|
|
Сезон 2008 - The Best - на изпуснатите риби. Оплачете се тук, а ние ще ви съчувстваме!
|
|
Да уточня само, че няма ограничения за размера и броя на изтърваните екземпляри!
Този сезон, както всички предишни, за мен беше добър, но за рибите отървали кожата си беше още по-добър, защото аз като харпунджия съм добър, но не чак толкова добър, че да ги убивам на 100%, не за друго, ами защото и по характер съм добър, за разлика от прицела ми, който не винаги е толкова добър!
За съжаление в чуждо море до сега не съм се топвал още и поради този факт може да се каже, че съм отличник и пропуснати риби там нямам, за разлика от пропуснатите в нашето моренце.
По фрапиращите случаи са два:
Единият е, когато на 6-7 метра гмурках над един риф и в мътилката само на 2м. пред мен, видях непосредствено между скалите да стои черна найлонова торбичка. Взирайки се по-прецизно само след миг осъзнах, че това е голяма врана с тегло около 20 кг.....пардон!....зачеркнете нулата. Стрелях мигновенно и я целнах точно в центъра на тялото. Рибата остана на стрелата и в момента в който тръгнах към нея и посегнах с ръце, тя се завъртя около оста, контрата се затвори и вранката се изниза и отлетя в мъглата. След случката поне 15 мин. псувах в шнорхела.
В другия случай лежах над плитък риф, в очакване да се появи някое червенооко "пегъси" и не след дълго риба наистина се появи. Едно "ешек-прасе" поне 40кг..... пардон!....зачеркнете нулата, спокойно преминаваше странично от мен на около 7-8 м. Спуснах се плавно към него и го приближих, но явно не достатъчно, защото стрелях и видях само как стрелата боцна рибока, но не можа да го пробие и така се отърва само с една инжекция... Няма да повярвате, но точно тогава в яда си си прегризах пъпките на шнорхела.
В интерес на истината този сезон големи бели хищници не срещнах, но през сезон 2009, ще ги спукам от бой или пък ще ги пощадя, щото много съм добър....
|
|
|
Еееее тука всички сме много силни 
Толкова изтървани хубави риби имам този сезон, че няма да ми стигне цял ден да ги описвам...
Много зле ми повлия пропуска на 2 торука, които се движеха по дъното като пясъчни платерини... Докато разбера какви са тия риби с такова странно поведение вече бях изпуснал удобния момент за изстрел. Все пак стрелнах, но стрелата се заби в пясъка под носа на единия... Той най-нагло се върна и дойде да ме огледа... Показа ми среден пръст с гръдната си перка и отпраши...
Подплашените лавраци хич и не ги броя. Имаше поне 2-3 риби от порядъка на 4-5 кг, но за тях не съжалявам - имаме среща с тях за 2009 
Най-лошите ми пропуски, обаче са тези в които съм скъсал хубави риби... За тях наистина ми е тъжно. Случи ми се 2 пъти да скъсам едри зъбари тази година.
Първия път беше заради слаб харпун, а втория път заради прибързаност. И в двата случая типични новобрански грешки
С риск да ви отегча ще ви ги разкажа, защото може някой пък да си извади поука от моите грешки и да не ги повтаря.
Зъбар 1:
Бяхме за 3-4 дни на „острова” и периода беше доста безрибен. Нямаше нищо по-интересно първите дни. Последния ден преди да си тръгнем морето се развали, излязоха вълни и заваля. Аз вече бях доста разочарован от безрибието и реших последния ден да вляза с късия харпун (90см; 1х18мм и 6.25мм стрела) за да се опитам да направя някое клипче на спарита и врани с монтирания на него апарат. Оставих големия харпун в хотела.
За съжаление като стигнах на мястото се оказа, че не съм заредил батериите на апарата и филмирането отпадна като вариант… Нямаше как да се връщам за другия харпун, а и си мислех че няма смисъл – нали морето е било безрибно 3 поредни дни.
Да, ама не!
Още на първите плитки камъни на 9-10 метра видях голямa “глутница” зъбари. Не бяха големи, около 2 кг, но и това беше повече от добре за мен. На няколко пъти идваха на 3-4 метра от мен, но не смеех да стрелям с късия харпун защото не бях сигурен дали ще пратя до тях.
