Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 7 Гости: 27
Активни регистрирани потребители
275:04:29 - Bing [Bot] [81769]
Тема
275:04:29 - Google [Bot] [43144]
Тема
275:04:29 - Semrush [Bot] [174066]
Снимка
0:11:59 - Elektro [0]
Форум
75:52:15 - Ahrefs [Bot] [9328]
Мнения на потребител
0:03:58 - Tbot [Bot] [2]
Downloading file
0:15:40 - Sand [2]
Начална страница
Активни анонимни потребители
0:13:59 [0]
Тема
0:10:07 [1]
Начална страница
0:12:30 [0]
Тема
0:09:44 [0]
Тема
0:10:22 [0]
Тема
0:02:16 [0]
Тема
0:03:48 [0]
Тема
0:03:00 [0]
Тема
0:10:05 [0]
Тема
0:01:26 [0]
Галерия
0:02:18 [0]
Тема
0:04:15 [0]
Тема
0:07:20 [0]
Тема
0:12:31 [2]
Начална страница
0:12:38 [0]
Начална страница
0:13:12 [0]
Тема
0:00:00 [0]
Тема
0:08:08 [0]
Тема
0:00:46 [0]
Потребителски профил
0:11:26 [0]
Тема
0:09:35 [0]
Потребителски профил
0:12:21 [0]
Видове
0:06:08 [0]
Тема
0:00:28 [0]
Тема
0:03:06 [0]
Тема
0:12:51 [0]
Тема
0:00:12 [0]
Тема
Отиди на Стр.:
Също на тази страница
Анонимен
0 Секунди
Форуми Подводен риболов Спорт и Правила
Дневен репортаж от Типаза ( Алжир ) : Евро-Aфриканско първенство 2009
Предишен Стр. 3 от 5 1 2 3 4 5 Следващ
41
rong>Педро Карбонел за пореден път завоюва титлата Шампион на Европа и Африка по подводен риболов.[/b]
Опитът на испанеца си каза думата и през втория състезателен ден на Евроафриканското първенство той успя да грабние титлата в индивидуалното класиране за четвърти път! На второ място остана представителят на домакините от Алжир Самир Тиблали, който водеше във временното класиране след първия състеателен ден. На трето място е още един испанец - Хосеба Керехета.
За радост на всички българи, Пламен Арабаджиев е на 8-мо място в индивидуалното класиране, измествайки предишния Евроафрикански шампион, хърватина Даниел Госпич и едни от най-титолуваните италиански състезатели Маурицио Рамацоти и Николо Риоло! Все още нямаме информация за представянето на останалите момчета от нашия отбор, но в отборното класиране България запазва 7мото място. Шампион е Испания, следвана от Италия и Хърватска.

Ето неофициалното класиране:

Индивидуално:
1. Педро Карбонел, Испания - 177,770
2. Самир Тиблали, Алжир - 169.049
3. Хосеба Керехета, Испания - 163.686
4. Дарио Маринов, Хърватска - 138.348
5. Стефано Белани, Италия - 132,667
6. Йоанис Сидерис, Гърция - 123,475
7. Сантяго, Португалия - 113,493
8. Пламен Арабаджиев, България - 102.440
9. Николо Риоло, Италия - 100,474
10. Маурицио Рамацоти, Италия - 90,316
11. Даниел Госпич, Хърватска

По нации:
1. Испания - 454,949
2. Италия - 323,457
3. Хърватска - 276,700
4. Алжир - 276,699
5. Португалия
6. Гърция
7. България
8. Украйна
9. Финландия
10. Русия
11. Турция
12. Словения
13. Сан Марино

Поздравления за представянето на българския национален отбор и лично на Пламен!
42
браво на нашите момчета ! ..... а ЮАР къде са
43
Още нямам информация, Джими . Ако изпратят разказ-репортаж, ще ви го преведа веднага
44
ами не се споменават в по-горните класирания, репортажите секнаха, да не са ги арестували
45
Отборът на ЮАР по неофициални данни е предпоследен. Участниците са заели следните места : Адриаан е 25-ти; Крейг е 37-ми; Анджело е 40-ти . Дали ще добият право да участват на световното догодина зависи от резултатите на състезанията в останалите две географски групи. В момента нямат Интернет, но ще има подробен репортаж от Ричард за детайлите от протичането на състезанието в най-скоро време.
46
Поздравления за Пламен !!! прекрасно представяне

