1325:12:14 - 
1325:12:09 - 
0:41:14 - 
288:06:38 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов
 Evia
23-09-2009 18:19 |
Отново влизам в темата за дестинации с желанието да внеса малко повече разнообразие,относно така популярната сред живеещите далече от нашето си море - Гърция. Всички знаем,че места колкото искаш - острови,носове,сравнително лесен транспорт,особенно за живеещите в София и района. Обаче като дойдат празници или пък някой "дълъг" weekend и настава чудо - през глава се пълнят автобуси и коли и в посока Кулата не може и ред да хванеш даже за тоалетна по бензиностанциите.До Солун,в колоните само български номера - имах чувството,че цяла Монтана емигрира ?! От там,кой къде свари - Хасковска инвазия към Метеора,Заралии към Катерини - изобщо из целия Халкидически полуостров,да не говорим за Тасос,се чува предимно българска мерена / и не дотам / реч !!.....което,от друга страна е добре - все пак историята не е забравена. Аз също си бях нарочил о. Самотраки,че имах нещо да дооглеждам там,но предвид прогнозата за вятъра - север-североизток го изключих като вариант.За Тасос нещата едва ли щяха да изглеждат коренно различно,така че Халкидики си оставаше единствения възможен компромис. Обаче,като видях тълпите,устремени на юг и лекия дъждец,който имаше перспектива да се обърне на нещо повече и реших да направя импровизация в движение.Пропуснах отбивката и продължих надолу.След Катерини,регистрационните номера започващи с BG се поразредиха чувствително и аз вече започнах да се чудя къде финално да се прицеля - дали към Халкида или п-в Евбея или през Термопили към Коринтския канал ?! Тогава,сравнявайки алтернативите като пробег ми се мярна мимоходом табелата Волос на .....км ?? Спрях,поразрових се из навигацията и реших,че всъщност не съм се отдалечил на много повече от разстоянието до Пефкохори на Касандра примерно.Сетих се и,че преди време ми бяха предложили водолазен трип до Спорадовите острови и веднага ми се очерта новата дестинация за почивните дни. Района след Волос /няма да се спирам на града/ е известен с името Пилион - на планината,която е на изток от града и която се спуска до южната част на полуострова и оформя релефа на дълбокия Волоски залив. Информацията,която успях да събера за възможен транспорт до островите в този сезон бе, че има ферибот -от пристанището на Волос има кораб всеки ден - еднократно -с възможност за кола и още един бърз катамаран,но само за пасажери. От трите обитаеми / а общо са май около 8 големи /острова - Скиатос,Скопелос и Алонисос имах желание да отида до най-близкия - Скиатос.Останалите са част от някакъв био-резерват и има ограничения / ако не и забрана / за гмуркане и риболов.Поне така ми обясниха,без претенции да съм много точен . Проблема обаче бе,че ферито тръгваше в 12.00 на обяд и цената на един пасажерски билет е 20 Евро на човек,а за колата - цели 60 до 80 Евро. в едната посока.Видя ми се малко солено,като за разходка до остров,който освен това отстои на около 1,5 - 2 мили от континента,само че от другата страна и поради това кораба плува през целия Волоски залив - около 15 мили и след това до острова - общо около 2,5 часа. Местни ме насочиха да опитам от източната страна,т.е. откъм островите,където също имало сезонна линия.Напрви ми впечатление,че откъм представяне,разписания или каквато и да била информация ,относно възможен достъп нещата изглеждат повече от драматично.Както и да е - зададох крайна точка на навигатора и ....започна голямото каране по завоите.Много красиви серпентини сред гори от маслини и панорама на целия залив.Мястото,от което пътува сезонното корабче се казва Платания.Отсреща се вижда Евия и цялата островна група на Спорадите.....обаче кораба вече не пътува - догодина,вика ми собственика на единствения работещ хотел на пристанището.Ами добре тогава,догодина - догодина.Тръгнах в посока на север-североизток покрай брега за да намеря най-близката точка ,отстояща от острова.Заливче,след заливче - все каменисти и много чисти.Обаче прогнозата за ветровете в Егейско море и тук се беше сбъднала и имаше доста силен прибой.Местото,което търсех се казваше КатиГеорги - отсреща Скиатос е на 2-3 км.На вратата на таверната в заливчето гледам телефон - boat taxi to Sciatos.Обаче все едно се бяха наговорили - 50 Евро в едната посока....теглих му една наум и реших,че винаги ще е така,когато тръгвам без лодката си. Финално изоставих,по обективни причини идеята за Скиатос и реших да свърна отново в залива - там поне беше спокойно и много бистро.