Петък, 10 юни 2005г., 18:11.
Червено море, Египет...
След 12 часа и 20 минути под водата, 52-годишният южноафрикански инженер Нуно Гомес се завръща на повърхността с нов световен рекорд по дълбочинно леководолазно спускане - 318.25м. Повече от 2 години по-късно, това все още е официалният рекорд, фигуриращ в книгата на рекордите "Гинес".
Благодарение на нашия южноафрикански "кореспондент" Ангел Кръстев (Live2dive), и с любезното разрешение на самия Нуно, Spearfish! ви представя пълен транскрипт от беседата с най-дълбокия човек на планетата.

Повод за това интервю стана представянето на документалният филм “Отвъд Синьото” , посветен на рекордното спускане на Нуно Гомес до 320 метра в Червено Море през 2005 година. Заглавието на филма загатва за постепенната промяна в цвета на водата от изумрудена през мастилено синя до непрогледно черна при едно дълбочинно гмуркане в морето. Филмът за мен беше изключително интересен не само защото показваше любопитни подробности от гмуркането, но и защото не е излъчван досега никъде другаде по света, освен в Русия и Израел.

Така например, спускането до максималната дълбочина отнема само 15 минути, а изплуването с декомпресията е близо 12 часа. Нуно носеше надолу 4 цилиндъра на гърба си, и още по два под всяка мишница. При достигане обратно на повърхността леководолазът беше толкова изтощен, че му бе необходима чужда помощ, за да свали цилиндрите от гърба си . Дори елементарно нещо като това да стои на собствените си крака беше непосилно усилие – свалиха го на брега в количка, и на система - за бързо рехидратиране.
Най-дългата декомпресия беше на 9 метра под повърхността – там имаше трапец, за който да се хване леководолазът, и да си почива – което не беше никак лесно, тъй като имаше силно вълнение и всичко постоянно подскачаше нагоре-надолу. Въжето по което се извърши спускането е закачено за свободно плуващ буй, носен от вятъра и течението. На края на въжето се намират тежестите, които да го държат опънато вертикално, а също така и силна подводна светлина за насочване и ориентиране на леководолаза.
На последните рекордни метри има закачени маркери с указана дълбочина – леководолазът сам решава кога да спре и кой маркер да откачи. Всеки маркер е с дълбочината, датата и подписа на независимите наблюдатели/свидетели на рекордното гмуркане (това са обикновено двама човека, уважавани и с висока репутация - в случая университетски професор и доктор).
Така нареченият Синдром на нервната система причинен от високото налягане (High Pressure Nervous System Syndrome - HPNSS) предизвиква симптоми, подобни на Паркинсоновата болест – неудържимо треперене на тялото и крайниците, поради което дори елементарна задача, като откачането на маркера от въжето, например, изисква неимоверна концентрация и усилие.

По време на снимките Нуно се запознава със сегашната си жена Шерийн, която е и продуцент на филма. Самата тя е американка от кипърски произход, живяла е и е работила в София през 1999-2000 година за една счетоводна фирма – знае малко български и България много й е харесала.



След като изгледахме 30-минутния филм, Нуно започна с отговорите на въпросите, които са систематизирани по-долу:

В: Коя част от екипировката ти е правена по поръчка?
О: Костюмът, например, не е съвсем стандартен, въпреки че е много подобен на стандартен костюм. Подводните манометри (SPG's - Submersible Pressure Gauges), които отчитат налягането в цилиндрите са специално изпълнение. Говоря за първата степен на регулатора – направени са около 12 от тях – всичките са без серийни номера. Бяха стандартно изпълнение, но вече не се продават. Аз обаче предпочитам по-стария модел пред новия.

В: За подаване на въздуха?
О: Да, а също и конфигурацията на маркучите. Мога да си обслужвам сам регулаторите, и съм убеден че по-старите регулатори са по-добри от новите. Но вече не можеш да ги купиш. Така че "ПОСЕЙДОН" направи около 12 от тях. Всичките те са без серийни номера, но ако трябва да сме точни, те са си стандартни.
Важно е да се подчертае също така, че регулаторите които използвах за рекордното гмуркане през 2005 са същите регулатори, които ползвах през 1996. Бяха самите същи регулатори. Рекордното спускане в пещерата и рекордното спускане в морето са направени с едни и същи регулатори. Между другото, рекордното спускане в пещера, все още ми се отчита като рекорд в книгата на Гинес.


