1395:56:40 - 
1395:56:35 - 
1:56:32 - 
0:18:38 - 
358:51:04 - 
0:24:06 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
ДВА ИЗЛЕТА И ЕДНА ГОЛЯМА РИЧОЛА След дълго планиране (от началото на годината) Sand, Fish и аз осъществихме риболовен излет в Средиземно море, по-точно в Турция. За хората които не ни познават: Fish е от Бургас, но от 2 години живее и работи в София. Sand е нашият администратор. От 2 години го омайвам да ходим заедно за риба, а той реши, че съм подходящия съотборник и приятел едва тази година. Аз, Теодор, се гмуркам едва от 4 години. Всичко започна със четенето на този сайт - първите харпуни и първите гмуркания дължа на неговото очарование. През отпуските започнах да влизам в акваторията на град Шабла, с местния харпунджия Ванко Хапчето. На втората година се вманиачих окончателно и нали краставите магарета се събират, за две години Сашо "Шопа" успя да ми покаже кога, кое и как трябва да се прави. Без неговите напътствия щях да си остана отпускарски харпунджия. Е, не че съм задобрял, но поне влизам навсякъде и по всяко време в годината. |
ИЗЛЕТ 1: НОВОБРАНЕЦ Ето какво стана на този първи излет осъществен през средата на април тази година.... От България тръгнахме вечерта около 22 часа и по същото време на другият ден пристигнахме на мястото.  Разтоварихме колата и легнахме да спим веднага, защото планирахме влизане във водата рано.  Сутринта още в 8 часа бяхме в морето. Тук трябва да спомена, че през целият излет на мен като на новобранец се падаше честа да влача буя... Първия ден времето беше тихо и тази задача не ми тежеше.  На втория ден Fish и Sand изчезнаха към дълбокото (като винаги), а аз останах да се боря с прибоя и силния вятър, който духаше от морето към брега. В един момент въжето на харпуна се откачи и моментално се заплете в кордата на буя. От там се закачи фенера после и фотоапарата на Sand, кукана и за секунди стана "мазало". Близо 30 минути се отвързвах... След като борбата приключи закотвих буя и псувайки заплувах навътре. Под мен дълбочината беше около 5-6 метра, а дъното - скалисто, но сравнително равно. Заради вятъра видимостта по хоризонтала бе не повече от 3 метра. Държейки харпуна през средата започнах да раздишвам. Точно в момента, в които трябваше да тръгна към дъното, от лявата ми страна мярнах силует. Миг по късно очите ми щяха да изпаднат - голяма блестяща риба, която вместо да се плаши, любопитно се приближи и ме заоглежда. Вдигнах харпуна като каубой и стрелях под и малко зад гръбната и перка. Попадението беше добро , нооо…. Както се изразява Сашо Шопа (и пак искрено да му благодаря за всичко, което ми е казал и показал) рибата каза "Дий!".. и си е*а ма*ата!  Беше голям екземпляр, но не повече от 10 – 15 кг. Тогава я мислех за по-малка, но след като разбрах, че в бистрите морета рибата ти изглежда по-малка отколкото е в действителност, вече смятам че е била над 10 кг. Моментално освободих макарата като държах харпуна за дръжката и започнах да оказвам съпротивление на размотаващото се въже. Рибата в началото плуваше по хоризонтала, но след това започна да се вре между камъните по дъното. След не повече от 1- 2 минути, извадих стрелата с формата на U и с парчета риба по контрата. Тогава използвах стрела 0.6/160 см. с една контра. Изводът, които си направих е, че не трябва да оставям простреляната риба да доближава дъното. Е поне имах оправданието че в тази ситуация нямаше начин рибата да не доближи дъното. Свободна кордата, без тази от макарата, е 6,5 м а дъното ми е на 5 м.  След като излязохме и разказах за случката, Sand и Fish ме спукаха от майтап. Разбирам ги - щеше да е доста гадно новобранеца на втория ден да си вземе рибата и то на 5 м. дълбочина, а не на 22 м. където те я търсеха.  Съвсем закономерно след 3-тия ден те започнаха да вадят мерута, зъбари и ричоли. Аз си останах с моята поучителна историйка и натрупана спортна злоба. Не съм в състояние да опиша изживяванията на Sand и Fish през този 8-дневен излет, но за себе си мога да кажа, че с умиление помня целодневните гмуркания, многото майтап, незабравими вечерни раздумки и прясно сготвения улов.  След като безпроблемно се прибрахме, едва седмица по късно вече планирахме второто ходене, като си определихме средата на месец Юни.  |
