Дискусия за събирането на черна мида с гагам и други екологични въпроси

Също на тази страница

Анонимен

0 Секунди

18.188.205.95

Форуми

Подводен риболов

Обща дискусия

Дискусия за събирането на черна мида с гагам и други екологични въпроси

Предишен Стр. 2 от 2 1 2

kavarna
28-04-2015 19:50

Ачо България долу горе от твоето заминаване не е вече държава, цари беззаконие или по-точно закона е за бедняка , за богатите и куражлиите не важи... sad

Vov
28-04-2015 21:42

В испанската или португалската част на Средиземно море прилагат - с огромен успех - обособяването на малки ивици крайбрежни води, в които е разрешено само гледането. Тези ивици са между 1 и 2% от бреговата ивица. Резултатът е невероятен - за 10-тина години в тези области се развъждат всички видове морски обитатели, дори почват да се разселват наоколо...

stukata
29-04-2015 09:43

Но има и друго. Групера дето се увиваше около гмуркачите в защитената територия дали като се премести в ловна територия ще си дава сметка? Дивите прасета го правят гадините, при защитени територии избрани на ротационен принцип знаят накъде да бягат.
Нормално е да се разселват наоколо, казва се вътревидова конкуренция. При определена популационна плътност има тенденция зя усвояване на нови територии. Нещо като пионерите в Америка преди два века, или като ни писне в града ходим на планина и на море, там се чувстваме малко по-вече господари на себе си. Има разбира се и добре приспособени градски акули, които ходят на Слънчев Бряг (майтап biggrin

)....
По аналогия: петната от извадените миди се покриват от ларви, произхождащи от съседни територии. Но ако не бяха петната, тези ларви вероятно биха се прикрепили на нови, голи скали...

Live2Dive
29-04-2015 15:56

Жоре, ясни са ми реалностите – всяка година си идвам поне веднъж, за Коледа. Но все си мисля, че нещата е необходимо да са регламентирани в правно отношение и да са ясни за всички. Вече е въпрос на лична съвест дали ще се спазва закона.
Вова, предполагам , че говориш за нещо като морски резервати – т.н. Marine Sanctuaries.
Тенденцията е световна и съществува отдавна. За пример ще дам един много обширен риф, на около 60км на юг от Дърбан, 5км в открито море – Aliwal Shoal. Безброй пъти сме ходили с лодка до там за риба на времето - нямаше ограничения нито за въдичари, нито за харпунджий.
Преди около 7-8 години със заповед на министъра на околната среда този риф (а и някои други рифове) бе обявен за морски резерват и всякакъв риболов в рамките на резервата бе забранен. Рибарските лодки нямат право да доближават по-близко от 15 метра от границата риф-пясък. Единствено лодките на SCUBA-операторите имат право да кръстосват из резервата. Определено богатството на необезпокояваните морски видове се е увеличило значително от тогава. Там са и тигровите акули, между които аз и други колеги тук от форума сме гмуркали без клетка. Лично аз приветствам такива инициативи – океанът е обширен, има и други места където може да се лови риба.
Имам един въпрос към колегата Stukata (в капацитет на морски биолог). Черните миди в Черно Море и Средиземно Mоре различен вид ли са? Мидите, които събирам около Дърбан и винаги съм мислел за Черни, се оказа, че ги наричат Средиземноморски (ще проверя точното им латинско наименование в справочника довечера. Пришълци са от европейските води). Месото на мъжките е белезникаво на цвят, а на женските е ярко оранжево – до колкото разбирам при черните миди цветът на женските е кафяв?

stukata
29-04-2015 17:39

Същата ще да е, дори при вас както пише тук
[link]
Вярно че има различни разцветки от бяло до оранжево. Има и по-кафеникави но дали зависи от сезона както подозирам (преди/след пускане на хайвер) не мога да кажа.
Интересно че има лимит, като инвазивен вид за южна Африка би трябвало да е разрешено скубането....