Сменях местата, ходих по-дълбоко, по-плитко, но „призраците” така и не искаха да се приближат. Най-после след повече от час мъки видях как два големи силуета се приближават към мен. Едното беше зъбар, а другото фагри. И двете риби бяха от порядъка на 4-5 кг. Сниших се доколкото можах за да не ги плаша допълнително и зачаках. Приближаваха се мнооого бавно – стори ми се че седя долу вече 2 минути. Накрая зъбара дойде в обсега на харпуна и аз веднага стрелнах. Видях как леката стрела бързо губи енергия и пропада… Уцелих го ниско в корема и знаех, че ще го скъсам… Тръгнах нагоре като следях рибата, но за съжаление се оказах прав. Като стигна първите камъни въжето се закачи за секунда и това беше достатъчно на рибата да се откъсне… Жалко…
Зъбар 2:
Този беше със същите размери като първия, но поведението му беше много странно.
Друга екскурзия, друго място.
Дълбочината беше около 15-18 метра, може и малко повече, не помня точно.
Гмуркам и лягам на дъното. В далечината пред мен, между 2 камъка, ми се стори, че виждам нещо бяло. Започнах да се придърпвам с ръка по дъното и да приближавам. Като стигнах на 5-6 метра от въпросното нещо различих формата на риба – или голяма дорада или зъбар. Рибата стоеше като заспала между 2 камъка с гръб към мен, т.е. аз се приближавах към нея откъм опашката и. Тя стоеше неподвижно и само леко помръдваше с гръдните си перки за да стои неподвижно. Протегнах харпуна (този път големия (120см; 2х18мм; 7мм стрела), но все още бях далеч… Продължих да се промъквам напред като някой червей… Стигнах на около 4 метра от рибата (или поне толкова си мислех че е разстоянието) и реших, че ако се приближа още ще я подплаша. Глупаво решение 
Стрелях и видях, как стрелата удря рибата ниско и пак по същия сценарий…. Бегом към камъните, 2 удара на стрелата и зъбара си тръгва със смъртоносна рана… Още стискам зъби от яд като го описвам сега… По-добре да се бях приближил още малко, но да имам сигурен изстрел… Нищо. Все някога ще се науча
Та това са по-запомнящите ми пропуски...
|
|
|
Средата на м.Юли-къмпинг Веселие.Прекрасно море с малко вълнички.След около 3 часа гмуркане и 6 бр. хубави платерини-около 700-800 гр. при поредното ми раздишване на повърхността под мен на около 2-2.5 м. виждам 2 огромни торука следвани от още няколко рибета-сигурно бяха по над 4-5 кг. Плуваха почти плътно един до друг-нямах време да се прицелвам, успях само да вдигна харпуна ,да ги догоня и стрелях. Видях как стрелата мина точно между двете риби и потъна към дъното.Щях да умра от яд, но в следващия момент силно дръпване ме изкара от ядът ми.Направо щеше да ми вземе харпуна.Явно бях ударил риба която е била под двата турука и не съм я видял.Разтреси ми харпуна на ляво и надясно и се скъса.Е тогава вече найстина стоях като попарен.Незнаех да се радвам ли ,че поне ги бях видял, че поне бях ударил един торук или да съжелявам, че не успях да го взема.Но както и да е -не беше явно за мен този торук-но какво ги чака до година само ако знаят..............
|
|
|
Апелирам към Mirocomm да разкаже историята с изпуснатия лаврак и октоподите. Тази е за златния фонд просто
|
Akula deep
19-12-2008 14:30
|
Гмуркам с "пневматиката" на едно "мое" местенце и слагам на кукана. Рибите, които излизат са от порядъка на 500-700грама и с тризъбеца ги отнасям като "куцо пиле домат". Спирам им тока.
Има едно увиснало "корабно" въже, което влиза от брега, прави една парабола под водата и на другия му край е вързан понтон.
Поемам въздух и се притеглям с едната ръка по въжето, а с другата държа "пнематиката" ама така, че дланта ми е някъде зад ухото, а тризъбеца, малко преед лицето ми, че иначе видимостта е не повече от метър.