Мерси Ачо пак за репортажите и предай поздрави на ЮАР-ския отбор от целия сайт !
Браво на нашите,трябва да почерпят или ние да ги почерпим
48
Ние ще ги черпим! Те ни почерпиха достатъчно!
49
Финалното индивидуално класиране :
1. Pedro CARBONEL ...( SPAIN )
2. Samir TIBLALI ... ( ALGERIA )
3. Joseba KEREJETA ... ( SPAIN )
4. Dario MARINOV ... ( CROACIA )
5. Stefan BELLANI ... ( ITALIA )
6. Sideris IONNIS ... (GREECE )
7. Santiago LOPEZ ... ( SPAIN )
8. Plamen ARABADJIEV ... (BULGARIA )
9. Nicola RIOLO ... ( ITALIA )
10. Maurizio RAMACIOTTI ... ( ITALIA )
11. Daniel GOSPIC ... ( CROATIA )
12. Carlos OSORIO ... ( PORTUGAL )
13. Jodi LOT ... ( PORTUGAL )
14. Rui TORRES ... ( PORTUGAL )
15. Antonio BURATOVIC ... ( CROATIA )
16. Stamen TSARKOV ... ( BULGARIA )
17. Abdelkader MESTARI ... ( ALGERIA )
18. Recep ASLAN ... ( TURQUIE )
19. Abdesamed IKHLEF ... ( ALGERIA )
20. Roman FEDASH ... ( UKRAINIA )
21. Moreno MATIIJASIC ... ( SLOVENIA )
22. Alexander GALAKTION ... ( UKRAINIA )
23. Tsentas DIMITRIOS ... ( GREECE )
24. Mikhail KUSNETSOV ... ( RUSSIA )
25. Adriaan KRIEL .. ( SOUTH AFRICA )
26. Alexander UTKIN ... ( RUSSIA )
27. Tapio SALAKARI ... ( FINLAND )
28. Andrii LAGUTIN .... ( UKRAINIA )
29. Aldo BABBONI ... ( SAN MARINO )
30. Sarantinos NIKOLAOS ... ( GREECE )
31. Robert PODGORSEK ... ( SLOVENIA )
32. Kim JAATINEN ... ( FINLAND )
33. Matti PYYKKO ... ( FINLAND )
34. Valentin LIUTSKANOV ... ( BULGARIA )
35. Ahmed TEKIN ... ( TURQUIE )
36. Jukka RAPO ... ( FINLAND )
37. Craig HESLOP ... ( SOUTH AFRICA )
38. Pavel ANTONOV ... ( RUSSIA )
39. Peter VALENCIC ... ( SLOVENIA )
40. Angelo SPADA ... ( SOUTH AFRICA )

Финално класиране по нации :
1. SPAIN 2. ITALIA
3. CROACIA
4. ALGERIA
5. PORTUGAL
6. GREECE
7. BULGARIA
8. UKRAINIA
9. FINLAND
10. RUSSIA
11. TURQUIE
12. SLOVENIA
13. SOUTH AFRICA
14. SAN MARINO

А тук има репортаж от Шампионата на френски, с много хубави снимки :
[link]
50
Благодаря за линка Ачо!
Пламен много добър лаврак е ударил

51
БРАВО!!! Приятна гледка са Украйна, Русия, Словения, Турция и ЮАР след нас! в индивидуалното има много хубави моменти! Като знаем и колко са далеч нашите като материално осигуряване и условия за подготовка, в сравнение с повечето от останалите отбори, направо си е победа!
52
Гришка, много си прав - сами видяхте как българският отбор пристигна там последен, практически без възможност за сериозно разузнаване на зоната.

Хората които сте в София, ако някой знае кога им каца самолета, защо не идете на летището да ги посрещнете? Заслужават го, и приятно ще ги изненадате, сигурен съм.
53
Браво на нашите!!!
Ако някой знае кога пристигат да напише! Ако мога, ще отида да ги посрещна! Пълни отличници!?
54
Хи хи -те вече се прибраха бреййй!
55
Малко коментар от Анджело след състезанието : 