В: От колко време се занимаваш с вдигане на тежести?
О: Не знам, сигурно към 10 години?

В:Считаш ли че ти е от полза?
О: Разбира се, както сами видяхте, тези многобройни цилиндри са страхотно тежки. Ако ви се наложи да се завъртите наляво-надясно, с около 160 кг на гърба, инерционният момент вероятно ще ви счупи гръбнака. Така че ви е необходима сила, за да се справите с това тегло.

В: А не защото изглеждаш добре в кадър?
( ... смях ...)
О: Всъщност всяко едно нещо което ще ви вдигне самочувствието е хубаво за вас – ако се чувставте добре, и постижението ви ще е добро. Нали знаете, всичко идва от тука (посочва си главата) . Така че е необходимо човек да е силен, необходими са също аеробни, анаеробни тренировки – всяко едно нещо помага.

В: Защо се спусна бавно след 310 метра?
О: Въпросът не е правилен. Спуснах се бавно до 60 метра, след това бързо до 280, и след това отново бавно след 280 метра. По-рано съм се спускал вече два пъти до 280 метра, така че ми беше почти познато, въпреки че след 200 метра започва да става доста напрегнато.


В: Имаше ли някакви предпазни мерки, в случай на инцидент на максималната дълбочина?
О: Не. Ако бях загубил съзнание на максималната дълбочина, щях да загина. Пък и на която и да било друга дълбочина. Просто нямаше начин някой да ми помогне. Ако бях загубил съзнание на 320 метра и ме бяха издърпали, да кажем, щях да умра, така или иначе. Ако не бях в състояние сам да се погрижа за себе си, щях да загина.

В: Как доказа на всички, че си достигнал максималната дълбочина?
О: Както видяхте, аз изплувах с маркер, на който пишеше “315 метра”. Но ти не можеш просто да извадиш маркер „315 метра“ на повърхността и да кажеш че си слязъл на 315 метра. Не е достатъчно. След гмуркането съдиите, или независимите свидетели в случая, извадиха въжето, опънаха го на плоска повърхност, без да го разтягат, и му премериха дължината до местото, откъдето бях свалил маркера “315 метра”. Измерената дължина се оказа 318.25 метра. Можеше и да е по-малко от 315 метра. В случая се оказа че е повече, тъй като въжето бе изработено от (приятеля ми) Тео, и той го беше направил малко по-дълго, само и само да е сигурен че съм достигнал необходимата дълбочина.
(….. смях ….)

В: А не разпънаха ли въжето със сила, еквивалентна на окачената тежест?
О: Това което направихме в последствие беше да занесем въжето в Строителния факултет на Университета в Претория, и ги помолихме да изчислят удължението, което би имало въжето, поради окачената тежест на края и множеството цилиндри на различните дълбочини. По техните изчисления действителната достигната дълбочина би трябвало да бъде 321.25 метра.

В: Отчетено ли е отклонението на въжето?
О: Нямаше нукакво отклонение. Спомнете си, че въжето е закачено за свободно плуващ буй, а на долния му край има тежест. Чухте коментара във филма че в момента когато духаше най-силния вятър, буят се движеше със скорост от 300 метра в час. Това е нищожна скорост. Така че поради факта че буят е свободно плуващ, въжето въщност е вертикално.


В: На каква дълбочина беше дъното?
О: Първоначално беше на около 600 метра, след това слезе под километър. Вятърът ни избутваше към центъра на протока Акаба, който е твърде тесен.

В: Значи това е брегът на Саудитска Арабия, който се виждаше във филма?
О: Да, точно така, по едно време се бяхме приближили твърде близко да Саудитския бряг.

