|
|
"Риба в мътна вода се лови" - най-актуалната поговорка през 2008 г.
|
|
Как,от кого,с какво и защо...
За съжаление шегата с актуалността на поговорката е в областта на черния хумор... Но истината е,че водата в морето през това лято е по-мътна от всякога. Причините са много, могат да бъдат предполагани и дискутирани безкрайно дълго, но това само ще размие темата. Помня червения планктон, помня всякакви мътилки, но като това лято не е било никога... И колкото и да мърморим, колкото и да обясняваме, че това не е удоволствие, ще продължаваме да влизаме. И вместо да се успокояваме, че ще се оправи, вместо да чакаме морето да се избистри, защото ние така искаме, по-добре е да се адаптираме към условията. В крайна сметка, успешният лов заличава в доста голяма степен разочарованието от мътната вода, поне за повечето харпунджии.
Как да стане това?
Отговорът на този въпрос е изключително обширен и едва ли бих могъл да го развия тук в момента. По-скоро това би била значителна част от ръководство по подводен риболов. Наясно съм,че ще породя доста мнения от рода на: "Като е мътно няма да вляза", "Ако я видя-ще пуцам" , "Че колко дена в годината е мътно", та дори и "Тоя ли че ме учи как да ги бия в батака?!" 
Уви, напоследък, ако чакаме бистрото, трябва да продаваме екипировката, а не да си купуваме... От друга страна, ловът в мътна вода е отделно изкуство само за себе си , което дава много повече от рибите, които ще бъдат изядени. Стига ловецът да го е проумял като изкуство. Съгласен съм, че в бистрото ловът е по-красив. Този в мътилка изглежда грозен, но е изкуство... И истинската битка изглежда грозна, но този, който я е превърнал в изкуство, побеждава с лекота...
За тези,които все още смятат, че резултатите в мътната вода са случайност ще започна от това, кой лови успешно в такива условия. За никого не е тайна, че когато се провеждат състезания в такава обстановка, рядко печели някой освен едни и същи, малко на брой състезатели от Варна И ако той все пак спечели, това означава, че е намерил малко по-бистричко място с много риба. Такава закономерност доказва, че този риболов може да бъде овладян и в никакъв случай не става дума за случайност.
Кои са компонентите на успеха?
Най-общо казано- два. Подготовката на ловеца от една страна и правилният избор на оръжие от друга.
Подготовката на ловеца е изключително сложна и многопосочна. Не просто физическа, а и психическа. Физическата също се развива в много посоки. Бърза и точна регистрация на целта с всичките и характеристики - вид, размер, посока и скорост на движение... В този момент оръжието вече трябва да следи целта, ако искаме да разчитаме на успех. Преработеният от мозъка сигнал на окото трябва да бъде мигновено и максимално адекватно предаден на ръката и пръста, които ще изпълнят командата. Често влошената видимост е съпроводена от лоши метеорологични условия - вълни, течения - което изисква допълнителна подготовка от ловеца, който трябва да се бори срещу прибой, или мъртво вълнение и едновременно с това да стреля по силуети, появяващи се за 3-4 десети от секундата неизвестно откъде и плуващи неясно накъде... За много хора този лов е случайност и късмет... За майстора на такъв лов рибите просто са имали малшанса в този ден да минат около него...
Психическата подготовка е задължителна в такава обстановка. У много хора самата мътна вода поражда неприязън. Вълните допълнително усложняват нещата - понякога говорим за откровен страх и то съвсем основателен. Внезапната поява на добър екземпляр често води до трепване на ловеца и сянката изчезва... Ловецът трябва да е част от средата - неразличима и неотделима - тогава ще остане незабелязан. На ранен и относително напреднал стадий на развитие ловецът се упражнява да постига това с физически тренировки - да става по-бърз, по-силен , по-точен и т.н. Истинският Майстор тренира на психическо ниво. Аз бих казал - той тренира Духа си. Духът се рее свободен. Без да е съсредоточен някъде-затова вижда и улавя всичко навреме. Без да е твърдо свързан с нещо, затова не може да бъде откъснат. Без да чака мозъкът да приема ,преработва и предава сигнали. Тогава времето става достатъчно .
