|
Карък на годината
|
Предлагам да направим една тема в която да описваме най каръшките си изпълнения през сезона. От снимките в галериите си личи кой е късметлия или си е майстор то тук
да определим кой е най големия карък. Става дума примерно за срещи с запомнящи се екземпляри но по една или друга глупава причина пропуснати.
Ще започна аз със днешните си изпълнения.
Реших да открия сезона на платерините и влязох на любимото си място много риби но нито една редовна и така 1 час най накрая виждам една валидна стрелям и след малко я слагам на кукана, почвад да си зареждам пак хапуна пуста му макара оплете се въжето в нея кордата се усука а пък съм с дебели ракъвици мъки големе сещате се и докато се боря с харпуна вдигам леко поглед и виждам пред мен на 50 см. от мен един трофеен пеленгас седи и ме гледа сигурно ми се е присмивал. Зарязох расплитането на кордата пъхнах стрелата и заредих светкавично а рибата леко без да бърза заплува срещу течението тръгнах да я гоня (естествено бях с малките плавници и с тежкия колан щото знаех ,че ще съм в плиткото)а тя леко си плува и стои точно на ръстоянието на което немога да стрелям и на 15 метър се отказах. Върнах се на мястото оправих си такъмите и зачаках пак. Не бяха минали и 10 минути от дясната ми страна минаха две големи зарагани и аз почнах да ги слядя с поглед и естествено точно в този момент иззад гърба ми от ляво се появи още по голям и от предния пеленгас докато завъртя хърпуна и айде збогом и на него. какво да ви кажа каръшка му работа.
|
|
sufman, споко братле, на всеки един от нас това се е случвало многократно. На мен например, миналото лято,п ми се случи за един час да стрелям пет пъти по пеленгаси, от които трите се скъсаха, на четвъртия при въртенето се затвори контрата и той се изниза през стрелата и аз излязох само с един на кукана. Вярвай ми, щях да се пръсна от яд. Но ми се е случвало от 5 пъти и петте риби да взема, даже и дубъл съм правил на пеленгаси, така че всичко е въпрос на шанс и късмет, пък и нали и рибите трябва да имат някакъв шанс. Радвай се, че поне си видял риби и това е нещо и ще има за какво да си спомняш.
|
mirocomm
09-05-2007 23:23
|
То днеска не съм бил само аз карък Влизам и текат платерини ама през 1 минута, стрелям 2 пъти - 2 броя, значи съм свикнал с харпуна ако мине нещо добре, след 1 час дремане минават 5-6 кефала по 2 до 4 кг по моя преценка и бум от 2 метра нищо не уцелих, естествено те се обърнаха и минаха на 1 метър да ме огледат. Следват 2 пъти бум и 1 платерина и 1 кефалче към 800гр. Абе мога да стрелям пък ко ми става с големите риби... Гледам си аз платерините и по едно време пак нещо по-едро минава от моята страна гледам лефер - пак гледам не е лефер а Лаврак! да ама той се отдалечи и бум пак не уцелих! Вече се ядосах ама после като си помисля той си беше малко лавраче около 1 кг да е бил, нека да порасне, нищо че още не съм бил такава риба. Дано времето да задържи така, че следващия път съм с дългия харпун РА
|
|
И аз така...текат платерини (според сводката в любимия сайт) и аз разучавам календара за първия набег до морето. Гледам - 24, 25, 26 и 27 май - празници, и бум! - на 25-ти пристига племенникът ми от Щатите и трябва да съм си в София.... След малко се завърта спасителна идея - 20, 21, 22 и 23 май. Прицелвам се с молива и тамън да ги заградя - бум! Сещам се, че майка ми влиза в болница на 21-ви и не е лошо да съм си в София... А имам да изпробвам един чисто нов Pathos 90 Pro...
|
islander
10-05-2007 11:11
|
Гринго, според мен това е истинската каръщина и много жалко за тези като нас, които трудно стигат до водата.
Аз и да изпусна нещо не ме е яд понеже целта ми е по-скоро да си осъществя плановете за излета, а за това с какъв кукан ще се върна (не че е без значиние) - каквото господ даде. Не му се сърдя.
|
|
По "Гергьовден", както се полага си отидох в Каварна и се отдадох на концерти и бира и таква ангина ме лепна , че само с влажен поглед чета за миграциите на рибата , а аз каръка съм на сушата....
|
|
Събота -- 07. 07. 07год., ама наредени числа, а?