Vov
29-04-2015 23:21

Да, Ачо, важното е, според мен, че само 1-2% от бреговата ивица, естествено не пред 2 километровия гол плаж, да се забрани ефективно и ефикасно за тралене, скубане, въдици, харпуни и пр., Природата се възстановява доста бързо и след примерно 10 години тази зона (резерват) може пак да се разрешат... и така да се предпази крайбрежието от изтребление на някакви видове.
Разбира се, това би ставало най-добре след препоръка от съответните компетентни органи, но направена така, че да може да бъде обсъждана свободно от всички, поне 6 месеца преди влизането в сила на забраните...
Друг въпрос е къде ТОЧНО се изливат отпадните (непречистени/пречистени, до каква степен...) води на селищата по безценното ни крайбрежие.
Трети въпрос е къде по дяволите, в България, го крият този норматив, предписващ колко най-много туристи (+ обслужващи + местни хора) могат да живеят на 1 км брегова ивица и 1 км навътре..., че да не се унищожава безценната ни Природа!...
Извинете, че пак се разгорещих... smile

mickata
30-04-2015 11:43

@stukata: доколкото си спомням у нас вида е друг > Metylus galloprovincialis. В районите, където ареала се препокрива (западното Средиземноморие и АтлантиЧеското крайбрежие) с другия вид edulis от рода има смесени популации както и хибриди.
Също така има един друг Често срещан вид (Mytilaster lineatus) в ЧМ, който достига макс. 2-3 см и Често се бърка с малки екземпляри на Черната мида.

Live2Dive
30-04-2015 12:36

Действително е странно ограничението за инвазивен вид, но само на пръв поглед. Това ограничение (30 миди на ден) важи само за източното крайбрежие (провинция KZN с административен център Дърбан). Черната Средиземноморска мида (Mytilus galloprovincialis) се прикрепя към крайбрежните скали само в т.н. преходна зона – между най-ниската и най-високата точка на прилива. Няма ги на дълбочина повече от 2 метра. Понеже по източното крайбрежие са предимно пясъчни плажове, крайбрежните скали са сравнително малко и по тази причина разпространението на черната мида е ограничено от естествените условия. Тази особеност предопределя и начина им на събиране – само в рамките на 15-20 минути , когато е най-ниската точка на отлива, директно от оголените скали, без да се влиза във водата. Ще снимам скалите при следващото си пътуване до крайбрежието, да ви покажа за илюстрация.
От друга страна, по западното крайбрежие (от страната на Атлантическия океан) крайбрежните скали са много и по тях живеят и други морски обитатели, на които мидата е териториален съперник. Затова в западната провинция (с административен център Кейптаун) няма специфично ограничение за улова на черната мида. Там тя е включена в друга обща категория – Стръв (Bait), така че все пак има лимит.
Още един любопитен факт. По крайбрежието на Намибия също има ограничение за улова на миди – по 50 на ден, но специално разрешително не се изисква, просто си има дневен лимит.
В Намибия съм гмуркал около Свакопмунд и такова количество черни миди като там не съм виждал никъде другаде. За разлика от Южна Африка, там черната мида живее и по дъното, на дълбоко. Дъното представлява един плътен килим от черни миди, от тях не се вижда нито пясък, нито скали, нито водорасли, нищо. Само милиони черни миди, живеещи плътно една до друга, навсякъде.Интересното е, че там мидите на дълбоко не са много големи – може би 40-50мм. Най-големите екземпляри (до 140мм черупка) се намират на 10 метра от крайбрежните скали, на 3 метра дълбочина и са в изобилно количество.

Vov
30-04-2015 14:12

... и най-вероятно не пречистват отчаяно замърсени води...

stukata
30-04-2015 19:36

Да, малко по-долу пише и за другите видове, а именно:

Mytilus galloprovincialis, the Mediterranean mussel: Native in the Mediterranean, the Black Sea and Western Europe. Introduced in the temperate North Pacific, South Africa and elsewhere in the Southern Hemisphere. A distinct lineage native to the Southern Hemisphere also exists.

За това сложих този линк.

Тоя Mytilaster някъде измества голямата мида. А няма и какво да му се яде. Има места където голямата е изтребана а останалите изглеждат малки, оно че порасне ама нанай. Ето пример за селективна преса и облагодетелстване на близък вид-конкурент вследствие човешка намеса. Като единия го няма има храна за другия.

Предишен Стр. 2 от 2 1 2

diverstore.net

Нови Продукти

C4 blade UP Ghost

Цена: 196.00 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка