Здравейте на всички и поздрави за хубавите истории!

Прочетох доста интересни и реших да споделя една с вас която ми се случи това лято:
Плувам си аз към любимото си място за дебнене на платерини в един от малкото дни това лято, когато имаше прекрасна видимост, като покрай мене се стрелкаха доста единични екземпляри от същия модел риби. И ме обзе едно много интересно чувство което предполагам всеки е изпитал незнам как да го нарека еуфория ли или (по-точната дума предполагам е алчност) :)) когато предусещташ че ще имаш голям улов и нямах търпение да стигна до любимото си място. Плувах със скороста на скутер.
Та плувам си аз и в далечината виждам нещо което не можах в първия момент да проумея какво е. Продължих в тази посока и когато бях на 2 -3 метра от обекта започна да ми се изяснява ситуацията. Видях едно въртящо се кълбо от риба, което не преувеличавам, но беше с размери метър на метър и за миг си помислих, че гледам "Дискавари чанел".
Приближих се още и вече разбрах какво става. Това си беше някакав вид групов секс между платерини. В средата на купа стоеше огромна предполагам женска - беше по моя преценка към 3 кила - а около нея се мятаха обезумели поне 30 мъжкари по към кило. Та докато го виждам всичко това, неусетно се бях приближил непосредствено до подскачащото кълбо, а те (рибите) никакво внимание не ми обръщат.
Плувам си аз а кълбото е буквално на 20 сантиметра пред стрелата ми. Ако бях стрелнал в този момент сигурно щях да взема 2-3 риби наведнъж, но реших да стрелям естествено по голямата риба в средата.
Тъй като рибите не ми объщаха внимание, реших да не прибързвам и да стрелям когато съм 100 % сигурен че ще я уцеля. Тъй в чакане на идеалната възможност измина вероятно към минута, а аз все още неможех да повярвам какво ми се случва.
Захласнат от невороятната гледка изпаднах в някакъв транс. Сигурно ако бях мъжка платерина в този момент и аз щях да се нахвърля на женската. Тогава виждам как женската се обръща по посока на мен, вижда ме и просто със светлинна скорост изчезна от полезрението ми, а мъжките, наредени един след друг точно като войници, отпрашиха по посока любимата си.
А аз какво да ви кажа - стоя като застрелян. Ядосах се на себе си и ми идваше да се ударя с харпуна по тъпата глава!

Та каква е поуката от цялата случка:
- не се колебай, а стреляй при първа възможност
- не бъди алчен - не винаги най-голяматариба от пасажа е идеалната мишена
- и не се захласвай по гледката - все пак ти си ловеца, а те уловът ти.

В заключение ще кажа, че не съжалявам, че я изтървах тая женска! Надявам се да народи много малки, че да има по какво да стреляме и другото лято.