Аз първите 5 съм ги учил, в работата ми статиката и съпромата го ползвам ежедневно но динамиката и кинематиката не съм ги практикувал Та затова най-чистосърдечно моля да ме насочите къде точно греша.
Схема 1 е с моето мнение, а схема 2 в с вашето. Не виждам никъде по харпуна ставата от схема 2. Както можем да се досетим приемаме че отляво е водача и стрелата се огъва надясно ...
Идеята е, че задницата се опитва да целуне предницата. Допустимо е да се предположи дори, че при дадено огромно ускорение това действително може да се случи. Т.е. стрелата да се сгъне на две. Колкото по-дълга и тънка е стрелата и направена от по-мек материал, толкова ще е по-лесно. Това, разбира се, никога няма да се случи, ако стрелата е в здрава тръба.
Ако усилието беше приложено при върха на стрелата, тогава щеше да има опит не за свиване, а за разтягане.
И двата случая могат да се проиграят в домашни условия с пружина вместо стрела
Май не ме бива в обясненията
@ruslani4: Правилно Руслане, ключът за бараката е в точката на прилагане на силата. Дори и тръба не би помогнала много на дълга и тънка стрела, в момента на излизане на 50% от стрелата от тръбата, върху задната и част действа все още достатъчна сила за да я нагъне. Те за това подкалибрените бронебойни танкови снаряди имат сабо, чак до върха си, разпадането на сабото става чак при напускане на цевта на оръдието.
@kr0tal: Схемата ти е грешна. При стрелата нямаш опора при върха. Аз ти казах. Действа трети закон на Нютон. В момента на изстрела стрелата е в покой. И когато силата от ластиците задейства в единия край, стрелата се опитва да противодейства на тази сила с равна по големина и противоположна по посока. Затова в момента на изстрелване се появява корем. В центъра на стрелата където двете сили действат за едни кратък момент. Но за късмет стрелите са сметнати да издържат на тези усилия без да се сгънат. Стига се само до границата на еластичните деформации. Затова и като излети стрелата започва да трепти като струна. Сега да попитам. Колко от енергията за изстрел се губи, че се разисква това с такова настървение. Според мен е незначителна загуба.
Това обаче си е отделна тема, а не филм
Що настървение ? Пишем си тука, да минава зимата.
И що да не е в тая тема? В края на краищата обсъждаме "явление", който се вижда във филмче
Само да спомена, че ако стрелата е "лигава", целия (закрития) водач не само не решава проблема, ами го задълбочава. Преди доста време имаше една дискусия на тая тема в "Медфиш". Един от участниците сподели, че тънката стрела дори се "заклещва" в закрития водач, като я напънат ластиците и харпуна стреля доста по-лошо от колкото със същото натоварване и открит водач.
Пък иначе енергия се губи толкова, колкото да не улучи човек платерината. То не че ще я улучиш ако не ти се губи енергията
Колега Текис, знам че схема 2 е грешна и съм го написал. Просто ставата е нещото, което може да накара върха да се огъне надолу. От всичките писаници до момента единственото, което исках да кажа е че корем нагоре и връх надолу не е съвсем правилно. При липса на опора при върха той е свободен да отиде на където си иска защото няма кой да го задържи, както съм показал на схема 1. Дори моята схема не нарисувана съвсем правилно, защото върха буквално трябва да клюмне на дясно. Схемите за деформация и коефициентите им са едни от първите неща, които учихме на времето. За справки стр.5 [link]
Грешно е модела на стрелата да се разглежда като център на тежеста в средата и сила приложена в началото на стрелата. Първо за да е точен модела трябва да разбием стрелата на колкото се може по-малки маси или елементи. По този повод е създаден метода на крайните елементи и всеки съвременен софтуеър работи на този принцип. Второ - стрелата не се сгъва там където се срещат силите, а там където най-лесно се кълчи и това не е средата, защото ластиците не натискат в началото, а на около 15см от началото и притискат стрелата към водача, което до някъде я кара да таботи като конзола. За това съм нарисувал така схема1.
Гледайки филмчетата ( - 40-та секунда) виждаме как началния кик кара стрелата да се изкълчи надолу, което е най-естественото нещо и еластичния водач поддава надолу. Края на стрелата ясно се вижда как с една идея е отскочил нагоре, както и цялата стрела. Нашият водач обаче не може да поддаде и съм склонен да си мисля, че стрелата прави нещо като лек скок нагоре заедно със всичките и вибрации естествено.
Аз лично мисля, че извадих необходимите изводи за себе си относно изкълчването при изстрела. Докато гледах обаче клипчетата се зачудих дали "полета" на стрелата ще е по-добър , ако я накараме да се завърти. При изстрел във въздушна среда е ясно, че е по-добре, но във водна? Правени ли са опити и заслужава ли си труда да се опита?
@kr0tal: Отвори отделна тема за това. Има много да разискваме. За някои неща си прав за други не. Това е мое мнение де. Но за да го защитя трябва доста да пишем, чертаем и смятаме. Но тук е някаква тема за кино, а не за КПД и сили. Може и да разгледаме някои конструктивни решения от които има ползи.
Тамън това написах на един колега на лични.