Както обикновенно,се отправих към върха на боруна - имаше на картата някакво малко пристанище,а и видях че от другата страна/северна/на този полуостров има малко островче. Това място се оказа точно по моя вкус - абсолютно натуралистично,с малки тесни улици с белосани къщи със сини капаци,мързеливи местни пенсионери,играещи табла,червени рибарски лодки в тихото заливче и невероятна панорама - Агия Кириаки.На всичко отгоре имаше и дайв - център,който се оказа,че не функционира,но за сметка на това момчето живееше там и аз веднага го вербувах. Местата от южната страна са много чисти и почти недостъпни.Има сериозни дълбочини и ми направи впечатление,че рибата никак не е наплашена.Ято ричоли плуваха с нас почти 15 минути,а видях също и една доста голяма корифена и няколко прилични зъбара. На юг-запад от там,в залива Милос има потънал кораб,под който на 18-19 метра имаше няколко рофоса ,но имаше и тиня и лесно ни виждаха. Искам да споделя и едно друго мое посещение в района.За тези,които се интересуват от история / щото на мен ми е малко хоби/ може би ще е интересно. Острова,който си бях харесал от север се казва Трикери - означава трисвещник. Достъпа до него е от самия нос и се стига за около 10-на минути с лодка срещу 2 евро.Има един манастир от 17-18 век ,няколко параклиса и няколко по-нови къщи.Почти целия сега е в маслини.Не така обаче е било преди 97-8 години.Тогава през 1912-1913 година гърците правят първия концентрационен лагер в Европа и то за .....българи.От пленените в Солун български войници - около 7000 човека,организират на острова пленнически лагер и в продължение на повече от 5-6 месеца успяват да уморят повече от 1000 души.Просто не е за вярване,но спрямо нашите пленници е бил упражняван буквален геноцид - без храна / хвърляли са им хляб в чували направо в морето/ ,без вода - в манастира и сега чешмата не течеше и на лятното слънце и мухи - просто е трудно да си представи човек какво е било тогава това красиво сега местенце - далеч от шума / на острова няма коли/ и с чисти и безлюдни заливчета. Аз бях чел преди време една книга,повдигаща този въпрос,но така и не бях запомнил името на острова и сега просто останах потресен. Така,че подводните занимания на това място щяха да ми дойдат в повече и се отправих на север,покрай Егейското крайбрежие,от другата страна на планината Пилион.Между другото,планината наистина си е такава - около 1500 метра над.вис.,със ски курорт - Хания!! И тук панорамата е изключителна,предвид рязката денивелация от морето.Много заливи,но и вече доста курортни центрове - с предимно германци - по на север и англичани - в по-южната част.Особенно ме впечатли планинското градче/или село,не знам/ Тцигарада.От него - по серпентините до морето и заливите Дамухари,Папа неро и Агиос Йоанис местата не са пропускане. Направи ми впечатление,че чужденците са някак си изолирани - в техни хотели и заливчета,а като че ли гърците си бяха основните посетители тук. Следваше Загора - Меката на ябълките може би за цяла Гърция и от там отново на магистралата за Солун-София.         
|
|
|
Spearfishing
|
леко ме "разочароваха" тези от Mares - може ли от Атинското изложение до сега да не я пуснат .....и финално в зелено пак я няма налична 
!!! Погледнах Damouchari в гугъл ърта и веднага го включих като POI в навигацията 
.
...все пак всички сме задомени щастливо...
...отново удържахме фронта. Тръгнахме обратно...аз като един виден шахматист карах пръв и на средата на пътя така юнашки се хвърлих на един завой, че си ожулих зверски дясната ръка и десния крак до месо...разцепих си мускула на дясното коляно отвътре до кокал, раната беше гадна гледка, но нямаше време за моткане. Бях в насрещното платно и веднага изправих мотора и продължих към града. Пред таверната се събрахме всички и докато умувахме дали да ядем или да се гмуркаме , сервитьора извика линейка...Сестрите бяха мнооого внимателни, обработиха раните подобаващо и ме зашиха перфектно!!! Дори не попитаха за пари или за осигуровки или за каквото и да е!!! ИЗОБЩО!!! Оттук нататък за мен се грижиха Цецо Василев и Никман...какво да ви кажа -нямам думи...НЯМАМ ДУМИ...Това са истински приятели...мъже на място...не ме оставиха за секунда-тичаха за лед, за лекарства и за абсолютно всичко , което се налага....НИКИ, ЦЕЦО ...БЛАГОДАРЯ ВИ...Не мога да изразя благодарността си.......Тази моя глупост съкрати малко купона...разбира се групата гмурка още малко, но се прибрахме по-рано...сега се движа с патерици , но до 10-на мин ще ги хвърля
P.Vukadinov написа:
