛЯ ВИ!!!

473

Vov
08-10-2014 10:03

Обсъждането на всички възможни причини, подробности и варианти за предпоставки, аварии и катастрофи при гмуркане и подводен лов, изобщо не означава каквото и да е неуважение, критика и др. п. към преживелите/загиналите.
То се извършва от векове в различни човешки дейности с единствената цел да се разберат точните причини, последователности от действия и събития и връзките между тях, довели и можели да доведат до авария или катастрофа, за да се избягват от останалите.
Предпоставка (за авария/катастрофа) е действие/я, създало опасност за здравето и живота на хора и разрушаване на материални средства (в нашия случай – екипировка).
Авария е опасно произшествие, разрушаващо материални средства и ....можещо да застраши живота на хора.
Когато аварията е свързана с причиняване на смъртта им, тя се нарича катастрофа.
Обикновено авариите и катастрофите се причиняват от грешни действия на хора.

Има едно състояние при гмуркане/подводен лов, за което никой не е физически трениран. Организиране и безопасно провеждане на действителна тренировка ми изглежда невъзможно, но (в български условия) не напълно изключено... Но пък можем да се тренираме поне умствено.
Това е състоянието, в което съм попадал и не пожелавам на себе си и на никой да попада, но във връзка с последните катастрофи, смятам необходимо да обсъдим.
Примерен сценарий: Намирам се на голяма за мен дълбочина, където знам, че обикновено мога да престоя 30-40 сек. неподвижно, да стрелям и да изплувам. След часове безрибни гмуркания, в края на тези секунди стрелям по достойна риба, тя се скрива под камък. Увлечен в лова, плувам към нея и се опитвам безрезултатно да я извадя... В един момент осъзнавам, че съм много закъснял с изплуването, поривите за дишане стават много силни. Откопчавам колана, разхлабвам още макарата и тръгвам нагоре....
Ей тук идва най-трудното: в зависимост от степента на недостиг на О2/излишък на СО2, след като съм набрал някаква скорост и съм положително плаваем, да пусна харпуна и ДА СПРА ДА СЕ ДВИЖА ИЗЦЯЛО, само се опитвам да заема най-обтекаема форма. НЕ ГЛЕДАМ НАГОРЕ, не изпускам малко въздух, цялото ми внимание е да запазя съзнание, да дочакам изплуването, да издишам И ВДИШАМ, да сложа шнорхела в устата, отново да не мърдам с никоя част на тялото...
Обичайните, засилвани от страха реакции, са бързо, дори максимално силно махане с крака, гледане нагоре, дори движения с ръце - всички тези водят до многократно увеличаване разхода на О2, с нищожно нарастване скоростта на изплуване...
Тренирам себе си, като от време на време си представям, че съм в такова състояние и как правя само 2-3 маха с крака и ... спирам. Не мърдам и чакам, това е най-икономичния способ (според мен) за изплуване, но МНОГО труден за изпълнение... А няма втора възможност – за поправка...
Чак на повърхността, след като се съвзема, си казвам, че трябваше незабавно след изстрела да тръгна нагоре, а сега трябва да викам колеги да се опитат да извадят каквото могат...

474

Sand
08-10-2014 12:36

Имал съм същия случай слизам на голяма дълбочина и започвам да чакам риба, след като ми свършва нормалното време по някаква случайност виждам едно меру точно на 2 метра зад мен в една дупка завъртам се и стрелям - естествено то влезна малко навътре и аз пробвах веднага да го извадя но запецна, а вече трябваше да съм половината път минал нагоре. Викам си пробвам и тръгвам щото после не ми се бори на тези дълбочини пак да слизам. Дръпнах и излезна но изразходвах прекалено много енергия, тръгнах нагоре и вече усетих че съм излезнал бая от конфортна си зона за излизане и тука е много важно това което каза Vov и само да допълня цялото ни съзнание трябва да е насочено към това да запазиме самообладание и да не изпадаме в паника. Просто трябва да се изключи всичко и само да се мисли в посока успокояване и излизане на повърхноста. Другото което ме успокои е че горе беше мой приятел и ме гледаше - това наистина доста помага да не се паникьосваме.

А правилното действие беше стрелям и излизам - после ще го мисля. Още по правилно е излизам и после ако мога го намирам това меру ако не здраве да е !

