ПЪРВА ГОДИШНА СРЕЩА НА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ПОДВОДНИ СПОРТОВЕ ОРГАНИЗИРАНА ОТ SPEARFISH!

Приморско, 22-25 септември, 2005 г.

“Историческите моменти затова са исторически, защото остават в историята...”

Плакатът на срещата, изработен от Lotdog

Подобни коментари можеха да се чуят след третата ракия от всички участници в Първата среща на любителите на подводни спортове, организирана от Spearfish! И каква среща само – историческа! Събитието се проведе между 22 и 25 септември 2005 г. в гр. Приморско, при любезното домакинство на станцията на Министерски съвет, разположена на самия бурун. Следва повече или по-малко обобщен дневник на събитията...

22.09.05 г.

Денят започна за всички с това, че пътищата се оказаха злокобно натоварени. Така пътуването за мнозина от участниците се оказа изтощително начинание и предполагаше отпускане с чаша в ръка. Нещо повече, времето с което толкова ни плашеше се оказа, че не е толкова черно, но все пак не предразполагаше към студени напитки на плажа, или поне така обсъждахме по време на пътуването с Lotdog. Най-накрая се показа Бургас, но след като минахме през магазинът на Ванката Стоев за да вземем предметните награди, предоставени от партньорите ни от DiveTec, вече се съмнявах дали ще има и двама души на морето. На практика бях сигурен единствено в ентусиазма на Фендер, чието желание да сподели домашната ракийка изглеждаше несломимо като титаниев тризъбец!

Когато пристигнахме в станцията, дамата на рецепцията ме посрещна любезно и веднага ми съобщи, че няма никой и че сума ти народ се е отказал. Разменихме по един поглед с Lotdog и отбелязах наум, че толкова пиене не мога да изпия! Слава Богу, още докато говорехме видях един русоляв младеж гордо да разхожда плавници из фоайето и след не повече от две минути с Фендер вече бяхме обсъдили, времето, морето, посоката на вятъра, от къде биха могли да идват рибите, големината на порциите и става ли въобще мезето!Lotdog бе изненадан приятно с невероятната гледка, която ни бяха осигурили домакините! Стаите бяха толкова близо до морето, че прибоят сутрин те буди, а ти си мислиш, че главата ти бучи от снощи! С треперещи ръце разлепихме страхотните плакати, подготвени от него и си рекох, че и трима да сме, пак технически се води “среща”.

В уговорения час излязохме пред станцията и сякаш камък ми падна от сърцето – един по един се събрахме десетина души харпунджии. Освен Fender и Lotdog, се появиха Bobus, Павел Камбуров, който водеше със себе си от Варвара приятел-харпунджия, Ясен, Taiga. Дано не изпускам някого. Там беше и откликналия на поканата ни генерален секретар на БФПС – Димитър Минев. Обсъдихме времето, което обещаваха да се оправи, а Fender, който вече беше пробвал и морето, сподели впечатленията си. Разбрахме, че отказали се наистина има – лошото време беше уплашило поне 5 човека, други в последния момент се бе наложило да обърнат внимание на неотложни проблеми. Все пак вече бях сигурен, че срещата ще се получи – само в станцията се очертавахме 20-тина души смесена компания!

Наградите, предоставени от партньорите ни от DiveTec

И предположенията ни се оказаха верни – вечерта в ресторанта към нас се присъединиха и Sea-wolf, Dobs, Snoopy и IcoBubar. И се почна една… Даже учудих себе си и държах приветствено слово!След като приключихме с аперитивите и салатките на смешно ниски цени, решихме, че е по-добре да направим томболата същата вечер, та момчетата да могат да пробват спечелената екипировка още на другия ден.

В тази връзка не мога да не изразя от името на всички спечелили благодарността си към партньорите на Spearfish! от фирма DiveTec, които незабавно оцениха, че успехът им като вносители на екипировка минава през сърцата на гмуркачите. Колегите бяха предоставили чудесен набор от предметни награди - фланелки, калъф за маска, два буя Aqua Lung, както и две маски – новата Falco и невероятната Black Team на Picasso.Сред смях и подхвърляни майтапи, пристъпихме към томболата след като всички участващи написаха имената си на листчета които разбъркахме в шапка, естествено – с логото на  Aqua Lung!

Павел Камбуров с награда за най-възрастен участник!

Първата награда, калъф за маска, бе за най-възрастния участник на срещата. По-късно се оказа, че Павката Камбуров отмъкна наградата под носа на Spear, който се присъедини към нас чак последната вечер, а водеше на Павел с две години!Един буй бе предназначен за най-младия участник в срещата, който се оказа Lodog.

