|
|
СЪВРЕМЕННИТЕ ХАРПУНДЖИИ - ПОКЛОННИЦИ ИЛИ КОНКВИСТАДОРИ?
|
|
Та тема превратилась в сплошные исповеди . Хотя кажеться , каждый гарпунжий должен чести Кодекс гарпунжиев и только . Все грешники в церковь .... 
|
|
|
Ачо приятно ми стана, че си ме споменал, благодаря . Бях решил да не пиша в тази тема, но ти си един от хората които са ми пример за много неща и няма как да не отговоря.
Това е пътят според мен, просто трябва да се мине през малките риби, стрелянето по всичко що се движи, докато дойде насищането и вътрешното разбиране и баланс. Както в секса. Моя син е на 18 и преди няколко дни ми каза една тинейнджърска приказка "щом е дупка златна е"  . Знаеш че ти, аз и всеки който е след 40 мнооого трудно би казал подобно нещо, не че има проблем с блабла ами ...знаете.
Е същото е и с младия харпунист, стреля се по всичко.
И от там идва и сблъсъкът в тази тема - пишещите са от различни възрасти, опит, виждане и разбиране на нещата, вътрешно израстване, насищане.
Сега след като съм се настрелял на малогабаритни риби със сигурност не бих стрелял повече по такива. Ако трябва да съм честен от 2 години и по платерини не ми се стреля, пак срелям но по най-големите. Само преди няколко години не виждах и смисъл от дълъг и мощен харпун. Тази година я почвам със 108 см тиков топ тип абелан. Според моите разбирания на този етап, човек ще види голямата риба и ще я удари чак след като спре да забелязва малките и да се дразни от тях.
Май е по-добре тези мои снимки от миналото да стоят, а не да помоля да бъдат изтрити както направиха много хора тук след като израстнаха, за да се вижда реалното израстване на един харпунист а и да ми напомнят, че и за мен ... "всяка дупка е била златна"
|
Ihtiandar
24-04-2008 21:28
|
Здравейте, четох много внимателно всичко.С някои неща съм съгласен, с някои не, но в общи линии за себеси не мога да се определя. В много от случаите стрелям по всичко което шавне, в други плувам сред облаци валидни риби и излизам без улов и по-важно без произведен изстрел но воден не от най благородни виждания, а търсейки трофеен екз.И може би единствено гузната ми съвест ме е карала да рискувам скъпоценното си време а и жалкия ми живот да отплитам от дъното стари скъсани мрежи, които си стоят и причиняват безсмислена смърт на 100-тици рибки и рачета и освобождавайки живите още животинки и да изпитвам страшна радост, като видя как си отиват по-живо по-здраво.Единственото което мога да кажа за собствено успокоение, че до сега не съм хвърлил убита от мен риба, а съм виждал килограми изхвърлени паламуди.Абе хубаво е човек да се замисли. Поздрави на Всички...
|
Wishbone
24-04-2008 23:08
|
Repost
Благодаря Ники...
Всъщност с реториката отдалеч-отдалеч се опитах да те провокирам, да се замислиш дали ти самият спазваш стриктно това, за което пишеш? Щото и аз като Тео светци не познавам! 
Моето последно харпунджийско прегрешение беше на първи септември миналата година... Застрелях една илария, която дадох на един гигатски пагур за да мога да го снимам макро как я яде. Bad! Bad! Bad! Така не се прави!
И си получих заслуженото, защото можах да щракна само един кадър, който беше пълен шит - справка приложението!
Твоето последно прегрешение какво беше?
|
|
|
Да, колеги, нещата лека полека си идват на мястото. След 11 страници страсти и ръкомахане мненията почват да се доближават, изцепките вече ги няма и дискусията почва да тече гладко като река току що прибрала се в коритото си след пороен дъжд. Оформя се и нещо като общо мнение, а именно ,че няма да спрем да бием риба, обаче трябва да го правим с мярка и уважение към сабе си и към самата риба. Че, именно тази мярка, не става с прочитане на една тема, а с години натрупан житейски опит под и над водата. Че никоя възраст не може да надскочи себе си /онова за дупката/, както и никой човек, не може да надскочи себе си от раз. Че, всеки си е чешит по свое му. Преди време бях писал и аз в една тема за обучението на новобранците от старите кучета, че всичко е до човека. Когато попаднеш на добър учител, ще те зарази с примера си и ако си добър и достоен ученик, един ден ще станеш рицар като него, ако ли не, ще си останеш оръженосец за цял живот, пък може и разбойник да станеш.
