|
С плуване през океанския прибой – кога, къде и как
Live2Dive
22-05-2011 21:08
|
Прибоят в океана , или т.н. сърф си е едно доста сериозно изпитание и много начинаещи колеги-гмуркачи често губят при преплуването му я маска, я плавник, има случаи дори на удавени . Лично аз при първия си опит да го преодолея ( преди около 20 години ) си загубих колана с тежестите . Следващата седмица загубих още един колан, тоя път при излизане към брега. През годините съм губил последователно още две маски, един харпун, един плавник. И всичкото това на около 50-100 метра от брега. Силата на океанските вълни не е за подценяване и всяко влизане в океана трябва внимателно да се планира и осъществява. Има няколко основни фактора които трябва да се вземат под внимание, ще ги разгледам поотделно : Кога ? Водата в открития океан е подвластна на гравитационното привличане на луната , в резултат на което имаме приливи и отливи – по два пъти на всеки 24 часа, тоест два прилива и два отлива. Приблизително на всеки 6 часа те имат най-висока и съответно най-ниска точка , т.н. пълен прилив (High Tide) и пълен отлив (Low Tide) . Най-благоприятно е времето за риболов при прииждащ или при пълен прилив, по няколко причини. Първо при прииждащ прилив водата е по-чиста отколкото при отлив. Второ дълбочината на водатата точно зад прибоя , тоест там където почват да се надигат вълните е най-голяма, което съответно намалява турбулентността и привлича рибата която се храни с различни ракообразни , изровени от разбутания пясък на дъното. За всяка една географска точка на земното кълбо времената на пълните прилив и отлив са изчислени, съществуват достъпни таблици. Един хубав сайт е [link] , с няколкодневни таблици на часовете на приливите и отливите за което место пожелаете. Моето лично предпочитание е да влизам във водата около 2 часа преди времето на пълния прилив. Тогава силата на прииждащата вода намалява и усилията за плуването срещу вълните са по-малки. Когато , след 3-4 часа съответно ще се плува пък обратно към брега , все още отдръпващата се вода не е добила пълната си мощ и е по-лесно излизането. Може би тези неща изглеждат незначителни, но е достатъчно един път човек да се опита да се пребори с вълните на прибоя в открития океан, да разбере че не е шега работа. Един път в месеца, при пълнолуние, дневната амплитудата между най-високата точка на прилива и най-ниската точка на отлива е най-голяма (т.н. Spring Tide) и това сред рибарите е общо приетото време когато хищните риби идват най-близко до брега . Логично е да е така, понеже тогава има най-много вода близо до брега . Обще взето и ние харпунджиите гледаме да планираме задължителен риболовен излет 2-3 дена преди и след пълнолуние. Важно е да се знае каква ще бъде посоката и силата на вятъра в деня на планирания излет : [link] дава доста точна прогноза . При вятър от 15 възела нагоре, не си губете времето и услилията с подводен риболов. Много важен фактор когато решаваме дали да влизаме в океана или не , е големината на прибоя . На първата снимка по-долу са показани вълни от около 0.5 метра, с тях няма проблем. На втората снимка вълните са около 1.5 – 2 метра. Все още е възможно преодоляването им, с повече услилия разбира се . Лично аз предпочитам да си стоя на плажа, ако вълните надхвърлят 2.5 – 3 метра, както са показаните вълни на третата снимка. В такъв случаи единственият начин да се излезе в океана е с лодка, при това само ако капитанът е добър – както е показано на снимка номер 4 .
|
Live2Dive
22-05-2011 21:09
|
Къде ? Правилото е едно – по възможност влизане от пясъчен плаж, при излизане също. Важно е да се отдели време преди да се влезе във водата и да се огледа внимателно брега, да се прецени каква е посоката на течението. В океана почти винаги има локално течение, породено от фактът, че огромното количество вода, прииждащо с вълните, трябва по някакъв начин да се отдръпне обратно. При влизане трябва да се прецени, ако е възможно, къде точно е изходящото течение и там да се влезе – помага при преплуването на прибоя . И обратно, при излизане да се избягва турбулентната вода, завихряща се между крайбрежните скали и камъни. Понякога локалното течение от отдръпващата се вода между скалите е толкова силно, че просто не може да се плува срещу него. Махаш и махаш до полуда с плавниците и не напредваш дори на сантиметър – особено пък ако имаш и тежка риба на буя. Затова е изключително важно да се планира внимателно къде ще се излезе на края на гмуркането – ако има наблизо плажна ивица, най-добре да се остави човек на ветровото течение да го отнесе натам ( ако го има, разбира се) ако ли не - с плуване да се добере до нея и да излезе на пясъка.