Когато подобно състояние е сполетяло неподготвен ловец случайно, той най-често без замисляне казва: "Днес бях в страхотна форма!" Целта на изкуството е да можем да изпадаме в това състояние винаги, когато е необходимо. Не става въпрос за "форма". Аз говоря за цялостна стратегия и път, превърнат в изкуство.
Накрая, но не на последно място(!), е правилният избор на оръжие. Самураят носи две саби - къса и дълга. При битка на открито той борави с дългата сабя. При бой в затворено,тясно помещение той предпочита късата сабя. Не можеш да размахваш дълго копие в гъста джунгла!
Петзъбецът е по-широко острие от тризъбеца. Това означава по-голям шанс за успешен изстрел. Стрелата също трябва да има голяма маса,за да има поразяваща способност острието и при по-голям екземпляр. Тази маса трябва да бъде изстреляна от достатъчно късо оръжие. При голяма дължина ластикът има мощ. Но няма къс ластичен харпун,който да се сравни по мощ с добрия пневматичен харпун. Дискусии по темата се водят от години,но защитниците на късия ластичен харпун нямат опит с пневматично оръжие, а тези, ползващи последното, са ловували с години с къси ластични харпуни и от опит са предпочели пневматичните. Единствено по-големият шум при изстрел звучи логично като довод "против", но практически предимствата заличават този недостатък. Прицелването с пневматичното оръжие става логично и инстинктивно, за разлика от корекциите при ластичното, което пред вид краткото време за изстрел се оказва решаващо. Затова много често има случаи, в които новаци, или лоши стрелци, в мътна вода с пневматичен харпун постигат резултати, които са немислими в бистра вода за самите тях, или "посрамват" далеч по-напреднали ловци, но необорудвани с такова оръжие.
Единственото, което трябва да се има пред вид при избора на пневматично оръжие е, че то е технически по прецизна система. Изисква известно (не голямо) внимание при експлоатация. Да не бъде излишно усложнен модел на фирма без значителен опит в тази област. Да е от фирма,внасяна в България и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се уверете,че за този модел се доставят резервни части! Защото понякога уплътнител за 50 стотинки, който се сменя за 10 мин. може да извади от строя оръжието, тъй като никой не го внася.
И както беше казал един бивш министър председател, "За Бога братя, не ги ремонтирайте сами!!!" Тъй като най-често "ремонтът" завършва или с продажба на някого, който не разбира и ще се излъже да го купи дефектен, или в магазина , където си купуваме нов
Благодаря за вниманието!(ако някой го е обърнал )
Наслука!
|
Yavorsub
06-07-2008 12:32
|
Весел поста ти пак е изключително точен и конкретен , и освен да се съглася с теб -друго не ми остава.Аз също спадам от категорията гмуркачи дето мразим мътилката -мен лично ме е страх при лоша видимост.Неведнъж съм излизал понеже не мога да се отпусна и концентрирам и то не сравнително(за тук) плитко.Но има и моменти в които съм се кефил и на резултата и на мен самия -нещо като да откриеш дарба или талант който не си подозирал.И наистина може да е изключително плодотворно едно такова начинание-само че тук повечето сме любители и по обясними причини на повечето едва ли ще мине и през ум да се усъвършенстват в лов в мътното.И само да допълня -дискусии и разговори за оръжието-колкото искаш, но факта си е факт :Един ластичен харпун (ако условно изключим ролковите ) винаги ще е по тих ,по-слаб и бавен от еквивалентния пневматичен !!!
|
Akula deep
06-07-2008 14:24
|
Много добра тема.
Радвам се, че точно Весел беше човекът, който повдигна въпроса.
Наистина ловът в мътна вода си има своите особености и щем не щем, ще трябва да се пренастройваме за такъв лов, ако така ще продължава развитието на флората и фауната в Черно море. Неведнъж сме се опитвали да открием причините за трагедията, която настъпва по нашето крайбрежие, бумът на рапаните,които изядоха естествения филтър на морето, човешката дейност, глобалното затопляне и т.н. Въпросите са безкрайно много ...
Явно е , че на първо време трябва психически самият ловец да преодолее чувството за страх от обкръжаващото го неизвестно.