Едно време, като си купих първата Бьоша, беше със заводска стрела 6.5 (още си я пазя) и единичен ластик 16мм. с жълъди. Беше като снайпер. После се подведох по нечии акъл да стрелям с "мощен" харпун и му смених стрелата с 6мм. и ластик 20мм. И ... приключих с хубавата почивка, и пушка и каквото още кажеш....
Само ми е интересно, че по тая дискусия, дето се разгоря тука, горския си трае и са невключва. Значи или сме на прав път до някъде или въобще не сме на трасето
Пробване му е майката.
Аз лично миналата година стрелях с харпун около 1400 гр. стрела 115 см / 6 мм / долна контра и 2x13.5 mm ластици на коеф. 3.5 до 4 м пачура почти не пропускам а м/у 4 и 5 м успеваемостта ми е над 50 % .... документирано хехехе
@kr0tal: Ако стрелата се завърти, полетът ще е по добър. И не е трудно да се постигне. Но какво ще правим с въженцето което е вързано отзад на стрелата ? Не искам да звучи обидно, но ако вържем една къделя вълна зад него ще можем да предем . Иначе пак да си кажа. И двете ти схеми са грешни за случая. Чертаеш конзола, а стрелата на харпуна няма опора на върха. Ако стрелата е конзола с всичките му там запъващи реакции - като как по точно ще излети тогава . Значи стрелата не е конзола и затова изкълчването не прилича на конзолно. Когато натиснеш спусъка стрелата е в покой и реакцията която противодейства на силата на ластика идва от нейната маса. Затова се извива в средата където е центъра на тежестта....АААААА Лъжа, Лъжа. Ти казваш че силата не действа в края, а на 15см от него. Значи огъването няма да е в средата, а на 7,5см от средата към върха. И ако не е къса стрела, то пак си е почти в средата
Драги съфорумници, рядко влизам тук да пиша и затова искам да кажа, че когато го правя нямам намерение да обиждам или да се заяждам. Просто рядко го правя и няма изграден стил на писане, което може да доведе до недоразумения. Все пак, аз съм само прост любител.... И то много прост
То е ясно, че стрелата не прави корем точно по средата, а някъде около. После от това място "Х" тръгват вълни, една към върха и една към опашката. Едната стига по-бързо от другата и тръгва обратно. След нея и втората. После те се срещат на ново "Х". После на ново и т.н. и т.н. И става една каша... , която би вкарала в потрес дори и Айнщайн. [link] При стрела с различен диаметър пък нещата ще стоят коренно различно. По тази причина съм решил да си направя затворен водач, но не стрелата да минава и да вибрира през него, а да го наси със себе си. Пуснал съм и тема във форума, която се радва на небивал интерес - 2 мнения . Както и да е. Живи и здрави, напролет тестове, пък дано се получи нещо.
@Tekis: Ама сериозно си пропуснал какво съм написал Приемам че ластика или по скоро желъда е опората. От там нататък стрелата я разглеждаме като стройно тяло с изключително голямо обемно тегло , което я кара да се изкълчва.
Относно това , че ако желъда беше опора стрелата нямаше да излети го приемам като чесане на пръстите по клавиатурата. Това, че кълченето е много по-сложно от това на схемите е повече от ясно.
Колега MONY, относно формите на трептене на Айнщайн едва ли щеше да му се завие свят. При строителните конструкции например се прави така наречения "модален анализ" , който имитира очакваните деформации на сградата при земетресение изхождайки от коравината на сградата по направление Х и У. Нещо като съпротивителния момент на стрелата при еди какъв си диаметър. На учените и инженерите отдавна са им известни методите за изследване на подобни конструкции.
Ако на админа му се занимава да премести в нова тема тези писаници ще е супер, защото наистина задълбахме и от спора се ражда истината, която предполагам накрая Акулата ще ни копи-пейстне от някой чужд форум На мен обаче тези спорове са ми интересни и ще е хубаво ако се стигне до някакъв извод съпроводен с крайни изводи - при такава стрела със или без водач да има максимум 1 или 2 ластика с такава дебелина. Това ще е полезно за всички нас и най-вече на тези, които сами си правят харпуните.
@kr0tal: Аха! Значи жълъда е твърда опора и предава сила. Интересно. Само, че както си го начертал изглежда така сякаш силата действа срещу опората. С онези стрелки отгоре дето си ги начертал в механиката се обозначава сила и посоката и на действие. А те сочат срещу опората. Може би отстрани трябва да има легенда. Сега ще те попитам нещо. Смяташ ли, че стрелата може да е тръба , а не плътна? Предимства недостатъци?
@Tekis: Да, в случая приемам желъда за опора, защото не поддава под "тежеста" на стрелата, за разлика от върха. Ако виждаш нещо нередно в това можеш да го напишеш, вместо да ми обясняваш кое как се бележи в механиката - неща които очевадно знам. Друг е въпроса, че схемите са статически.
От там нататък смятам да замълча по темата докато не се появи нова такава с всичко написано от нас до момента, за да не досаждаме тук.
0:18:06 - 
558:40:06 - 
1303:36:44 - 
1303:36:46 - 
0:18:55 - 
1:04:00 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
Та затова най-чистосърдечно моля да ме насочите къде точно греша.
, но къде отиде темата, за филмчетата? Я качвайте да гледаме, а това в друг раздел 
? Не искам да звучи обидно, но ако вържем една къделя вълна зад него ще можем да предем 
