154:22:13 - 
154:22:06 - 
154:18:34 - 
0:26:23 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов
 assen
16-04-2008 11:35 |
Ето първата: Един идиот, 2 краставици, 2 мастики, 6 кебепчета и две бири Казват, че с пълен корем и мъгла в главата не трябва да се влиза във водата. То си е така, но всяко правило си има изключения. Т.е. бай Мърфи навремето правилно е казал: "Възможно ли е да се случи една мизерия, то рано или късно ще се случи. Та така де. На мен ми се случи. Не че сам чак такъв хахо, но пък... Срам не срам, признавам си. Беше преди 4 години на Фичоза. С г-жата бяхме на палатка там. Една такава малка, на която оставах ципа не докрай дръпнат за да има дупка през която да си изкарвам краката на вън. Хем не са свмити, хем не миришат в палатката, хем мравките похапват от гъбената реколта. Извадихме късмет с времето. Слънчево, тихо до обед и следобед лек приятен и прохладен бриз. Достатъчно лек за да остане морето гладко. Долу до самата вода не се усеща, но горе на ръба на хлъмчето подухва достатъчно за да създаде чувство на комфорт. Имаше и една компания от двама приятни веселяци от Гранична полиция. Бяхо с приятелките си - симпатични момичета, царици на газовия котлон. Сближихме се след като започнаха да ни предлагат тяхното котлонче, защото ние с жена ми бяхме като първобитни хора - всичко приготвяхме на огън - кифтаци, кебепчета, картофи, кафе, чай. По едно време се домъкна и шурея с бившата си шурейша. Адвокатка със страхотни "очи", кожа гладка като полиран мрамор и характер на разгонена пантера. Е за характера не съм много сигурен защото още с тези големите котки вземане, даване не съм имал, но пък знае ли човек... Пристигнаха привечер изненадващо с едни големи хладилни чанти и цял багажник лакомства. Те бяха дошли на пикник, но така се получи, че останаха два дни. Шурея все не беше в състояние да кара колата. Той беше направо спортист от висшата лига. Беше, защото сега не е. Новата и законна вече шурейша му каза, че този спорт не е най-добрия избор и той взе, че я послуша. Докато правеха с жена ми плана за атаката срещу новодонесените продукти, аз взех че слязох до долу да изкарам нещо за мезе. Само с екип №1 и една пазарска мрежа от едновремешните. Докато се натъкмят, успях да я напълня с каквото намеря на плиткото - няколко рапана, 3 паура и докато се напълни с подбрани миди. Докато се мотках и оглеждах една цепнатина дето съм я подминавал преди намерих една полузаровена тава. Добра тава, от тези дето бабите ползват за бъркане на домати. За момент се замислих какво ли би правила там едно бабе да джурка лютеница, но изведнъж ми присветна, че сигурно младежи са я ползвали за печене на миди и в момент на алкохолно безрасъдство са я хвърлили в морето. Като се качих горе се указа, че тавата беше добре дошла. Вместо да печем мидите въху стара ръждясала тенекия от разпрана кутия за сирене, ползвахме току що извадената тава. Пичовете от Гранична ни поканиха при тях и изкарахме доста приятна вечер. Дори двамата колеги бяха майстори на вицовете. Мръсни сексуално насочени военни вицове, които ако никога не си държал пушка в ръцете си, няма да разбереш. От чащка на чашка, от лаф на лаф и от мида на мида, то взе, че станало рано. Малките часове дошли и започнали да растат. Аз направих главата бързо и отидох да спя. По-точно не отидох, о пролазих до палатката, не успях да отворя ципа и се проснах на едно от походните легла дето бяхме взели там. Сутринта ме събудиха досадните мухи, който си бяха направили "стъргало" на носа ми. След кратка и неуспешна борба с тях, станах, протегнах се, изревах и отидох да се облекча. Доста материал се беше насъбрал от снощи. Главата ми