Екип учени от детската болница на Бостън направили това, което досега се считаше за невъзможно - да позволят на човек да живее без да диша. Според информацията, публикувана от TechWench, лекарите са изобретили микрочастица, която след инжектиране аерира кръвта в продължение на 30 минути.  Частицата работи и в случаите, в които дишането е напълно невъзможно.

Идеята за откритието е на д-р Джон Кеър, който през 2006г. не успява да спаси живота на момиче с респираторен дистрес. Като резултат, екипът създал частица съставена от кислород, обвит в слой липиди. Липидите са група естествени молекули, които могат да съхраняват енергия и да работят като част от  клетъчната мембрана. В конкретния случай става дума за естествени мазнини. Микрочастицата е с размери два на четири микрометъра и може да носи от три до четири пъти повече кислород от нормалните еритроцити (червени кръвни телца), които иначе отговарят за неговия "транспорт" в организма. Опити в тази връзка са правени и в миналото, но до този момент не са били успешни, тъй като мембраната на частиците е била твърда, запушвала е капилярите вместо да помогне е причинявала газова емболия. Новите частици са по-малки и са деформируеми, което елиминира този проблем. 

Откритието несъмнено има огромен потенциал в спешната медицина, където продължително намалените нива на кислород предизвикват необратими последици - мозъчна увреда, белодробен кръвоизлив, инфаркт и в най-лошите случаи смърт. Авторите на материала обаче спекулират, че сферата на приложимост е много по-широка и включва всички подводни дейности, където една инжекция може да премести с 30 минути границата между живота и смъртта.

Кметът на Бургас Димитър Николов е внесъл в местния Общински съвет проект за изграждане на Океанариум в града.
Според сайта на Община Бургас, амбициозната идея предвижда предоставяне на концесия на част от парк "Езеро". Става дума за инвестиция от порядъка на 80 млн. евро, като предложението е основано на вече проявен интерес от конкретен инвеститор. Бъдещият концесионер има желание да построи в парка следните съоръжения:
- Океанариум с аквариуми от черноморски, средиземноморски и океански видове;
- Делфинариум със зала за представления и места за отдих на делфините;
- Аквапарк със закрита и открита част;
- СПА-зона;
- Тропическа гора с истински растителни видове;
- Обекти за търговска дейност, зелени площи, паркинги, транспортна и инженерингова инфраструктура.

Общинският съвет очевидно няма нищо против това да се случи, тъй като според същия "...Проучванията сочат, че трябва да се обогатят формите на предлаганите дейности в парковете, за да се допълват във функционирането като активни зони. Реализирането на проекта ще допринесе за увеличаване на туристопотока в града, което ще стимулира съпътстващите туризма дейности. В самия комплекс ще се разкрият нови работни места - и на фаза изграждане, и на фаза експлоатация. Ще се подобри и качеството на градската среда, тъй като теренът ще бъде облагороден. Инвестиционното намерение отговаря на стремежа на Бургас да развива целогодишен туризъм. Изготвен е подробен анализ, който доказва ползите за общината при осъществяване на тази концесия."

Тук трябва да отбележим, че в глобален мащаб нараства натискът срещу улавянето и отглеждането на всякакъв вид животни зад решетки, освен в случаите когато това се прави единствено с цел изкуствено развъждане и връщане в дивата среда на застрашени от изчезване видове. Това се отнася в огромна степен за делфини и други морски бозайници. Припомняме, че една от основните теми на наградения с "Оскар" през 2009г. документален филм "Заливът" (The Cove) бе именно улавянето на делфини в Таиджи, Япония, за задоволяване на нуждите на делфинариуми, аквапаркове, атракциони и всякакви други съоръжения. В екипа заснел филма участват и гмуркачите Манди-Рей Крюкшанк и Кърк Крак.
Според бившия треньор на делфини, включително на прочутия Флипър, Ричард О'Бари, цената на един делфин предназначен за делфинариум достига 30 000 долара. По този начин улавянето на бозайниците се превръща в доста изгоден бизнес. От друга страна учените предупреждават, че статистически продължителността на живота на морските бозайници в плен се скъсява в пъти, спрямо този на дивите им събратя. По данни на Oceanic Preseration Society един див делфин може да живее до 40-50 години. За сравнение, в делфинариума от веригата SeaWorld в Сан Антонио (САЩ), средната продължителност на живота на роден в атракциона делфин е едва четири години. Нещо повече, за 25 години  в делфинариума от същата верига в Сан Диего от пневмония са загинали 24 делфина.    