Ха.... пред мене, на дълбочина около 2.5метра и след около 10-тина метра плуване под водата се "ухилва" огромна уста. Рибата е към 15 килограма, до нея друга, ама по-малка, може би към 10.
|
|
|
Най-много псувах, под вода, към края на септември. Гмурках в един от заливите на арапя. Бях слезнал на 12 метра търсейки паламуд, бях ги видял преди това. Лежа си аз в мътилката и по едно време някакви огромни мутирали кефали плуват с голяма скорост фронтално към мен, да ме видят. Докато се чудех кви са тия странни кефали бяха на 50 сантиметра от върха на стрелата и тогава разбрах че това са няколко огромни гофуса. Изчаках поне леко да се обърнат да стрелям на по-широко а те ми целунаха върха на стрелата и си промениха посоката рязко нагоре а не както очаквах вляво или вдясно, стрелях, но не уцелих .
А иначе не е минала седмица да не изпъшкам поне един път по оная 150 кг туна през месец Май. Не мога да забравя погледа и. И всеки път си казвам, трябваше да стрелям, точно зад окото, но минута по-късно си казвам, за добро е било
|
sea-wolf
19-12-2008 15:08
|
Гледам, че Добри ме е изпреварил, но наистина като видях тази тема, първото нещо за което се сещам е Миро и лаврака.
Моята случка се развива по времето на "Зъбар 1" на Добри от по-горе. Това, че беше последен ден, и че задуха и заваля на мен ми подейства много положително. Освен това поради стечение на обстоятелствата, аз трябваше вече да пътувам за България, но получих един ден бонус. Бях уморен, но иначе се чувствах много добре. Имах някакво логично обяснение защо точно по това време трябва да срещна ричоли, но от друга страна това се базираше на малко опит и нямаше такава тежест. В същото време имах добро предчуствие, логика там не търсете. Миро се опита по пътя да ме приспи с Моби*, но безуспешно.
Отидохме, на мястото, всичко за мен се развиваше по план. Както фридайвърите визуализират гмурканията си преди самия опит и аз така си представях разни работи. Влязох, необръщах внимание на нищо друго, просто плувах към мястото, което си представях. Доплувах. Още на второто гмуркане ричолата дойде, но не от там където я очаквах. Правеше лека дъга пред мен и когато я видях може би е била в най-близката си точка до мен. Беше голяма, незнам колко кг. Когато бях готов за стрелба, тя вече се беше отдалечила леко. Бях в идеална за мен поза, с насочен напред 120см RA харпун, с който имам опит и нямам забележки към точността му, бях спокоен..., стрелях и неможах да повярвам. Рибата продължаваше да плува, дори малко се отклони и се приближаваше към мен, стрелата беше стигнала края на боя си и падаше надолу. Доста разсъждавах и друго обяснение, освен това, че не съм успял да преценя разстоянието и рибата не е била в боя, неоткрих. Явно все още немога да се настроя добре с очите в Егейско море. Или може би когато рибата е много голяма, аз я приемам за по-малка и по-близка. Или и двете едновременно, незнам. Живот и здраве, времето ще покаже и най-вероятно това няма да е проблем в бъдеще.
С доста мъки, успях някак си да се разбера със себе си и след 10-20 минути бях в по-добра кондиция, готов за следваща, ако мине. Когато нещата поотминаха не съжалявах за изпуснатата риба най-вероятно защото не я бях засегнал. Три дни преди това в голямо клатене от повърхността бях стрелял по една ричола, която явно не уцелих добре и скъсах след 1-2 минути на стрелата. Страшно тъжно ми беше тогава за рибата. Този ден неможах да гмуркам повече нормално и прекратих рано, рано.
* - един от дисковете, който може да подейства добре на някои за някои риби.
|
|
|
Аз ще разкажа за лаврака, който съм споменал в The Best 2008
Бяхме двамата с GurGa (Ники) октомври месец в Гърция. Точно пристигнахме и влезнахме да гмуркаме веднага а небяхме спали цяла нощ. Гмуркахме някъде до към 13:00 часа веднага след като излезнахме се запътихме към най-близката таверна. Седнахме да хапнем и съвсем се отпуснахме. Решихме, че няма да влизаме вотри път и ще си починем пък на следващият ден ще ги разнищиме рибите. Да ама не, седиме си ние на брега и гледаме моренцето тепсия и в тюхкане, ще влизаме или не времето мина и стана 17:00 часа. Накрая с триста зора решихме, че ще влезнем за един час пък каквото стане. Влизаме двамата, а на вън започва да се стъмва бавно. Започнахме да си гмуркаме на разстояние един от друг ама така, че да се виждаме. Изкарахме около 45 минути без да видиме каквато и да е риба а ставаше все по тъмно а и нямаше надежда да се появи нещо, а дори и да се появи трудно можеше да го видим, освен ако не ти застане под носа. Аз реших, че ще гмуркам на плиткото до едни камъни на дълбочина около 1,5 - 2 метра. На едно от гмурканията се бях скрил зад един камък и се оглеждах, да не би да изпусна някоя хубава риба. По едно време осъзнах, че съм се загледал в една скала, от която се виждаше само силует, защото беше в по-дълбоката част. Помислих си че ще пробвам на следващото гмуркане на нея. В следващият момент завъртях поглед по посока на харпуна и какво да видя... един огромен лаврак беше се промъкнал толкова близо до мен, че можеше да ме целуне. Беше огромен и беше застанал на равнището на ръката ми близо до дръжката на харпуна, просто нямах никакъв шанс да направя нещо без той да офейка при първото ми движение. Погледахме се малко пък после всеки пое по пътя си... някой много бързо Честно да си призная, свикнал съм с подобни изцепки не е първата а със сигурност не е и последната. Като излезнахме от водата с колегата, бързо се върнахме в таверната да утолим жаждата и мъката с мастичка
|
mirocomm
19-12-2008 17:41
|
Аз вече бях позабравил за оня лаврака ама айде да се оплача и аз щото бая базик отнесох Та това ми беше първо ходене по другите морета, преди срещата с рибата видях 3 октопода - доста големи бяха, и сигурно 1 час с тях съм се разправял - били много вкусни (не знам от яд ли или друго ама вечерта хич не ми харесаха, а пък на мойте хора им пращяха ушите). Та по принцип тогава бях с РА100, и доста често предпазителя ми се включваше не знам защо, сигурно се триеше някъде и неволно ставаше. И така лягам си аз на 2м дълбочина на стената, и гледам в едната посока, след малко идва риба бая голяма, почти черна на цвят - по моя преценка беше поне 7 кг, абе нали знаете за изтърваната риба... И тя си минава край мен без изобщо да ме забележи, влиза ми в боя и аз "стрелям" хе хе. Не става - веднага разбрах, от спусъка е. С лявата ръка махам предпазителя, в това време рибата ме заобикаля супер бавно и спокойно нищо неусетила, изтласках се към нея върха беше на макс 1 метър от рибата, и пак я "стрелям" - е вече ми идваше да се самоубия, направо щеще да вкарам спусака в дръжката ама не ще, рибата махна 1 път малко по-силно и направо ме игнорира... Е вече бях потресен - това беше отмъщението на октоподите, щото ги бучих с харпуна и явно доста се беше зацепила стрелата вътре. Естествено знаете какво му се случи на харпуна, вече не е мой хе хе.
Да обаче историята продължава, новият ми харпун пак РА120 (Мерси за него на Иво - Буена Варна), гмуркам си аз в нашето море, и отгоре ми торуци цял пасаж но ми дойдоха отдясно, много бързо и едвам в края на боя, въпреки това решавам да стрелям, и о ужас - то пак се случи - отново предпазителя беше пуснат от самосебе си , веднага с отработено движение го свялям прицелвам се и ебаси кефа нов пасаж от пак толкова риби отново отдясно, само че малко по-близо и вече СТРЕЛЯМ и резултата е в сезон 2008
Та в заключение - поксипол на спусъка и повече да не ме занимават хе хе.
|
sea-wolf
19-12-2008 21:39
|
Абе октоподите си бяха супер, аз после ставах посреднощ, щото бях преял.
Освен това, предполагам поксипола не си го сложил на спусъка, а на предпазителя, щото се кефя на твоя улов и смятам скоро пак да похапна.
|
|
|
Не е за оплакване да изпуснеш риба - най-кофти е да изпуснеш целия сезон! А на мен точно това ми се случи и понеже вече не ми остават много сезони ми е още
по-трагично!
|
Yavorsub
19-12-2008 23:32
|
Колега -недей така !Има хора по на 70 години и влизат редовно с харпуна , ами и риба вадят .Един приятел все повтаряше -..."не е важно че тялото остарява , духът е важен , той да е млад ".Лошо ще е като спре да ти се иска .
|
Wishbone
19-12-2008 23:42
|
Миро....