В: Можеше да им скимне на Саудитците да те издърпат с въжето?
(… смях …)
О: Дълбочината първоначално се увеличава бързо до към 160 метра, след което склонът става почти вертикален. Когато Африка се е отделила геологически от Азия, това е точно падината на разрива, така че става доста бързо много дълбоко. Най-хубавото е, че няма течение, тъй като Протока Акаба не е свързан с нищо.


В: Мислеше ли си за нещо друго по време на спускането?
О: Не, бях се концентрирал изцяло върху гмуркането.

В: Спазваше ли някаква специална диета преди спускането?
О: Да, трябва да се яде храна без мазнини.

В: И никаква египетска храна или вода ?
(… Смях…)
О: О, да – може да ви докара някое разстройство.

В: Имаше ли някакви психологически проблеми при гмуркането?
О: Не толкова психологически, по-скоро физиологически проблем. Аз исках да слезна още по-дълбоко, и да достигна маркера на 330 метра, който сигурно щеше да е на 336 метра, или дори по-дълбоко, но физически вече ми беше невъзможно. Поради Синдрома на нервната система причинен от високото налягане (High Pressure Nervous System Syndrome) аз треперех и се тресях толкова силно вече, че ми беше почти невъзможно да свърша дори елементарни неща. Откачането на маркера например, вече беше проблемно. Представяте ли си да достигнеш дълбочината, да откачиш маркера и да го изпуснеш?

В: Ами ще изтеглите после въжето, и ще им покажете липсващия маркер?
О: Да де, но това не се счита за достатъчно доказателство. Нали разбирате, маркерите са надписани с датата и подписани от независимите свидетели. Така че не е какъв и да е маркер. Разбира се, би могъл да кажеш че си откачил маркера и си го изпуснал, но също така и някой друг би могъл да го откачи. Начинът, по който ние го направихме елиминира тази възможност – осигуряващият водолаз ме филмира как излизам от дълбините, държейки маркера. Това е първият човек който аз срещам, въобще - аз държа маркера и на филма се вижда, че е правилният маркер за достигнатата дълбочина - и носи подписите на свидетелите.

В: Ама ние щяхме да ти повярваме!
( .... смях ....)
О: Нали разбирате, това е най-дълбокото гмуркане на SCUBA в морето, и е отразено в Книгата на Гинес за 2007, в която е също така рекордът ми за гмуркане в пещера.
Рекордите не се признават току така, необходими са доказателства. Отне им повече от година за да го приемат, така че трябва да си в състояние да докажеш рекорда си.
Не можеш просто да се гмурнеш ей така... Всичко трябва да бъде направено пред наистина независими свидетели. Единият беше професор, другият беше лекар. Аз не ги познавах предварително, всеки те наблюдава постоянно и всички дейности се филмират, което допринася за достоверността.


В: Каква е публикуваната максимална дълбочина?
О: Те я поставиха на 318.25 метра. Изпратих им доклада на Университета в Претория за разпъването на въжето, но до сега не са го приели, все още. Имайте пред вид че доклада е подписан от професор – така че Гинес не приемат каквото и да било. А Kнигата на Гинес е единственото тяло, което може да провери и одобри рекорда. Не е както при свободното гмуркане, където множество организации могат да потвърдят рекорд. Така че, за да притежаваш рекорд, името ти трябва да е в книгата. Ако не е в книгата – нямаш рекорд, нямаш абсолютно нищо.

В: Някой опита ли се да подобри рекорда ти?
О: Три седмици след моето спускане имаше съобщения в Интернета, тук-там, за един французин - вероятно сте ги чели. Той твърдеше, че се е спуснал до 320 метра, въжето се е било разпънало точно 10 метра, така че той бил достигнал дълбочина 330 метра. Освен това, има една книга, в която той е споменат, и там той твърди че е достигал 330 метра още през 2002 година. Така че той вече си имаше фиксирана дълбочина 3 години преди самото гмуркане. Никой друг не знаеше за това негово спускане, но той го споменава в книгата, която бе публикувана малко по-късно. Шерийн отиде до Франция да го интервюира, за да установи има ли някаква истина в това негово твърдение. Неговото доказателство било че специализираният му подводен компютър VR3 показвал дълбочина от 266 метра. Но дори и при това положение, не е можал да й покаже компютъра VR3. От многобройните спускания, които съм направил знам със сигурност, че VR3 издържа и на по-големи дълбочини от 266 метра. В един момент компютърът ще бъде смазан от налягането и дори само това е доказателство, че си се гмурнал на съответна дълбочина - компютърът ти ще бъде повреден. Но според него, и някои от неговите приятели, компютърът е отчитал 266 метра и не е бил повреден. Нямало е маркери, нямало е независими наблюдатели, а и декомпресията му е била наполовина на моята по продължителност, така че...
(….. Смях ….)