В тази връзка с интерес ще очакаме реакцията на родните екоорганизации. Междувременно, публикуваме на заглавната страница анкета която да покаже доколко потребителите на Spearfish! одобряват отглеждането на делфини с развлекателна цел.

Приятели,

От името на Васко Атанасов и съпругата му сме длъжени да изразим огромна благодарност на всички, които се отзоваха.
Вчера разговаряхме с Регина, която се е консултирала и с водещи експерти в София. Резултатите от операцията са обнадеждаващи и за момента не е наложително лечение в София. Облъчването започва другата седмица и стискаме палци.
Регина сподели, че събраните до момета средства вероятно ще са достатъчни на този етап за покриване на разходите за лечение. В тази връзка, засега кампанията за набиране на средства приключва.

Благодаря на всички отново!

Приятели,

Обръщаме се към вас от името на колегата Васко Атанасов, когото познавате като един от легендарните български харпунджии. Съпругата на Васко, Регина, страда от злокачествено заболяване. Направена е необходимата операция, но сега Регина се нуждае от лъчелечение и съпътстващи процедури.
Апаратурата във Варна и Шумен, където би могла да бъде облъчена Регина е морално остаряла, а за лечение с модерна апаратура в София са необходими допълнителни средства, с каквито семейството не разполага в момента. Общият размер на необходимите средства за момента не е ясен, но възможностите и на двамата са толкова ограничени, че така или иначе не позволяват да се направи нищо.

По молба на Васко публикувам банковата сметка на Регина, чрез която можете да окажете подкрепата си за лечението на Регина:

Титуляр: РЕГИНА СУРДУ
Банка: УниКредит Булбанк АД
BIC: UNCRBGSF
IBAN: BG13UNCR70001519330042

Благодарим ви.

Светът на мълчанието загуби още един от своите пионери. На 9 септември 2012г., след двегодишна битка с рака, почина Рон Тейлър - подводен фотограф, кинематограф, природозащитник и световен шампион по подводен риболов.

Роден през 1934г., Рон започва кариерата се на гмуркач през 1951 г., когато една намерена маска открива за младежа един нов свят. През 1956 става член на Морските Дракони на св. Георги - клуб по подводен риболов от Сидни и печели четири последователни пъти националното първенство на Австралия. През 1965, като член на националния отбор на страната си, Рон Тейлър взема участие в Световното първенство по подводен риболов в Таити и става световен шампион.

След спечелването на световната титла подводният риболов остава на заден план. Дали защото е постигнал всичко в спорта или по други причини, Рон на практика замества харпуна с подводен фотоапарат. Според неговите собствени думи, промяната се случва по време на състезание. През 2005г. Тейлър казва пред ABC TV: "Просто си помислих, 'Какво правя тук убивайки тези бедни беззащитни същества!?". Рон събира екипировката, дори не претегля рибата и повече никога не участва в състезания. Въпреки това, Тейлър до края на живота продължава да лови риба с харпун - но единствено за трапезата си. Харпунджийската общност също му остава вярна - в знак на почит за постиженията на големия гмуркач, ежемесечно в Южната Зона на Австралия се провежда състезанието Taylor Shield (Щитът на Тейлър). За гмуркачите по света Рон Тейлър става обединителното звено между подводния риболов и защитата на околната среда. С личен пример той безцеремонно доказва, че двете практики са неразделно свързани в една "златна среда".