|
|
Наредба за подводните дейности (ПРОЕКТ)
Gogolord
02-03-2008 19:22
|
За да се промена текста така, както Уиш предлага, трябва да се променят и правилата в МППССМ (международни правила за предпазване на съдовете от сблъсък на море). В тях няма такава точка (правило), която да упоменава отстояние от буй. Сами се сещате че трябва да се променят международни закони и правила. А една малка Бъгария едва ли би могла да повлияе на "маститите умове" които създават правилата. По скоро ние трябва да се променим и като видим буя с вдигнат флаг да не проверчваме какво (или кой) има закачено на него и да си спазваме една прилична дистанция.
|
Wishbone
02-03-2008 19:32
|
Гого, кажи ми как тогава това е направено в другите страни?
Защо трлябва да се променят междунаридните правила? Там има ли такова правило за отстояние? Ако има, то тогава не е нужно. Аз задавам този въпрос от както е създаден сайта. До сега никой не можа да ми го покаже къде е.
Аз с това си изкарвам хляба в общи линии, макар и в друга сфера - въздухоплаването. Където няма международни правила се създават ЗАДЪЛЖИТЕЛНО местни. Публикуват се в Сборника за аеровнавигационна информация и публикация и така стават достояние и задължение за всички. Но никой не се свени да създава правила, щото ги няма ги няма в международните - това може да коства нечий живот...
Корабоплаването не ми е силната сфера... Но подозирам, че нещата стоят по сходен начин.
Отново, ако някой може да ми каже къде отстоянието от буя е посочено в международните актове регламентиращи правилата за корабоплаването, ще му бъда благодарен!
Поздрави!
|
Gogolord
02-03-2008 19:47
|
Незнам Уиш. Нямам наблюдение за леководолазните наредби на другите държави. Аз изказвам мнение като произхождам от практиката ми. Все пак правилата за движение на морските съдове се определят от МППССМ-а. А относно отстоянието от буй - просто няма упоменато такова.
|
Wishbone
02-03-2008 20:10
|
Австралия:
Vessels to Keep Clear of Diving Signals
All boats must keep at least 50 metres clear of boats, buoys or areas showing diving signals.
Where it is not possible to keep 50 metres clear of boats, buoys or areas displaying diving signals the approaching vessel should proceed at the slowest speed at which the vessel can be safely navigated and maintain a proper lookout for persons in the water.
Съединените щати (разстоянието варира според съответните щатски правила) - Флорида:
Under state law, boaters must make reasonable efforts to stay 300 feet away from divers-down flags in open water and 100 feet away in rivers, inlets, and navigation channels. Boaters approaching flags closer than these distances must slow their boat to idle speed, or the minimum speed necessary to maintain forward motion and maneuverability.
The laws in most othe US states are similar, although the distances vary a bit, and the various exceptions that allow one to enter the exclusion zone also vary a bit. Nowhere have I ever seen a hard and fast 100 meter exclusion zone.
Италия:
Duole rilevare come il legislatore, apparentemente per una vera svista, non si sia curato di imporre in via generale una distanza di rispetto anche alle imbarcazioni da diporto: in pratica, mentre il sub è severamente punito quando si allontana troppo dalla boa esponendosi al rischio di essere falciato da un'elica, nulla può contestarsi -in linea generale- al diportista che si avvicini incautamente alla boa segnasub mettendo a repentaglio l'incolumità del subacqueo.
La determinazione di tale distanza di sicurezza è talvolta stabilita dalle Capitanerie di Porto con Ordinanza (ci risultano alcuni casi).
Paradossalmente, in questo caso la violazione della distanza di rispetto da parte del diportista integrerebbe addirittura un illecito penale (art. 1231 Codice della Navigazione - 650 Codice Penale).
Да търся ли още?!
|
Wishbone
02-03-2008 20:12
|
Щом няма упоменато такова, значи няма проблем! Да се напише в наредбата и да се публикува в съответния там сборник за навигация в териториалните води на РБ или както се казва...
|
Gogolord
02-03-2008 22:29
|
Напълно съм съгласен с теб и ти благодаря за инфото. Нека да се напише в наредбата и да се публикува в Admiralty Sailing Directions които книги упоменават специфичните особености на плаването във всеки един район в света.
|
Wishbone
09-03-2008 14:53
|
Колеги,
Вчера получих по мейла окончателния вариант на Проекта за наредбата. Изпрати ми го Илия Кръстев, който е един от членовете на работната група.