В: А колко беше предишният рекорд?
О: Предишният рекорд, като говоря за единственият действителен рекорд, е този на Джон Бенет - около 308 метра. Имаше и един Марк Елиът, който твърдеше че се е спуснал до 313 метра. Не знам дали това е вярно, или не, но ние установихме от членовете на гмуркаческия му екип, че той е изплувал на повърхността след 5-6 часа само, скочил е на борда на лодката, свеж като маргаритка, без маркер (бил го изгубил) и казал на осигуряващия екип: "Няма нужда да вадите въжето, направо го режете"! Сами преценете - без маркер, без дълбокомер, без въже, и с много кратка декомпресия... А и рекордът не беше признат от Книгата на Гинес… Така че, официалният рекорд преди моя, беше този на Джон Бенет, който за съжаление загина 2 години по-късно при едно плитко гмуркане на 45 метра. Накратко казано, останалите хора не притежаваха рекорди – ако името ти не е в Книгата на Гинес, нямаш абсолютно нищо…

В: Не планираш ли ново рекордно гмуркане?
О: Не, стига толкова …

В: Помним, че казваше същото нещо когато се завърна от рекордното си гмуркане в пещерата…
О: Да, да, съгласен съм … но това действително Е последното ми гмуркане !
( .... смee се ...)
Знаете ли, натоварването при едно такова гмуркане е направо неописуемо! Нали ме видяхте във филма на какво приличах като излязох? При това не бях в съвсем лошо състояние… Джон Бенет изглеждаше и той почти така, след гмуркането си на 308 метра.
Когато направих гмуркането си в пещерата Босманс Хат (Бушменската дупка) достигнатата дълбочина беше почти 283 метра, но заради надморската височина, това се равнява на около 337 метра на морско ниво. Така че си беше относително плитко гмуркане, но много тежко в същото време, а и декомпресията беше същата. Трудността идваше от там, че в Босманс Хат е тотална тъмнина, има тиня на дъното, и разни други фактори … (Пояснение: Някъде на дъното в пещерата се е намирал трупът на друг леководолаз, загинал 10 години по-рано при неуспешен опит). Въпреки, че и двете гмуркания са трудни гмуркания, и трудностите са с различен характер, те същевременно си приличат. И при двете например присъствуваше така нареченият Синдром на нервната система причинен от високото налягане. Но при морското гмуркане на 320 метра, ефектът му беше поне 10 пъти по изявен. Въпреки че разликата е само 40 метра, въздействието му беше многократно по-силно .

В: Каква беше температурата на водата там, в дълбокото?
О: Температурата бе около 15 градуса доколкото си спомням, така че не беше чак толкова зле.

В: Носеше ли с тебе някакво аварийно устройство, което в случай на нужда да те изкара обратно на повърхността ?
О: Не. Единственият начин да се върна обратно на повърхността беше на собствен ход.

В: Нямаше нещо като буй, който да се надуе и да те изтегли обратно?
О: Не, в такъв случай щях да загина моментално

В: Разбира се, но имах пред вид да изкара поне тялото ти на повърхността?
О: Този аспект не ме вълнуваше особено...
(... смях …)
За да изпълните успешно това гмуркане, ви е необходима изключително силна жажда да оживеете. Нито за секунда по време на гмуркането не се съмнявах че ще го приключа успешно. Винаги съм казвал, че ще се спусна само до там до където мога. И когато не мога да продължа по-надълбоко, ще се върна обратно. Има си лимит, и това само по себе си е цялата същност: На каква дълбочина ще си кажем - до тук е достатъчно? Но с моя опит – все пак съм направил многократни гмуркания под 200 метра, а три от тях и под 280 метра – бих могъл да преценя, ми се струва, кога точно да се върна обратно.