Най-оспорвана бе борбата за обявената награда за “Най-вярна съпруга” – дамите една след друга наддаваха за това коя от тях най-дълго е чакала любимия си на брега. Последна се обади съпругата на Fender и стъписа всички ни – 8 часа била нормална за него продължителност на гмуркането. Подобна отдаденост заслужи овациите на  всички присъстващи, а съпругата на Fender отнесе заслужената фланелка Aqua Lung.

Най-дейният потребител на Spearfish! - Dobs

Най-безспорно спечели своето поло “Aqua Lung” Dobs – той сам предложи категорията – “Най-запален потребител на Spearfish!” и сам си я спечели – оказа се, че Добри има повече посещения в сайта от самия Администратор!За теглене на 3-те първи награди компанията изпрати Марто – младеж, негмуркащ и принуден да слуша цяла вечер лакардии. Преценихме, че той ще бъде най-безпристрастен, а дали е било така – преценете сами:

- 3та награда – буй Aqua Lung – отмъкна Taiga!

- 2ра награда – маска Falco – взе отново Lotdog. Тази маска се оказа късметлийска, а защо – ще разберете по-нататък.

- Голямата награда – маска Black team на Picasso – взе сред дюдюкания, освирквания и коментари, че цялата работа е нагласена модераторът на Spearfish! – Sea-Wolf.

В крайна сметка, всички обвиниха бедния Марто!

Lotdog и SeaWolf изпробват новите маски!

Купонът продължи до малките часове, за което виновна, без дори да подозира това, имаше бабата на Fender. Такава силна ракийка беше забъркала тази жена, че можеше да съживи препариран лаврак и да му даде сили да отплува към други географски ширини, там да си построи мавзолей и сам да се положи в него! Обсъдихме и следващия ден и отправихме гореща молба към синоптиците, пък дано времето да се оправи.

[newpage]

23.09.05 г.

На сутринта реших да дам преднина на момчетата и с Lotdog се отдадохме на дълго сутришно кафе и чак към обяд бяхме готови за подвизи. Знаехме, че останалите ще се придържат към плана – Fender, Taiga, Bobus и Ясен се бяха отправили към Аркутино. Dobs, Snoopy, Sea-Wolf и IcoBubar щяха да претръскат Агалина и да се присъединят към нас на Аркутино. Когато отидохме на мястото, първата група тъкмо излизаше от водата – никой не се беше отбелязал – един обвини морето, че клатело, друг – безрибието, а трети видимостта. Направихме разбор и с Lotdog се отправихме към водата с надежда, че все пак има нещо вътре.

Аркутинската тайфа!

Оказа се, че нито клати толкова, нито видимостта е кофти, а и рибка минаваше. Имах над 5 сто-процентови възможности да взема риба и общо над 10 изстрела. Но нито един в целта, включително и 1-2 почти от упор. Въодушевлението от това, че сме цяла тайфа на морето и прекарваме добре си казваше думата. През това време Lotdog беше намерил “градинка” и пуцаше здраво, но и той имал куп пропуски. Когато излязохме след час – два се оказа, че все пак е успял да вземе две рибета.

Този приятел може да гмурка!

Дълго обсъждахме ситуациите преди д се отправим обратно към станцията, а през това време група делфини ни устрои показно. Въодушевлението от това как рибите грациозно подгонват пасажите риба към брега, на не повече от 30 м от нас, а платерината изскача от водата пред тях, просто бе огромно. Цялата тази красота бе толкова пленяваща, че  разочарованието от пропуснатите изстрели незабавно бе забравено. На тръгване срещнахме Павката със неговия приятел. Павел бе решил да тества новото си турско харпунче и даже не беше взел неопрен – показах му къде да се пробва и даже не подозирах как приятно ще ме изненада!

Павката Камбуров с 2кг. пелингасче!

След като се прибрахме в станцията и оставихме рибата на любезните домакини да я хвърлят на скарата, разбрах че и другата група не може да се похвали с особени успехи – при тях морето било по-бурно, което при североизточния вятър можеше да се очаква. Dobs взел 1-2 рибки, а Snoopy изпуснал пасаж хубави лефери. Таман се чудех дали да не отложим с малко програмата за вечерта, защото хората тепърва се връщаха от морето и дойде Павката, който ме попита какво да прави с една рибка. “Не е голяма, ама не е и малка” - не бил сигурен каква е. Последното ме заинтригува и му предложих да слезем на буруна да я почисти, за да я дадем в кухнята. Рибката със средни размери се оказа 2-килограмов пелингас! И какъв късметлийски изстрел! Тризъбецът на турския харпун бе ударил точно зад хрилете, препарирайки рибата, който с този такъм при всеки друг удар неминуемо щеше да си замине! Браво Павка – ще се яде риба тази вечер.