Така че....Най важното е да свикнем психически с мътилката. Най-съвършеното оръжие е човека а харпуни - колкото щеш.
Извинявайте, ако съм ви отегчил..
Поста е автокоригиран с цел да не се разводнява темата
|
pipin162
06-07-2008 18:21
|
Пневматика си е пневматик,за мен лично това е харпуна за мътна вода.А когато е с петозъбец аз го наричам "Секача",който има пневматик ще се досети защо така му викам.
|
|
|
 Vessel написа:
Единственото, което трябва да се има пред вид при избора на пневматично оръжие е, че то е технически по прецизна система. Изисква известно (не голямо) внимание при експлоатация. Да не бъде излишно усложнен модел на фирма без значителен опит в тази област. Да е от фирма,внасяна в България и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се уверете,че за този модел се доставят резервни части! Защото понякога уплътнител за 50 стотинки, който се сменя за 10 мин. може да извади от строя оръжието, тъй като никой не го внася.
И както беше казал един бивш министър председател, "За Бога братя, не ги ремонтирайте сами!!!" Тъй като най-често "ремонтът" завършва или с продажба на някого, който не разбира и ще се излъже да го купи дефектен, или в магазина , където си купуваме нов
Благодаря за вниманието!(ако някой го е обърнал )
Наслука!
Да в тази част на пост-а на Весел е много ама много вярна...но човек се учи от грешките си. x)
Със скромния си опит смея да твърдя че мен също мътилката ме подтиска и ме пресича и не мога да дам 100% от себе си...вчера бях на ново за мен място и тази мътилка беше ужасна...кофти работа е да си на ново място с мътилка, да не можеш да го разучиш и да видиш кое как къде и защо...но след като си намерих едно местенце в което се чувствах "сигурен" като в някакво убежище и имах завидни за мен резултати. След няколко часа на маса прекарани с Весел преди известно време се опитах да приложа някой от чутите неща в практика, едно от което беше да се опитам да изпразня съзнанието си и да не мисля само как пред стрелата ще ми излезе син кит или си гледам пясъка как се носи от течението или гледам и се опитвам да с слея с полюшкащо се водорасло...е имаше ефект понеже постигнах неща които не съм постигал до сега, а вчера мътилката беше голяма...и тъй като съм малко кьорав излязох капо но не е там въпроса! Все още изпитвам страх да се гмуркам в гавана...постояно се стряскам от най малкия шум на джет или лодка а той вчера беше много на често, също и мътилката допринасяше, чувствам се несигурен и не мога да се отпусна и да си гледам удоволствието.. но може би с опит ще придобия увереност, времето ще покаже.
|
pipin162
06-07-2008 20:34
|
Значи не си готов да умреш батка. Това те прави по слаб.
|
|
|
тук не можах да схвана алегорията 
|
|
|
Безстрашието.... колко ли са го достигали? Начин на мислене, нямаш какво да губиш освен себе си или просто трябва да си по особенна порода човек ?
|
|
|
лично за мен си мисля че няма какво да се нагаждам за мътилка щото където гмуркам не помня от последните 5 години да е била особено по добра видимоста
В мътилката ме гони истински страх и неприязън но това преминава когато стигна дъното , там се успокоявам и изпитвам удоволствие просто щото колкото и да е зле видимоста поне знам къде съм, страха се връща когато изплувам и раздишвам на повърхноста преди следващото гмуркане
някой път дори се замислям защо ме е страх след като знам че няма нищо което може да те изяде или нападне в нащо море но явно страха от неизвестното си е по големия страх
НО СЕ СВИКВА С НЕГО
Петозъбците лично аз не ги възприемам не за друго а си мисля че не е особено хуманно и спортсменско използването им а и удоволствието да простреляш зараган с единичката си е истинско
|
Akula deep
06-07-2008 22:43
|
pipin162 написа:
Значи не си готов да умреш батка. Това те прави по слаб.
Извън темата.....
Безстрашие ? ? ?
Голям келепир и чест е някой тиквеник с джет да остави децата ти сираци и жена ти вдовица.
Нали в тази тема май Весел повдигна въпроса, как да се научим да ловуваме в мътната вода, щото все повече ще ни се налага ?
Или бъркам. 
|
BUENA VARNA
06-07-2008 22:55
|
Веселе, страхотен пост!Който може да извлече познанието и да направи необходимите изводи ще спечели много от думите казани от един истински майстор на харпуна,какъвто е за мен Весел!
Иво,много яко казано...но не всеки който не е готов да" умре" е по слаб....просто още не е готов....за бездната от черен планктон и истинската липса на видимост
Поздрави!
|
|
|
е за тва ли трябва да ни подготвя морето-да умрем.аз лично влизам за кеф.мътилката ми пречи единствено ако съм прекалил с бирата преди това,в бистра вода не се сещам да съм инкасирал изтрели от упор а в мътилката не веднъж,и мога да кажа че тръпката е не по малка от това да вземеш риба на края на боя.аз лично ползвам ластична 75-ца с тризъбец и подвижни контри и дори не зареждам на втора засечка
|
|
|
Някои от постовете ви ме накараха да се изчервя като ощипана девица, приятели . Не знам дали заслужавам комплиментите ви. Но други просто ме изумиха. Мисля,че бях съвсем ясен и точен. Опитах се да не размивам темата, като очаквах същото и от останалите. За да имат нещата смисъл. Но не разбирам какво цели колегата Акула Дийп с неговия пост. Виждам,че е чел доста в интернет, виждам,че има приятели руснаци с добри харпуни, но всъщност има ли цел постът,или просто е трябвало да бъде писано, от нужда да се изразим? Имах най-доброто желание да споделя съкровени истини, лични прозрения,които няма да бъдат чути другаде (това не е самохвалство). Да допринеса полза на тези,които биха съумяли да я извлекат, както Иво (Буена) каза. Никой не споделя неща на такова ниво в този сайт,а и другаде. И вместо да развием темата конструктивно и целенасочено така,че поне някой да има практическа полза, започваме да си говорим на кого брат му има “граничарско куче”. Смятах да пусна отделна тема,но ще го вмъкна тук,явно му е мястото. Защо почти никой голям харпунджия не пише тук? Заради подобни постове. И мен ме питат :”Какво се занимаваш с “професори”?” Аз съм идеалист и ми е приятно да се занимавам,но ако ще има смисъл. Не винаги е задължително да кажеш нещо. Понякога спокойно можеш и само да слушаш,ако нямаш какво да кажеш. Пък докато слушаш,може да ти дойде и умна мисъл. Но ако говориш,може и да не я чуеш... Аз самият съм фен и на “Калашников”, и на “Драгунов”, и на БМ-21 “ГРАД”, и на цялото “Оружие победй”(нямам руски букви на клав.) Кого топлят обаче харпуните,които си изредил? Аз пиша оръжието да е просто, надеждно и да има части- В БЪЛГАРИЯ!!! Ти ми говориш за пушки, дето ги няма никъде. Оценявам теоритичните ти разработки, но аз съм практик,а и доста от хората тук –също,или поне биха искали. Не знам кой извлече някаква полза от рекламата ти на руските харпуни,не че ги подценявам. Оттам нататък,аз никъде не споменах марка ,или модел оръжие. Не пиша за да правя реклама,а за да помогна на някого,ако мога. Етиката изисква обаче, поне да не плюеш никого. Май навсякъде в интернет има такива етични кодекси,а и в живота ги има. Тези харпуни на Cressi-sub, дето с усмивка и лека ръка ги наричаш “Дерьмо” – за който не знае,това на руски значи “изпражнение” – аз ги ползвам от 15 години. Имам 3 дължини- 55, 72 и 88 см и ми служат от вярно по-вярно,макар че , след твоето изказване малко ме е срам вече да ме виждат с тях. Но повече ще ме досрамее, ако ме видиш какво правя с тях когато съм решил да ловувам насериозно! Ако за теб харпун,дето реже кефал 1,5кг на две и чупи врата на 6кг лаврак е “Дерьмо”, моите уважения! Аз съм по-непретенциозен и на мен това ми стига. А ако искаш да защитиш позицията си, мога да те поканя на Галата, или в залива на Царево, вземи от приятеля си Александър който искаш харпун със самонасочваща се стрела, приготви 10 000 Евро и- добре дошъл в реалния свят! А между другото,доколкото разбрах, ти си бил очарован от това,че първите ти 3 изстрела с точно такъв пневматик са ти донесли 3 риби в язовир,или бъркам?