Здравейте момчета,

Първо, благодарности за интереса който проявихте към усилията на отбора ни, и моралната подкрепа, която ни оказахте.
Ужасно гадно чувство е като знаеш, че си се представил толкова зле.
След състезанието говорих с колкото се може повече състезатели за това къде са намерили рибата. Някои от тях (Хосеба, хърватите, Педро, италианците и Сидерис) уловиха доста качествена риба в дълбокото (до 38 метра, по 2:30 минути на гмуркане). Обаче най-добре представилият се алжирец (второ място) , застреля повечето от рибите си през първия ден на дълбочина 10 метра; а вторият ден на дълбочини 18-24 метра. Общо той имаше 33 валидни риби. Повечето от тази риба беше застреляна в места , които не държат риба в топла вода, но той бе в състояние да ги идентифицира като места потенциално задържащи риба в студената вода.
Ако не познаваш много добре навиците на средиземноморската риба, няма как да различиш такива места.Аз лично съм прегледал вероятно стотици дупки, без преувеличение, но не открих почти  нищо в тях. Дори и да си представях че съм открил някаква закономерност, всичко отиваше на кино на следващия ден, когато подобен риф не даваше абсолютно нищо.Почти е невъзможно да обясниш на някого, който не е гмуркал в Средиземно Море, колко само е трудно – особено в състезателния ден, когато има 50 лодки в зона 5 x 2 километра - по 5 лодки на квадратен километър! Ричард не преувеличаваше като каза, че и най-малкият шум е в състояние да подплаши рибата – и това в условията на относителната тишината при предварителното разузнаване.
Помолих всички участници в отбора да  напишат отчет, с препоръки как според тях бихме могли да подобрим резултатите си – целта е да помогнем с информация на бъдещи отбори, които ще се състезават в Средиземноморието. 

56
Ачо, мерси за репортажите, а аз искам да помоля нашите момчета които бяха там, да разкажат как е протекло за тях състезанието, намерили ли са раба на тренировката и други впечатления от Алжир които предполагам ще са интересни на всички нас
57
Live2Dive написа:
...Почти е невъзможно да обясниш на някого, който не е гмуркал в Средиземно Море, колко само е трудно ...


напълно съм съгласен с тази им констатация, дори мога да добавя че от нашето море без риба почти не съм излизал а от средиземно море много често се излиза празен. Разликата е че в средиземно ако си късметлия можеш да удариш огромна риба докато в нашето знаете какво.
58
И тук идва най-голямата истина (малко оф -топик -съжалявам за което ) -затова харпуните в средиземноморието са най-развити, тунинговани и спесифицирани.
59
Разказът на Адриаан:

Това не е някакво писание с което се опитвам да се оправдавам. Просто репортаж за моите 2 състезателни дена, плюс някои малки подробности, които считам че бяха ключови :