тежеше, в устата ми имаше умрели катерички и погледа ми сигурно е бил като употребена дамска превръзка. Малко след това повърнах и се почувствах почти нов човек. Гаврътнах едно кисело мляко и слязох до водата да си натопя главата в нея. Взех и шнорхела в случай, че забравя да я изкарам навън. Преди обяд нищо интересно не се случи. Лежахме на малкото пясък, разцъквахме белот и от време на време си топяхме задниците във водата. Към обед вече се чувствах перфектно и реших да вляза да изкарам някое друго попче, колкото да се напълни тигана. Имах един събери чарк харпун, който за друго не ставаше. Ластиците му бяха разядени, стрелата бях направил от изправено арматурно желязо с двузъбец от вичица за барбекю, а жълъда беше от телена ограда. За костюм не можеше и да мисля тогава. Ползвах две ватени фанели, които си ги вкарвах банските и се опасвах със стар гъзарски колан като този на Калеко Алеко. Кукана беше от месина с едно дръвце на края. Всеки път като влизах си правех нов на място. Обикалях камънаците, но работата беше плачевна. Тук таме по някой наплашен поп или палава попадия. Слаба работа. Скъсах се да пуцам, но от 5-6 истрела един беше точен за срамотиите. Много бяха наплашени и за това ги стрелях от далече. По едно време забелязвам аз един голям поп. Ама много голям. Черен, посинял и охранен. Татарин с голяма лакома уста. Май не беше в кондиция защото в началото го помислих за умрял. Бутнах го с върха на стрелата и чак като заплува разбрах, че е от живите. Стрелях, ама не улучих. За късмет на него това не му направи впечатление и малко по-нататък се спря. Изплувах горе да глътна въздух и да заредя харпуна. Виждах го на дъното и му се каних. Само той щеше а напълни тигана. Последна глътка и тръгвам по диагонал надолу с изправена на пред ръка. Този път той реагира и започна бавно да се придвижва напред. Въпреки че бях далеч от него се замислих дали да стрелям и точно в този момент някакъв идиот мидар имна точно пред харпуна! Т.е. между харпуна ми и дъното. В ума си изредих всичките му роднини, като им пожелах сексуални отношения със самия мен. Ами ако бях решил да пуцна и точно в него момент натисках спусъка? Е вярно, нямаше да се забие много навътре стрелата и с този двузъбец надали щях да го убия но... Като изплувах се огледах и го видях да шари невъзмутимо наоколо. Този ненормалник сигурно изобщо не ме беше забелязъл или знам ли... Попе естествено вече не беше там а и на мен ми беше станало студено. Реших да излизя и заплувах към брега. На обяд си направихме едни хубави салатки, взехме от магазинчето една студена мастичка, направихме настроението и накрая го подкрепихме с кебапчета, картофи и бира. Бях омаян и с много пълен корем. Оригнах се два пъти като за последно, жена ми ме замери с чехъл и се почуствах горд със себе си. Естествено беше време да се удари по една следобедна глава. Ей голям кеф е да дремнеш там. Особено на походно легло. Дори се завиваш с хавлията за да не ти стане студено, макар долу на плажа да е жега. След малко се събудих и се огледах. Беше много готино. Времето тихо, доло морето гладко, виждаха се шнорхелисти да щъкат над камъните, един с хавайско копие са бореше с попчета и двама шкембелии пълниха чували с миди. Деца си играеха в едно гьолче сред камъните, една кака се беше разцицила на едина равна плоча, някакви момчета търсеха нещо сред камъните, един размахваше кепче за скариди, а двама негови приятели пресяваха събраното. Направо идилия. Аз се чувствах омаян, обаче така ме засърбя под лъжичката, че не се сдържах и се запътих надолу. Реших ей така да си плувам сред камъните и да се кефя. На плиткото където се чувстваш сред аквариум. Разхвърляни