В програмата за вечерта бе предвидена среща с генералния секретар на Българската федерация  по подводни спортове, г-н Димитър Минев. Постепенно всички се събрахме и срещата премина при непринудена атмосфера. Постепенно дискусията ставаше все по оживена и въпросите и предложенията валяха едно след друго. Основните теми се въртяха повече около общите за любимите ни спортове проблеми, отколкото около спорта.

Димитър Минев

Обсъдена бе ситуацията с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, който съдържа очевидни недомислици и направо абсурдни постановки по отношение на подводния риболов. На присъстващите бе обяснено, че предложение за промяна на Законопроекта, подготвено от Spearfish! и одобрено то Федерацията, е внесено още миналата година в Народното събрание, но комисията по Земеделие така и не го е разглеждала. В ситуацията на нов Парламент и нов състав на Комисията по земеделие, бе обсъдена възможността предложението, което съдържа и обоснован призив за отмяна на забраната за улов на риба с харпун във вътрешни водоеми, да бъде отново изпратено до Парламента.

Поставен въпросът за липсата на регламентирани курсове по подводни спортове и особено по свободно гмуркане без дихателен апарат и подводен риболов. Членовете на Spearfish! припомниха случаите, в които начинаещи гмуркачи в сайта са оставали разочаровани от липсата на такива курсове и са се отказвали от намеренията си да практикуват този прекрасен спорт. Бе отбелязано, че провеждането на такива курсове не изисква голям финансов ресурс, а след разработване на добра учебна програма, това би дало възможност на капитани на отбори и опитни гмуркачи да споделят своя опит, а на Федерацията – да реализира допълнителни приходи.

Засегнат бе и въпросът с липсата на тренировъчна база, която да бъде ползвана в зимните месеци. Членовете на Spearfish! споделиха с г-н Минев желанието на всички за ново допълнено и преработено издание на съществуващата литература за подводен риболов и свободно гмуркане, която отдавна е изчерпана и се налага да бъде предавана от ръка на ръка.

Повдигнат бе въпросът за изоставането на страната ни от най-бързо развиващата се през последните години подводна спортна дисциплина – свободното гмуркане. Отправено бе предложение началото на този спорта да бъде поставено от Федерацията и спортистите ни да регистрират своите постижения. Г-н Минер откликна горещо на това предложение и сподели, че такова състезание може да бъде организирано и ще направи необходимите за това постъпки във Федерацията!

Още много въпроси бяха обсъдени, които не могат да бъдат обобщени в този кратък дневник на Първата годишна среща на Spearfish!  След нейния край, когато г-н Минев изрази удовлетворението си от нея и увереността си, че бъдещето на подводните спортове и подводния риболов у нас е светло, участниците дълго обсъждаха още куп теми, за които просто нямаше време.

От името на всички, Spearfish! благодаря на г-н Минев за ползотворната среща, която със сигурност няма да остане като прецедент!

Макар и уморени, колегите до късно останаха да обсъждат резултатите от изминалия ден и да кроят планове за следващия! За доброто настроение този път се погрижи Bobus, който се оказа собственик на неизчерпаем запас от пещерска гроздова!

[newpage]

24.09.05 г.

Времето най-после реши да се усмихне на участниците в срещата. Облачността бе променлива а вълнението – между 1 и 2 бала. Колегите решиха да пробват различни места, а след като видях прогнозата, че това вероятно ще е единственя по-свестен ден прецених, че рибата вероятно ще използва времето преди разваляне и ще е на по-плитко.

Lotdog  и Wishbone с улова си от 24-ти!

С Lotdog решихме да влезем в Приморско около акваторията на пристанището, място което не бях посещавал повече от 4 години. През лятото мястото е неизползваемо заради многото хора и трафикът на лодки, джетове и сърфове, а отвореното вече устие на Дяволската река също ме накара да мисля, че заливът може би ще привлича хранеща се риба. Макар и да предложи чудесна, спокойна вода, релефът бе доста по-различен от спомените ми – пясъчните наноси бяха покрили почти всички укрития, без които ловът става хазарт. Видимостта също не бе добра – не повече от 2-3 м. Въпреки това, дъното бе обрасло с висока “трева”, напомняща посидониите в Средиземно море, която все пак предлага някакво укритие.

Първо се насочих към по-дълбоките места пред тетраподите и шкарпа, като се надявах да мине някой лефер. Лефери наистина минавах, но бяха с размерите на сафрид и нищо по-едро. Отказах, след като не видях нито една кефалова риба, а времето си минаваше. Върнах се в залива и се присъединих към Lotdog в криеницата в тревата. Оказа се че съм бил прав – платерина минаваше почти на всяко гмуркане, но беше неспокойна и в 90% от случаите се очертаваха само силуети. Липсата на подходящо укритие ги караше да минават далеч, а при тази лоша видимост и невъзможност да бъде изпънато оръжието, шансовете за точен изстрел бяха много малки. Въпреки това взех две сравнително добри риби, а Lotdog пропусна най-голямата риба в кариерата си, но ще го оставя да разкаже за това сам.

