|
|
Голяма беля или голяма риба?
|
|
От известно време искам да попитам нещо, но все не мога да го формулирам. Понеже съм новобранец доста се впечатлявам, когато някой спомене за дълбочини 18, 20, 35 метра. Аз, за да слезна там, ми трябват две-три години тренировки на апнеата. Дори и само да слезна и да изплувам, ако трябва и риба да чакам - още години.
От другата страна на кантара се нареждат Samba и SWB. Демек мортос. Защо се гони това? Аз видях риби на плиткото. Ако психиката ми беше по-стабилна може би щях и аз да покажа пълен кукан на първия сезон. И то пълен с риби, взети на 3-4 метра. Като чета във форума - лавраци в прибоя, лефери на 3 метра... аз видях една червеникава риба, май беше пеленгас, на 1 метър... Къде е майсторството: да изучиш поведението на рибите, да ги намериш, когато поискаш, на 3 метра, или да се гмурнеш възможно най-дълбоко? Кое е по-ценно - да извадиш хубава риба от плиткото, да я хапнете с приятели и после да си сипете по една мента, докато им разказваш... , или да засечеш 20+ метра на Суунтото? Сега сигурно ще кажете за враните - аз плувах това лято над една цепка, чието начало започваше на 1 метър и свършваше поне на 15, по едно време видях риба и веднага се сетих за този форум: ще взема врана! Ударих я, но се оказа едно угоено куче, което ми беше показало кофти профил. Стана ми много жал за рибката - оставих я там, да я изядат раците... Не ми стана кофти, че не е врана, прецених че когато морето реши, ще я даде (може би наистина на 10+ метра, както казвате).
Четох че Добри видял леферски събрания и Доради на 18 метра (!!), но и четох как един майстор от акваторията на Ачо се удавил при SWB през 50-те години, малко след като взел Голямата бяла с харпун.
Мисълта ми е: след като има риба и на по-плиткото, без врани и доради, защо трябва да се гмуркате на много дълбокото? Егоизмът, смелостта или безразсъдство превръщат спорта в екстремен? Трябва ли човек да откаже цигарите и да тренира две години... само за да умре? Последните новини в сайта показват, че хора наистина Умират във водата. Както се казва: най-добрите гъбари пак от гъби умират. Явно е заложено в човешката природа.
Не искам да разсърдя някого с тази тема. Просто искам да рабера мотивацията на момчетата от сайта, особено на по-добрите. Аз за себе си вече съм го решил въпроса - винаги доколкото мога, но не до границата. Без ненужен героизъм. Искам да чуя няколко смислени мнения по темата.
Извинявайте за дългото четене.
Поздрави! Дидо.
|
pipin162
12-09-2008 01:06
|
Дидо ти мислиш ли,че тези хора слизат и си позволяват да лягат на дълбочини от по 20,30 и повече метра без да знаят какво правят и без да познават потенциала си? Мога да ти кажа само,че щом един гмуркач може да слезе на такава дълбочина за да бие риба,това значи,че ако реши да прави максимуми за личен рекорд(без престой долу)ще слезе поне с още 20 метра надолу.Не всички са така разбира се,има и такива,които се пресилват,но аз не говоря за тях,а за тези,които наистина могат да гмуркат на дълбоко.Така че не виждам нищо чудно в това някой да слиза на такива дълбочини.Има гмуркачи,които умеят да гмуркат и стрелят риби на 50-60 метра,това не знам дали ти е известно.Питаш "На кому е нужно това?"ами на самия него.Дълбочината те влече както височината увлича алпиниста и скоростта рали състезателя.Самураите имат една интересна мисъл в връзка с живота и смъртта,тя е кратка и ясна и гласи "Животът винаги търси смъртта!".
Всеки сам преценя на колко да гмурка и какъв е потенциала му.Риба можеш да откриеш както на плиткото,така и на дълбокото с малката разлика,че на дълбокото разбираш колко си малък наистина и откриваш тишината и спокойствието за,което само си чувал в раказите на най-добрите харпунджии.Това не може да се обясни трябва посто да го направиш,за да разбереш какво има там долу. 
|
pipin162
12-09-2008 01:24
|
А относно рибите,както би трябвало да знаеш в чуждите морета,риболова е изключитлено дълбочинен,ако искаш да удариш нещо свястно.И ако тук си гмуркал само на плитко и ти се отдаде въаможност да отидеш примерно на Гьокчеада,а там рибата ти минава на 15 метра,тогава какво ще направиш?Дори да достигнеш тази дълбочина(както предполагам и че ще стане),колко време ще можеш да останеш долу и колко поредни гмуркания ще си способен да направиш на тази дълбочина?Ако нямаш тренинг ти гарантирам,че на първия час ще си капнал,а апнеята ти ще падне дръстично.Докато един натрениран гмуркач,привикнал да лежи на 15 метра още от нашето море(което е по мътно),ще слиза спокойно на 20 метра в бистрото Егейско море и ще прави гмуркания в продължение на 5 и повече часа без това да го скапе.Говорим за натрениран и активно гмуркащ човек.Разбира се и той ще се измори,но при толкова часове във водата,ти ще си способен само да плуваш около него на повърхността и да гледаш,а може и за това да не ти останат сили.