| ИЗЛЕТ 2: РИЧОЛИТЕ - РУНД ПЪРВИ Юни дойде и заехме с осъществяването на плана. Fish за съжаление нямаше възможността да дойде и поканих Kiril. Нали се изучих – трябваше ни новобранец за да влачи буя! Дестинацията ни бе един остров. Тръгнахме през нощта и на другият ден в 16:30 бяхме във водата. Не беше минал и срещам Sand ухилен до уши. - "Кво бе Sand" викам му, а той ми отговаря -"Аз се разписах, имам Зъбчо на буя". Обясни ми как е станало всичко и отново тръгняхме. Той напред, а аз след него. Гмуркам, гмуркам - само дребни спарита и ни Ушко, ни Зъбчо! До края на деня Sand беше ударил още един Зъбчо.  Вечерта сготвихме част от неговия улов, а останалото сложихме в хладилника. Знае ли човек какъв късмет ще имаме? Бяхме се притеснили. В магазина на селото имаше само леща, чай и някакви умрели техни колбаси, които само дето не блееха. Даже бира нямаше. Ужас – пържен зъбар с "Кока-кола"! Сутринта на следващия ден влязохме в 7:30 часа. Sand гмуркаше на десетина метра пред мен и когато засечеше Зъбчовци ме викаше да пробвам. Ама нали съм си дърво -виждам само спаритата!  Както винаги, излязохме по обед, хапнахме, дремнахме и след обяд към 16:30 отново във водата. Повтаряхме старата схема. Sand пред мен - аз след него. В един момент на мен ми писна и останах на един бурун да чакам каквото дойде. За да преодолея страха си от дълбокото, си бях поставил за цел през този излет да свикна да работя на 15 метра. Пред буруна имаше условията - пясъкът започваше на 16-тия метър и аз се закотвих там. Не знам колко поредни гмуркания съм направил, но по средата на едно изплуване интуитивно се стреснах. Спрях изплуването и започнах да повдигам харпуна: от лявата ми страна идваше доста голяма риба. Видя ми се голяма, но не и страшна Тогава я прецених на около двадесетина килограма. Кротка и любопитна - има, няма на 3-4 метра от мен. Гледа ме и ме заобикаля, а с периферното си зрение виждам още една. Забравих за втората и се целя първата: "Абе, какво да му мисля къде да я уцеля - нали съм гледал филм!" Ударих я точно зад хрилната перка! Изстрел като по учебник! Дори видях стрелата излязла с контрата от другата страна на рибата! И от тук почна моята драма... Рибата хукна право навътре! Държа харпуна, натягам въжето на макарата, ама нещо куцаше. Рибата развиваше макарата и когато се опитвах да натегна, тя ме повличаше. Излязъл на буксир пред буруна, крещях по посока на Sand, но той се бе отдалечил достатъчно за да не може да ме чуе. Бях уверен, че ще се справя защото рибата бе ударена добре, а и плуваше над пясъчно дъно. Когато тя се поуспокои и започна да се бори на тласъци аз (като на някои филми) хвърлих харпуна зад себе си и започнах да набирам въже. Когато тя дръпнеше - аз отпусках. Така след време, което ми се стори цяла вечност, видях и рибата. Беше голяма и плуваше под мен, а под нея неотлъчно плуваше същата онази втора ричола, която видях в началото. Свободната риба се отдалечаваше и накъдето тръгнеше тя, моята ударена риба хукваше след нея. Пак крещях на Sand, но той така и не ме чу. Залисан в борбата не съм усетил, че въртейки се с рибата, 15-те метра свободно въже (от мен до харпуна) са се увили около мен. На поредното дърпане на рибата отпуснах въже но……очите ми изскочиха. Въжето се приплъзна по тялото ми и се затегна около врата ми! Вързан за врата се потопих като рибарска плувка! Да ми хрумне да режа с ножа? Да, бе! Инстинктивно забих пръсти под въжето и започнах да дърпам. В един момент рибата спря и аз разхлабих примката. Започнах да изплувам и да измъквам главата си от клупа, но закачих шнорхела. Оттам очилата ми се