Gringo
21-08-2009 00:28 |
Приятели, Напоследък станаха дискусии на тема карбон, като често информацията се подава на парче, несистматизирана, често не на място. Всичко, писано за карбона е пръснато из най-различни кътчета на форума, в безброй теми, като никъде не стана ясен отговорът на въпроса "Какви са видовете карбон?" Единствено се разбра, че доста хора се интересуват от качествата му по обясними причини – вече все по-осезателно навлиза и в нашата екипировка. Аз нали съм си любопитен, позачетох се, поприказвах с разни отворковци и едва, когато започна да ми става ясно колко е разклонена и подвластна на множество фактори тази материя, си дадох сметка колко е сложна. Поради тази причина надвих мързела си и изписах всичко по-долу. Всичко, което съм писал, е чуто от други хора и прочетено в интернет. Няма грам мой интелект или авторски труд, освен непретенциозният ми превод и компилация на прочетеното и чуто от по-умни от мен. Не изключвам и да не съм разбрал или предал всичко издържано като научна информация. И така - какво е карбон? Единственият смисъл на тази чужда дума в българския език е ВЪГЛЕРОД. Ето описанието на въглерода според Уикипедия: "Въглеродът (на латински: Carboneum, химичен символ С) е химичен елемент от 4А група, 2 период. Има пореден номер 6 и атомна маса 12,0107u (средно)." Ако някой го гони свръхлюбознателност на тема "въглерод", из нета има тонове информация. Видове карбон?.... Всъщност колко вида въглерод има в природата? Предлагам първо да стане ясно, че говорим само за въглеродни (карбонови) нишки или влакна (carbon fiber). Техните видове според изходния материал (прекурсор), свойства и качества са първоопределящи за показателите на крайния продукт, който ни вълнува - въглеродните композити. Да започнем с въглеродната нишка: като такава се определя нишка, която съдържа минимум 90% въглерод, получен чрез контролирана пиролиза на подходящи влакнести суровини. Терминът "графитна нишка" би трябвало да е същото, обаче се използва само в случаи, когато въглеродното съдържание надвишава 99%. Чрез топлинна обработка на прекурсора се отделят кислородът, азотът и водородът и останалият въглерод се изтегля във вид на нишка (влакно). Нейните механични качества се определят от това, каква е плътността и ориентацията на въглеродните кристали, както и наличието на дефекти в нея. Идеалната въглеродна нишка е изградена само от свързани и подредени кристали от въглеродни атоми, ориентирани само по посока на надлъжната ос на влакното! За целта най-добре е да се тръгне от прекурсор с висока ориентация на кристалите, като в процеса на карбонизиране и стабилизиране при изтегляне на нишката само леко се донаместят кристалите. Както е видно, още от тук стартът не е равен, като се има предвид разнообразието по вид и структура на прекурсорите. И сега да започнем да разплитаме кълбото, наречено "Видове карбон"... Първият показател е според прекурсора (изходната суровина): 1. PAN-based carbon fibers: изходната суровина е полиакрилонитрил (POLYACRYLONITRILE) 2. Pitch-based carbon fibers: изходната суровина е смола, извлечена от петролен или въглищен катран 3. Cellulosic - based carbon fibers (Rayon, cotton): изходната суровина е целулоза - тук прекурсорът е синтетична коприна или памук. Тези три вида са най-разпространени. Има още видове според този показател, но за сега ще ги пропуснем. За да преминем към следващите критерии на класифициране на въглеродните нишки, първо трябва да спомемем две основни понятия от съпромата: 1,Tensile strength – якост на опън. Ето дефиницията на това понятие според Уикипедия: Якостта е механично напрежение, при надхвърлянето на което се приема, че съответното тяло се разрушава. В зависимост от вида на напрежението, якостта може да бъде якост на натиск, якост на опън, якост на срязване и други. В Международната система единици якостта се измерва с единицата за напрежение - паскал (Pa). 2. Modulus – Модул на еластичност, “Модул на Юнг” и Модул на линейна деформация, обяснени пак в Уикипедия по следния начин: Модулът на еластичност (E) е свойство на даден материал, отразяващо неговата коравина. Той е известен още като модул на Юнг[1], деформационен модул или модул на деформациите. Той се дефинира като отношението на изменението на нормалните напрежения към съответна малка промяна на относителните деформации.В Международната система единици модулът на еластичност се измерва в паскали. Поради големите стойности на модула при повечето често използвани материали, обикновено стойностите се изразяват в мегапаскали или гигапаскали. Други често използвани единици са kN/cm² (= 10 MPa), kN/mm² (= GPa) и N/mm² (= MPa). Деформационният модул може да бъде определен експериментално като наклона на σ-ε диаграма, получена при опънно изпитване на образец от материала. При някои материали, например стомана, въглеродно влакно, стъкло, модулът е постоянен при определени стойности на деформациите и те се определят като линейни. ***За да не копирам пак от Уикипедията, по-любознателните могат пак там да се ограмотят относно мерната единица “Паскал” По тези два основни критерия въглеродните нишки се класифицират в следните категории:
Както е видно, свойствата на въглеродните нишки се структурират по същите закономерности, както при стоманите. С нарастване на якостта на опън намалява еластичността и обратно. По хронология на класифициране на въглеродните нишки трябва да споменем още един критерий – крайната температурна обработка при изтеглянето на нишката:
От тук нататък следва един класически текстилен процес на производство на прежди и платове, където също има много видове и класификации, следва композирането с различни свързващи вещества, изпитания и резултати, но всички заедно можем да продължим, ако има интерес. Може пък да е излишно чак такова детайлно разнищване на темата. Вие решавате... Ето за финал малко любопитна статистика: още през 1879 г. Едисон е патентовал въглеродна нишка, подходяща за употреба в електрическа крушка! Масовото производство на въглеродни нишки в днешния им вид обаче започва в началото на 60-те години на миналия век като отговор на нарасналите нужди на военното самолетостроене от по-добри и леки материали. Прилагат се в композитни продукти заедно с леки свързващи вещества. В последните десетилетия намират широко приложение навсякъде, където качества като якост, твърдост, еластичност и лекота са критични. САЩ употребяват около 60% от световното производство на въглеродни нишки, а Япония задоволява 50% от световното търсене. Най-големият производител на карбонови нишки е Toray Industries of Japan. Световното производство на Pitch-based въглеродни нишки е почти изцяло базирано в Япония. |
|
Форуми Подводен риболов Екипировка
|