Vov
21-10-2008 15:21 |
Уважаеми колеги, Не смея да гадая колко интересна ще е темата, но очаквам доста хора да споделят опит. Особеностите, според мен, не са много, но непознаването или пренебрегването им може сериозно да застраши здравето ни, или още по-зле... След многогодишно гмуркане в ЧМ, на все повече колеги се отдава възможност да посетят и други морета - най-често крайбрежията на Гърция и Турция. Под вода разстоянията се определят много по-неточно, отколкото на сушата. Главната причина е отсъствието на познати предмети с известни размери, друга - увеличителният ефект на водата (за светлинните лъчи). Създаваният стерео ефект от гледането с 2 очи не е достатъчен за определяне на разстоянията до/между предмети, риби, дъното, повърхността и пр. Постепенно обаче се свиква, попадане в полезрението на риби, раци, медузи, миди и др., чиито размери знаем, ни позволява да се научим и горе долу да определяме разстояния - естествено до границата на видимостта. Изграждаме си повече или по-малко близък до истината динамичен стереотип, който става ценен помощник в гмурканията ни. Когато след години човек отиде в непознато море, с видимост - да речем 25 м, целият изграждан итрупан опит престава да помага, дори може да попречи. Както казваше един много стар и много опитен подводен оператор, като отишъл в Кубински води, "... беше толкова прозрачно, че почнах да се страхувам, че няма вода и ще падна да се пребия на дъното (!!!)". Първата опасност, дължаща се на много по-прозрачната, отколкото сме свикнали, вода, е да се гмурнем на прекалено голяма дълбочина. Грешката се подсилва от вълнението и възторга, който (си изпитваме и поначало) е засилен от ярките цветове, от самата "прекрасна" видимост. Тя може да се допусне по-лесно, ако се отиде до някое хвалено място с "много риба" с лодка и гмурканията започнат направо в неизвестна дълбочина. Преминаването на радостта във възторг от прекрасната обстановка и очаквани ловни успехи може да доведе до удавяне просто поради гмуркане до прекалено голяма дълбочина още в първия или първите няколко опита. Друга особеност, споделяна в този форум, е грешно определяне размера на рибата и разстоянието до нея. Голямата риба изглежда по-малка и по-близо, отколкото е в действителност, главно поради несвикване с видимостта и възможността да се различат дребни детайли по тялото й от по-голямо разстояние. Трета особеност и засега за мен благоприятна, е че шарките на костюма не потъмняват толкова - при една и съща дълбочина - и той запазва маскировъчните си качества по-добре, отколкото в ЧМ, където лесно става тъмен силует. Предпазването от грешки отново може да стане по лесен и познат начин - като : 1. Имаме пред вид факта, че разстоянията в прозрачна вода изглеждат по-малки, отколкото ги определяме в ЧМ. 2. Няколко дни отначало започваме гмурканията от брега и постепенно увеличаваме дълбочината - с всяко следващо гмуркане. 3. Придобиваме и се научаваме да ползваме възможностите на известните прибори D3 и D4 на Suunto. Те могат да издават звуци на настроена дълбочина, време... Това са моите "некои соображения", очаквам развитие на темата, лични впечатления, допускани грешки... |
|