изкривиха и се напълниха с вода. Почувствах се като във филм на ужасите! Тъкмо изплувах и си изпразних очилата и онова пак ме повлече - този път за фенера! За щастие дърпането беше кратко и аз успях да се отвържа. Оттеглих се встрани от харпуна и въжето, поуспокоих се и реших.... Хванах харпуна за дръжката и заплувах към скалите на брега. Плувам и мисля, ама нищо не измислям. Накрая доплувах до скалите. Бяха отвесни, но намерих нещо като столче на повърхността, в което седнах. Така успокоен започнах да дърпам рибата като риболовец. Тя се бори, ама аз - куражлия. Довлякох я и какво да видя - под нея още плува другарчето й и накъдето тръгне то, натам и моето рибе! Знаех че правя грешка като вкарвам рибата в скалите, но пък не смеех да предприема нищо друго. След време рибата ми се подвря под нещо като тераса и изплува на 4-5 метра под мен. Въжето я теглеше към дъното и виждах острието на стрелата. Ричолата се въртеше в кръг, закотвена за дъното, а аз не смеех да сляза да я доубия. Хора, повярвайте ми - в този момент нямах и 10 секунди апнеа! Сърцето ми щеше да изскочи! Бях уплашен и само гледах надолу под водата. До моята риба плуваше нейното другарче. То тръгне надолу и моята след него, то надясно - и моята надясно. И така докато рибите изчезнаха... Извадих стрелата – 0.65/160см. на O.ME.R - на първата засечка беше огъната под прав ъгъл, а отпред при контрата сочеше на североизток. Sand пристигна след близо половин час и ме намери седнал на скалата. Уплашен и разказващ нечленоразделно. Тогава мразех всички филми, в които съм виждал как се ловят такива риби. Сега по-късно се сещам, че онези харпунджии имат лодка и друг човек до тях. Вечерта почерпих, направих нещо като курбан. Естествено, моите приятелчета не ми спестиха бъзика, ама аз си бях щастлив: бях жив и се бях борил с голяма риба! |
| ИЗЛЕТ 2: РИЧОЛИТЕ - РУНД ВТОРИ На третия ден бяхме на брега в 7:30 и морето ни позволи да се насладим на невероятното представление как ловуват на две риби-меч. Бяха на не повече от 200-300 метра от нас и ясно се виждаха гръбните перки и отмятането на главите им над водата. Още с влизането попаднахме на невероятни пасажи платерина, кефал и плуващи между тях лаврачета, но аз нямах право да стрелям. От както ходим заедно със Sand имаме уговорката, че ако тази риба няма да я ядем вечерта, то нямаме право да я убиваме! Естествено, забраната не важи за "призови" видове като зъбари, ричоли и други ценни риби. Само новите в групата имат право да убие по една риба от всеки вид и на този излет Kiril си взе своето. Sand извади апарата да снима, но изглежда дългите периоди в апнеа си бяха оказали негативния ефект - отново беше забравил картата-памет и апаратът остана само като баласт. Бяхме се разбрали когато той намери зъбарите да ме изчака и аз отново да опитам да взема някой. След около километър по течението успоредно на брега срещнах Sand така ухилен, та чак маската му стои голяма. Обръща се и на кукана му гледам един паламуд ~1,100 и един торук ~2 кг. Беше толкова на кеф, че е успял да ги вземе с един изстрел, че можех само да му завиждам.  Продължихме надолу по течението и започнахме да се учим да гмуркаме "на асансьор" - нали сме от един отбор. На едно гмуркане за първи път ми се наложи да изчаквам един хубав зъбчо да ми влезе в боя. Стрелях ама .. само стрелях. Но бях щастлив, че вече докарвам работата до изчакване. Разказах на Sand и той много се зарадва и ме поздрави. На поредното гмуркане наблюдавах Sand отгоре. Виждах само жълтата тежест на колана и отблясъка на стрелата на харпуна. Изведнъж стрелата изчезна и след малко забелязах Sand да изплува, а на 7-8 метра от него забелязах проблясъците на голяма риба. Виждах вече лицето на Sand, което изразяваше единствено щастие, но ….