Та, аз пак да си дойда на моята си теза - "има ли смисъл темата". Трябва да си призная, че изказването ми, че няма смисъл от нея, имаше също малко провокативен характер, какъвто характер имаше и самият въпрос -"поклонници или канквистадори". В действителност това което наистина мисля е, че няма смисъл да се обсъжда дали трябва да има морал в подводният риболов и дали трябва да има подводен риболов. Да, и морал трябва да има също както и риболов. По скоро, аз ги възприемам тези неща като твърде лични, а и твърде сложни, както и трудно и бавно променими, за да има някакъв въобще ефект една дискусия. Но, това си го мислая аз, дано пък да не съм прав и някоя заблудена душа вземе да намери пътя.
Весел, наистина не знам какви се вършат по състезанията, и това с посинелите платерини и окървавените пеленгаси, честно казано не го разбрах. Ако мислиш, че е важно, разясни ми го моля те, но ако е това дето аз си го мисля, че се манипулират резултатите с предварително убита риба, то тогава това, първо няма нищо общо с моите представи за подводен риболов и второ, нали за това си има съдии по тия състезания, да си решават проблема с измамниците. Ех, как прозвуча "измамници", също като "щангисти с допинг".
|
pipin162
25-04-2008 01:56
|
Да мамиш с рибите,като ти ги подадат или имаш заложени е много по лошо според мен от колкото да те хванат с допинг на състезание по щанги.
Ако ги сравняваме двете неща за да ги изравним трябва двама човека да ми вдигнат щангата аз да застана под нея,те дя я пуснат само за да я задържа,да се признае резултата ми,аз да блъсна щангата в земята и да съм номер едно,това ще е най близката прилика ККК,не мислиш ли?
А за залагането на риби,тъй като все някой пита как става?Ще чакам да отворите тема с въпрос относно това и ще обясня веднъж и завинаги как става това.Говоря в единствеено число и визирам себе си тъй като сме само двама човека,които са го видели с очите си и ние заловихме този "състезател".Случаят е прецедент и това е единственния харпунджия,който е заловен,обвинен и дисквалифициран за това че е заложил риби с цел да стане първи,даже не първи ами да спечели купата на България,която се печели като събереш най-добри резултати от всички турнири.Товапак буди някой въпроси в глава ми май?
Весел и доста състезатели могат да го потвърдят,аз бях единия който го хвана и аз извиках главния съдия,много хора са ме разпитвали как е станало,а харпунджията не е кой да е ККК,човека е шампион и за да ти изясня съвсем човека е от отбора на този който организира състезанието. ККК това дали е съвпадение?
|
|
|
Да си кажа честно, изобщо не се изненадах, че темата "кипна" (даже написах нещо в този смисъл в първия си пост), защото идеята е доста прикрита зад думите и иска малко повече надничане. Не очаквах обаче такова непредизвикано с нищо ожесточение срещу автора - нещо рядко случващо се тук.
Не знам на кой какъв вкус му остана в устата, но на мен ми остана да ме човърка един въпрос: защо хора, очевидно нямащи тайни в подводния риболов (имам предвид и двамата братя, защото застанаха един зад друг), си губят времето да пишат такива неща, вместо да ни чупят главите със снимки с улов. Тук е прието, че дължината на постовете е обратно пропорционална на ловните умения на пишещия, а колкото си по-велик, по не ти се занимава с "онези в сайта" (е, има и някои прекрасни изключения). Общуването на големите харпунджии с нас простосмъртните обикновено приключва с небрежното подхвърляне на някоя снимка с лавраци, като често не се счита за необходимо дори да се отговори с нещо на възторга на публиката.
Тогава защо им беше на братята Новокиришки този таралеж в гащите и специално на Николай, след като по всичко личи, че умственият му багаж е достатъчен за такава преценка? Нямам за себе си категоричен отговор, но вероятно е във факта, че темата се появи след конкурса за разказ. Ето едно цитатче от първия му пост:
"Прочетените тези дни истории ме карат да си мисля, че всички ние имаме желание и нужда да споделяме за миговете под водата. За спомените, мислите, вълненията, страховете. За красотата и насладата, за трудностите и успехите. Приветствам Spearfish за чудната идея и благодаря за неповторимата възможност да нарисуваме сърцата си, изливайки натрупаното с думи! В главата ми, четейки, се боричкат разни мисли. Вълнуват ме отдавна и си мисля, че е време да ги пусна на открито".
Струва ми се, че след това събитие Ники е решил, че тук има достатъчно хора, с които да сподели и "некои съображения", по-различни от типичните за ежедневната дискусия тук.
Дали темата е нужна или не? Еми...всеки с интересите си... Ако беше пуснал тема от сорта "Как избих лавраците - описание на местата и техника на засадата", вероятно щеше да се радва на по-голяма почит дори от Ачо.
Когато някой човек ме провокира с нестандартни възгледи или поведение, винаги съм нащрек. Може да е оригиналничене, но може и да е израз на много дълбоко вътрешно преживяване, което си струва да се опознае. Още по-внимателен ставам към хора, които очевидно са живяли и видяли туй-онуй. Обикновено нищо не е така, както изглежда. Доста колеги обаче не потърсиха причината за това включване, а наскачаха да се защитават от несъществуващи обвинения и от там нещата загрубяха.
Мисля си, че Ники се опита с тази тема да си потърси събеседници за малко по-евфемистични теми, но удари на камък. Каза му се, че това е харпунджийски сайт и тук си мерим харпуните и рибите, а такива теми са за литературни кръжоци. Това можеше да го подмине с чувство за хумор, но явно не беше подготвен за обвинения в манипулиране, отнемане на святото право на лично мнение, поругаване на правото на личен избор и други по-тежки грехове, което явно го свали в партер.
Еми...Ники, друг път да мислиш повече, като пишеш...
|
pipin162
25-04-2008 02:48
|
Най сетне и Гришата написа нещо,мислех че се е отказал.Благодаря ти Гриша,много обичам да чета написаното от теб,дори ако е противополжно на моето мнение,но за щастие в тази тема не е.
Гриша сега ще ракажа една дребна и маловажна историйка за Весел,която беше сигурен пример,че повечето харапунджии от сегашните,не знаят за какво става въпрос и колко риба са виждали хора като Васил,Марио,Валтер,Васил и много от баш майсторите,да не ги изброявам всички,ама лошото е че и не слушат като има говорят ами са всезнайковци.
На по предната сбирка в ресторанта имаше доста харпунджии,както сте видели и от снимките,там беше и Весел,а той като не го питат или ако няма с кой да си говори,е малко мълчалив,а и много от сегашните не го питат нищо същественно,а защо така не знам?Всеки си мисли че знае вече достатъчно май и затова?
Стана дума нещо за пневматици и харпуни и Мартин (той влиза тук момчето но сега се учи) ме питаше нещо за харпун и аз му обяснявам нещо,обаче следващия момент гледайки Весел да стои срещу мен и да слуша се почувствах малко тъпо и му казах,че срещу него стои Весел един от най добрите харпунджии и стрелял не знам клко пъти повече риба от мен,а ти питаш мен.Тогава той се обърна към Весел и той започна да му обяснява за харпуните,но стана дума за лавраци и врани и другите наостриха ушите. И на мен ми хрумна един провокиращ въпрос,по простата причина,че вътре в себе си знаех,че това е човека на който трябва да го задам и няма да ме излъже.И питах Весел пред всички " Веселе кажи колко най-много лавраци си виждал на едно място?" ,отговорът му беше след кратко замисляне "Поне,около хиляда!",описвайки как и на какво място стоят,и го каза съвсем спокойно без да се превъзнася,при което всики се шашнаха и заваляха въпросите,те толкова не бяха и сънували.Весел каза че ги е виждал толкова на едно място и то на малък терен не да минават,а да си стоят там,което направо ме шашна и мен.
