|
|
Как стават белите?!
Yavorsub
31-03-2007 17:08
|
Уиш извинявай че пропуснах и теб -също много добро и просто решение.Но наистина на буя е по-правилно , още повече че постоянно повтаряме правилата за безопастност !Я попитайте Ачо как се мъкнат 3-4 ричоли по 25-30 кг. всяка ?И на какъв кукан се закачват.
|
|
|
Яворе, дай ги насам тия 3-4 ричоли по 25-30 кг аз ще ги нося на моя кукан 
Сори за off topic-a 
|
Wishbone
31-03-2007 17:58
|
В лодката се носят Яворе...
|
Yavorsub
31-03-2007 20:29
|
А бе вие се майтапите ама аз бях сериозен.Колко харпунисти познаватв дето нямат свои лодки ?ами ако удвоим номера на рибите дето казах?
|
Wishbone
01-04-2007 01:41
|
Не се шегувам, Яворе.
В интерес на истината хората с лодки, които познавам са малцинство... Защото сме в БГ.
Аз си нося кукана на буя....
|
|
|
Значи 3-4 ричоли по 25-30 кг. ако ги удвоим ще станат 7-8 риби по 25-30 кг. ми той горкият буй ще издържи ли, май наистина лодка си трябва.
|
|
|
Колко пъти да ви казвам че прекалената апнея води до халюцинации 
|
Yavorsub
01-04-2007 13:12
|
Да ви споделя : бях свидетел на един от добрите дни на Я. Маргаритис в който ден той хвана 3 големи тона от по 100-150кг. и изпусна още два.Но дори и трите като го качихме в лодката ( 5,5м. )и за нас нямаше много място. А КОЛКОТО ДО ПРИМЕРА С РИЧОЛИТЕ ТОЙ МАКАР И ИСТИНСКИ (все пак рядък ) , бе само нагледен пример как в друго море и условия правилата се променят.
|
Yavorsub
01-04-2007 13:18
|
А забравих @ Добри:имам много лош (ужасен )спомен при който се наложи да плувам за около 600метра срещу течение и вятър с 4 ричоли .като стигнах до брега бях изцеден .Никога ама никога повече няма да го повторя !
|
|
|
Яворе, не се впрягай , шегуваме се. Много ясно е, че в различните морета и условията са различни. С изключение на няколко човека от сайта, които успяха да ударят огромни риби ( не в Черно море), всички ние останалите неможем да си представим какво е да видиш риба 100-150 кг., а още по малко да я отстреляш, умъртвиш и транспортираш. При нас нещата са коренно различни. За цял един сезон, в нашето моренце , един харпунджия я изкара 100кг. риба (сумарно), я не, така ,че нещата са несъезмерими.
|
Akula deep
01-04-2007 20:32
|
Честно да ви кажа и аз съм теглил голяма риба (на буя) около 2.5-3км. и то срещу вълните и вятъра . А вятъря си беше сериозен.При положение , че бурята ме свари на такова разстояние от мястото на " акустиране " до мястото за стрелба и пред мен бая пъти стоеше дилемата да срежа въжето, с което я бях завързал. Как ли не го мислех .... да хвърля рибата........ да хвърля колана........ (малко като при героя на Хемингуей от "Старецът и морето", ..... Нищо не хвърлих.
Само когато стигнах брега (мястото на срещата), имах сили да изляза от водата само до кръста, след което припаднах. Губят ми се подробностите около самото ми излизане до пясъка. Жена ми не можа да ме познае, толкова изглеждах зле , лицето ми се беше смачкало като сушена слива . Борбата с вятъра продължила повече от 2-3 часа.( Не мога да преценя колко точно.)
Все пак тук важи с пълна сила електронния подпис на колегата Ватус.
Никоя риба не е по важна от живота!
|
|
|
Веднъж ми се схванаха и двата крака на около 7 - 800 метра навътре в морето. По принцип изпитвам страх да влизам навътре и да не виждам дъното под себе си (да съм без маска), и затова реших да си го избия и влязох сам без да казвам на приятелите ми които бяха на плажа на Китен. Не бях плувал дълго време а тогава ми се схващат краката много лесно. Навлязох навътре и както реших че вече е достатъчно си поплувах малко и реших да се връщам. В момента в който се обърнах към брега, ми се схвана десния крак. Непрекъснато се успокоявах и се опитах да го разпъна за да се отпусне. По време на процедурата ми се схвана и левия крак. И така си увиснах с два схванати крака. И да викам и да не викам все тая. И най близките плуващи нямаше да ме чуят. Започнах да се придвижвам към брега на ръце, което беше доста трудно защото краката ми бяха свити в колената и боляха ужасно. Не знам колко време е било но трябваше да си почивам много пъти. Обаче дори и когато наближих най близките хора не ги извиках понеже ме обзе желанието и инатът да се измъкна сам от ситуацията. В момента в който ми опряха краката в пясъка и схващането им премина. После няколко дни ме боляха ужасно. На мен ми се размина тогава но и така може да стане белята. Като не прецениш силите си и не си в добра физическа форма. Недай си боже да се подадеш на паниката !!!!!