само до момента, в който ме усети, че насочвам харпуна към неговата риба - вчерашната рибка здравата ме беше наплашила! Бях решен да оставя приятеля си да го докара до моето положение! Докато Sand изплува, аз вече бях гръмнал рибата по най-левашкия начин - през корема. Когато изплувах и аз смеейки ми се, Sand започна да ръси обидни думи по мой адрес. През смях започнахме да я вадим и двамата и около нас стана само въже, свободно плуващи харпуни и една голяма риола, която той пръв хвана през опашката и хрилете. Sand моментално се омота порядъчно с въжетата, а рибата започна да го тресе целия и той буквално ми я подхвърли! Аз пък й се метнах от горе, ама рибата няма спиране. После някак си я прихванах под хрилете и подадох главата й на Sand за да я обработи. Той обаче се заливаше от смях и ме остави аз да се мъча с тази задача. След като обработихме рибата, тръгнахме да се прибираме срещу течението. Голямо плуване падна: аз носех харпуните, а Sand, влачеше, буташе, теглеше и какво ли още не, неговото маломерно 20-килограмово ричолче.  Същият ден след обяд влязохме на ново място. Sand си бе взел неговата риба и спокойно влезе с фотоапарата, но най-приятната случка бе един килограмов конгър, който се мъчеше да се скрие в плитка дупка с два отвора. Когато аз го бутнех отпред, Sand му дърпаше опашката през другия изход. Детска му работа! Накрая конгъра така се отчая от този тормоз, че дори не се мъчеше да се крие, направо позираше за фото-сесията като професионалист.  Вечерта уж всичко беше прекрасно - хапване, пийване, майтапи - ама мен нещо си ме човърка. Имах вече пет влизания зад гърба си, а имах само една неправдоподобна история за риба, която щяла да ме удави. След като вече знаех колко голяма изглежда 20-килограмова ричола, можех със сигурност да кажа, че моята беше доста по-голяма. Но какво от това - нали не успях да я извадя. Легнах си, и дълго не можах да заспя... |
ИЗЛЕТ 2: МОЯТА ГОЛЯМА ТЛЪСТА ТУРСКА РИЧОЛА На сутринта пак ги събуждих в 7:00 часа. Kiril стана като по команда, нали е новобранец, но Sand ни отпрати да се къпем сами. Който си е изпълнил плана има право на почивка. В 8:00 часа вече плувах към мястото. Взех си само харпуна и ножа - без фенери, буйове и всякакви други закачки по мен. И през цялото време размишлявах: "Ако доживея да стрелям пак по голяма риба и нещата отново станат страшнички, режа въжето или хвърлям колана!" Съвсем простичко е, но всеки един трябва да си го набие кухата глава. Излязох на един борун и усетих доста добро течение в посока навътре. Мястото беше подходящо и реших да поостана. Гмурках и се радвах на живота, който кипеше около мен. Бях спокоен и вече се бях примирил с факта, че отново ще се прибера без изстрел. И точно тогава късметът се обърна... При поредния си опит, в момента на отблъскване от дъното, видях два силуета над мен, които се появиха от нищото като гигантски призраци. Плуваха бавно към мен, малко отгоре. След миг вече се бях отлепил от дъното и насочвах харпуна към първия силует. Рибата беше спокойна и плуваше към мен сякаш не ме забелязваше. Можех да стрелям в която и да е част в тялото й, но не знаех къде. Да си призная, беше ме и малко и страх... Под водата беше точно толкова голяма, колкото и приятелчето, което преди два дни щеше едва не ме удави. Мечка страх, мене - не! Стрелях отдолу в основата на хрилете... Рибата поспря и после рязко тръгна към дълбокото. Макарата ми беше поразхлабена и успях да изплувам. Този път държах харпуна за дръжката и само възпрепятствах свободното развиване на линията. Когато след миг погледнах към макарата, видях че от всичките 50 метра въже са останали не повече от 10-15! Блокирах линията с ръка и рибата започна да ме носи по течението. Приклещих дръжката към хълбока си, а с лявата ръка прихванах тялото на харпуна към средата. Така със свободната ръка можех да набирам по 50- 60 см. въже, след което бързо да го намотавам на макарата. Когато рибата дръпнеше, аз хващах дръжката на харпуна и отпусках линия. Не знам колко продължи всичко това, но по едно време се усетих, че вече се движа успоредно на брега. И