Chris Ananiadis

Бразилското национално първенство по подводен риболов се проведе в щата Сао Пауло, на остров Иля Бела (Красивият остров), който е най-големият остров в Бразилия. Пътят до там отнема само 15 минути с ферибота от град Сао Себастиян. Островът има малко плажове, бреговата ивица представлява солидни скали и натрупани каменни грамади. Обрасъл е с гъсти суб-тропични гори и огромни планини се издигат до 1300 метра надморска височина. Иля Бела е много рядко населен заради планините и поради това, че е природен горски резерват.

Крис Ананиадис със своя Rob Allen

Състезанието се провеждаше между отбори от по трима - по един човек в лодка, или по една лодка за отбор. Правилата бяха подобни на тези на КМАС, но имаше ограничение на бройката риба от един вид (по 3 риби от някои видове, или по 5 от други), а също и някои ограничения за минимално тегло за определени видове (напр. за меруто минималното тегло беше 3кг). Продължителността на всеки състезателен ден беше 6 часа.

Състезанието се проведе на 1 и 2 декември (петък и събота). Много от отборите пристигнаха една седмица преди състезанието за проучване на предвидената акватория. Дните преди състезанието предложиха чудесни условия, с температура на водата 26 градуса Целзий и видимост до 26 метра. Но както обикновено се получава, в четвъртък условията се влошиха, поради силен югоизточен вятър (20 възела), придружен от силен дъжд. И прибойната вълна взе да се вдига.

Първият ден от наветрената страна на острова имаше 2 метра вълни. Но тъй като всички участващи се явиха на старта, състезанието започна. На някои места морето беше толкова лошо, че въобще не ставаше за гмуркане. На други места, видимостта беше нулева под 8-я метър, а на трети водата беше сравнително с добра видимост до 20-я метър. Но на местата с добра видимост пък нямаше много риба. Въпреки, че по-малките лодки бяха подложени на здраво блъскане заради лошото време, всички състезатели се съгласиха състезанието да започне. Обикновено скалите и пещерите в прибойната зона дават хубава риба на състезания, но този ден гмуркането в прибоя беше много опасно заради големите вълни. Много от гмуркачите, които рискуваха риболов там бяха овъргаляни от морето и изпободени от морските таралежи по дланите, лактите и колената. Аз успях да се уредя с добра лодка за състезанието, и това помогна да стигна пръв до рибните места. На първото място където гмурках успях да взема 4 лефера и 1 индийски огледален каранкс. След това се преместих близко до скалите, където взех няколко спарита, саргоси и помпано. Гмуркането беше трудно – все едно си в пералня машина – като по едно време една вълна ме преметна върху скалата , която ми разряза лошо гърба. Но всичко завърши благополучно, тъй като се измъкнах през един страничен процеп, стискайки здраво маската и харпуна, преди следващата вълна да се стовари мърху ми. С напредването на деня условията се влошиха и гмуркането се превърна в човъркане за риба. В края на краищата имах 16 валидни риби, които ме поставиха на второ място за деня.

Крис Ананиадис с 16,5kg жълто меру и 20kg снапър

Сред уловените риби имаше доста хубави - Винесиуш от Рио Де Жанейро например, беше застрелял едно 21-килограмово черно меру, а няколко от другите гмуркачи имаха обикновени жълти мерута от по 11 – 15 килограма. Единият от съотборниците ми заемаше 1-во място за деня, а другият беше малко по-назад, което означаваше, че бяхме в много добра отборна позиция. Почи беше невъзможно да загубим националното първенство.

Вторият ден от състезанието се проведе на малък остров на 5 мили от Бела , поради лошото време. Условията в първоначалната зона въобще не позволяваха гмуркане, и заради това бе използвана резервната зона. Североизточният вятър вече виеше с 20-25 възела, вълните бяха огромни, много от състезателите се обезкуражаваха, а някои дори се отказаха от участие във втория ден, тъй като условията бяха прекалено опасни за малките им лодки. Когато достигнахме до острова, със задоволство установихме, че все още имаше малко чиста вода останала от предишната хубава седмица, като на места видимостта беше към 15 метра. Но заради вълните и силното течение, по местата където риболовът обикновено е добър от дъното се бяха вдигнали облаци жълта мътилка . Тъй като много от състезателите гмуркаха от подветрената защитена страна на острова, рибата там бързо изчезна и за повечето от тях денят се превърна в човъркане. Аз успях да уловя 10 валидни риби, което не беше лош резултат за деня. Но най-добрият гмуркач имаше 16 валидни, от които едно хубаво 14-килограмово меру, и успя да ме задмине и да спечели индивидуалния шампионат.

Тегленето на улова беше много напрегнато, тъй като и 5-те най-добри гмуркачи бяха на една риба от победата.

В края на краищата Диего от Рио спечели първото място, Маурисио Ортиш взе второто, а аз - третото. Моят отбор взе първото место в отборното класиране. Това е супер победа, тъй като за пръв път от много години отбор от Сао Паоло печели първо място. Бях много щастлив от класирането.

Всички гмуркачи прекараха чудесно и нямаше инциденти, което бе голямо облекчение - вълните и вятърът бяха сигурна рецепта за нещастен случай.

С поздрави и пожелания за сполука в риболова,

Chris Ananiadis

Статията е преведена от Live2Dive