Лежа си аз във водата има няма 4-5 часа, с протегната с харпун напред ръка, "обяздил" съм моето си камъче което имам чувството е придобило формата на тялото ми и гледам в празното пространство пред себе си, а размътеният от клатенето ми мозък се опитва да разсъждава. " Човек трябва да не е съвсем "наред", за да се вдигне и да отиде на 80 км. от дома си, с 20 кг. олово и още толкова екипировка, да "гъбясва" по 7-8 часа във водата в гумените си одежди, да му изтичат очичките взирайки се в синкавата мъглявина, с надеждата, че ще зърне някоя нещастна рибка, която евентуално може и да уцели и да закачи на кръста си. Абе ненормална работа. А то за късмет и "куца" риба не минава. За тези часове не знам колко пъти си въобразявах, че виждам силуети на риби които в действителност не съществуваха. И така както си разсъждавах, изведнъж в далечината видях към мен да плува риба, главата на която беше приблизително на човешка такава. В първият момент помислих, че си въобразявам, но не, беше огромен кефал който водеше след себе си десетина-петнайсет кефала, но сравнително по малки от него. Приближаваше бавно и "тежкарски" към мен водейки "глутницата" след себе си. Беше вече на метър и половина от върха на стрелата ми и за миг се изкуших да му стрелям "челно", но рутината в мен надделя и го оставих да се приближи още и да се обърне странично към мен. Така и стана. Дойде като агънце на заколение и се изпъчи с цялото си тяло пред харпуна ми. Не знам колко адреналин бошуваше в мен, но сърцето ми блъскаше като барабан. Ако разказвах тази история някъде другаде, най вероятно щях да завиша малко килограмите, но все пак се намираме в рибарски сайт и за да бъда максимално точен, ще кажа, че по моя преценка рибата беше над 4 килограма. Лично аз за толкова години, толкова от близо в морето, не съм виждал по голям кефал от този. Имах достатъчно време да се премеря прецизно. Мишената беше достатъчно голяма (почти неподвижна), разстоянието до жертвата, метър-метър и половина, кондицията на стрелеца- приемлива, с една дума всичко беше точно. Толкова бях сигурен в попадението си, че когато натиснах спусъка и видях как стрелата прелетя на един сантиметър над рибата, онемях от изненада. Гледах умопомрачително как рибата си заминава тържествено и не можех да повярвам. Трябваше ми минута-две да осъзная какво се бе случило и едва тогава да спомена "майки и роднини". Почувствах се като най големият неудачник на света. Веднага излязох от водата не само многократно напикан, ами и гузен като наакало се в гащите поотраснало дете.
Малко по късно разбрах, че приятелят ми който риболуваше на стотина метра от мен, е имал на два пъти среща с подобни кефали-мутанти и съответно пропуснал и двата пъти без сполучливо попадение и беше двойно по подтиснат от мен.
Вечерта дъвчехме вяло салатка, отпивахме мудно ракийка и си мълчахме като "мушнати гайди", размишлявайки философски по въпроса за късмета, слуката и мал-шанса.
На другият ден 8 часа дремахме на същото място, но от кефалите и люспа нямаше. Народът казва, че "птичето един път каца на рамото", а аз бих перефразирал, че "кефал-мутант един път застава на мушката ама...."
По този повод се кандидатирам, за карък на годината....
|
pipin162
09-07-2007 22:58
|
Вчера тъкмо това разправях на едно от моите момчета тъй като беше потресен от пропуските си и не можеше да повярва.Та му казах че ще има още много такива пъти както всеки добър харпунджия и му викам че има харпунджии от старите които не знаят как са пропускали 5 килограмови лавраци от упор,и те самите не знаят как!Ватусе ти си един такъв случай сега,ама голяма работа станало,другият път ще го треснеш!
|
|
Иии... все отгоре минават стрелите, а? И моята също - миналата година... Най голямата риба, която съм виждал на стрелкова дистанция, бавно, спокойно... Дълбочина 10-11 м, чисто пясъчно дъно... А аз дори не мога да я разбера каква е... По форма, обем и общ силует най- се доближава до шаран, но всред изненадата и слисването от неточния изстрел успях да запомня само три отвесни тъмно сиви или черни ивици ... започваха малко зад хрилния капак и стигаха от гърба до долу... и толкова!!!! Беше поне 5 кила, но това е приблизително...
Интересното за мен е защо всички изброени пропуски при среща с неочаквано голяма риба са изстрели над рибите, въпреки малкото разстояние...?
|
|
Ами точно това е причината ,защото са неочаквани
|
|
Абсолютно е прав Фиданата... Най-лесно се пропуска голяма риба в безрибен ден Колко пъти ми се е случвало подобно нещо и аз вече не помня...
Аз лично си го обяснявам с това че от желание да осмислим празния ден, а и да не пропуснем голямата риба, и под вличние на адреналина естествено, натискаме харпуна към рибата в момента на изстрел. Т.е. подсъзнателно искам да съм съвсем сигурен че няма да я изпусна и правя несъзнателно движение към нея в последния момент. Това е достатъчно за да наруши линията на стрелата и тя да мине над рибата. (Като бутнеш харпуна напред дори и милиметър, главата му се вдига нагоре). При мен при 90% от пропуските на големи риби стрелата минава над тях. Този проблем според мен си е абсолютно психологически. Предполагам с рутината и след много срещи с големи "трофейни" риби човек ще се окърши и няма да му пада сърцето в гащите като види 3 кг кефал, но до тогава трябва да сме потготвени за такива пропуски
Интересното за мен лично е друго. Когато съм гмуркал в Егейско сякаш съм потготвен за среща с риби с всякакви размери и никога не ме тресва адреналина така както когато тук видя 3 кг кефал. Два пъти съм ходил там и двата пъти имах късмета да видя големи риби (30 и 18 кг) и двата пъти нямаше емоция в момента на стрелбата. Бях съвсем спокоен, знаех къде се целя и какво правя след това. Аз го отдавам на това, че съм бил потготвен психически за среща с голяма риба и тя не ме е изненадала, но може и да е чист късмет
|
|
Най-вероятно отново си прав, Добри! Макар, че е лесно да попитаме "Ми за кво си влязъл в морето?" ... Като гмуркаш 2- 2,5 часа и не видиш нищо, вероятно се променя нагласата... И като дойде една риба изведнъж и застане (на един приятел) до дясната ръка (!!!!!) и спре там?!?!?! Почти сигурен пропуск....