естествено, това ми вдъхна допълнителен кураж. Продължихме познатата игра -тя дръпне, а аз отпусна. Когато тя отпусне - аз обирам въже. И така до момента, в който я видях да плува под мен - отпусната и наклонена на една страна. Както и при предната случка, под ударената ричола плуваше още една. Бях се въоръжил с търпение и наблюдавах какво става там долу. Когато моята риба събереше сили и тръгнеше, от хрилете й изтичаше значително количество кръв. За сметка на това обаче, не виждах острието на стрелата да е преминало и да се подава през главата. Вече бяха минали повече от 20 минути и рибата се бореше на все по редки и кратки интервали. Освободих ножа, раздишах и дръпнах рибата за да направи серията си опити за освобождаване. Когато се умори, тръгнах към нея с надеждата да я прихвана с едната ръка в основата на опашката, а с другата да я хвана под хрилете. Още при първия опит се стреснах - ръката ми не можеше да обхване дори най-тънката на ствола на опашката! В същото време, с доближаването на рибата се почувствах малък и някак си, не на място. Изплувах, раздишах и отново се спуснах към ричолата. Този път хванах стрелата и успях да провра ръка под хрилете. Всичко в хватката ми беше масивно и здраво. Сега оставаше само да я обработя... Щеше да ми е лесно ако ножът ми беше поне с 5см. по-дълъг, черепа на ричолата да беше поне наполовина по-мек. И ми се искаше поне да мога да видя къде замахвам, защото плувахме с опрени кореми, а мястото за доубиване ми се падаше някъде отпред. Успях да забия ножа и... стана страшничко. След време ричолата се поотпусна и заплувах с нея към отвесните скали. Рибата не беше мъртва и бях решил да се дооправя с нея на брега. Приседнах в една вдлъбнатина, извадих главата й над повърхността опитах отново. Естествено, тя моментално ме върна обратно в морето. При поредния опит, забих ножа само на 2см. над и между очите и борбата приключи...  Починах си и скочих с рибата във водата, като я повлякох към мястото, от което бяхме влезли с Kiril. Влачех я и се чудех с кой акъл изобщо съм стрелял: беше широка колкото мен и дълга до брадичката ми. Намерих Kiril и му оставих рибата за да я пази докато аз отида и докарам Sand с фотоапарата. Той веднага ме заразпитва колко килограма е, а аз му дадох първата си преценка - между 30 и 40. Направихме си подводна фото-сесия, а на излизане Sand се сети да провери кокво яде ричолата и извади от устата й едно 300-грамово зъбарче с кука и парче корда в устата. После извади и някаква полусмляна скатова риба... Но едва след като извадихме рибата на брега осъзнахме за какво "парче" става дума. Голямо трудно е да се опише с думи, но ще опитам... Имам гигантски сак с размери 100/40/40 см. Собственоръчно съм си го ушил от винил (материалът за билбордовете). Трябваше да срежем рибата при аналната перка за да се побере в него! Там на скалите завинаги остана и ножът на Sand, със който осъществих операцията. Сега не стига, че имам по-голяма ричола, а и нож му дължа.  В хотела намерихме един кантар - тежеше точно 48 килограма (обезкървена и с извадена закуска).  Вече беше 12:30 на обяд.... Стегнахме багажа, оставихме рибата на Патрона и доволни и щастливи поехме към родината. Сега аз вече съм "голямата работа" - имам снимка с голяма риба, а Sand с неговите невалидни 20-килограмови ричолчета ми е мениджър. Дори вече не смее да ме бъзика за зъбарите, че току виж новобранецът пак го изненада. А аз наистина съм новобранец. Но новобранец с огромен късмет. И то не заради големите риби който ми налитат, а на първо място защото намерих истински приятели с които мога да се гмуркам!  Сигурно се дължи на факта, че и за рибите и за приятелите там долу изглеждам доста идиотски. Тео |
|
Spearfishing
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Видяна: 4889
Коментари: 0
. Да внимавате!! с тези дълбочини е леко опасно, особенно без буй, както ходим и не се виждаме кой къде е! Хайде на есен с песен....
