|
Homo Delphinus - Jacques Mayol
|
страшно интересна би ми била тая книга , докъде е навлязъл в Йога
|
sea-wolf
14-10-2005 15:16
|
Булти, коя книга имаш предвид - на Майол или на Пелицари?
|
|
Dobs, прочете ли книгата на Майол и ако да, какви са ти впечатленията?
|
|
Абе честно казано още не съм я прочел. Няколко пъти я почвам, ама пустия му руски много бързо ме изнервя... А аз и без това по цял ден седя пред компютъра, та и след работа като се зачета и после очите ми светят като светофар.
Ако някой е по-добре с руския и се интересува мога да му я пратя на маил.
|
|
и за двамата ще ми е интересно...Добс , ако ми я пратиш на мейла , ще почерпя
|
sea-wolf
17-10-2005 16:50
|
За Пелицари: Има изписано относно Йога, но аз лично повечето неща ги знаех от разни форуми и статии. Предполагам, че са все начални и много общи моменти, които няма да са ти интересни. Иначе в книгата, почти няма страница, в която да не се обръща внимание на това, колко е важна душевната страна.
За Жак Майол: чел съм доста коментари за тази книга. Хората се изказват много положително, но всички казват, че различните теми са засегнати недостатъчно задълбочено. Предполагам, че и за Йога е така.
|
|
здравейте, скоро бих могла да имам книгата на Jaques Mayol в оригинал(т.е. на френски), ще започна да я чета и когато имам време ще се опитвам да превеждам малко по-малко и след това ще я постна!Стига все още да ви е интересно! подчертавам че freediving-a ми е много непознат, но пак нищо не пречи да го опозная!
|
|
Добри сега виждам че е имаш на руски тази книга я е давай на моя маил!Така де аз не се неря от руския ;-)
А за превода от оригинала ,ами действай Криси и ако нещо не ти е ясно питай тука! Все ще помагаме кой както може ;-)
|
|
Calypso написа:
ще започна да я чета и когато имам време ще се опитвам да превеждам малко по-малко и след това ще я постна!
Супер ...
|
|
pisaha mi che shte se zabaviat s dostavkata na knigata, no mislia che tova liato shte imam vreme da ia prevejdam i shte puskam ESSENTIAL SELECTION za liuboznatelnite ))
|
|
Dobs, къде е тази книга моля?
|
|
Качо, Володя, пратих ви я на мейлите от профилите. Ако някой друг я иска (на руски е) да каже.
|
|
Добри ,Благодаря и Честита Новата 2007 с много рибоци !
Но те моля да я пратиш пак че този майл отдавна не е валиден и просто съм забравил да актуализитам профила!
Извинявай за което!
|
|
Да, и на мен ми върна мейла. Сега ще пратя пак.
|
|
и аз я искам тая книга Dobs.предварително благодаря
|
|
Мда...сега можем пак да поговорим за прасетата и делфините и общите аспекти при изяждането им... :O
|
pavelkamburov
11-02-2007 22:41
|
Dobs така и так ате направихме библеотекар , пращаи и на мен линка с кийката ;-)
|
|
Както обещах за книгата на Майол...пускам ми ви съвсем малка част от нея....ей така за fun!
Зовът на морето
Както едно дете би го нарисувал, Монте Кристо открояваше своя силует, на фона на сивото небе, които се простираше на хоризонта, на двайсетина морски мили от нашето корабче Елбано 1.
Неговото присъствие ми вдъхваше доверие. Обичам силно Монте Кристо, този наистина див остров на Средиземно море, този природен резерват, защитен от нечистите ръце на Човека-Технология. За мен той представлява символът на чистотата и девствеността, един гостоприемен оазис в сърцето на тази пустиня, която е системата на нашата цивилизация.
Когато човек е водолаз, както съм аз, когато живее съвсем близо в контакт с природата, както често го правя аз, с Морето най-вече , накрая става, както някои го квалифицират – “суеверен”.
Да видя Монте Кристо от близо, да го почувствам близо до мен е било винаги през последните години опит на дълбоко гмуркане в ръцете на синьото море между Италия и Корсика, като добър знак на съдбата!
Бях седнал в локва вода върху платформата закачена странично от ляво на борд, дългите жълти плавници вече във водата, тазат ми наполовина потопен, гръдният ми кош свободно извън водата за да мога по-добре да вентилирам белите си дробове. Дългата ми подготовка на релаксъциа беше току що приключила. Оставаха още около пет минути преди “голямото гмуркане”. Моите водолази бяха вече във водата, застанали срещу мен, на леко развълнуваната повърхност от последните спазми на неприятното време, което траеше така от седмици и вече изглеждаше, че се успокоява.
Чувствах се относително добре, но не съвсем както трябваше да буда.
Очаквах този момент от много време. Знаете за какво говоря, създаваме си точна представа за една ситуация, представяме си я такава , каквато би трябвало да бъде и накрая, когато тази ситуация се случи наистина я намираме за доста различна от това, което сме предвиждали.
Морето не беше така спокойно, както го исках, небето беше сиво, беше студено, моят екип не беше пълен, оставаше още много да се желае относно
“формата” ми: не можех все още да използвам два от пръстите си заради електрически изгарания. Нямах много морал.
Изведнъж, поток от мисли ми дойде на ума: последното ми тренировъчно гмуркане на 90 м преди няколко дни беше едва успешно, направих апнеа за 3мин 45 сек. Автоматичните камери бяха заснели дори пристигането на “диска” на тази дълбочина, безупречни свидетели на достигнатата кота. Днес, освен моят приятел Виктор де Сантис, оператор на повърхността, екипът от кинодеятели отцъстваше: струваше ли си да си играеш с дявола без заснето доказателство?
В експерименталната си програма се бях настроил ясно да стигна постепенно до 100те метра.
Тази година още не бях минал 90м
Вярно че миналата година бях стигнал 91-92-96m и тази мисъл беше стимулираща, но преди всичко тези последни 4м. , които ме деляха от 100те фатални, представляваха Непознатото. Колебание... дори съмнение започваха да се вкореняват в духа ми и това, това беше най-лошото от всичко.
За да не го мисля много погледнах отново хоризонта и изведнъж забелязах голям плавателен съд, които отиваше БОН TRAIN между Монте Кристо и нашето корабче. След няколко минути щяхме да бъдем жестоко разтърсени от водовъртежа предизвикан от неговото преминаване.
Ако това се беше случило докато моите хора бяха на постовете си под водата, и аз все още на повърхността, това щеше да анулира автоматично операцията. Или трябваше да се гмурнем веднага или трябваше да започнем цялата подготовка наново и да се върнем на борда.
Алфредо Гуглиелми, шеф на моят екип, щеше да ме чака на 100м в компанията на Роберто Аралди, двама от най-прекрасните водолази , кито някога бях познавал, сложи край на въпроса.
-“Побързай, HIaк!”, изкрещия той, изплювайки от уста края(ембоут) на своя регулатор/апарат-“Все още имаме време да го направим преди пристигането на големите вълни...”
Решителният тон на Алфредо ми хареса, въпреки че дълбоко в себе си не бях съвсем съгласен с това решение. Опитът обаче ме беше научил да се доверявам напълно на Алфредо, за всичко, което се отнасяше до навигацията, времето, състоянието на морето и т.н.
Преди всичко, бях при него, на остров Елба и никoй друг водолаз не познаваше по-добре морското му дъно. Спонтанно изтрих всички негативни мисли от съзнанието си и съобщих на висок глас:
“ Ще бъда готов до 3минути”
Три минути...Бяха прекалено малко. Нормално, трябваше да почна отново цялата концентрация и подготовка, но сега вече нямаше и минута за губене, бяхме загубили вече доста седмици. Не желаех повече дори да помисля да оставя възможността за утрешния ден.
TO BE CONTINUED.............
P.S. sajaliavam che ne e pravilno izpisano na kirilica, no polzvah on-line kirilizator i za tova na mesta ima greshki , a i oshte samiat prevod ne e redaktiran
ochakvaite prodaljenie v kniga.....sled 1 godina
|
|
Нови Продукти
Цена: 351.00 Лв.
Spearfishing
|