Това в авиацията се нарича " недоученост и/или слаба мобилизация, недостатъчно активно отношение...на екипажа към конкретната обстановка...
Специално в моя случай аз си мисля, че си спомням, че се опасявах, че стрелата ще пропадне, щото е слаб ластика... и повдигнах уж малко...
Е, сега ще видим с новия Пикасо Сенчъри пасифик топ 100... като предварително ми е ясно, че както и да съм заредил двата ластика, има достатъчна сила да пробие всякаква риба на цялата дължина на кордата... Т.е., вече няма оправдания! Ха-ха!
|
|
Честно казано сносно обяснение за пропуска си, нямам. Твърде е възможно Добри да е прав, в старанието си да не изпусна рибата да съм направил неволно движение леко напред, а то малко му трябва и харпуна да се е вдигнал макар и незабележимо нагоре. Другото което е възможно да е предизвикало неточна стрелба е факта, че аз бях на повърхността и имаше макар и слабо вълнение и е възможно в момента на натискане на спусъка, вълната да ме е повдигнала леко на горе. При подобни обстоятелства преди две години изпуснах един огромен пеленгас. В подобни случаи колегите нали казват "тази риба не е била твоята риба", каръшка му работа.
|
ичиконти
10-07-2007 18:14
|
Еееееееееее.... страшен разказ vatus -машалла!!!
|
|
Абе най-хубавото в тези разкази е че все пак има все още такива риби и следващия път ще има и реванш,то е като във футбола,понякога положенията с греда са по-красиви от головете,но уви безрезултатни.Мислех си и за една такава система-фотоапарат на харпуна и при натискане на спусъка-снима,така ако човек не уцели,поне ще запази за спомен снимка от срещата с Голямата риба!
|
pipin162
10-07-2007 19:34
|
То има такива системи в сайта,аз имам и много филмчета с риба и ги показвам на тези които не знаят какво виждаме,моят може да прави филмче до 2 часа,Санд има такова у-во на харпуна си!
|
sea-wolf
10-07-2007 19:49
|
И аз съм като Добри. Когато видя такъв кефал тук меко казано съм учуден и това влияе на действията ми. Последният такъв, който изтървах беше тази пролет. Тогава дори не успях да стрелям. Наскоро взех много по-голяма риба в Егейско море. Когато я видях адреналинът ми със сигурност се е покачил, но всичко с изстрела мина нормално, без никакво притеснение.
|
valentin z
11-07-2007 19:41
|
За мен по-големи каръци за тази пролет от гмуркащите на юг от Бургас - НЯМА. Такова безрибие ако не е е каръшко... Ако пък някой (от същите) е имал шанса да види добра риба и да не я вземе - карък на квадрат. дано поне есента да се реваншира с повече късмет на всички. Поздрави
|
|
Нали съм си карък та пак ще се запиша в темата
Бия си Аз платерини на 5-6 метра далбочина този ден пасяха по дъното ,а да се похваля намерих най красивото място което съм виждал по нащо черноморие но ще си го запазя в тайна за сега, та далдисвам си , чакам , стрелям времито си минава 10 -тина риби на кръста и така не осетих кога е станало към 8 часа казах си айде още 2-3 гмуркания и излизам. Та тръгвам към дъното и кво да видя на средата между повърхноста и дъното ме пресрещтна глутница лефери. Водача беше над кило, имаше снежно бяла глава все едно имаше някакви нашивки на старшина Нали е и най старши щом води колоната а тялото си му беше нармална на цвят. А пък точно преди това на една едра платерина и отнесох главата и така си отплува без половин глава та си помислих в първия момент, че се връща за втори рунд ама ..Та докато се чудя ква е таз риба те ми налетяха разгледаха ме и със скороста на светлината драснаха в обратна посоко, дори не сварих да се прицеля камо ли да стрелям ,почувствах се като изпразнен х.... последва 30 минути чакане да се върнат ама нали знаете, каръшка му работа
|
|
".......и само споменът остана...." Особено спомени от срещи с хищници остава ярък за цял живот. Спомени, спомени, спомени....
|
|
Нови Продукти
Цена: 51.00 Лв.
Spearfishing
|