Затова е добре човек да има потенциал да гмурка на дълбоко,а дали на теб лично ти е нужен такъв потенциал,на този въпрос ще трябва да си отговориш сам! 
|
|
|
Добре казано! Разбрах те.
|
ичиконти
12-09-2008 14:31
|
vektorz прав е той пипин, но и в гмуркането на плитко си има очарование.Какво да прави ние , дето сме си аматьорчета- да мрем ли?Колкото можем- толкоз.
Аз разпускам яко като само плувам по повърхността и си гледам оная безмълвна картинка отдору!Е, ако Господ даде и шанс за риба- още по-голям кеф.....
|
Ceco Vasilev
12-09-2008 18:46
|
Тази тема ме вълнува и мен.Всеки път си задавам въпроса защо ми е да слизам все по-дълбоко .Дълбочините обаче ме привличат неустоимо ..Всеки сам решава ,но убеден съм че границата е там до където се чувстваш сигурен и комфортно.За един тя е 3м за друг30м Самооценката и познаването на собственните си възможности са най-важни.Тази граница не трябва да се преминава независимо какви риби има под нея. Трудното обаче е да оприделиш тази граница.При мен в различни дни е различно и винаги първите гмуркания ги правя именно за да разбера в каква форма съм.Много се кефя когато установя че съм изместил мойта граница с някой метър надолу.Когато казвам граница имам в предвид не предла а безоопасния максимум позволяващ без мъки излизането горе.Имам приятел който не далдисва изообщо хваща се до някоя скала и на шнорхел стои с часове.Кукана му винаги е пълен , но на мен лично този лов не ми допада много.Въпрос на избор
|
|
|
Всеки, който е започнал като малък, първо е "гмуркал" на плиткото. Виждал съм моя син да изпада във възторг от това, което вижда на 40-50 см "дълбочина" - на 5-7 години може би...
След това полека се научава да плува, наблюдавайки големите, иска да им подражава, ... постепенно увеличава дълбочината.
Ако има (знаещ) учител, напредва по-бързо. Ако се налага всичко да открива сам [като през това време чете за умопомрачителните постижения на Жак Майол, Енцо Майорка...] става по-бавно, пълно с грешки, някои - много опасни...
Но, постепенно започва да усеща безкрайността, тържествеността, строгостта, законите, красотата, величието, ласките на морето... И, обикновено иска още, по-дълбоко, по-дълго, по-магическо... Понякога самото гмуркане е достатъчно привлекателно, интересно, предизвикателно, опасно, красиво и пр. - много хора просто се гмуркат, наблюдават, общуват, възхищават се...
После понякога идват и рибите - попчета, платерини и т.н.... И това е друга линия на развитие - мога ли да издебна, прострелям и взема риба сам, с моя харпун и пр. и пр.
Тогава абсолютната стойност на дълбочината няма решаващо значение, но на човек му се иска да види, да усети как е там, по-надолу, по-дълбоко, по- тъмно, неизвестно, тайнствено... Нямам писателска дарба...
Не е нужно и не е възможно всички да гмуркаме до примерно 40 м и да стоим там 40 сек.... Всеки сам постепенно, въз основа главно на изградени способности за съсредоточаване, отпускане, управление на тялото и др., и по-малко на физически данни и екипировка, овладява - себе си - под водата...
Може да се обсъждат още много нюанси... но е добре винаги да си оставяме резерви - от време, плаваемост, решителност, наличие на помощ...
|
|
|
Благодаря ви.
Вова, добре пишеш - грамотно, пространно...
