Ще ви разкажа един действителен трагичен инцидент, причинен до голяма степен от липсата на нож под водата в критичния момент.
Този случай е разказан също така от Тери Маас, в книгата му “Подводен риболов в открита вода и свободно гмуркане “. Там , обаче, е акцентувано върху друг аспект от опасностите, съпътствуващи подводния риболов. Тъй като аз самият не само че лично познавам участниците в инцидента, но и за малко щях да бъда пряк участник, ще си позволя да го разгледам от малко по-различен ъгъл. Ще преведа директно разказа на Тери Маас, като ще добавя няколко думи тук-таме , където считам че е необходимо.
Случката стана през Юни месец 1993 година, в Южна Африка, в дълбоката част на рифа Алиуол Шоул, където са останките на потъналия кораб “Продюс”. Няколко думи за главните герои : Томи Бота е многократен (13 пъти) национален шампион по подводен риболов на Южна Африка, изключително добър гмуркач и легендарна фигура в гмуркаческите среди. Джула Плагани е също фантастичен гмуркач, неколкократен шампион по подводен риболов, национален състезател, дори в момента е заедно с отбора на Южна Африка на европейското в Испания. Ник беше на 21 години, току що уволнил се от специалните части на армията, в много добра физическа форма и гмуркаческа кондиция. Томи, Джула, Ник и аз гмуркахме заедно съботата и неделята на Алиуол Шоул от лодката на Джула. Течението беше много силно, и по тази причина оставихме останките на “Продюс” на мира. Понеделника аз се върнах на работа , а те тримата взеха едно друго момче за четвърти и отидоха обратно на дълбокия риф. Преминавам към извадката от книгата на Тери Маас:

“ Въжето на буя може да се закачи навсякъде, включително за тялото на гмуркача или за дъното.
Южноафриканецът Томи Бота разказва следната кръвосмразяваща история за гмуркане на останките на “Продюс”, близо до Дърбан, Южна Африка, на 30 метра дълбочина :

Когато течението отслабне достатъчно, позволявайки ни да гмуркаме там, обикновено очакваме да срещнем на дъното големи ята от рибата Коб, всяка една между 15 и 40 кила. Скочихме от лодката нагоре по течението, и се спуснахме с него към останките . Видимостта беше добра и аз успях да застрелям един 6-килограмов червен Снапър. Когато се показах на повърхността след другото ми гмуркане, чух някой да крещи : Ник е на дъното! Ник е на дъното!

Плувайки срещу течението, с бясно биещо сърце, се опитах да се успокоя преди 30-метровото гмуркане, което знаех че ми предстои да направя. Спуснах се до 20 метра дълбочина, преди да мога да различа дъното. Преплувах около 30 метра разстояние, държейки се високо над дъното, като по този начин оглеждах по-голяма зона, удължавайки същевременно престоя си под водата. Но не можех да го видя никъде. Когато потеглих обратно към повърхността, все още плувайки срещу течението, забелязах Ник зад една от големите, разхвърляни наоколо останки. Никой не ме осигуряваше, и знаех че ще загубя съзнание, ако се върна обратно към дъното.

На повърхността извиках към Джула Плагани, който беше нагоре по течението и му казах да гмурка. Грабнах от лодката още един баластен колан и се приготвих да “пикирам“ след него, но реших първо да изчакам Джула да се върне . Забелязах го как изплува с Ник в ръцете си, и се гмурнах надолу да му помогна. На около 10 метра от повърхността Джула загуби съзнание. Сграбчих и двамата гмуркачи и изплувах с тях до повърхността. Когато я достигнахме, Джула изпадна в конвулсии, и се върна в съзнание . Качихме Ник в лодката , но въпреки усилията ни да го съживим, той въобще не се върна към живот.

Джула го намерил на края на апнеята си – тялото на Ник е било на около 20-22 метра дълбочина, закачен за опънатото от течението въже на буя . Когато Джула заизплувал с него към повърхността, установил че въжето на буя , омотано около баластния колан , е издърпало безопасната тока чак на гърба на Ник. Очевидно той е застрелял някаква голяма риба на дъното, която е омотала кордата на стрелата около останките, и когато Ник е заплувал към повърхността, се е закачил за въжето на буя , на десетина метра от дъното . Въжето толкова здраво било затегнало безопасната му тока, намираща се вече на гърба му, че гмуркача не е успял да я освободи. Джула успял да разкопчае все пак колана, който падайки, се омотава отново около краката на Ник, довеждайки до още няколко загубени секунди , докато Джула го откачи вече окончателно. Когато извадихме такъмите на Ник, намерихме 7-милиметровата му стрела огъната до неузнаваемост, и заседнала здраво в останките на дъното.

Ник беше млад гмуркач – само на 21 години – с много потенциал в него. Той също така познаваше собствения си лимит при гмуркане на големи дълбочини. Аз считам че той загина не защото остана на дъното прекалено дълго време, а защото не успя да се освободи от въжето на буя си. Ако се бях опитал да го извадя на повърхността при първото си гмуркане, аз определено щях да загубя съзнание. Ако не бях видял Джула, изплуващ с Ник в ръцете си , двама души щяха да загинат този ден .“


А сега моята гледна точка : трагичната истина за този фатален инцидент е, че Ник не обичаше да носи нож при гмуркане, и този ден , както и много пъти преди това , той не е имал нож под водата. И досега си спомням колко пъти се закачаше с мене предишни дни , докато си закопчавах моя нож : “Ти сега какво, с тоя нож си като некой Рамбо!”
Каква ирония само ...
Едно нещо е сигурно, обаче – след този инцидент , който доби широка известност в гмуркаческите ни среди, няма човек който да гмурка вече без нож.

Live2Dive