|
|
|
не знам дали този Калин е онзи,когото аз познавам-от Сф-така,или иначе-поздравления от мен! Аз отдавна сам го предлагал,но като дискусии пред по-млади,а и стари колеги,защото още не мога много да свикна,че има интернет. Правилата са чудно нещо,но някои инат-новобранци бягат от тях заради строгата им форма,народът ни принципно не е от дисциплинираните,а най вече- едно неразбрано докрай правило не може да бъде спазено ПРАВИЛНО. "За" правилата съм, но те не отменят стойността на инцидентите. Доста близки хора сам изгубил вече,знам как звучи въпросът;"Как ТОЧНО стана?" Само'че този въпрос спасява живота на други хора. Не ми е удобно,но винаги питам. И който е на място не се сърди,а обяснявя,защото знае,защо питам. Имам само една голяма молба към публикуващите!!! Моля ви,пишете без героични украси,не пропускайте фактология по инцидента заради анализи,за да бъдат разказите ви наистина полезни и поучителни за всички нас. Аз се казвам Весел Новкиришки ,много искам да разбера кой е "ККК",ако не се познаваме-да се запознаем, защото мисля по същия начин(що се отнася до подробностите в предложението му) и го подкрепям напълно! И МОЛЯ колегите да четат тези разкази,уморих се от нелепо изгубени близки и непознати. Гмуркам се от 1973г. и ще бъда от най-честите посетители на този форум. ВОДАТА Е МОКРА. СМЕЛОСТТА Е ГЛУПОСТ. СТРАХЪТ Е ПРИЯТЕЛ. МЪДРОСТТА Е ЩАСТИЕ.
|
|
|
ПО ПОВОД ИНЦИДЕНТА НА "ККК": При излизането на мехурчето въздух от ухото,на негово място навлиза рязко-с удар-вода поради налягането на съотжетната дълбочина. При достатъчна такава( дори и 4-6 м) се получава спукване на тъпанчето,което ми се струва ,че е настъпило и тогава. Болката е от удара по тъпанчети и/или спукването му,а нахлуващата в средното ухо вода ,даже и с лятна температура,преохлажда вестибюларния апарат.Да не забравяме,че водата лятно време е 25', а телесната температура-37'. При по тежко спукване на по-голямя дълбочина вестибюл. апарат съвсем излиза от строя, гмуркачът губи ВСЯКЯКВА ориентация за посоките,най-важното-ГОРЕ и ДОЛУ!. Явлението се нарича "Лабиринтна атака". Не съм го изпитвал лично,но мой близък приятел твърди,че в създалата се ситуация единственият ориентир е светлината-СВЕТЛОТО Е НАГОРЕ!
|
Ihtiandar
03-04-2007 05:34
|
Весел,само да допълня, понеже не винаги светлото се различава, пускаш малко мехурче и тръгваш след него...
|
|
|
Sorry,естестжено,4е е така. 4удя се как съм забражил да го напиша;-))) Ама който пише посреднощ... ;-)))
|
Ivan Handjiev
16-04-2007 23:06
|
Здравейте, като бях малък не знаех, че при гмуркане трябва да се изравнява налягане. С един приятел си играехме да вадим пясък от дъното на 3-4 метра. При гмуркане ме боляха ушите, но си траех. И при едно от гмурканията ми се спука тъпанчето. Единственото беше силната остра болка в ухото. Не получих типична лабиринтна атака с пълна загуба на ориентация. Излязох на повърхността без проблеми. Но като тръгнах да плувам към брега се оказа, че не мога. Като загреба с ръката от страната на спуканото тъпанче и целия заоравах надолу и се потапях. Придържах се за моя приятел и така доплувахме до брега. Още тогава му казах, че без него бях удавен - абе не мога да плувам нормално. Като наклоня главата със спуканото тъпанче надолу и губя ориентация и се потапям. Е това е от мен. Дано съм бил полезен на някой. За мен лично поуката е или да си водим приятел, или буй, или и двете
|
Ivan Handjiev
17-04-2007 18:49
|
Сега е 6. Руптурата на тъпанчевата мембрана се оказа малка и зарастна сама. Още тогава си спомням, че около 2-3 седмици след това нямах проблеми и можех пак да влизам във водата да си играя-все пак беше лято. По въпроса за лабиринтната атака, мисля че се получава при спукване на мембраните на двете уши, което също не е чак толкова трудно.
|
|
|
Не е трудно за някои,... а за други може да е решаващо... Загубата на пространствена ориентировка е МНОГО ГАДНО НЕЩО.
Една от предпоставките за лабиринтна атака е НЕЖЕЛАНИЕТО, осъзнато или не, на повечето хора, да си напълнят ушите с вода още на повърхността. Било от страх от възпаление, или от неприятно усещане от студената вода... Да , но ПОСЛЕ, ДОЛУ, като се обърнем на страна и въздухът излезе, независимо от бонето, РАБОТАТА СТАВА ДЕБЕЛА... :O %-6
Та по-добре е, както е казано в учебниците преди мноооого години, още на повърхността, с топла вода, да се напълнят ушите... става с обръщане на главата на страна и леко разтваряне на бонето - да излезе въздухът...
Помня недоумението на публиката, когато един колега изпълни това упражнение преди да се гмурка в БАСЕЙНА на ЦСКА в София... аз само се кефех отстрани.
Атоман, схващането на крайници, освен на психически причини може да се дължи и на недостиг на йод, цинк (МАЙ), магнезшй и подобни МИКРОЕЛЕМЕНТИ... Намазването на кожата на крайниците, (може и цялото тяло) с 4-5 капки йодна тинктура от аптеката капнати в чаша с вода обикновено решава въпроса, но по-добре е да се храним природно... там си има всичко. И, разбира се, всякакво пушене, пиене на алкохол и наркотици, извличат тези ВАЖНИ микроелементи от тялото... и после, при енергично физическо натоварване - схващанеее..=крампа.
|
|
Нови Продукти
Цена: 341.00 Лв.
Spearfishing
|
642:13:15 - 
1387:09:53 - 
1387:09:55 - 
0:03:32 - 
0:45:07 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