|
Live2Dive
22-05-2011 21:11
|
Как[/b] ? Да почнем от екипировката – буят е задължителен елемент при влизане от брега – на него се носи рибата (По понятни причини – разбирай акули, риба не се носи на кръста); служи за маркиране на хубаво место (чрез закотвяне за рифа); и показва на другарите ти къде точно се намираш. Буят трябва да е малък и хидрообтекаем. Ползваме предимно пластмасови, пълни с несвиваема пенопластмаса - сравнително леки и компактни . Съществуват и надуваеми, но не като тези нежните които познавате , а пригодени за тежки условия , с вътрешен плондир, надуват се с автомобилен компресор. Важното е да са сравнително малки, понеже при преплуване през прибоя ще се гмуркаме с тях под вълните . При стъкмяването, въжето на буя се намотава стегнато върху харпуна. Края на въжето се промушва през втория отвор за ластик на главата, или пък през специално пригодена халка на главата – снимка 1. За въжето с клипс се закача буя и в резултат имаме един стегнат и прибран такъм (снимка 2), с който се плува сравнително лесно през прибоя . Ако случайно (или целево) се изпусне харпуна, буя ще го държи над водата, а въжето няма да се саморазмотае, тъй като плаваемостта на буя де факто го самозатяга . Избрали сме вече мястото на влизането, изчакваме следващата вълна да почне да приижда и се плъзгаме във водата, държейки харпуна за ствола, максимално напред, веднага зад ластика. Първите няколко вълни с които се сблъскваме близо до брега не са проблем, просто снижаваме леко глава под тях и плуваме напред. Постепенно доближаваме зоната където почват да се разбиват вече сериозните вълни . Важното е да се плува равномерно, без излишни движения и да се съхраняват усилията за следващите критични метри . Когато вече вълните почнат да се разбиват почти върху главите ни, се гмуркаме под тях, като всъщност не е пълно гмуркане, а по-скоро потапяне на половин до един метър под повърхността, махайки силно с плавниците напред , за да преминем под вълната над нас. Да не забравяме че се потапяме заедно с харпуна и буя – затова е необходимо буя да е малък. Лично аз държа харпуна с дясната ръка, а с лявата загребвам вода , дланта нагоре, за да ми помогне да се потопя под преминаващата над мене вълна. Изплувайки зад вълната си показвам главата отгоре, оглеждайки се за следващата вълна, плувайки съвсем леко, събирайки сили за следващото потапяне. Адски е важно да използваме рационално усилията си и да пестим енергията си, понеже понякога се налага да преплуваме под 10-15, че и повече вълни, всяка на 7-8 секунди интервал – става бая натегнато някои дни . Идва един момент, обаче, когато вълните вече почват де се разбиват директно върху нас – и това обикновено е най-плиткото место на прибоя. Тогава няма друг изход освен да се гмурне човек до дъното, дето се вика да се зарови направо в пясъка , когато отгоре се стовари вълната. Махаш силно с плавници, докато си на дъното, за да не те вдигне турбулентната вода и да те метне назад , там откъдето си дошъл. Изплуваш на повърхността след вълната и махаш с плавниците колкото сили имаш за да преминеш тази т.н. “Зона на смъртта” - все едно живота ти буквално зависи от това ! Понякога океана надделява, успява да ти свали маската, да изтръгне харпуна от ръката ти . Ако недай си боже това се случи, пускаш харпуна , който ще плува на повърхността, поддържан от буя, а ти гледаш да спасиш себе си. Ако имаш късмет да хванеш маската преди да я е отнесла водата , или си задържал със зъби шнорхела – добре: поставяш ги обратно, настигаш буя с харпуна и почваш борбата с прибоя отначало . Когато в един момент минеш зад последната вълна, нещата се успокояват, и можеш да се концентрираш върху риболова. Както споменах, понякога точно зад прибоя (там е плитко) може да се навърта риба, хранеща се с ракообразните, изровени от турбулентната вода. Дори определени хищни видове също патрулират понякога успоредно на брега, точно зад прибоя, само че водата трябва да бъде изключително чиста, иначе си губи човек времето, въртейки се из плиткача. Трябва да се внимава , обаче , понеже много лесно може да те засмуче (тебе или буя) някоя от вълните и да те метне обратно в пералнята на прибоя. По-добре човек да закотви буя малко по-на дълбоко и да се върне само с харпуна с макара. Има и едни други гадни вълни, т.