туфи камъни по пясъка, покрити с водарсли и миди, малки мраморни рачета сред тях, кучета и игли, които не се плашат, скариди и друго разни дребни обитатели. Водата топла, бистра. Абе кеф. Влязах и се почуствах почти веднага освежен. Замайвануето ми мина, но все още усещах някаква тежест в стомаха. Бях си взел едно торбенце направено от мрежа за кепче, за дребни работи, които да събера докато си правя подводната разходка. Бях решил да се държа на по-плитко. Знаех, че това което го правя не е редно, но си казвам - ще се огранича до около 2,5-3,5 метра максимум. Не е дълбоко, не е на вътре и ако ми стане лошо ще изляза лесно. Пък и хората наоколо ме успокояваха. Готино си е и като виждаш други като се гмуркаш наоколо и да ги гледаш какво правят. Замайването ми мина, но приповдигнатото самочуствие с лекото безрасъдство породено от алкохола си остана. Също и тежестта в стомаха си стоеше на мястото. По едно време отидох малко по-навътре. Не бах ходил на татък до него момент. От малък обичам морето и витаги гледам да вляза с маската в него, но винаги съм се ограничавал до тогава с дълбочината. Т.е. избягвах я, защото не съм кой знае какъв плувец, а и пушех много и апнеята ми беше крайно малка. Та, отидох по-навътре и със слизането на долу започнах да осущам стомашните си сокове в гърлото. Като киселини. Неприятно. Не му обърнах особено внимание и продължих. В един момент дори остата ми се появи малко салата от обедната, но пак не обърнах особено внимание. Изплюх я ис си изплакнах остата с морска вода. Глътнах малко и май от това след малко ми се повдигна. Продължих да си дълдисвам и оглеждам камънаците за морски кончета, като се бях огънал малко със издаден на зад задник и йзпъчен корем, горе долу като стойката на тинейджърка, като ми дойде такъв порив, че не беше истина. Направо мошен неконтрулируем импулс. С мъка успях да го задържа и като реших панически да изплувам си халосах главата в камъка. Имаше нещо като миниатюрна козирка над главата ми. В нея се ударих. Направо звезди, светкавици, болиди, фарове и какво ли не по сред бял ден. Писък в ушите и жестока болка в главата. Всичко това подпомогнато от напънва за повръщане. Не знам какво беше станало, но последващия напън не го удържах и устата ми се запълни с материал. В несъзнателния си опит си да го задържа, той се намери път през носа ми. Усетих кошмарна и остра болка в тила. Насълзиха вми се очите. Какво стана по-натътк не знам. Губи ми се кратък момент. Осъзнах се на повърхността с маска пълна с вода и повърнато, голямо хранително петно около мен, с ужасна болка в главата и отвратителен вкус в устата ми. Като дойдох на себеси, доплувах до един от камъните на които можех да стъпя и се изправих за да се съвзема. Свалих маската и започнах да си плискам лицето с вода. Изплакнах си устата и прочистих носа с морска вода. Опипах с кратуната и установих че почти няма кръв. Т.е. май беше останала почти здрава за сега. Шев и кройки нямаше да се вналага да и се правят. След всичко това, стомаха ми вече беше добре, бях се отрезвил напълно и заплувах към брега. Повече изненади нямаше. Отидох на съвсем плиткото - метър, метър и малко и се отпуснах. Лежах без да мърдам и гледах наоколо. Какво си мислих тогава не помня, но едно знам, че от тогава на сам с пълен корем и замаяна глава повече не съм влизал. Аз съм си малко идиот и не съм сигурен, дали няма да повторя тази глупост. Надявам се да съм малко, не много и повече да не драйфам под водата. |
|
|
Spearfishing
|
Чудесен пример за глупостите,които много хора вършат,но не си признават публично! Евала на Асен,въпреки прекалената образност на моменти!
!dodge 
Yavorsub написа:
