[b][center]НАПРАВИ СИ САМ - КУКАН[/center][/b]
Спортът - подводен риболов изисква освен основната екипировка, като харпун, плавници, маска, шнорхел и неопрен, така и много аксесоари към тях. Голяма част от нас, харпунджиите, обръщат не толкова съществено внимание на качеството на тези по-малки или по-големи неща, от които понякога зависи успешния лов, а да не се стига дотам - и живота ни.
Куканът е една много съществена част от нашата екипировка. Кукан можеш да си направиш дори и на брега преди да влезеш в морето, стига да имаш някаква връв или корда под ръка, като ги вържеш за пръчка, отчупена преди това от някой храст. Не че и това не върши работа, но който не е губил риби в морето заради лош кукан, той не знае какво би могло да му се случи заради това недоглеждане. Другият вариант е да си купиш този аксесоар от магазина, но не мисля, че всеки ще предпочете това решение.
Но да се върнем на темата... В тази статия ще ви предложа начин да си направите кукан, като от сега се застраховам с думите, че не е задължително той да изглежда така. Всеки може сам да си избере модификация според желанията.
Необходимите материали са парче стара стрела или калибрована 6мм. (може и по-дебела) неръждавейка, както и парче тръбичка, отново неръждавейка, по възможност дебелостенна - поне 1мм.
[img]/pic/img/kukan_fig01.jpg[/img]
Тези неща обикновенно могат да се открият по складовете за цветни метали, като закупувайки тръбичката, трябва да гледате задължително тя да е с вътрешен диаметър отговарящ на диаметъра на парчето от стрела. Тръбичка която ни трябва е с дължина 15 см. а парчето от стрела с дължина 5 см.
[img]/pic/img/kukan_fig02.jpg[/img]
Следва връзката между тях. Това се осъществява или чрез занитване, както в показания случай, или чрез заварка. Занитването тук върши работа, защото дебелината на парчето стрела е малко по-голяма от вътрешния диаметър на тръбичката и с помощта на чук и достатъчен брой силни удари (не по собствените ръце), парченцето плътна неръждавейка се набива поне до половината на дължината си в тръбата. Разбира се, много по-добре би било ако двата елемента се споят чрез заварка, но и така става досттъчно здраво.
[img]/pic/img/kukan_fig03.jpg[/img]
Следва заострянето и плавния преход, който трябва да се получи между връзката. Най-добре това ще стане ако отидите при стругар, но и един шмиргел би свършил работа. В общи линии ефектът от цялото усилие трябва да е такъв:
[img]/pic/img/kukan_fig04.jpg[/img]
Важно е после с фини шкурки и пилички добре да лъснете върха, защото иначе ще е нарушена гладкоста и закачането на уловената риба ще е малко по-трудно, особено ако имате навика да ги пробивате през главата. Дори и една обикновенна платерина има доста твърд череп.
След като сме достигнали този етап, острието на кукана си е почти изцяло завършено. Може да го оставим така и да пробием дупка през средата като през нея прекараме дължина корда или въже. В общи линии се получава нещо с този вид:
[img]/pic/img/kukan_fig05.jpg[/img]
Но може и да не спрем до тук а да продължим с усъвършенстването на нашето нанизало за риби. На шмиргел се отнема едната половинка на тръбичката за да се получи този профил:
[img]/pic/img/kukan_fig06.jpg[/img]
Следва закривяване под не много остър ъгъл:
[img]/pic/img/kukan_fig07.jpg[/img]
Самото закривяване е с цел по-добро захващане и опора при закачане на риба. Изрязването на тръбичката е с цел да се направи един вид легло в случая на шлауха или въжето с което ще свържем острието:
[img]/pic/img/kukan_fig08.jpg[/img]
Сигурно би имало голям спор какво ще е по-добре да се ползва - шлаух, въже или някаква комбинация между тях. За този модел според мен е най подходящ шлаух - маслоустойчив дебелостенен с външен диаметър 6мм и вътрешен подходящ за вкарването на поне една дължина корда. Тук съм използвал корда 1,5 мм, с каквато вързвам стрелата на харпуна и съм я прекарал двойна през шлауха. Краищата се връзват или хващат с клипса - важното е да е здраво. Относно това колко да е дълъг шлауха, или по-точно самия кукан, всеки сам си определя. Около 1-1,30 метра е нормална дължина, позволяваща веднъж да бъде опасан кръста и поне веднъж някоя от баластните плочки на колана преди самия кукан да е затъкнат в колана.
На металната част на кукана се пробиват дупки около поне 5мм от края на среза и кордата заедно с шлауха се вкарва в металната тръбичка:
[img]/pic/img/kukan_fig09.jpg[/img]
Тук си обелязвате къде да пробиете дупчиците на шлауха защото нитът задържа и него. На снимката добре се вижда и лекия фрезинг който се налага да се направи на дупките заради въпросния нит, а за неговата направа използвам парче тел, също неръждавейка, от тетив с дебелина 1,5мм:
[img]/pic/img/kukan_fig10.jpg[/img]
Изрязвам телта така че да стърчи по 1 мм. от двете страни и после отново удряме с чука за да я приплеснем, като внимаваме за пръстите, разбира се.
[img]/pic/img/kukan_fig11.jpg[/img]
Тази операция е доста важна, защото ако не искате да видите как рибите ви падат като есенни листа от буя, занитването трябва е здраво, както и да не се наруши цялоста на кордата в шлауха - тя всъщност държи цялата система,а шлаухът е заради гладкоста при промушването и по малките възможности за оплитане при боравене с кукана.
[img]/pic/img/kukan_fig12.jpg[/img]
След като сме си поиграли с чука и занитили двете части една към друга, на практика вече имаме един завършен кукан. Остава само с фина пиличка да се отнемат ръбовете на нита и така да се приглади добре към тялото:
[img]/pic/img/kukan_fig13.jpg[/img]
Така вече имаме един напълно завършен продукт, с който да си подсигурим спокойствието, че уловените от нас риби ще си остнат уловени. Разбира се след време кордата и шлауха ще остареят и прокъсат, но това едва ли ще стане за един сезон, а и след като имаме една добре направена метална част, другото много лесно може да се подмени.
[b]Успешен лов на всички![/b]