Веднага след този въпрос го питах,а колко най-много врани е виждал,като бройка,тъй като знам че много ги харесва и ги снима на видео,бях сигурен че бройката ще е голяма,но не знаех колко.Тогава се усмихнат той каза "Врани ли?Врани съм виждал няколко хиляди на площ малко по голяма от заведението,даже съм ги и снимал",при което пак настъппи смут и още куп въпроси.
Предал съм думите и раговора по памет,не претендирам за точност,но исках да покажа,колко риба е минала пред очите на Весел,а кой тук е виждал толкова риби?Затова мисля че хора като него и брат му имат реален и истински поглед над подводния риболов,а за мен специално е чест да ги слушам.
С уважвние,Иво.
|
n.novkirishki
25-04-2008 20:36
|
Привет, Gringo! (Използвам това обръщение, защото не знам, как мога да си позволя да се обръщам към теб, ти кажи.) Благодаря за топлите ти думи, приятелю! Момчета, знаете ли, че Григор всъщност означаава “който бди”, “пазител”?
Всъщност който сее ветрове, ще жъне бури – нали така казва мъдростта? Постарах се да формулирам темата така, че да действа на принципа на дзен-коан. Дилеми като тази нямат ясен отговор на ниво рационално мислене. Избухват хиляди възможни отговори, но всеки недоизказва нещо. Усещаш уж къде си, но истината ти се смее някъде наблизо. А тя една ли е? В добрия случай мозъкът блокира, за да отвори път на нещо по-дълбоко, а то е съпроводено от най-различни чувства.
Приятели, опитах просто да накарам незнайната аудитория, надничаща във форума да погледне света си по различен начин. И да започне да си задава въпроси. В живота рядко има ясни отговори, а малкото такива се менят във времето. Някои неща са твърде лични, за да бъдат споделяни пред форум, но има цял куп други, за които можем да говорим. А когато човек се разгледа под лупа, неминуемо става по-добър.
Моят живот с харпун под водата започна някъде около 1970 и продължава. От тези близо четиридесет години десет бях без харпун. И тъкмо тогава започнах да виждам нещата от “другата страна на барикадата”. И съм благодарен за това! Страхувам се да не бъда разбран частично или погрешно, но смятам, че в известна степен харпунът ограничава съзнанието. Включиш ли лъча на прожектора си, зрителното поле се стеснява. От друга страна за нашия подводен свят най-много ще научиш от харпунджиите – пак дилема, дявол да го вземе!
Не мога още да си отговоря еднозначно, дали бе грешка, като взех харпуна преди три години. Ядосаха ме някакви рибари. Час и половина чаках да си купя риба, за да разбера, че останалата е запазена за някого. Реших, че съм глупак и лицемер. Глупак, че дремя на опашка, а мога сам да хвана тази риба. И лицемер, защото не убивам, ама похапвам с удоволствие и не отказвам като ме покани Весел.
Така че, Иване, най-голямото ми прегрешение е, че пак започнах да прострелвам риби. Не е престъпление, ама като цигарите – веднъж откажеш ли се, не посягай!
Сега ловувам без да се състезавам и без да се снимам с улов – така реших за себе си.
А колкото до харпуните и другата възможна техника, пречеща ни да се насладим на чисто съзерцание, сами съдете по следната история.
Отиваме една година на море четиримата с Весел, Марио и Митко Янев. Те тримата с харпуни, а аз ще снимам. Великодушно ми отпуснаха аванс от петнайсетина – двадесет минути. И като почна да шурти оная ми ти риба! Лавраци, пеленгаси – на ята. Отделно, смесено – ще станеш кривоглед! След малко влязоха и те. Не спрях да виждам риба нито за минута. И тримата накрая имаха приличен улов и се събрахме в къщи на кафе и филм. И четиримата доволни, видели много риба. На втората минута от касетата и тримата започнаха да се споглеждат и да се пляскат по челата. Не могат да повярват на очите си. Оказа се, че рибата се е въртяла главно покрай мен.