Не ми е приятно,че се наложи да говоря така,но го направих без лоша умисъл и чувство,а само за да не дам на темата да се изврати и размие и да забие в безполезна насока. Мисля,че времето,посветено от всеки тук на “ровене” из сайта е оправдано само,ако има реална полза. Аз поне се опитвам да помогна с каквото мога. И на моменти не съм деликатен,противно на природата си, защото не дискутирам,а разказвам. Това,което споделям не е обект на дискусия,а е синтезирано от практиката с помощта на много детайлни и задълбочени анализи. Когато нещо се случва аз обичам да знам точно защо-тогава то се случва винаги,когато поискам.
Петозъбец,или не? Поредната глупава дискусия. “Ще се бием,ама няма да ме удряш по главата,няма да риташ и ще играем с протектори!” Момчета, когато някой е тръгнал да убива трябва да е наясно със себе си и да е решен,а не да трепери като Фредо Корлеоне. Каква хуманност бе , момче? Ти си дошъл в къщата на тая риба да й вземеш живота! Нито те е канила,нито те е предизвиквала. И колко си хуманен, като я уцелиш в корема с единичната си стрела едва-едва, побъркаш я от гоненка в мътилката, червата й изпопадат докато я докопаш, накрая може и да замине с разпран корем, без вътрешности и да умре като куче до някой камък. Аз на моята й късам главата преди да е разбрала какво е станало. И аз съм убиец, но моята не се мъчи. Не слушай пропаганди от някой авторитет,а мисли сам и гледай фактите в очите.
Решимост! Това е,от което се започва. Да сме наясно със себе си предварително и тръгнем ли да няма колебания,само посветеност. Това е, за което говори Иво (Пипин). Не,че момчето тръгва да умира . Той си обича живота повече от мен и си го живее както трябва. Дали си готов да се посветиш изцяло и да забравиш за всичко друго – това пита той и хич не му се умира. И на мен не ми се мре- ама хич! Но вляза ли с харпуна , особено в мътна вода – ДА, в този смисъл на нещата съм готов да умра. И това ми помага да победя.
Поздрави!
|
pipin162
07-07-2008 01:44
|
Оставам безмълвен,радвам се че пишеш тук.
|
|
|
До преди малко с Иво (Буена) си бъбрихме на Скайп-а и през това време тук пак се е повишил градуса... Ще споделя това, което споделих и с него, че тази година точно заради мътилката се чувствах особено приятно в морето, защото този странен млечнозелен мат на водата в комбинация с прекрасното тихо и слънчево време ме успокояваше и ми създаваше едно особено чувство на усамотение и уют. Ежедневно прекарвах средно по 5 часа във водата, като установих, че именно слабата видимост ми създава редица предимства при лова. Аз не мога да се похваля с много сериозни ловни умения по принцип, отделно имах някакви проблеми с апнеата за известен период, което ме принуди 3-4 дни да дебна рибите на шнорхел. Като се замислих установих, че ако беше бистро, с тази техника на лов нямаше да вкуся риба поне до 5-тия ден от престоя си. На практика обаче не само че си хапвах ежедневно, но и гощавах домакините си. Това стана възможно единствено, защото се настроих към обстановката. Видимостта варираше от 2 до 4 метра и аз упорито си влизах с еднометровия преработен от мен ластичен харпун, сетнат с доста як ластик и сравнително тежка стрела. Заложих на пасивни засади, като насочвах харпуна в една посока и чаках да мине риба. Това налагаше да прекарвам дълго време неподвижен, с насочен в "нищото" харпун. В началото ме хващаше сиклет, започваше да ми се схваща врата или да ме боли кръста. Точно когато се размърдвах, за да се раздвижа, минаваха риби и аз естествено не успявах да ги уцеля. После си изработих специална техника. Първият проблем за решаване беше дишането. Мястото на буруна беше с добро укритие, но при положение, че се потопиш под ъгъл около 30-40 градуса. Това предполага, че гръдният ти кош е изцяло под водата. Ако се опитваш да дишаш нормално през шнорхела, външното налягане натиска дробовете и вдишването изисква повече усилия, като в един момент става и болезнено. Отделно пълните дробове те повдигат над укритието. Успях да си доведа дишането до много странен режим - в долния минимум от капацитета на дроба, което се оказа много плавно и тихо. После първоначално от скука, а после и съвсем умишлено стигнах до едно състояние на летаргия - тялото абсолютно отпуснато, а мисълта е някъде на друго място. Изпадах в нещо като унес, като очите ми се притваряха и даже ме караше на дрямка. Естествено, като се появи риба се сепваш, а тя си обира крушите преди да си натиснал спусъка. Така доста риби отърваха кожата, но в един момент системата сработи и кукана започна да влиза в работа. Тогава съм се наслаждавал с часове на този невероятен релакс, като даже съм си играл с някои рибоци да ги гледам как спокойно се въртят пред стрелата на 50 см. и не ги стрелям, за да видя кога ще ме забележат. После схванах, че ме виждат, но нищо не ги плаши. В момента, в който се ококоря, без дори да трепна, веднага се спасяват. Беше много красиво точно заради мътилката - кефали и платерини се появяваха като призраци от мъглата. На 2 пъти минаха и лефери, но с тях нямах никакъв шанс .
По-късно, когато ми се отпуши апнеата, се опитах да прилагам елементи от същата техника и на дълбочини, но времето не ми стигаше да постигна такова размазване. На 7-8 метра обаче беше по-бистро, рибите пасяха и позволяваше по-добро прицелване от по-далече. Сега като се замисля, не мога да определя кое ми беше по-приятно, но ако не си си поставил много висок норматив за улов, в мътилката си беше много гот
|
|
|
И на мен ми беше много неприятна тази мътилка- в началото изпитвах някакво странно чувство- като задушаване и клаустрофобия.
Това беше смущаващо за мен тъй като за първи път ми се случваше - обикновенно не изпитвам страх или неприязън към морето.
Трябваха ми няколко дни в началото да се пренастроя,при все скромният ми опит мога да кажа че толкова мътно море не съм виждал още.
Но пък беше рибно!
Най неприятното нещо в мътилката е че не виждах дъното на повече от 3 метра и това пораждаше следният проблем- избирах си криво ляво някакво място за гмуркане ориентирайки се по размазаните петна,и като слезех надолу виждах че съм точно в средата на полянката,или кацнал на някой издаден камък,или в каноьон и срещу мен има стена- и тогава се налагаше да се намествам,припълзявам и тн. а това губеше и без това скромната ми апнеа.
По въпроса за изказването на Пипин- за безстрашието и смъртта.
Ако не бъркам има предвид първият закон от бушидо - "Пътят на война е път към смъртта"
Ако си готов да приемеш животът и смъртта ,значи имаш по освободено виждане и не си ограничен от страховете си.
Това разбира се не означава да рискуваш безсмислено живота си.
Смелостта се състои в това да победиш и контролираш страховете си,а не да не се страхуваш.
Тези дето не ги е страх от нищо са си най обикновенни луди.
Имам приятели които се опитах да ги запаля по тяхно желание за хобито ни- опитаха и се отказаха защото не успяха да овладеят страхът си от дълбочината и задушаването , това пораждаше паника което е най опасното нещо под водата.
|
|
|
Ей, приятели, май сън не ви лови!...
Нашият български харпунски сайт, поне за мен, е много ценен главно със склонността и способността ни търпеливо да разнищваме даден въпрос до най-дребни подробности, за да можем да си изясним истината.
Също в този сайт бяха осъществени инициативи за подпомагане на нуждаещи се, с които аз лично много се гордея!
Според мен е важно да не забравяме, че общуването чрез писане в интернет изисква и малко повече внимание към точното съдържание на писаното преди нас, за да се избягват всякакви нежелани въздействия или внушения или неволни неразбирания кой какво искал да каже... Също е добре да избягваме писането на двусмислени или неясни текстове, които може да бъдат възприети не както авторът иска...
