|
Харпун не по предназнвачение и против правилата за безопасност.
|
Ти за женевската конвенция не си ли чувал?
|
|
Мдааа,точно както съм си представял,значи ставало с бутилка.Малко обемист уред но като за самоделка е добре.Интересен ми е клапана,въздуха дали е само импулс или с връщане на спусъка се спира притока?
|
|
Имаше отдавна (и сега има някъде) такива дозатори - натискаш спусъка произволно дълго време, а уредът е толкова сложен, че отваря и пуска зададено количество(време) от флуида.
Част от добрите страни са голяма енергия и дозатора, но при всеки изстрел излиза флуид наоколо...
|
Akula deep
18-05-2008 22:14
|
Ама аз нали споменах, че е въздухарска работа.
Натискаш спусъка на стандартната дръжка "Сюргюн-Майсъл" и 10 литра въздух заминават нанякъде, бутайки пред себе си каквато стрела си сложил.
Идиотска работа, ама като знам, че ходейки за Риба , натискам спусъкът веднъж или дваж дневно, това ми стига.
А, че излиза флуид наоколо..... Ми що да сторя? Като се храните всеки ден не излиза ли флуид ?
Той по нататък модела се усъвършенства доста, ама... хайде стига толкова в интернет. Който иска повече подробности, да си чете личната поща. И аз така научавам доста неща.
|
|
Беше лето господне -- 19?? год.
Още бях ученик в техникума и съвсем на скоро "мечтата на живота ми", се беше осъществила. След дълги, няколко месечни кандърми, родителите ми най после "клекнаха" и склониха да изтеглим детският ми влог, събиран години на ред, достигнал крупната за онова време сума от 300 лева. Точно толкова пари ми трябваха за да бъда на върха на щастието, след като си закупя бленувания от мен мотопед "Балкан" - 50 куб. и да вляза в престижната за тогава група на "моторджиите". Бяхме на светлинни години от истинските рокери - западняци, но след като се съберяхме 20-30 човека с оглушително шумните "Балканчета", алармата и олелията стигаха до небесата, а ние се изживявахме като "господарите на света".
Бяхме вече в лятна ваканция и четирима приятели с моторчета, решихме да отидем на къмпинг "Перла" на палатка. Като казвам палатка трябва да уточня, че тя беше една двуместна "хималайка" в която трябваше да се поместим 4 едри момчета. По това време "Перла" съществуваше изцяло като палатков къмпинг, където единственната масивна постройка беше един ресторант. Разпънахме палатката в горичката на брега, точно срещу "малкият крокодил". Единият от приятелите носеше руски ластичен харпун, екзотична рядкост по онова време в Бг. Тогава за пръв път хванах в ръцете си "истински" купешки харпун. Редувахме се и по цял ден стреляхме с него по попчета и иларийки, до посиняване от студ. Понеже разполагахме с оскъдни, да не кажа никакви пари, кътахме ги за ресторанта където вечер си поръчвахме по едно питие и се отдавахме на главното и най-важно мероприятие -- сваляне на чехкини и полякини. На третият ден бяхме озверели от глад. Хранехме се с миди и няколкото нещастни рибки които успявахме да убием и приготвяхме на един газов примус. Голяма мизерия и голям глад ни гонеше, но нали бяхме на море, сред русокоси чужденки, това компенсираше всичко. На четвъртият ден си купихме един пакет боб и решихме да го сварим. Варен, недоварен, изгълтахме го като мисирки и след няколко часа се натръшкахме, превивайки се от стомашни болки.
Казват, че гладът е по силен от електрическия ток, не знам дали е така, но явно има много силен заряд, защото на петият ден в главата на един от нас се роди "гениална" идея, а именно да отидем на лов за кокошки с моторите и харпуна. Моментално прегърнахме идеята, метнахме се двама по двама на два от моторите и забръмчахме към Приморско. Край местното ТКЗС имаше горичка с множество полянки, където безгрижно щъкаха десетки кокошки. Гледката на свободно разхождащата се перната храна, отприщи в нас ловната страст и погнахме нещастните кокошки с моторите. Лудост и адреналин се сляха в едно. Настана невиждана суматоха. Моторите ръмжаха, всичко се изпълни с прахоляк, препускащи в панически ужас кокошки куткудякаха неистово, ние се смеехме и крещяхме от възбуда, а бе луда работа. Единият мотор се опитваше да подведе кокошките към другия, на който Митака седящ отзад със зареден харпун стреляше на поразия по обезумелите птици, но тъй и не ги оцелваше. После пак зареждаше и пак стреляше... цялата тази мото-кокоша-корида, продължи близо 20-30 минути, когато най -после "харпунджията" успя да простреля една кокошка и на бързо се изметохме от полесражението.
Хулиганска работа, ама тогава на дали сме си давали сметка, че вършим нещо нередно.
Сега вече мога да кажа, че в това наше деяние, харпуна беше използван не по предназначение и против правилата за безопасност.
За кокошката какво да ви кажа? Явно бяхме простреляли пра-пра-пра- бабата на всички кокошки, защото не знам колко часове я варихме на онова мижаво газово котлонче, но в крайна сметка дъвкахме едно полу-сурово, жилаво, приличащо на гума нещо и при това много гадно на вкус. От тогава ми се отвратиха пилетата и години на ред не вкусвах, а и все още не ги харесвам особенно.
|
mirocomm
30-05-2008 19:50
|
Тази история много ме развесели Абе само аз ли съм хванал харпуна преди 3 г. и то на "достолепна възраст" хе хе. Понякога си мечтая да имам сегашната екипировка, но да се гмуркам в ония времена преди 20 год ееееех...
|
|
Имаш време Миро , недеи да бьрзаш може да доидат и по добри години???---ама кои знае?
|
|
offtopic!
Като ви слушам, специално за Черно море идват годините на виртуалното харпунджийство
|
Wishbone
31-05-2008 11:08
|
Akula написа: Дреме ми. !mistrust Тук да си различен е вредно.
Батка, жив да те ожали човек!
|
|
Знам за още един фрапиращ случай, в който харпун беше използван не по предназначение и против правилата за безопасност.
Макар и да не съм пряк свидетел на извършеното "престъпно" деяние, съм убеден, че наистина се е случило и ще се опитам на кратко да ви го разкажа.
Имам приятел харпунджия, който работи в един склад в Пристанище -Бс и имаше възможност да си подбира качественни стоманени пръчки, от които си правеше стрели за харпуните. Случката се развива преди петнадесетина години, когато все още трудно се намираха харпунджийски аксесоари. Та моят приятел рязал, пилил, шкуркал, заострял и така с много труд и усилия успял да си произведе десетина стрели. Харпунджийските си такъми ги държеше в с. Росен, където имаха къща и където живееха възрастните му родители. Един ден за свое голямо изумление, установява, че от скъпоценния сноп стрели, са останали само 2-3 бр. Мистерията ставала още по-озадачаваща от факта, че нищо друго от такъмите не било изчезнало -- харпуни, маски, плавници, олова, неопрен, всичко било на лице, с изключение на стрелите.
След няколко седмици в един съботен ден, мистерията с изчезващите стрели, се разбулила пред самите очи на приятелят ми. Втрещен от изненада той видял въэрастният си баща с зареден харпун в ръце, да прикляква и да дебне нещо в личните си насаждения от царевица. Само след миг с оглушително квичене и със страшна скорост от царевицата изскочило едно прасе, със забита в задника стрела.
Бай Ангел (невероятен чешит), решил да поведе сам война срещу циганските фамилии живеещи наблизо, които уж отглеждали прасета, но за по-лесно ги пускали свободно из селото да се прехранват както могат. Свинската циганска напаст се научила и редовно опустошавала царевицата на човека и той решил да я брани с харпун в ръце. Според неговите думи "един път стреляно прасе, не се връщало повече в царевичака". Да ама....и стоманените стрелички заминали една по-една, заедно с невръщенците.....
|
ичиконти
02-06-2008 16:20
|
Що не е вързал отзад един синджир?Така и прасето е щял да прибере и да си опази царевицата и циганите да накаже?
|
|
Нови Продукти
Цена: 372.00 Лв.
Spearfishing
|