н Freak Waves, които са с амплитуда многократно превишаваща останалите вълни на прибоя. Те се разбиват малко зад последната вълна на току-що преплувания прибой и идват без предупреждение, придружени с неимоверен грохот. Ако го чуеш, не губиш време да се оглеждаш въобще – пускаш харпун и всичко, и се гмуркаш светкавично до дъното, държейки с ръце маската на лицето . Възможно е такава вълна да те търколи, дори удари в дъното – за щастие са доста редки . Неприятното на прибоя е , че трябва отново да се преплува - на излизане към брега. Понякога това може даже да бъде по-опасно, отколкото влизането. Докато се науча как да го правя с чалъм , аз самият натрупах белези по ръцете, колената и задните части от порязвания по скали и миди из прибоя, както и веднъж много лошо навяхната китка (Една вълна ме търкули и удари силно в скалите на дъното – на 10 метра от брега ! Ходих с гипсирана ръка цял месец след това ) . Преди да почнем обратното преплуване през прибоя, стъкмяваме харпуна по абсолютно същия начин, по който го стъкмихме на влизане. Всички висящи неща като кукан, мрежи, и т.н. се прибират и закрепват към буя. Навлизайки в пяната на прибоя, аз плувам обърнат леко на една страна (снимка 3) , периодично хвърляйки поглед назад , към идващите зад мене вълни. В дни когато вълните са много големи, даже се обръщам на гръб, с лице към идващите вълни, и плувам към брега по гръб. Ако се зададе голяма вълна, пускам харпуна, който продължава да си плува на повърхността, поддържан от буя , хващам с две ръце маската на лицето и се гмуркам под приближаващата се вълна. Всъщност не е точно гмуркане, ами по-скоро клякам надолу и се свивам на кълбо. Вълната , ако не е много голяма отминава над мене; показвам се на повърхността и си догонвам буя с харпуна. Вълнта де факто е свършила черната работа – транспортирайки товара (буй, харпун, улов) напред към брега. Ако пък вълната се окаже прекалено силна и те подхване да те върти из водата като центруфуга, без паника се оставяш да те търкаля, задържайки дишането и изчакваш да загуби силата си. Когато силата на водата отслабне, намираш пътя обратно към повърхността, догонваш си буя с харпуна и продължаваш плуването към плажа – по същия начин както описах по-горе, до самия пясък (Снимки 4 - 5). Съвет от мен – никога да не се обръща гръб на вълните , винаги с лице към морето – докато вече не сме на безопасно разстояние от водата . И последно - не е препоръчително ползването на карбонови плавници за преплуване през прибоя - доста хора тука си ги изпотрошиха точно по този начин. Най-удачни се оказват за момента композитните пера.[/b]
|
rimogardo
23-05-2011 20:06
|
Карам бодиборд в Черно море и преплуването на прибоя направо ме изцежда, ама като гледам в океана с какви чудовища се борите, шапка ви свалям. Мерси за споделения опит!
|
|
Много готино си го написал Ачо, благодарим! Едва ли има много океански риболовци между нас и е толкова изчерпателно, че едва ли има много да се дискутира. Защо не преместиш темата в "Статии", за да не затъне в забрава? Мисля, че ще е полезно
|
|
Ачо благодаря и аз за споделения опит. Както се вижда, лесно няма никъде. Определено за океана решението е лодка, иначе си е убийство.
|
Live2Dive
24-05-2011 13:32
|
Юли, чак убийствено не е, но не е и лесно. Просто човек трябва да знае какво прави и да е в топ-физическа форма. С лодка е по-лесно, да, но лодката си има други недостатъци. Имах лодка преди години, та много добре знам с какво е съпътствано притежаванието й. Първо, излета с лодка си е целодневна афера. Докато я пуснеш на вода, докато ходите къде ходите, след това да я изкараш на брега, после мий лодка, мий двигатели, мий такъми, чисти риба – денят отишъл. Лодка може да се пуска в океана само от строго определени места по крайбрежието – нещата са абсолютно регламентирани. И то се пуска от теглич, от плажа, а не от пристанища. Ловът на лобстери от лодка, или каквито и да било други плавателни съдове (например каяк, джет) е абсолютно забранен. Бензинът e скъп - две туби по 25 литра всяка на ден едвам те оправят. Годишни технически прегледи, застраховка, дневна такса при пускането на лодката на вода, гараж за съхраняването на лодката, поддръжка, сервиз – те разходите се трупат. А от друга страна влизането от брега отнема 3-4 часа, след това ако искаш иди почивай, или пък смени местото. Лесно, бързо, минимални разходи. Можеш да ловиш лобстери. Физическото натоварване е сериозно, което си е полезно - държи те в отлична физическа кондиция. От време на време излизам като член на екипажа с лодки на приятели, но около 90% от всичките ми влизания в океана са от брега, с плуване. Оги, може би ще го оформим като статия, нека да видим дали ще има въпроси, или нещо за доизясняване. Струва ми се, че ще е полезно четиво ако някому се наложи да се бори с океанския сърф някъде по света.[/b]
|
|
Браво Ачо, за мен е изключително полезно четиво... Представям си, че ако ми се отдаде възможност да влизам в океана, точно това ще искам да си преговоря, благодаря ти!