"Здравей Иване,
Изпращам ти последния, окончателен вариант на наредбата на МО. Разискванията относно буя са отразени в параграф 5, алинея 2. Благодаря на всички участници във форума за активната позиция. Поздрави: Илия Кръстев"
--------------------------------------------------------------------
ПРОЕКТ
М И Н И С Т Е Р С Т В О НА О Т Б Р А Н А Т А
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА
…………………………………………………………………...
н а р е д б а
ЗА РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВОДОЛАЗНА И ДРУГА ПОДВОДНА ДЕЙНОСТ
Раздел I. Общи положения.
Чл. 1. С наредбата се урежда реда за извършване на водолазна и друга подводна дейност в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България.
Чл. 2. (1) Водолазна дейност може да се извършва за водолазни работи, за спорт, туризъм, развлечение или улов на риба и други морски организми и култивиране на морски организми.
(2) Водолазните работи са подводните работи, извършвани с използване на водолазен труд. Те биват:
1. Аварийно-спасителни водолазни работи, които се изпълняват при спасяване на хора във водата и оказване на помощ на кораби, лодки, съдове и летателни средства, търпящи бедствие на море;
2. Корабни водолазни работи, които се извършват за оглед, експертиза, почистване и отстраняване на повреди по подводната част на корпуса на кораба или в наводнени корабни отсеци, оглед на местостоянките и пирсовете;
3. Подводнотехнически водолазни работи, които се изпълняват при обследване, строителство и обслужване на хидротехнически и други подводни съоръжения, оглед и почистване на дъното на акваториите и изваждане на предмети от дъното;
4. Съдоподемни водолазни работи, които се изпълняват при обследване на потънал обект, подготовка и изваждането му на повърхността;
5. Специални водолазни работи, които се изпълняват за търсене, изваждане или унищожаване на боеприпаси и за обезпечаването на научни изследвания и изпитвания;
6. Водолазни работи, които се извършват за улов на риба и други морски организми и култивиране на морски организми, съгласно Закона за рибарството и аквакултурите.
(3) Водолазна дейност за спорт, туризъм и развлечение представлява спускане под вода със съответното водолазно оборудване, престояване под вода, движение (ходене) и плаване (с или без средства за движение под вода) с цел спорт, туризъм и развлечение.
Чл. 3. В териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища се забранява извършването на водолазна или друга подводна дейност:
1. от плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение в нарушение на Наредба № 1/2003 г. за вписване в регистъра на корабите на Република България, издадена от министъра на транспорта;
2. в акваториите на пристанищата, освен водолазните работи по чл. 2, т. 1 – 5;
3. за спорт, туризъм и развлечение в районите, обхващащи системата за движение в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България, котвените стоянки, рейдовете и в обявените в Приложение 1 постоянно действащи полигони за подготовка на водолази на ВМС;
4. за спорт, туризъм и развлечение в районите, обявени за археологически резервати и фотографиране на обявени археологически обекти и такива в процес на проучване в нарушение на Закона за паметниците на културата и музеите;
5. с използване на детектори за откриване на метал или други технически средства за откриване на обекти под грунда или за картографски измервания при извършване на водолазна дейност за спорт, туризъм и развлечение.
Чл. 4. По време на спускане или осигуряване на водолази от плавателни средства, се вдигат предупредителни сигнали:
1. през деня флаг „Алфа” по Международния свод и три фигури - горната и долната – червени шарове, средната – бял ромб;
2. през нощта три светлини - горната и долната – червени, средната бяла.
Чл. 5. (1) При извършване на водолазна дейност от брега или при голямо отдалечаване от осигуряващото плавателно средство, за водолаза се закрепва контролен буй, оцветен в контрастен червен или оранжев цвят, с плавучест не по-малка от 5 kg. Растителното или синтетичното въже, с което се закрепва буя, трябва да е със сечение не по-малко от 6 mm и да има дължина не по-малко от 20% по-голяма от максималната дълбочина на района на плаване на водолаза.
