|
що така?
Wishbone
10-06-2005 09:26
|
Тази вечер ще я махна...
|
islander
29-09-2005 15:53
|
АКОРД,
абсурд е да е убит от харпунджия...виждал съм много по-потресаваща гледка преди петнадесеттина години - 7 делфина всякаква големина. Никога няма да мога да я изтрия от съзнанието си.
Изивинявам се, че отново подемам старата тема. Просто исках да си кажа болката...
|
Ежко Бежко
02-10-2005 00:10
|
Много тъжна снимка.Като дете си спомням на плажа срещу автогарата в Созопол,морето беше изхвърлило около 15 убити делфина- малки и по-големи..Сякаш току що бяха убити. !! Няма как да го забравя, още повече,когато все още намирам гилзи от патроните ,които са използвали за обстрел на делфини.
Неразбираемо е защо някой би убил просто ей така- безцелно..И едва ли ще получим отговор на нашето човешко ЗАЩО...
поздрави
|
|
Трепят ги рибарите защото им късат мрежите и вземат хванатата риба в тях.
|
Ежко Бежко
04-10-2005 21:17
|
Не е ли глупаво? Това не променя нищо ! А и всяко живо същество иска да съществува ,също толкова,колкото и ние .Не сме единствените ,за които живота е богатство !!!!!!
|
Live2Dive
23-03-2006 10:34
|
Ето ви две интересни случки с делфини, от тази седмица, съвсем пресни :
В понеделник с мой приятел гмуркахме рано сутринта на един риф северно от Дърбан. Нямаше много риба, но и двамата имахме на кукана по една 6-7 килограмова ивичеста Scomberomorus Plurilineatus , от семейството на гигантските скумрии.
Бях закотвил въжето на буя за дъното на 16-17 метра дълбочина и гмуркахме наоколо в търсене на лобстъри.
Бях на дъното, когато изведнъж ме заобиколи стадо от 5-6 големи бутилконоси делфини, цвърчейки непрекъснато. Делфините бяха едри, всеки един 2-3 пъти по-голям от мене. Минавайки на по-малко от 2 метра пред мене се повъртяха наоколо и отплуваха нанякаде. Изплувайки на повърхността , ме посрещнаха ругатните на приятеля ми, който ми показваше в дланта си половин рибена глава. Обърнах се към кукана на буя си – празен! Докато съм бил на дъното един от едрите делфини-мъжкари невъзмутимо захапал рибата ми, с едно мощно движение я откъснал от кукана (беше нанизана през главата), нагласил си я да му е удобна и я погълнал наведнъж , от към опашката. Само парче от глвата останало след него във водата – вижте снимката. Без да се колебае нито секунда се насочил към втората риба (на буя на приятеля ми), и я захапал за опашката, опитвайки се да открадне и нея. Колегата успял да го изгони, преди да успее да я отнесе , и сега ми показваше следите от зъбите на делфина по опашката на гигантската скумрия.
Случаи като този не са изолирани, дори делфините са по-нагли крадци и от акулите, когато се отнася до харпунирана риба. Много са интелигентни, нямат страх от хората, усещат че нищо не ги заплашва, и смело крадат риба дори направо от стрелата, както са ми разказвали приятели ...
<div class='spacer'></div>
|
Live2Dive
23-03-2006 10:36
|
Подобна по размер риба, на показаната на снимката 7-килограмова Scomberomorus Plurilineatus (Queen Mackerel) ми беше невъзмутимо отмъкната от ‛колегите“-делфини …
<div class='spacer'></div>
|
Live2Dive
23-03-2006 10:38
|
Половин парче от рибена глава – само това ми остана след похождението на стадо делфини …
<div class='spacer'></div>
|
Live2Dive
23-03-2006 10:39
|
Втората случка е от следващия ден, вторник.
В 5.30 сутринта вече преплувахме прибоя , небето беше покрито с тъмносиви облаци, слънцето още не беше изгряло, и водата беше призрачно зеленикава. Още бях в плитчините, 7-8 метра дълбочина, харпун в дясната ръка, буй в лявата, колегата плуваше на около 20 метра в страни от мене.
Внезапно усетих силен тласък в ребрата, от към гърба ! Докато се обръщах назад през главата ми минаха куп мисли – не е харпуна, не е буя, не е колегата, вероятно е акула – ухапан съм и още не усещам болката …
Точно зад мене под повърхността се мотаеше един голям делфин (доста по-едър от мене!), беше ме бутнал грубичко в ребрата с твърдия си нос! Чуруликайки непрекъснато той ту се насочваше право към мене в лъжлива атака, ту се завърташе наоколо обръщайки се настрана, гледайки ме с голямото любопитно око! Несигурен все още дали имам насреща един агресивен, или просто игрив делфин , се гмурнах до неговото ниво. Той продължи да се върти около мене на дъното, на една ръка разстояние, извъртайки се постоянно така че да ме гледа непрекъснато, чуруликайки ми нон-стоп! Ясно, приятелски настроен игрив делфин! Или може би същият от вчера , питайки ме къде му е сутрешната закуска …?
Гореописаната случка е нещо почти невероятно – див делфин в океана никога няма да осъщстви физически контакт с човек във водата (независимо от легендите за удавници и делфини-спасители). Във всеки случай, лично не съм чувал правдоподобна история от първа ръка. Когато разказах по-късно случката на колегата, вече на брега, той също беше не по-малко удивен. Той предложи едно правдоподобно обяснение, обаче. Преди известно време три делфина от Дърбанският делфинариум (само на 30 км от днешното место) са били освободени и пуснати обратно в открития океан. Вероятно този е един от тях, все още не загубил интереса си към хора с неопренови костюми във водата, напомяйки му за треньорите от дните в делфинариума… Ще се свъжа с Делфинариума и ще им разкажа историята в най-скоро време. Интересно ще ми е и тяхното мнение …
|
|
Страхотни истории Ачо! Благодаря!