На 24-ти имахме най-добро време!

Излязох след като се бях уморил да стрелям по призраци, а Lotdog остана още час. Равносметката – 6 платерини, един едър чернокоп и две барбуни по около двеста грама!

Прибрахме се след като Lotdog преодоля стреса от изпуснатата риба, а на мен ми се изчерпа запаса от пиперливи шеги по негов адрес… Оказа се, че сме извадили голям късмет при избор на място и само ние сме намерили риба през този ден. Dobs и останалите колеги, които бяха претърсили около нос Коракя се оплакаха, че неприятна мътилка е заляла всички открити места. Въпреки това, риба имаше по малко за всички! Едва по-късно разбрах, че Sea-wolf също е извадил един кефал от акваторията около устието на Ропотамо.

Димитър Минев връчва на Taiga спечелената фланелка!

Вечерта към нас се присъедини Spear и отново подхванахме оживена дискусия по всякакви въпроси! Имаше и изненади! Ген. секретар на БФПС Димитър Минев организира още една томбола за участниците в срещата! Бяха разиграни 5 фланелки от състезания по подводен риболов. Гордо с тях по улиците ще се разхождат Spear, IcoBubar, Taiga, Snoopy и Bobus!

След вечеря се събрахме на по чашка и гледахме филми за подводен риболов. Особено одобрителни бяха възгласите след всяка риба, извадена от Live2Dive колегите му, който специално ни бе изпратил подводен филм сниман в Южна Африка.

Един по един се отправихме към креватите с надежда, че последния ден ще даде повече риба.

[newpage]

24.09.05 г.

И небето плачеше, че си отиваме...

Неделната утрин изненада неприятно всички със студено и мрачно време. Когато стигнахме на брега заваля като из ведро.

Бях избрал заливът на Перла за този ден, но веднага щом влязох разбрах, че Dobs не ме е подвел и мътилката е повсеместна! От време на време се срещаха “оазиси” с по-бистра вода, но не се мяркаше и рибя опашка.

 Стояхме не повече от час и за цялото време имах един изстрел по средно-голяма платерина, който за моя изненада се оказа успешен. Lotdog също бе имал един изстрел, но далечен и неуспешен. По-късно разбрах, че май-само аз съм се разписал този ден – Dobs, Snoopy и IcoBubar бяха загубили сума ти време на буруна под станцията, но не бяха отчели и един изстрел. Някои даже се били отказали да влизат. Когато излязохме от водата, замръзнах за секунди. Продължаваше да вали и сякаш и на небето му се плачеше, че си тръгваме. Събрахме набързо такъмите и се прибрахме да оправяме багажи и да си кажем довиждане с останалите.

Въпреки облачния и безрибен финал, не мога да не бъда ужасно доволен от тази първа среща на любителите на подводните спортове, организирана от Spearfish! Началото бе поставено, а в погледите на всички се четеше, че са щастливи в тази компания и валяха предложения за следващата среща – по-скоро отколкото си мислех. Някои искаха да е през май, а други даже искаха да повторим още тази година. Мисля, че Приморско бе полезно на всички ни с това, че успяхме да обменим опит в чудесна, непринудена атмосфера. Половихме риба и най-важното от всичко – мисля, че успяхме да създадем нови приятелства. Доказахме, че нито лошото време, нито безрибието може да ни спре. Ще ми се да вярвам, че на момчетата и момичетата, които бяха на тази среща все по-рядко ще се налага да гмуркат сами.

Заедно поставихме началото, приятели. От нас зависи това да се превърне в традиция!

Spearfish! иска да изрази своята огромна благодарност за съдействието при организирането на тази среща на:

 -Управата и персонала на почивната станция на Министерски съвет в Приморско, които се постараха да направят прекарването ни колкото се може по-приятно!

- Партньорите ни от DiveTec – които създадоха отлкова много положителни емоции с предоставената екипировка!

- Г-н Димитър Минев – за изключително ползотворната приятелска среща и поетите ангажименти, за това че ни подаде ръка!

- На Lotdog – за художествените умения и на Live2Dive за това, че ни накара да завиждаме!

- На Milena – за чудесните снимки и подкрепата!

- На всички участници в срещата и потребителите на Spearfish! за приятелството!

Успешно и безопасно гмуркане на всички! До нови срещи!

Wishbone

29.09.2005 г.