(2) Лицето, управляващо плавателното средство по ал. 1 се задължава да го държи на безопасно разстояние от буя.
Чл. 6. (1) При организиране и провеждане на водолазни спускания ръководителят на водолазната работа определя и назначава дежурен по спускане и дежурен осигурител.
(2) При отдалечаване на водолазната група на повече от 20 м от мястото на спускане, дежурният осигурител трябва да бъде с придружаващ плавателен съд (лодка).
Раздел II. Ред и райони за провеждане на водолазна и подводна дейност.
Чл. 7. При извършване за продължително време в определени райони в териториалното море, вътрешните морски води или във вътрешните водни пътища на подготовка на правоспособни водолази и водолазна дейност за спорт, туризъм и развлечение, ведомствата, учрежденията, организациите, юридическите и физически лица, които я организират, могат съгласувано с компетентните органи на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, да искат обявяване на границите им и ограничения в режима на корабоплаване в тях чрез “Известие до мореплавателите”.
Чл. 8. (1) Заявки за водолазни работи по чл. 2, ал. 2 в териториалното море и във вътрешните морски води на Република България се представят в регионалните дирекции “Морска администрация” не по-късно от 24 часа преди началото й. Дежурният навигационен инспектор, получил заявката, оповестява оперативния дежурен на военноморска база Варна и/или Бургас за съответния район.
(2) Заявки за водолазни работи по чл. 2, ал. 2 във вътрешните водни пътища, се представят в регионалните дирекции “Морска администрация” Русе/Лом не по-късно от 24 часа преди началото й. Дежурният навигационен инспектор, получил заявката, оповестява оперативния дежурен на РГС Русе за съответния район.
(3) В заявката се посочва: ръководителя, целта на извършваната водолазна работа, състава на водолазната група, района, времето за работа и взетите мерки за безопасност.
Чл. 9. При необходимост, компетентните органи на Министерството на отбраната могат да забранят извършването на водолазна дейност в отделни участъци на вътрешните морски води или временно да я преустановят в отделни райони на териториалното море. Границите на участъка/района се обявяват в “Известие до мореплавателите”.
Раздел III. Водолазна дейност за изваждане на потънало имущество
Чл. 10. (1) Изваждането на предметите, които са военни имущества, се извършва от компетентните служби на Министерството на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта.
(2) Водолазна и друга подводна дейност за изваждане на предмети, тела и други, които са обект на следствени действия, се извършва в присъствието на следствените органи.
Чл. 11. При извършване на водолазна дейност, освен в случаите на специално разрешение от компетентните органи, се забранява изваждане от морското дъно или преместване на паметниците на културата, потънали кораби и защитените природни забележителности, както и на части от тях.
Чл. 12. При извършване на водолазна дейност и откриване на каквито и да било предмети и обекти, представляващи историческа, културна или археологическа ценност:
1. водолазът при възможност записва точните координати или установява по друг начин местонахождението на находката, извършва нейното фотографиране или филмиране;
2. водолазът уведомява най-близкият археологически или исторически музей или Центъра за подводни археологически проучвания в гр. Созопол за местонахождението за находката и предоставя направените фотографски или видео материали.
Раздел IV. Обучение на лица за водолазна и друга подводна дейност
Чл. 13. (1) Обучение на лица за извършване на водолазна или друга подводна дейност за спорт, туризъм или развлечение може да се извършва от физически, юридически лица или организации, по ред и условия, определени в стандартите на международните организации за водолазна и подводна дейност.
(2) Министерството на отбраната, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Министерството на вътрешните работи могат да провеждат курсове и да дават правоспособност на водолази-инструктори и на водолази за свои нужди, по ред и условия, определени от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи.
Раздел VI. Контрол
Чл. 14. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от компетентните органи на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерство на транспорта.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§.1 По смисъла на тази наредба:
1. Друга подводна дейност е подводна дейност, която се извършва от обитаеми или необитаеми подводни апарати с цел заснемане, обследване и работа върху всякакви подводни обекти;
2. Плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение са водни колела, академични лодки, кану, каяк, надувни лодки, сърфове, джетове, парасейлинг, хидроделтапланери, както и ветроходните яхти, използвани само за спортни цели, плаващи пристанищни съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега, които не са вписани в Регистъра на корабите на Република България, воден от Изпълнителна агенция "Морска администрация".