В: Скоростта ти на изплуване от тази дълбочина е доста голяма?
О: Да, първата декомпресионна спирка беше на около 190 метра.

В: Ти не ползваше плавниците от 320 метра нагоре. Компенсаторната жилетка ли ти помагаше при изплуването?
О: Ползвах компенсаторната жилетка. На такава дълбочина не бива да се маха много с плавниците. При достигане на дълбочината дори ви е необходима цяла минута, само за да постигнете неутрална плаваемост.
Не можете да свалите маркера с отбелязаната дълбочина ако плаваемостта ви не е неутрална. Щом пуснете въжето, почвате да потъвате. Така че първоначално трябва да постигнете абсолютно неутрална плаваемост, преди да откачите маркера. След това продължавате с надуването на компенсаторната жилетка, за да почнете да изплувате.
Разберете, ако изпуснете въжето сте загинали! Това всъщност е големият проблем. Чак след това почвате да си помагате с плавниците, за да се стабилизирате – казах ви че цилиндрите са страшно големи. Основното е да вършите минимално количество работа. Когато стигнете 190 метра правите първата декомпресия, и след това продължавате нагоре.

В: Колко дълга беше спирката на 190 метра?
О: 2 минути.

В: Гмуркаш ли се понякога просто за кеф?
О: Аз винаги се гмуркам за кеф.

В: Значи все още се гмуркаш сравнително редовно?
О: Да.

В: Тоест правиш обикновени гмуркания, както обикновените хора?
(… Смях….)
О: Аз съм си обикновен човек, съвсем обикновен човек. Нищо специално няма в мене

В: Тоест не всяко гмуркане е дълбочинно гмуркане?
О: Не.

В: Имаше ли някакъв живот там долу?
О: Имаше някакви рибки, които се въртяха около цилиндрите ми, но не знам как се наричат. Те се мотаеха наоколо, аз бях като изкуствен риф за тях. Но ги нямаше много, имаше предимно медузи, а на максималната дълбочина имаше единствено медузи.

В: Тотален мрак ли цареше на максималната дълбочина?
О: Да, беше абсолютно черно наоколо. Напълно, напълно, напълно черно.

В: Не те ли хвана морската болест на последната декопресионна спирка?
(Пояснение : На спирката под повърхността имаше трапец, за който Нуно се държеше в продължение на часове. Поради вълнението трапецът подскачаше неспирно нагоре-надолу ...)
О: Не, учудващо нищо ми нямаше, нямаше дори и наченки на морска болест. При предишното ми гмуркане до 271 метра, допуснах грешка докато пиех специалните течности, които си носех под водата.

Глас от залата: Катемба ?
Не, не беше Катемба … (Пояснение: португалска напитка: червено вино с Кока-кола)
(… смях …)
Muscle Science ме бяха снабдили с всякакви високоенергийни и хранителни напитки, които могат да се пият под водата. При предишното си гмуркане ползвах приспособление за пиене под вода, което не беше добре изпълнено и в резултат погълнах и морска вода, от която ми прилоша. Този път обаче бяхме отработили добре нещата - и нямаше морска болест.


В: Случайно не ти ли се вдигнаха киселини?
О: Не, въобще.

В: При предишни гмуркания, не ти ли се е случвало нещо сериозно под водата?
О: Да, случи ми се, при това доста сериозно. При едно гмуркане на 253 метра в пещерата Бушменската дупка изплувах напълно оглушал - и с двете уши. Отне ми доста време, около месец, да се оправя. За около седмица не чувах абсолютно нищо. Това, разбира се, си беше декомпресионна болест на вътрешното ухо. Мислех, че съм оглушал завинаги.
Освен това при гмуркането ми на 271 метра в Червено Море ми отказа регулатора на 271 метра.

В: Как успя да се справиш с това премеждие?
О: Нали видяхте, че се спускам с 4 цилиндъра на гърба? Три бяха свързани към регулатора, който отказа. Той всъщност взе да отказва още на 240 метра, но аз все пак продължих бавно надолу, поемайки по глътка въздух сегиз-тогиз. Успях да слезна на 271 метра и той отказа тотално. Тогава превключих на единичния цилиндър, който беше свързан с друг регулатор. Това беше регулатора който ползвах при спускането си в пещерата, тъй че знаех че работи безотказно. Но един цилиндър е твърде недостатъчен за изплуване от 271 метра до 160 метра. Някак си се справих, използвах дори техники за задържане на дишането
(… смях …)
По едно вдишване на всеки 10 метра!
(…смях …)

В: Не беше ли случайно регулатор на "SCUBAPRO"?
О: Не!
(… смях …)

В: А на кого тогава?
О: Регулаторите бяха "ПОСЕЙДОН". Така че, да, това си беше доста сериозно. Можеше да ме убие, си мисля. Та това са двете най-сериозни премеждия, които са ми се случвали по време на дълбочинни спускания.

В: Резервния ти цилиндър беше със същата дихателна смес, така ли?
О: Абсолютно същата – просто авариен запас в случай на нужда. По време на сегашното ми спускане направих още няколко допълнителни трика – двата ми междинни цилиндъра, под мишниците ми - можех да ги ползвам и тях, ако се наложеше .


В: Би ли направил нещо по-различно, ако трябва да повториш гмуркането? Например да смениш сместа?
О: Не. Виждате ли, тук няма никакви особени секрети, всичко са закони от физиката. А и трябва да знаеш също така от каква смес си най-доволен. Така че нямаше нищо, което бих могъл да подобря. Всъщност може би малко по-дълга декомпресия, но нямаше да ни стигне дневната светлина. Нали разбирате, на лодките в Египет не се разрешава да са в открито море през нощта. Така че ако можех, бих извършил по-дълга декомпресия.


В: Имаше ли проблеми с официланите власти, при осъществяване на спускането там?
О: Да, всъщност до последния момент се опитвахме да вземем разрешително от полицията за напускане на пристанището – неоходими са цял куп разрешителни, преди да излезем в открито море. Така че това беше в състояние да спре гмуркането. И нямаше да е зле да бяхме случили с малко по-добро време. Но това беше последният възможен ден, така че трябваше да се примирим с атмосферните условия.

В: Значи сте били в открито море предните дни, и времето просто не е било подходящо?
О: Да, предния ден бяхме излезли, и условията бяха дори още по-лоши. Знаехме, че вятърът ще се вдигне. А вълните дори преливаха през борда на кораба – като имате пред вид, че това си е един доста голям кораб.

В: Не можехте ли да идете по-на юг, където е по-спокойно?
О: Не, там има течения. Докато правехме тренировъчните спускания, морето беше спокойно, през целия ден. И колкото повече наближаваше големия ден, толкова повече времето се влошаваше. Сутринта имаше известно затишие, и решихме, давай, излизаме, а по-късно ще се оправяме с лашкането.

В: Човекът който приготви вашите смеси следваше точните ви инструкциr, така ли?
О: Да, да, аз знам точно какво искам .

В: Но изискванията ти са съвсем точни, нали? Понеже понякога когато им поискаме 33 NITROX, те ни дават 36…? Ти не би приел нещо такова?
О: Не, не! Може би в границите на 1%. Но дълбочинната дихателна смес трябва да е абсолютно точна. Искам да кажа, че ако има вариране на кислорода от 1%, това си е смъртна присъда - ще те убие.

В: А какво е съотношението на газовете в дълбочинната дихателна смес?
(Нуно не отговаря и избухва в неудържим смях… Всички започват да се смеят…)

В: Колко кислород има в нея?
О: Доста малко… (Смее се…)
Нека ви кажа, официално е около 3.5%... Официално...
(Всички се смеят …)

В: Значи тогава няма нужда от никакъв ксилород в дихателната смес, така ли?
О: Е, това си е вече ваш избор…
(...смях...)