|
Spearfishing Trips in Tanzania - Zanzibar
|
Вече съм болен фен на този район и на местните. Супер бедни са и в същия момент адски добри...Вместо да се озлобяват от беднотията, те са като едно цяло...Тук има такава човещина, че не е за вярване...Много ще разказвам, като се приберем...
|
|
Абе що не си стоите там, ... я виж какво е топло и хубаво, ... LOVE and PEACE и рибиии!!!
|
sistefanov
17-02-2012 13:03
|
Вука а на живо къде ще чуем разказите ви? Ще трябва по голямо помещение, защото желаещите ще са много
|
Michelle
17-02-2012 13:19
|
Ще организира специална прес-конференция
|
|
Не знам откъде да започна , но да опитам......втори, трети ден.....влизането ни беше съобразено с прилива и отлива, което в случая означаваше, че влизаме в три след обяд и излизаме към 6.30 след обяд. Т.е. имахме много свободно време...Докато се разхождахме по плажа и си дрънкахме глупости, покрай нас непрекъснато се въртяка местни и всеки предлагаше всичко....Реших да купя няколко маски от един напорист младеж, платих му ги и му казах да ги занесе на бара на нашия хотел. Виждах въпросния младеж за пръв път...нямах представа дали ще го видя пак....след няколко часа се прибрахме и маскита бяха на бара.......как ви звучи това? ....................................след 2-3 дни пак се мотаме по плажа....купих си нещо от друг местен...той нямаше да ми върне...дадох му 100 долара с уговорката на другия ден да ми върне 62. Всичко се случи според уговорката.......Цецо плати сметката на един таксиметров шофьор...той нямаше да му върне....след 2 часа донесе парите на бара.........и какво се получава...въпреки страшната беднотия хората там държат на думата си, държат на чест и достойнство, на мъжка дума , на морал.....Някой може да се поучи от това...
|
|
Данката даде на един местен един банан. Банана беше три пъти по-малък от тези, които се продават тук...местния го раздели с още двама.....тримата хапнаха по един залък.........
|
|
Продължавай Вука. Точно това е по-интересното там а не толкова рибите, то е ясно че ги има. И аз имам подобни наблюдения, че в колкото по-бедна държава си толкова хората са по-човечни и по-истински. В подобни държави винаги съм се чуствал като човек със самочуствие, докато на много места в развити европейски държави местните са ме карали да се чуствам като боклук само с погледа си.
Добавяй и снимки
|
|
Не е за вярване Ама що да не всъщност. А тука сме завистливи , крадливи, а и напоследък на всичкото отгоре нагли и заядливи! И то хора, които са осигурени добре материално , се циганят за пет стотинки.
|
|
Когато тук се отнесеш с някой човешки, той те мисли за глупак и за балама...Често оставям някой да ми се качи на главата, за да видя докъде ще стигне...малко са тези, които имат мярка и оценяват човещината........Юли, довечера се надявам да пусна някоя снимка или клипче, ама не е много сигурно, защото съм много смотан в тая сфера.............Иво абсолютно прав си, и двамата знаем....
|
dimardesy
23-02-2012 11:27
|
Изключително ценни и поучителни истории... сякаш в търсене не на изгубеното време, а на изгубените хора или по-скоро "човешкото" във всички нас... браво, очакваме с интерес продължението и нови истории!
|
|
Сигурно има връзка между социално-икономическия статус и народо-психологията.
Където в основата на ценностната система са заложени добродетели като честност, доблест и любов към останалите, нациите като цяло са по-бедни. Обратно, в силно развитите държави и особено в САЩ ценностите се основават до голяма степен на егоизма на индивида.
Е, ние в последните години си го караме към обединяваме недостатъците и на двете крайности и в крайна сметка сме ... бедни егоисти.
Айде да не се отплесваме с анализи ами Вуката да продължава с историите...
Вука, тук си е за форума ... като намериш време свиркайте с Цецо да събираме тайфата.
|
|
Екзотиката е пълна, като започва от рибите, преминава през природата и стига до човешките нрави и взаимоотношения.
Мисля, че на всички ще е интересно да четем за тези неща.
|
|
вука, добре дошли! прекрасни откъси разказваш но! искаме разказ като онзи от спорадовите острови. под-ро-бен!
|
|
Във вторник се връща и групата от ЮАР така че има много за разправяне )) Вуката водихме ли го в оня гръцкия ресторант?
|
|
...Като говорим за народопсихология, не се удържам да кажа за народа на Камбоджа.
През '93 г бях военен наблюдател на ООН там. Моята група беше от 5-6 офицери от различни държави. Бяхме базирани в градче с примерно 6-8 000 жители. След 4 месеца се разбра, че мисията се закрива и скоро си заминаваме.
И тогава моята група получи 3 (три) отделни покани от непознати хора - за официален обяд(!!!).
Половината от населението живееше в наколни жилища, няма канализация, телефон, ел ток, водоснабдяване... Броят на МПСтата беше примерно 100-200 - 50 кубикови моторчета; нямаше училище, нито болница, нито съд, прокуратура, адвокатура... нищо не им беше оставил Пол Пот.
Много се чудихме и дори обсъждахме дали да приемем поканите, дали не е провокация - щото в съседство имаше район, владян от червените кхмери... Накрая отидохме и на трите покани.
Оказа се, че общественото мнение в градчето ни е наблюдавало внимателно и непрекъснато през цялото време, и както са бедни, необразовани и пр., решило, че си заслужава да изрази благодарност за добрата ни служба....
Всички офицери бяхме толкова изумени, потресени, още се вълнувам като пиша сега.
Камбоджанците са тънки, прави хора, винаги усмихнати... човеци.
И изобщо не ставаше дума за обгрижване на туристите, от които си вадят хляба.
|
|
Ще напиша още нещо, според мен интересно.....В така наречения хотел /Разбирайте къщички/ , имаше една рускиня, средно красива девойка /по моите разбирания/...Тази девойка ме впечатляваше с поведението си...Движеше се изключително плавно и грациозно с гордо изправена глава...седеше на стола с изправен гръб...хранеше се като графиня...беше любезна с всички и същевременно се дистанцираше от всички.....правеше ми изключително добро впечатление......на съседната маса обикновено седяха две млади разплути американки, които правеха точно обратното впечатление.....на една от закуските едната си вдигна с ръце левия крак почти на масата и започна да си го чопли...явно се беше набола на морски таралеж...след като се чопли известно време взе от масата термоса, който обикновено се ползваше за друго и започна да си мие крака. Приятелката и клекна до масата и започна и тя да чопли......Получи се интересен контраст.......Рускинята и американките бяха на една възраст.....
|
Ceco Vasilev
23-02-2012 18:32
|
Наистина занзибарците ни направиха силно впечатление.Аз лично не съм срещал по- усмихнати и доброжелателни хора.Веднъж докато отивахме към лодката стъпих на таралеж.Веднага около мен се събраха няколко човека и всички се опитваха да ми махнат бодлите а един от тях дотича с някакви джапанки и ми ги предлагаше да ги взема за да стигна с тях до лодката.
Местните са основната причина да ни хареса толкова този остров,че чак да ни се заживее там.
|
|
Вука, ... ти риби няма ли да показваш ... или още за девойките си мислиш.
|
SUBmarinov
23-02-2012 22:08
|
не се ебавайте с ястребите , те са велики и командват.
не е препоръка а истина.
|
|
Нови Продукти
Цена: 280.00 Лв.
Spearfishing
|