475

Iskam na more
08-10-2014 13:51

@Vov:
Аз съм привърженик на "асансьора" и по принцип така си плувам основно, гледам да го ползвам, но винаги съм се чудел кое е по-добре? От момента когато станеш чувствително положителен да спреш всички движения, както казваш или да продължиш да махаш с крака. В първият вариант се намаля консумацията на О2, но се увеличава времето за изплуване, а във вторият се намаля времето за изплуване ( и не съм съгласен, че скоростта на изплуване нараства нищожно, има си доста разлика) , но се увеличава консумацията на О2.
На мен също логичен ми се струва първият вариант на покой, обаче съм забелязал, че винаги когато ми се увеличи поривът за дишане при излизане, т.е. прекалил съм с престоя, инстинктивно си плувам до повърхността(нямам предвид под инстинктивно поривът за дишане да ме тласка да бързам), някак си не мога да си представя да се "влача" до горе като вече ми се диша. Забелязал съм, че и по много клипчета като си излизат протата от дълбините си махат яко до последно, не е като да хващат асансьора и да не плуват послдните 10-15м.????
Някво странно е хем едното мисля, хем другото го чувствам по-правилно???

476

Dobs
08-10-2014 15:40

Не забравяйте, също така и парциалното налягане на кислорода, което спада значително когато вече изплуваме... Когато излизаме от дълбоко един от главните проблеми е, че разширяването на дробовете ни (до нормалните им размери) "всмуква" обратно кръвта, която по време на гмуркането се е събрала във важните органи (сърце, мозък и т.н.). Т.е. се комбинира ефектът от липсата на кислород (който сме изгорили по време на гмуркането) с допълнително изтегляне на останалия кислород (заедно с кръвта) от мозъка. Прибавете към това и падането на парциалното налягане на кислорода при излизане на повърхността и се получава смъртоносна комбинация...
Това, което ни кара да усещаме пориви за вдишване и изобщо да "знаем" колко време ни остава долу е количеството CO2 в кръвта. Кислорода не го усещаме и не знаем дали имаме достатъчно резерви. И като комбинираме това с по-горе казаното за рязкото намаляване на кислорода в мозъка при изплуване, правете си сметката кой порив за вдишване ("контракция" wink

да смятате за сигнал за излизане... Правете си също сметката дали да махате като луди с плавниците и да горите последните "капки" кислород...
Аз лично никога не изчаквам дори първата контракция преди да тръгна да излизам... Ако усетя, че по някакви причини не се чувствам комфортно долу директно излизам. За всичките години гмуркане един единствен път (още в началото) прехвърлих комфортната си зона (бяхме със Санд и се пазехме един друг) и видях звездички посред бял ден... Това ми е обеца на ухото.

477

Karraya
08-10-2014 15:53

При изплуване с използване само на положителната плаваемост, след определена дълбочина, пестиме доста кислород от махане с плавниците, но наистина ако сме прекалили с престоят на дъното, времето на "возене" нагоре изглежда безкрайно. На практика това не е точно така, скоростта ни не е чак толкова ниска, както ни се струва. Махайки с плавниците, ние най-вече ще увеличим кръвообращението в най-големите мускулни групи, като с това насочим и последните молекули кислород към тях. В резултат скоростта ни ще нарастне с 10-20% но така необходимият за оставане в съзнание кислород ще отиде на друго, различно от мозъка място. Съществува огромната вероятност да изгубиме съзнание, даже след изплуването и първоначалното вдишване на повърхността. За това е по-добре да тренираме изплуване с използване на положителната плаваемост ("возене" wink

, да се балансираме така че на дъното да сме не по-утежнени от 2-2,5кг.
На дълбочини до 10м със 6-7кг баласт (5мм неопрен, собствена маса 83кг) след десетият метър махам по килограм на всеки 5м дълбочина в повече. На 18-20м съм с 4 кг, това ми позволява возене към повърхността от средата на дистанцията. Вярно, при гмуркането махам с плавниците до 10-11м, но по-добре трудно надолу и лесно нагоре, отколкото обратният вариант.

При риболов в дупки, трябва да отчитаме и разхода на енергия за влизане и най-вече излизане от дупката (заден ход, избутване, евентуално закачане на екипировката в камъните). Поради тази причина, аз лично съкращавам умишлено престоя си на дъното, когато се завирам в дупки. При лов с изчакване престоят ми на дъното е минута, минута и половина, при лов в дупки започвам изплуването след 45 максимум 60 секунди, а често и по-рано.
Оптимална апнея имам при скорост на движение от около 1м/сек. При по-висока скорост, апнеята ми се съкращава, а времето за възстановяване и раздишване се увеличава значително.
Също много важно е подтискането на емоциите при престоят ни под вода, ако съзнанието ни е натоварено с допълнителни емоции (положителни и ли отрицателни) времето на престой под водата се съкращава драстично. Всеки трябва да отчита сам този факт и да гмурка само с напълно освободено съзнание. И не на последно място по значение е откачането на баластният колан, ако се почустваме в застрашаваща нормалното ни изплуване ситуация.
Ако коланът ни е вързан за буя с достатъчно зраво въже (шлаух) изтеглянето му след изплуване и отпочиване не е кой знае каква работа, а и безопасността е по-важна от едни 50-100лв на дъното.