|
valkosub
25-05-2011 12:18
|
Бате Ачо, и аз много благодаря за споделената техника. Това са тънкости, които може да са много полезни в определени ситуации, дори и тук, в Черно море. Страхотно си го описал, ще е супер, ако отиде в Статий.
|
Live2Dive
26-05-2011 17:29
|
Радвам се, че ви е интересен материала, скоро ще говоря с Ванката да го преместим тогава в отдел “Статий” .[/b] [/b]
|
sea-wolf
27-05-2011 15:17
|
Това е най-интересното нещо, което съм чел от много време тук. Ачо, благодаря.
|
SUBmarinov
27-05-2011 15:55
|
Да не повтарям това което казват колегите, и от мен мерси с надежда за продължение. Информацията е много ценна, а за мен изключително полезна, защото планирам пътешествие по атлантическото крайбрежие на Франция , по точно остров Ре и Сен Мало. Нямям никаква идея и представа и не подозирах че е толкова специфично в океана. До сега съм гмуркал в океана единствено преди няколко години в Хемптън на Лонг Айлънд с колеги които водеха и инструктираха и т.н. , а сега ще бъда сам и това което пищшеш със сигурност ще науча наизуст.
|
|
Ачо докато не бях ходил на океана не знаех какво е то и сега не знам но поне малко съм се докоснал до прословутия океански прибой отливи и приливи.
|
|
Да внимаваш много, не е шега работа. На Сен Мало съм ходил. Там приливът е от порядъка на 5-6 метра и теченията са по-бързи от тебе. Ако си без лодка отдели време предния ден да погледаш няколко часа поведението на морето в различните фази преди и след висока вода. Виждал съм как цели заливчета се пресушават и заливат последователно... Упсех!
SUBmarinov написа: Да не повтарям това което казват колегите, и от мен мерси с надежда за продължение. Информацията е много ценна, а за мен изключително полезна, защото планирам пътешествие по атлантическото крайбрежие на Франция , по точно остров Ре и Сен Мало. Нямям никаква идея и представа и не подозирах че е толкова специфично в океана. До сега съм гмуркал в океана единствено преди няколко години в Хемптън на Лонг Айлънд с колеги които водеха и инструктираха и т.н. , а сега ще бъда сам и това което пищшеш със сигурност ще науча наизуст.
|
Live2Dive
30-05-2011 19:23
|
Забравих да спомена нещо важно – препоръчително е да се слагат на глезена и върху плавника гумени или подобни предпазни каишки (Fin Guards) . По-трудно ще е на океана да ти събуе плавника в критичния момент ако си с такива . Петьо, тук съм обобщил личния си опит, просто няма къде другаде да го прочете човек. Яро, само практика му е майката . Колега SUBmarinov, Оги е прав – внимателно проследи движението на водата преди да влизаш. И ако случайно те хване някое силно течение, се оставяш на течението да те носи, не се мориш да плуваш срещу него. Дори и да те понесе към открито море, в един момент ще загуби силата си и ще можеш да се върнеш с плуване към брега. По принцип теченията са най-слаби малко преди пълния прилив (High Tide). [/b]
|
|
Ачо, голям пост, браво!
На мен лично излизането ми е по-трудно от влизането (Ачо ако помниш на едно от последните ни гмуркания заедно си изгубих маската и шнорхела на 5 метра от плажа на излизане). Заради силните течениа в океана, мястото на излизане не е същото като мястото от което си влязъл парвоначално. Първия път когато Ачо ме взе да гмуркаме заедно, течението ни отнесе около 4км на юг от плажа от който бяхме влязли. Когато решиш да излизаш (на непознато място), гледайки към брега, вълните прикриват рифове, подводни скали и други препядствия, а когато се доближиш съвсем до зоната където вълните се разбиват (и съответно може да има някакъв вид препядствие) може и да е вече късно и да се озовеш върху подводна скала на пример, коиято не си видял предварително, с вълни които се разбиват върху нея (и теб) и още 20-30 метра до брега. За това, трябва много опит... или да се гмурка само с някои като Ачо с много опит!
|
Live2Dive
06-06-2011 10:37
|
Пропуснах да добавя още нещо важно – ако двама души преплуват заедно прибоя, е необходимо да спазват дистанция помежду си, поне 25 метра. Да не си пречат взаимно, а и от гледна точка безопасност - ако вълните ги хвърлят един върху друг. Сашко, помня я , разбира се - маската ти Посейдон. Нищо, сега имаш по-хубава. Освен това океана понякога си е спокен и няма вълни [/b]
|
|
Нови Продукти
Цена: 566.00 Лв.
Spearfishing
|