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1. Наредбата се приема на основание чл. 27 и чл. 79 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
§3. Използването на водолази от състава на Министерство на отбраната, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и на Министерство на вътрешните работи при изпълнение на специфични задачи не е водолазна дейност по смисъла на тази наредба.
§4. Наредбата влиза в сила от деня на публикуването й в Държавен вестник.
МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА: …………………
/……………… /
МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА: …………………
/……………… /
МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ: …………………
/……………… /
|
Wishbone
09-03-2008 15:07
|
За съжаление, Проектът все още съдържа неадекватни решения. Особено ме безпокои разпоредбата на чл. 5 уреждащ ползването на контролен/осигуряващ буй.
След разговор с Илия Кръстев установихме, че става дума за недоглеждане. По негово предложение подготвих мотивирано предложение за изменение на Проекта в тази му част. Предлагам изпратеното писмо и на вашето внимание с молба за коментар.
..........................................................
" Драги Илия,
С огромно съжаление не мога да се съглася, че предложенията относно използването на буя са отразени коректно в Проекта.
"Чл. 5. (1) При извършване на водолазна дейност от брега или при голямо отдалечаване от осигуряващото плавателно средство, за водолаза се закрепва контролен буй, оцветен в контрастен червен или оранжев цвят, с плавучест не по-малка от 5 kg. Растителното или синтетичното въже, с което се закрепва буя, трябва да е със сечение не по-малко от 6 mm и да има дължина не по-малко от 20% по-голяма от максималната дълбочина на района на плаване на водолаза."
(2) Лицето, управляващо плавателното средство по ал. 1 се задължава да го държи на безопасно разстояние от буя."
Така предложеният текст е твърде далеч от обсъжданията, няма нищо общо със световната практика и напълно противоречи на нашите предложения. Новата ал. 2 представлява една почти напълно лишена от реално съдържание бланкетна разпоредба. На първо място, тя не определя минималното безопасно разстояние, което макар и възможно решение, не е удачно в конкретния случай. Разпоредбата създава задължение за спазване безопасно отстояние само и единствено за осигуряващата лодка, но не и за останалите плавателни съдове. Би трябвало да е ясно, че осигуряващата лодка е единствената, която практически би трябвало да е освободена от задължението да спазва безопасно разстояние - тя осигурява гмуркача, следи за местоположението му непрекъснато и го прибира на борда след като спускането завърши. Определяйки задължение само за осигуряващата лодка разпоредбата освобождава всички останали плавателни съдове от задължението да се съобразяват с буя, което прави това решение не просто е лошо, а вредно и опасно! По-абсурден пример би бил единствено онзи, с който в Закона за движение по пътищата би се въвела забрана за преминаване на червен светофар само за колите на Спешна медицинска помощ!
През миналия сезон Spearfish! организира кампания, включваща отпечатване и разлепване на постери, която имаше за цел да внесе яснота сред водачите на плавателни съдове за спортни и други цели относно това какво е безопасното отстояние. Сходни кампании се организират в почти всички средиземноморски а и в други европейски държави, тъй като броят на инцидентите с свободни гмуркачи и водолази убити след сблъсък с плавателни съдове непрекъснато нараства. Имахме намерение да продължим тази кампания и през сезон 2008 като подобрим нейното качество и се съобразим с вече реални нормативни решения. Подобна разпоредба обезсмисля всички наши усилия.
Ако тази наредба стане реалност ще се даде пълно право на всеки водач на джет, скутер, лодка или друго плавателно средство изобщо да не се съобразява с осигуряващия буй! Опасявам се, че единственият извод, който гмуркаческата общност ще направи е, че за държавата железариите по дъното са по-важни от техния живот.
Предложението на Spearfish!, подкрепено от членовете ни и изразявано нееднократно, бе абсолютно противоположно:
"Чл. 5. (1) При извършване на водолазна дейност от брега или при голямо отдалечаване от осигуряващото плавателно средство, за водолаза се закрепва контролен буй, оцветен в контрастен червен или оранжев цвят, с плавучест не по-малка от 5 kg. Растителното или синтетичното въже, с което се закрепва буя, трябва да е със сечение не по-малко от 6 mm и да има дължина не по-малко от 20% по-голяма от максималната дълбочина на района на плаване на водолаза."
(2) Всички плавателни съдове, включително и тези за спорт, туризъм и развлечение по смисъла на тази наредба, са длъжни да спазват отстояние от контролния буй не по- малко от 200м."
С предложението на Spearfish! за нова ал. 2 се създава задължение за всички плавателни съдове, включително онези, които са най-опасни - джетове, сърфове, моторни скутери и рибарски лодки, да спазват реално отстояние от буя!
Предложението на работната група, да не определя изрично минимално безопасно разстояние, а да оставя на водача на плавателното средство сам да определя това в зависимост от вида на плавателното средство и останалите фактори има своята правна логика. Неговата позитивна страна, е че от водачите се изисква да се съобразяват с реални фактори, а не с нормативно установени минимуми. Следва обаче да се има предвид, че това е правилно само в онези случаи, в които водачът има доказано достатъчни знания и умения. Такъв безспорно е случаят с движението по пътищата. Плавателните средства за отдих и туризъм, са сред най-опасните за живота на гмуркачите, а повечето от тях не изискват специална правоспособност на водача. В тези случаи водачът не познава добре възможностите на плавателното средство и неговото поведение и не може да направи преценка за безопасното разстояние. Затова и считаме, че нормативното определяне на минимално безопасно разстояние наистина създава трудност от експертна гледна точка, но е безусловно необходимо.
В тази връзка бих си позволил да посоча следния пример, който да покаже кое би било минималното безопасно отстояние от гледна точка на водолаза. При плуване по повърхността, когато водолазът е реално уязвим, той влачи след себе си буя на разстояние равно на дължината на въжето, за което е закачен. Ако дълбочината е 30 м., то според изискванията на чл. 5, ал. 1 дължината на въжето на буя е не по-малко от 36м. При по-дълбоки гмуркания въжето се увеличава съответно, което налага минималното безопасното разстояние да бъде най-малко удвоено. Като вземете предвид обаче скоростта, с която се движи един моторен джет или скутер и времето за реакция на неговия водач, 200 метра е оптимално приемливото отстояние, а 150м. - минималното. Считаме, че работната група разполага с необходимите експертни познания, за да бъде това разстояние правилно определено.
Въпреки това, изискването за съобразяване на водача с конкретната обстановка също е необходимо и наистина следва да бъде отразено. Затова предлагаме нова формулировка на ал. 2, която да отрази положителните страни и на двете решения:
"Чл. 5. (1) При извършване на водолазна дейност от брега или при голямо отдалечаване от осигуряващото плавателно средство, за водолаза се закрепва осигуряващ буй, оцветен в контрастен червен или оранжев цвят, с плавучест не по-малка от 5 kg. Растителното или синтетичното въже, с което се закрепва буя, трябва да е със сечение не по-малко от 6 mm и да има дължина не по-малко от 20% по-голяма от максималната дълбочина на района на плаване на водолаза."
(2) Лицето, управляващо плавателно средство, включително такова за спорт, туризъм и развлечение по смисъла на тази наредба, е длъжно да го държи на безопасно разстояние от контролния буй, като се съобразява с вида на плавателното средство и всички останали фактори. В никой случай безопасното разстояние не може да бъде по-малко по-малко от 200м."
Бих искал да припомня, че определянето на минимално отстояние е в съответствие и със световната практика и ще си позволя да посоча само някои позитивни решения. В Съединените щати определянето на минимално разстояние е обект на регулиране от щатското законодателство, което води до вариации в конкретната дистанция. За щата Флорида например то е 300 фута ([link] ). В Италия безопасното разстояние се определя със заповед на Главното командване на пристанищните власти. През март 2003г. с протокол 82/033465 минималното разстояние е увеличено от 50 на 100м., което показва необходимостта от редовно осъвременяване на правните уредби според реалните условия в морето. В момента се обсъжда увеличение на дистанцията от 100м. на 150м.
Най-малко е безопасното разстояние определено в законодателството на Австралия - 50м., като Австралийската федерация по подводни дейности нееднократно алармира, че нормативната уредба е остаряла. ([link] ).
В допълнение към горното, по отношение на текста на чл. 5, ал. 1, бих искал да обърна внимание, че в редица случаи закрепването на буя директно за тялото на гмуркача може да компрометира неговата сигурност - опасност от заплитане и др. В тази връзка съвременните правни уредби позволяват осигуряващия буй да бъде закотвен за дъното. В тези случаи се въвежда задължение за гмуркача да не се отдалечава от него на определено разстояние. Удачно решение е това разстояние да определи като не по-голямо от конкретната дълбочината. Реално това би било и минималното дължина на въжето, ако то би било закрепено за тялото.
В тази връзка в чл. 5 би могла да залегне нова алинея със следния текст:
"В случаите когато обстоятелства от значение за сигурността не позволяват закрепването на контролния буй за водолаза, буят се закотвя или закрепва за дъното по подходящ начин. В тези случай водолазите не могат да се отдалечават от закотвения буй на разстояние по-голямо от съответната дълбочина на мястото, на което е закотвен буят."
Съвременните правни уредби предвиждат също и задължително закрепване на сигнална светлина на буя при нощни спускания. Така в Австралия е възприето тази светлина да бъде видима от не по-малко от 200м., което дава право на представители на местната общност да считат, че именно 200м. а не 50м. е минималното безопасно разстояние. Подходящо решение в тази връзка би била нова алинея със следния текст:
"При извършване на водолазни гмуркания през тъмната част на денонощието за буя следва да бъде закрепван светлинен източник с подходяща мощност, която позволява източникът да бъде видян от разстояние не по-малко от 200м."
Драги Илия,
Ще публикувам на страниците на Spearfish! както предоставения окончателен проект, така и това писмо. Като представител на гмуркаческата общност в работната група, ще те помоля да го направиш достояние и на останалите нейни членове. Моля те също така да припомниш, че практиката на Европейският съд по правата на човека вменява на държавите позитивното задължение да пазят правото на живот. Това е задължение за действие, а не за резултат и означава, че държавата има задължение да осигури правото на живот чрез създаване на подходяща законова и подзаконова нормативна уредба, както и ефективна съдебна система за търсене на отговорност от виновните лица. Това важи за всички области и обществени отношения, в които правото на живот може да бъде застрашено.
Не би трябвало неоправдано кратки срокове за подготовка на нормативния акт или трудности от правно естество при намирането на необходимите решения да пречат за създаването на оптимална правна рамка, която да отразява както обществения така и държавния интерес.
С приятелски поздрав,
Иван Бакърджиев
Администратор
[link]"
|
pipin162
09-03-2008 15:25
|
Аз за пореден път казвам че не съм компетентен по темата,но имам някакво мнение и искам да го кажа.В алинеята за буя,не ми става много ясно какво се има навпредвид,трябва да с гадае за всички ли плавателни средства става въпрос(да са на безопасно разстояние),или само за осигоряващото плавателно средство,ако е само за него,не виждам голям смисъл от това,защото е ясно че няма да ми отсече главата този,който ме осигурява,а някой друг!И кое е безопасното разстояние,след като не е опоменато никъде в закона такова,как ще се съди даден виновник след като "той не знае,колко е безопасното разстояние" което трябва да спазва от даден буй,поне така ще каже адвоката му в съда и тогава съдията е с вързани ръце?! Ако бъркам нещата моля да ми разясни някой,къде греша?!
|
pipin162
09-03-2008 15:37
|
Ванко без да съм чел твоя пост,като видях наредбата и алинеята почнах да пиша и сега след като го постнах видях,че и ти не си съгласен с това,което писано в нея относно дистанцията кято да се спазва от буя.
|
Naval Architect
09-03-2008 16:24
|
Чл. 3. В териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища се забранява извършването на водолазна или друга подводна дейност:
1. от плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение в нарушение на Наредба № 1/2003 г. за вписване в регистъра на корабите на Република България, издадена от министъра на транспорта;
**
**
2. Плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение са водни колела, академични лодки, кану, каяк, надувни лодки, сърфове, джетове, парасейлинг, хидроделтапланери, както и ветроходните яхти, използвани само за спортни цели, плаващи пристанищни съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега, които не са вписани в Регистъра на корабите на Република България, воден от Изпълнителна агенция "Морска администрация".
надувни лодки,джетове - тез двете автора на наредбата да си ги запише като буй. И да ходи на м.......... си.
|
|
|
Цитат: "...Друга подводна дейност е подводна дейност, която се извършва от обитаеми или необитаеми подводни апарати..."
Тоест, дейността ГМУРКАНЕ, която много ни интересува, не се споменава в наредбата... Мисля, че това е добре, не е необходимо да навлизаме в подробности, само да доуточним формулировката с безопасното разстояние до буя - 200 м е достатъчно.
Та , Иване, в текста:
" "При извършване на водолазни гмуркания през тъмната част..."
Предлагам "спускания".
|
Wishbone
10-03-2008 01:23
|
Вов, прощавай колега, не знам за кои нас говориш, но този сайт винаги е бил дом за всички подводни спортове...
Благодаря и за предложението, но кое налага промяната? Имаш предвид, че водолазите не се гмуркат а се спускат, ли?
Това разделение предполагам дължим на някой човек с повече свободно време да гради понятия като за учебници? И защо точно "спускане"? То ако само се спускат, скоро ще останем без водолази... А като се замисля, защо ли да не е "лазене" - нали са водоЛАЗИ?
"При лазене в тъмната част на денонощието... ", може да си ожулиш колената...
Предлагам, да се върне на водолазите правото да се гмуркат... Те може да дадат на апнеистите правото да се спускат и така ще си ползваме и двете понятия като синоними - каквито те всъщност са.
А ще лазим дружно на излизане от кръчмата...
Поздрави
|
|
|
200м не са ли малко пресилено? Това означава,, че ако си на 100м от брега, никакво плавателно средство не трябва да минава между теб и брега. А и кой джетист ще види буй на 200м от него?
|
Wishbone
10-03-2008 10:34
|
Ми няма да се вре между теб и брега, а ще те заобиколи - точно това е идеята. 
Двеста метра е мечтаният оптимум., 150м е минимума. В някои законодателства има възможност, когато условията правят обективно невъзможно спазването на минималната дистанция (канали, тесни заливи и т.н.), тогава водачът на плавателното средство се задължава да мине на бавен ход (капитаните да кажат кой е най-бавния ход на плавателното средство). На практика обаче с тая разпоредба на практика ще обезмислиш дистанцията - всеки ще си перка покрай теб и ще твърди, че е на малък ход...
Четох, че джетовете се движат с макс скорост от 140км/ч (вече може би и по-бързо, не съм спец). Ако сложим някаква доста висока скорост от 100 км/ч и приемем че ти при спазване на изискванията на чл. 5, ал. 1 си на 40м. от буя щото си слизал на 32-33 м., то тогава:
- При минимална дистанция от 200 м. и скорост от 100 км/ч той ще има малко по-малко от 6 секунди преди мине 160-те метра и да ти пръсне като диня задрегулаторното устройство.
- При минимална дистанция от 150 м., джетаджията ще прескочи 110-те м. за по малко от 4 сек.
- При минимална дистанция от 100 м., джетаджията ще има време да се двоуми дали да те запознае със св. Петър или не всичко на всичко 60м. или ~2 сек.
1...2... ПЛЬОК...... Не, благодаря!
И защо да не се вижда от 200 м. буя? Да не е заради очилата?
Поздрави!
|
|
|
Иване, термините "спускане" и "гмуркане" са въведени в професионалния български морски език доста преди аз да почна да се занимавам с тези дейности през 60-те години...
Разликите между двете дейности са изглеждали достатъчно значими, за да си дадат труд пионерите...
Според мен при общуване по-лесно и еднозначно се разбира за какво иде реч при използването на двата термина със своите отделни значения, отколкото при всяко тяхно използване като синоними да се налага поясняване - напр. "на скуба" или "на бял дроб"... или уточняващи въпроси от събеседника (читателя, участника във форума)
Всъщност известно е, че всяка наука, дейност, област на чов. познание изобщо, си има терминология и това е едно от достатъчните условия... и т.н.
Втората причина е да не стане така, че някой да поиска ПОДРОБНО И "КОМПЕТЕНТНО" да разработи реда как точно и кой точно и къде да се гмурка.... Знаем, че желаещи да налагат забрани винаги има.
Третата причина е, че обсъждаме регламентиращ документ, където всеки графичен знак, дума, израз и т.н. имат точно определено значение.
|
Wishbone
10-03-2008 11:42
|
ОК!
Приемам, предложението на колегата да се пишат спускания - в предложението "ВОДОЛАЗНИ гмуркания" да се чете "ВОДОЛАЗНИ спускания".
Жал ми е адски за англичаните - като говорят за дайвинг и в двата случая сигурно адски се объркват и непрестанно си съсипват науката, дейността и областта на чов. познание поради липсата на ясни терминологични означения.
Ако на някой водолаз не му харесва, че не може да гмурка поради терминологичните изисквания, да се обърне към пионерите Бурдин, Доросиев и Христов, които въвеждат разделението между гмуркане и спускане в през 62г. поради причина, че "у нас е прието...". Техният труд е фундаментален и уникален и изобщо - любимо четиво. Но не мога да се съглася с посочената причина за разделянето...
Дано по пътя на компромиса сме изчистили този тъй значим въпрос...
Поздрави!
|
|
|
Англичаните казват и парашутни гмуркания, докато ние си му викаме парашутни спускания. Май само въпрос на термин. Ама знам ли. Сега съм гладен и не мога да мисля.
|
pipin162
10-03-2008 12:46
|
Асене явно не си карал джет или поне не и качествен дето си вдига наистина 100км в час без проблем,има такива 2 тактови 1300куб.см,такъв джет стапя 200 метра неусетно,а дали ще те види този който кара джета? Да ще те види,видимостта отгоре на джета едоста голяма и се вижда поне 500м напред.Често пъти даже невежите идват да видят какво е това оранжевотонещо във водата,има и други дето знаят какво и идват да питат,и да видят хванал ли си нещо.А знаеш ли също така,че е забранено на джетовете,скутерите и други подобни за развлечение средства,да карат бързо в места където плуват хора.Трябва да влязат навътре,като минимума е зад обозначените шамандури за плажуващите,които са на 100м от брега.Така че 200м си е напълно нормално,така или иначе не вярвам да го спазват,но постепенно може и да се научат,само трябва да бъдат глобени един,двама и бързо ще се разчуе.
Вов,а мен пък например какво ме интересува,че някой "битълс" през 60-те е написал спускане а не гмуркане,сигурно е бил напушен и защо трябва да стоят нещата по старо му,след като тогава се е знаело толкова малко за тези спортове,още по малко пък от българите.Тогава не виждам какъв е проблема да е гмуркане и защо да не е правилното,също така какво ще ти се налага да обясняваш?Да не би да смяташ да кажеш ако те спипат в нарушение да ккажеш на господата полицаи "Господа аз съм гмуркач и следоваено се гмуркам,а не водолаз,водолазите се спускат,следователн нищо не можетеда ми кажете защото в закона е упоменато спускания",аз така ти тълкувам думите.Първо,че номера няма да мине,второ всички ние гмуркаме,било то водолази,фрий-дайвъри,или харпунджии.Това е според мен положението,това са абсолютно излишни спорове,само карате Ванко да пише и да се обосновава!
|
|
|
Парашутни скокове ;-) Според мен има нужда да се коментират подобни теми защото води до едно осъвременяване в изказа и схващанията. Може би не точно тук а в отделна тема ... На мен ми се струва че навремето са се гмуркали на по малка дълбочина ... затова са направили разделение между гмуркане и спускане. Докато в днешно време знаем какви дълбочини се достигат на един дъх и не виждам проблем да се използва и едното и другото определение..... или другото и едното :-) . А може да идват и от пещерни термини като прониквания и спускания........ Относно отстоянието от буя колкото по далеч толкова по добре! Но затова трябва да се инструктират курортистите които си наемат джетове и да им се обясни какво е това буй и на какво разтояние да се минава покрай него. Повечето не знаят какво е и от любопитство идват да огледат.
|
|
Нови Продукти
Цена: 390.00 Лв.
Spearfishing
|
605:22:17 - 
1350:18:55 - 
1350:18:57 - 
0:15:54 - 
0:48:54 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Леководолазно дело 