|
Yavorsub
15-09-2008 14:53
|
Векторе и аз мисля че всеки от нас в един или друг момент си е задавал същия въпрос.Разбира се не всеки си е отговарял.Аз лично (ох само колко пъти вече написах аз-уф )си отговорих много пъти и всеки път беше различно.В началото -през 80те години беше от егоизъм.Нали съм новобранец и трябва да се докажа, да съм най-добрия.По-късно -вече като член на пещерния клуб "Студенец" започнах да осъзнавам че живота ми не е екшън с моя милост -главен герой , а по-скоро телефонен указател.И вече в близко минало-каквото съм могъл -съм постигнал, доказал, опитал, опарил и т.н. -дълбочината се оказва належаща.За съжаление тук където живея , рибата до 20 те метра е рядкост.Но повярвай ми -всичките ми приятели го знаят-най-голямо удоволствие ми доставя да се гмуркам в Черно море.Може да звучи лицемерно, може да съм смешен (защо пък не ? ), но е факт.Нямаш си на представа какво значи да вляза с психическата нагласа че и 5 мили да си пошляпам -няма да ми се наложи да лягам в бездната.А ако и видя и риба-етова вече е върхът !Тук се сещам за една друга тема дето един колега нещо не беше осъзнал ситуацията и беше разменил малко величините като беше се подвел по "лесния" път(и май много внимание му обърнахме ) .Вчера се завърнах от едно състезание , което макар и по подводен риболов , макар и като митинг на най-добрите харпунджии от своите нации , на практика се оказа своеобразен митинг по фрий дайвинг.Победителите взеха риба под 40 метра , а някои състезатели се гмуркаха и под 50 те.Та темата беше-дали за беля или за голяма риба-и както в живота няма само два цвята , така и тук няма само две мнения.А защо не например : -от необходимост.Сигурен съм че на всеки му се иска да опита -как е там долу ?И всеки след като опита -сам си решава дали да продължи или да се откаже.Това обаче е самостоятелно занимание и решенията са си винаги персонални.Айде стига съм писал че вече сам си омръзнах.
|
|
|
Яворе, няколко пъти прочетох написаното от теб, докато те разбера напълно. Съвсем нормално, като се вземе предвид разликата в опита и цялостния поглед върху гмуркането
Явно мотивите се променят с времето. Предполагам този въпрос не седи пред майсторите в спорта, които са излезнали наясно със себе си.
|
Yavorsub
16-09-2008 16:12
|
Дидо -нали мога да се обръщам по този начин ? -поевче от видно е че ти отговарям повече риторично и по относителен начин отколкото по начин по който очакваш.Просто не мога да ти отговоря по друг -както сам си разбрал -маята на живота е да знаеш какво искаш ! Ако търсиш конкретни отговори -питай и съм готов ако мога да помогна , но ако е само за размишление и ей така да върви темата -бягай да се запишеш на плуване.
|
|
|
Можеш да ме наричаш така, разбира се
Ох плуване казваш - една свободна вечер в седмицата имам и нея искаш да я уплътниш 
Далечко ми е морето, иначе един по-топличък неопрен бих си взел и нямаше толкова да размишлявам из интернета. Преценил съм ги - още 40 седмици ми остават до отпуската !mistrust
Прави бяхте за водата и за г..за! Едвам ме свърта в София. Нищо - по-скоро да дойдат ските, че да се позаплесна.
Конкретни въпроси по темата нямам - радвам се че и други се вълнуват от нея, но всеки е сам в морето.
Призовавам всички софийски колеги, местни и приходящи, да се установи традиционна вечеринка през седмица, две или три, както си е било едно време (бил съм веднъж) и както правят момчетата по другите градове, за да може и там да се говори за харпуни, море и риби. А специално Явор - да дойде като му е на път и да ни покаже как точно е редно да се консумира узото, че имам тука едни бутилки на 12 години, да не отиде зян!
|
Wishbone
16-09-2008 19:08
|
Мда... И аз ще се радвам да ви видя мутрите..
Тая седмица не, щото има състезания уикенда, но другия петък викам дето да се видим...
|
Yavorsub
16-09-2008 20:01
|
Малии като се сетя -узо -...малиии !!!Само дето никога не съм и няма да  Но мога пък да почерпя !А иначе за срещите -направо ви завиждам.Аз тук само чрез сайта и по скайпа си ги правя.
|
|
|
Ето и моето мнение.... по темата! Голяма част от нас, харпунджиите започваме с попчета. Там формулата е следната - малка дълбочина, малки попчета, а големите са по-надолу. Та затова търсейки по-голямата риба слизаме по-надолу, но май не винагаи е така. Проблемът ми през този сезон беше да се "удържам" да стоя на сравнително по-плитко, защото май там са повечето платерини. А иначе за мен дълбочината измерена в метри, няма особено голямо значение. Лично аз смятам, че това да "отидеш още по-надолу" само заради самия рекорд е малко опасно, а и глупаво. Обичам да слизам малко повече, защото има една дълбочина, от която надолу се чувствам някак си по-стабилен. Тежестите ми са толкова, че съм неутрален към след четвъртия-петия метър и все гледам да се навра в някоя цепка и да се заклиня с краката. Така ловът е най-успешен, обаче като сляза по надолу, към десетия, на мен ми се струва малко по-красиво. Влиянието на вълнението също го няма и наистина "лягам" на дъното и .... зяпам :-) В повечето случаи със зяпането си оставям, ама е КЕФ!
п.п.
Уточнение. Нямам дълбокомер, но предполагам, че слизам до около -15м. Догодина, дай боже с по-дълги плавници, може и повече...
|
|
Нови Продукти
Цена: 360.00 Лв.
Spearfishing
|
567:40:38 - 
0:26:33 - 
1312:37:16 - 
1312:37:18 - 
0:34:54 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