Включваш спусъка като зареждаш... Аз забелязах същия проблем когато не зареждам правилно или с по-къси ластици. понякога става и при по-ниски хора...
При зареждане поставяш дръжката по-ниско, неопренът ти прави гънка и включва предпазителя... А когато си по нисък, харпунът сочи слънцето за да докопаш ластиците. И понеже предпазителя е отгоре, се трие в теб и се включва... С други думи... Не е трябвало да продаваш, проблемът не е в телевизора!
|
BUENA VARNA
20-12-2008 00:05
|
Хехе супер се забавлявам четейки тези истории През тази година съжалявам само за два дни,в единия на състезанието в Русалка скъсах 5 или 6 валидни риби ,а другия е когато видях дядото на всички кефали Случката е забавна защото гмурех в една често експлоатирана от към харпунджийство зона и не давах кой знае какви надежди за нещо кой знае какво-платерини имаше доста пясяха по 5-6 на групички по камънака и ако си достатъчно тих и внимателен може да ги гониш до край без да ги вдигнеш....Супер,само дето ударих няколко риби и ми писна,щото все пак лова става еднообразен като знаеш какво ще се случи почти на всяко гмуркане.Затова започнах да изчаквам на по голяма апнея рибите да се поуспокоят и да ме наобиколят максиму,пасейки да видя кога ще ме усетят.Така успях да ударя още 2 риби и то доста солидни...Ок,забавно е защото имаше щил,морето не мърдаше и когато са пасли платерините се виждаха обалачетата мътилка вдигнати от тях по камъните.На едно такова поредно гмуркане на терен с пръснати камъни и пясък,паднах точно на едно такова размътено местенце където явно при гмуренето си съм вдигнал платерини.Подсмихнах се на ум закрих се успоредно до един по голям камък и зачаках да ги видя от къде ще се покажат.Не чаках и много 10-15 секунди и видях на около 6-7 м от мен плавните движения на ято платерини които приближаваха пасейки от камък на камък...Леко леко и вече бях съвсем в боя и току водех най-едрата....Да ама...изведнъж какво им стана -вдигнаха се на бегом и айдееее!Направо се стъписах,казах си че явно съвсем съм ги подценил затова,но в същия миг с/у мен се задава най огромната тиква която съм виждал сред кефаловите и то на скорост ....идва,идва...почвам да го водя и чакам само още 50 санта да влезе че да съм сигурен....ама не.Нашия спря,извърна се на страни,направи още една врътка и се показа в цял ръст...направо унемях.На края на боя на харпуна ми седеше и ме зяпаше най огромния кефал който съм виждал в нашето море...все бях чувал легенди ама сега на живо и повярвах...Мисля че имаше 5 кила отма,но може и по вечко да са били...направете педя с двете си тъце-след това ги отдалечете на 10 санта една от друга...ей това му беше фи-то. Рибока ме изкефи на максимум-точно стара лисица,усети ме и стоя на края на боя ми докато не се размърдах да си ходя,след което изтопурка така здраво с опашка че имах чувството че някой лаврак е седял до ухото ми и е побягнал После се замислих-жалко че не ми дойде,но факта че успях да видя тази определено "стара" риба ме изпълни с огромен ентусиазъм.Яко можеше и въобще да не ме доближи !
|
|
|
Ох и примен случката е в "другото море" лежа си аз на 35 метра  е май нямаше повече от 7-8 ама 35 свучи по добре и какво да гледам идват две риби испански скумрии голямата около 7-10 кг и една по малко около3-4 кг .Бях изумен това са последните риби които съм си мислел че мога да видя.Та какво се случи ,рибите идват да ме видят но минават на края на боя отчаян опит стрелям точно в голямата риба и както обикновено става хоп и рибата си замина с невероятна скорост жива и здрава.ще го помня цял живот не за друго но небях виждал риба да се изтрелва с такава скорост под водата че да прави балончета,уникален старт За капак на всичко на другия ден изтървахме едно меру кум 10 кг скри се в една дупка и неможхме да го намерим
|
|
Нови Продукти
Цена: 30.00 Лв.
Spearfishing
|
16:47:01 - 
16:46:54 - 
16:43:22 - 
0:10:42 - 
0:13:59 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