Истински ти завиждам за втората...
|
|
Ангеле, там при теб се случват истинските неща.
|
|
Ачо наистина много интересна история! Чувал съм истории за делфини спасители но никога не съм вярвал в тях. Според мен животните в дива среда изпитват повече страх отколкото любопитство към човека ( с малки изключения разбирасе ) Няколко пъти съм виждал делфини но никога докато се гмуркам. Незнам каква ще ми бъде реакцията ако видя делфин във водата....... все си мисля обаче ,че ако ми се появи изневиделица ще ме хване шубето ....
Като разбереш мнението на хората от делфинариума сподели я с нас. На мен също ми е много любопитно какво ще кажат за твоята необичайна среща
|
|
Страхотно!Мечтата ми за контакт!Адска емоция!
|
|
Голям кеф, ЛАЙФ, природата пак е една крачка пред нас. :p :p :p
Явно умните бозайници са предугадили твоята невраждебност към техния вид и са си намерили лесен начин да ти чопнат улова. Съвсем сериозно си мисля, че сигурно те ''пасат'' нейде отдалече и разбират, че си харпунирал рибата, още пради ти да знаеш това. Сигурен съм, че няма да се откажат лесно.
Приятелю, сега се смея с глас :p :p и хем ми е мъка за твоята готина риба, хем се кефя на ''малките'' дяволета
|
|
Да не забравяме все пак,че океаните и моретата са повече техни, отколкото наши
|
|
С мой приятел си говорихме по повод случката на Live2Dive. Той ми каза, че е гледал по телевизията едно предаване което се казва "100 неща които трябва да направиш преди да умреш" (или нещо такова беше). Та в това предаване първите пет места са :
5. Среща очи в очи с голямата бяла акула
4. Полет с балон над Серенгети
3. Гмуркане със сини китове
2. Гмуркане на големия бариерен риф в Австралия
1. Гмуркане с диви делфини
Гмуркането с делфини със сигурност е незабравимо преживяване, което малко хора са имали щастието да изпитат! И двамата ти завиждаме благородно за тази случка Ачо
|
|
Лотдог, почти всички бих ги приел за голямо удоволствие и трьпка но, ако може друг да се срещне с бялата акула, не ми харесва на вьншен вид, иначе по душа може да е много добричка
|
|
Ачо ти си щастлив човек! Чел ли си Ж.Майол?
|
Live2Dive
23-03-2006 21:07
|
Popac , като се замисля, си много прав, въпреки че това което става наоколо си е живата действителност – или както казват англичаните : Истинският живот е по-странен от измислицата …
Петре, Жак Майол не съм го чел, но съм гледал филма за него.
Lotdog, лично аз с големи бели акули още не съм се сблъсквал под водата, но тур-оператори организират посещение на води , гъмжащи от тях (около Кейптаун), и гмуркане в клетка сред тях – струва US$ 150. Познавам лично, обаче, хора които не само са ги срещали многократно , но са били и ухапвани . Един от тях е феноменалният южноафрикански многократен шампион по подводен риболов Томи Бота . Акулите, във всеки случай , са обект на друг разказ. Иначе срещи с делфини в откритият океан съм имал многобройни – но винаги се държат на разстояние (често това са само 2-3 метра) , независимо дали са поединично, двойка, или стадо.
Двигателният контрол на делфините е наистина феноменален, ще ви разкажа още една история като илюстрация :
Един ден прибоят беше много голям, и падна яко плуване и борба за преодоляването му. Вълните се извисяваха на 2-3 метра височина и с грохот се разбиваха в плитчините, принуждавайки ни да се гмуркаме под тях до припадък, вълна след вълна…. Вече почти бях успял да преодолея опасната зона, когато следващата вълна извиси хребет над мене, и започна да се чупи. В този момент ,точно над мен, видях два делфина които сърфираха един до друг по вълната, носейки се към мене с огромна скорост. Разстоянието между нас беше не повече от 2 метра, когато ги забелязах - нямаше никакво време за реакция. Инстинктивно стегнах всички мускули по тялото в очакване на неизбежния челен сблъсък с големите, носещи се стремително към мен тела. За част от секундата, обаче ,двата делфина се разделиха , заобиколиха ме на милиметри от двете страни , без да ме докоснат даже, и се изгубиха зад мене в пяната на разбиващата се вълна ...
Да не забравяме, обче, че тези морски бозайници са точно толкова уязвими, колкото и ние самите, в морската среда. Вероятно мнозина са виждали част от снимките ми от Декември на удавеният делфин, оплел се в една от мрежите на противоакуловите заграждения . Показвайки снимките на колеги-гмуркачи тук, проведох една мини-анкета : Какво бихте направили, ако това се беше случило пред вас, и видехте давещият се делфин, оплетен в мрежата ? Всички, без изключение, потвърдиха че без колебание ще се опитат да помогнат, разрязвайки и разкъсвайки мрежата, та дори това да означава сблъсък с властите заради повреда на държавно имущество …
<div class='spacer'></div>
|
|
Нови Продукти
Цена: 192.00 Лв.
Spearfishing
|