В един момент и аз се хващам за главата, защото виждам, че съм снимал даже минокопи, но в малкия си чернобял визьор в морето хич не съм разбрал!
Определено вярвам, че рибата усеща намеренията ни и поведението ù се коригира от това. Най-опитните харпунджии просто съумяват да я заблудят.
И като казах “най-опитните”, че се сетих. Такова славословие открих в последните ви постове, че определено се почувствах неудобно. Ако за Весел, Марио и други споменати имена част от нещата да са верни, но аз съм повече от скромен на изяви.
Не съм от “хората, за които няма тайни в подводния риболов”. По-скоро си избирам формулировката на Gringo, че “дължината на постовете е обратнопропорционална на ловните умения на пишещия”. Но “съм си поживял и съм видял туй-онуй”.
P.S. Какво ли не сме видели, та един партер ли няма да преживеем…
|
|
|
"Употребяваните подводни оръжия стават все по-ефикасни. С копието на Гай Джилпатрик все още бяха нужни големи усилия, зада се надхитри някоя риба, с харпунените пушки, които изстрелват стрелите на разстояние до четири метра, това става сравнително лесно.
...............................
По витрините на магазините по крайбрежието на Ривиерата днес може да се видят повече харпуни, отколкото има риби във водата. В толкова богатите на риба заливи и скалисти участъци днес рибата е просто "изметена". По-едрите риби, изглежда са се "примирили" с нашествието на човека и са се оттеглили в дълбочините. Много подводни спортсмени замениха оръжието с подводните фото- и кинокамери."
-------------------------------------------------
Ханс Хас, "Ние идваме от морето", Берлин, 1957г.
Пак там някъде, Ханс Хас и съмишленици, организират шествие с екипировка и харпуни по градските улици, след което ритуално замразяват харпуните си в леда на зимната пързалка в Берлин в израз на несъгласие с масовизирането на харпунджииството като спорт. В това се състои и една от основните разлики между вижданията на Ханс Хас със тези на Жак Ив Кусто, а именно че Кусто активно участва в организирането на състезания по подводен риболов, а Хас ги отрича.
Е, коментара оставям на вас.
|
Live2Dive
06-05-2008 11:08
|
 pipin162 написа:
А за залагането на риби,тъй като все някой пита как става?Ще чакам да отворите тема с въпрос относно това и ще обясня веднъж и завинаги как става това.Говоря в единствеено число и визирам себе си тъй като сме само двама човека,които са го видели с очите си и ние заловихме този "състезател".
Ивчо, на мене ще ми е много интересно , ако разкажеш случката подробно. Например в отделна тема, в раздела "Спорт и правила" ? С имена, факти, всичко ...?
|
pipin162
06-05-2008 11:49
|
Добре Ачо ще я разкажа в раздел "Спорт и правила" и ще се опитам да бъда максимално подробен.Явно случката буди голям интерес(и има защо)много харпунджии са искали да им я разкажа на четири очи,а и през годините е имало много подозрения за подобни неща,но не и пряко доказани.И до колкото знам нашата случка е била единствената,която е и прецедент в подводния риболов,да бъде директно заловен състезател със заложена под водата риба.
|
|
|
Според мен, вече доста отдавна човечеството умее да определи дали/кога/доколко рибата или отделни видове е застрашително намаляваща по дадено крайбрежие, и да препоръча лесни за изпълнение мерки за възстановяване на рибните запаси.
Изчерпателното прилагане на тези мерки би ни позволило да продължим да си бъдем поклонници без да се превръщаме в завоеватели (=изтребватели)...
Само че, доколкото ми е известно, още от преди 12 000 години и до днес, човечеството се държи към жизнената ни среда изобщо, включително водите, като към чужда кола/ж**а...
Та, май и ние като цялото човечество - ако не изпитваме вътрешна и осъзната потребност да не бъдем само завоеватели, ако не ценим за себе си нарочно пропуснатата риба (когато и както е редно) си оставаме само завоеватели = потребители - докато има...?
|
|
Нови Продукти
Цена: 6.00 Лв.
Spearfishing
|
1365:57:01 - 
1365:56:56 - 
328:51:25 - 
1:14:28 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