Нали целта ни е да научаваме и да споделяме неща, да се шегуваме (разбира се, при всеки възможен случай!), но не да засягаме някого.
Аз лично въприех писаното от Владо -акула като потвърждение на тезата, че и пневматичният харпун има място (почва) у нас и не е сквернословно да се говори за него в една почти изцяло "ластична" среда...
Весел, с много голям интерес чета всичко писано от теб, моля те не се отказвай!
Сега малко за мътилката: Напоследък много почнах да срещам остатъци от мрежи и корди - на всякакви дълбочини (е, след 20 м нямам впечатления, а от 15 до 20 - бегли), добре обрасли = замаскирани. Като си представя, че мога да попадна на такива в мътна вода леко се притеснявам... Значи ако мястото е непознато, за мен е необходимо да го поизуча първо.... Не че от вчера до днес не може да настъпи изменение...
Друг елемент: Изглежда голямата прозрачност на водата ни дава малко лъжливо чувство за безопасност. Нали мнозина ще си спомнят трепването, което изпитваме, когато някой колега ни докосне по време на лов - изведнъж осъзнаваме, че въпреки оглеждането, правилата, видимостта и пр., сме пропуснали доближаването на такова голямо нещо като човек... без значение колко е голяма видимостта...
Темата е обширна и значима, благодаря ти, Весел!
|
Akula deep
07-07-2008 10:50
|
Здравей , Весел !
Извини ме , ако съм нарушил линията , която си искал да установиш с поставянето на тази тема.
ИЗВИНЯВАМ ТИ СЕ !
Въпросния пост го редуцирах и толкова.
Както вече ти писах в л.с. Готов съм да помогна на всеки, който има проблеми с гумените уплътнители на пневаматика си. Каквито и да са те. Просто това ми е част от професията, която упражнявам цял живот.
|
|
|
Весел
обръщам се лично към теб защото ти лично ме нападаш без да съм те провокирал
Явно си голям харпунджия и човек и хората които те познават те уважават но Ти моито уважение го нямаш и ще ти кажа защо Не търпиш някой да има различно мнение от твойто - показваш го за втори път
Противоричиш си в две теми в които си взел участие до сега
в едната ни обяснявате с брат ти как трябва да сме в хармония с морето и че не е най важното да изтрепем рибата а сега заявяваш , Че влизаш в марето с едничката цел да убиваш
и това ,че аз не ти споделям вижданията в двата случая коренно различни сън някакъв .....
Позволяваш си да ме нападаш а изрично съм написал -Аз лично- тоест не ангажирам никой с мойто мнение
Не е нужно да ми отговаряш
|
|
|
Както се казва е тази тема чаках ,Аз ;-)
Но пак се почна за други неща и тука!!
1. за Мътока:Ми аз ловувам изключително на юг И да ви кажа доста често срещано явление е мътока!Поне за мен!!А ловувам от 17тата си година !И Никога не ми е пречил!
Дори когато съм на пясък и е мътно ,пясъчните платерини са ми още по-любими!Просто предизвикателството е много по- голямо!
2. За певматиката и дължините!
Аз започнах с пневматика, какви ли не модели и разновидности!После си купих 60ка ластичен и работих с него няколко сезона !После 75тица и т.н.!
Сега работя само с 90тка независимо от видимоста!Просто въпрос на навик!
Само за дупки е малко рисковано за стрелата да не заклини ,но и там има цака ;-)
Колкото за 5то зъбци и 3 зъбци!Имам само на хавайките си за попчета!
3. За сртаха !Това е полезно и необходимо нещо!
Ако нямаш респет от морето и се имаш за безсъмртен то скоро разбираш че не е така и ако се разминеш само с поуката си добре!Но много често краят на такива хора е един за съжеление!
Друг е въпроса как и до каква степен да се подтиска ,овладява !
А смърта,......... ми тя е част от живота!
Който не се е родил той няма да умре!
Това е в кратко което ми се искаше да споделя!
|
|
Нови Продукти
Цена: 84.00 Лв.
Spearfishing
|
620:19:57 - 
1365:16:35 - 
1365:16:37 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
