|
Ателие за бълбукаща поезия "Кривият шнорхел".
|
Нов кукан
Моят баща ми направи кукан,
с него ще се гмурна в морето
и все се надявам, че някой калкан
ще е на този такъм сефтето.
Опитах се вчера, морето - прекрасно,
спокойно, бистро като роса.
Погмурках аз славно, но то си бе ясно,
че нямам аз слука сега.
Риба не хванах, но вместо това
по пътя за вкъщи отбих се
там, гдето продават боза
и с баничка топла сдобих се.
Така си я хапнах, добре прегладнял,
забравил аз мойте мераци
с калкан да се върна с усмивка засиял,
но... видях само раци.
Какво да се прави, това е морето,
понякога дава ни щедро,
но има и дни когато момчето
си плаща данък на едро.
Припомних си как морето ми взе
и маска, и шнорхел, и плавник.
Доволен прибрах се на двете нозе,
за дето не станах удавник.
Денят днес бе хубав, погмурках добре,
по живо и здраво се прибрах.
Обичам аз нашето мило море,
във него се гмуркам без страх.
Сега пиша стихове със пълен корем
баничка хапнал съм волно,
надявам се тайно, че утрешния ден
калкан ще съм хванал доволно.
|
dimardesy
28-12-2010 21:37
|
Морски блян
Водата ме обгръща в синьо тяло,
назад остава плиткият живот
и аз се гмуркам като полудял, и
потъвам надълбоко. Към смъртта
ме водят с красотата на прибоя
пасажите със сребърни лица
на рибите над мидните полета
и раците зад скалната врата...
и в този ден при мен е нощ прокобна
с прозорци от отвъдна светлина –
лъчи проникват като остри копия
към пясъчната къдрава глава...
и сякаш гледат мрежите с очите
на зверска и безпомощна тъга,
когато водорасли – самодиви
препускат със вълните към брега
и в страшните камбани – раковини
удавниците пеят своя марш
и аз се гмуркам като полудял, и
потъвам надълбоко. Към смъртта
ме води мисълта за свободата,
забравеният смисъл ме зове...
във тази нощ прокобна ме преражда
морето за вълшебни светове.
|
pipin162
30-12-2010 10:00
|
Много ми хареса!
|
|
Много мистично!!!
Хареса ми! поздрави
|
|
Много въздействащо!
Настръхнах...
|
pavelkamburov
02-12-2011 13:10
|
Тоя крив шнорхел съвсем увиснал нещо. Никакво развитие ? Що ви напуснаха де що имаше музи?
|
|
Днес съпругата ми извади една книжка със детски стихчета озаглавена "Тук слънцето живее". В нея попаднах на едно стихотворение на Андрей Гермаов - "Водолаз":
Плавници и маска,
шнорхел слагай ти
и морето с ласка
ще те приюти.
Водорасли гъсти.
Синя тишина.
Сякаш че на пръсти
тук върви деня.
Рибки кръглооки,
с остри щипки рак
спускат се в дълбоки
бездни, в смътен мрак.
А сред тиня мека
амфора лежи.
Пълна, а пък лека,
никак не тежи.
Цяла в мъртви миди,
в пясък вкаменен
днескя тя ще види
светъл слънчев ден.
Хиляди години
е била сама
във водите сини,
в хладната тъма.
Ако я отвориш
и разбираш ти -
тя ще ти говори,
тя ще ти шепти.
И ще знаем ние
още по-добре
колко тайни крие
нашето море.
|
|
П.П. Книжката е от 1987г.
|
|
Браво Алекс, браво,
Как го ти откри
с това стихотворение
направо ме разби.
|
dimardesy
17-03-2012 08:30
|
... и от мен малко поезия и проза за форума: [link]
|
|
Каква помощ искаш? Би ли се съгласил някой друг да определя как и какво да чувстваш? Твоята душа се излива в стихотворението. Твоите усещания и желания. Всяка чужда намеса, колкото и красиво да направи стихотворението, вече ще е отнела най-важното от него. Сигурен съм, че жена ти ще оцени по достойнство, това което си изразил, дори и да има някои "трески за дялане". Щастливци ...
|
|
Колега THUTON, явно много високо цениш и се доверяваш на аудиторията във форума след като споделяш едно толкова лично откровение. Според мен до голяма степен имаш основание, но ... и аз ще се присъединя към мнението на Юри ... стремейки се да подобриш формата, рискуваш да се промени съдържанието, а от там и посланието. "Истинското" според мен е в това, че си искрен и ти идва от душата и сърцето, така че моя съвет е да си го оставиш в този си му вид, ... да си е твоето послание!
Пожелавм ви една незабравима вечер и дълги години любов!
|
|
Нови Продукти
Цена: 360.00 Лв.
Spearfishing
|