Ден 1

При разузнаването бях намерил дупка с една корвина и едно 10-килограмово меру. Рифът беше дълбок 27 метра, с един голям кладенец който слизаше до 30 метра и от него почваха пещери настрани. Това беше първото место към което се отправих. И за да си представите обстановката трябва да кажа, че стартът на това състезание беше най-големият цирк който съм виждал. Предполагам това се дължи и на факта, че никой от нас не разбира френски или арабски, а очевидно CMAS въобще не бръснат английския за език.
Когато най-накрая стигнахме точката на старта след мелето сутринта ни беше казано, че стартът ще бъде даден със силен звуков сигнал, както бе решено на капитанската среща. Прозвуча силна сирена и аз се отправих към местото. Никоя от другите лодки не потегли, така че показах с жестове на лодкаря да спре. Точно спирахме, когато прозвучаха още две сирени и всички лодки потеглиха. Без да ми е ясно точно какво се случва ги изчаках да се изравнят с мене и се присъединих и аз към надбягването. Моята лодка беше най-бързата, обаче и стигнах първи до местото. Тази подробност е важна, тъй като преди старта обявиха задължителните 10 метра разстояние между състезателите, заради мътната вода, което на теория значеше че местото си е само мое. При предварителното разузнаване течението беше от запад, така че аз скочих на 25 метра от местото в посока, която би трябвало да е нагоре по течението. Познайте какво се случи в този момент  - отгоре ми скочиха един италианец и алжиреца, който стана втори, тотално игнорирайки 10-метровото ограничение. Тук е необходимо да ви обърна внимание на една малка подробност – другите лодки имаха човек на борда, който бе в състояние да комуникира със състезателя и да го брани. Буй във водата не значи абсолютно нищо тука, необходимо е лодката ти физически да бута настрани останалите лодки, или да им застава на пътя.   Моят лодкар ме остави  и отиде на 200 метра настрани да пуши. Това си е реален проблем, когато се опитваш да плуваш срещу течението. Останалите лодки карат през тебе, влачейки състезателите си срещу течението, а всеки път когато ти изплуваш от 30 метра дълбочина трябва да се спреш под повърхността и да си покажеш харпуна отгоре, за да не те сгазят. Еми както всеки свестен гмуркач разбира, в такива условия е невъзможно да се оперира, така че реших да се изместя на второто си место. Това бяха два малки камъка, с размера на Фолксваген-Костенурка, върху чист пясък на 29.5 метра дълбочина, с едно меру и един златен групър въртящи се над тях. Ами както и предния път, опитвам се да далдисвам в  стремително носещо се течение, при 2 метра видимост и силен източен вятър, с безпросветен екипаж на борда на  лодката ми.  Намерих скалите най-накрая, но рибата я нямаше. След това се преместих на по-плитко, един добър участък от рифа, на 27 метра дълбочина. Видимостта там беше също толкова лоша, направо нищо не се виждаше и при всяко гмуркане  почти се удрях в дъното. На 15 метра имаше рязък термоклин, с ледено студена вода под него. Веднага чувам всички умници как казват – ами що не се премести на по-плитко? Любопитното на средиземноморската риба е, че не винаги се вдига нагоре с термоклина, по скоро се премества към по-чиста вода. След първия ден Хосеба каза че е намерил рибата си между 25 и 35 метра. Останалата част на деня протече в местене от място на място, съпроводено от търсене на риба. Една от грешките ни беше, че използвахме при разузнаването местен рибар. Той ни показа хубави места където рибата плуваше на открито. Нямаше нищо в дупките и в резултат търсехме риба плуваща свободно наоколо. Хърватите и испанците се оплакваха от идентичен проблем. Дори риба която намерихме по дупки се беше разкарала, когато се връщахме да я търсим на следващия ден. Три дена преди старта времето се развали . Теченията се обърнаха и температурата на повърхността падна от 23 на 19 градуса, с рязък термоклин. Видимостта също се скапа, понеже в средиземноморието има нещо като фина утайка на дъното, която се вдига дори при най-слабото мъртво вълнение . Преместих се на една сека , вдигаща се на 20 метра от дъното което е на 27. И тука в мътилката видях първата си риба за деня – един златен групър. Стрелях фронтално срещу него, но стрелата ми се отплесна от главата му. Продължих да се местя от место на место, търсейки безрезултатно риба. Всичко на всичко, през първия ден стрелях по 2 групъра и едно сарго – и се схванах . Мисля че причината за това е че точно преди състезанието смених 7 милиметровите си стрели с 6.5мм .  Знам че това звучи тъпо, но се надявахме да можем да постреляме преди състезанието , затова  и пристигнахме 2 седмици по-рано - да гмуркаме и разузнаваме. Еми взеха ни харпуните и  ни ги дадоха обратно броени дни преди състезанието – при това пак не ни беше разрешено да стреляме по риба. Хитър ход .  И трите риби по които стрелях бяха лесни - обикновено не ги пропускам такива. Може би ще ви прозвучи маловажно, но всъщност   дори и алжирският шампион не улови нищо през първия ден. Другият голям проблем породен от липсата на стрелба по риба преди състезанието беше, че се бъркаш в размера на рибата. Разочарованието ни след първия ден беше удвоено, когато на меренето видяхме как дребни сарго се оказваха всъщност валидни. И така приключи първият ден. Алжирският водач беше застрелял 10 малки сарго и 10 малки корвини, всичките в дупки. Чудя се как ги е видял толкова ясно, понеже фенерите не бяха разрешени. 

Ден 2


Стартът протече малко по-гладко и този път реших вместо да ходя директно в дълбоките места, да разгледам един по-плитък риф на 21 метра. Там имаше хубави цепки и дупки, в които бях видял корвина при разузнаването. Ричард реши да дойде с мене, което беше невероятно облекчение – вече можех да комуникирам с лодката, въпреки че той почти трябваше да се бие с лодкаря да му бъде разрешено да управлява лодката на кратки разстояния. Когато пристигнахме на местото, водата отново се оказа мътна, но аз продължих да се гмуркам, надявайки се да открия пещерата с рибата. Най-накрая я открих, но дупката беше празна. Преместих се в по-дълбокото, където бях виждал хубава риба предните дни. Дъното там се вдига рязко от 42 метра , и образува нещо като плато на дълбочини от 38 до 27 метра. Когато пристигнах един от италианците вече се гмуркаше там, но аз реших да остана. Гмуркахме един до друг когато екипажът му почна да му подава пълен колан с тежести, за да го ползва като променлив баласт. Това е разрешено, стига сам да си издърпваш баластния колан след това . Само че това  бави състезателя , и по тази причина екипажът му го издърпваше – нарушение което би трябвало да се санкционира с предупреждение от съдията (две предупреждения и червен картон) !
Казвайки че гмуркахме един до друг , просто подчертавам факта, че  и най-добрите гмуркачи на шампионата физически не бяха по-добри от нас.  Просто те имаха повече опит в средиземноморието.На този риф видях още 2 златни друпъра, но не можах да застрелям нито един. Бях се сащисал след пропуските си през първия ден и в стремежа си да стрелям по-добре се схванах отново. Нямах желание да гмуркам в плиткото заради няколко дребни сарго, предпочетох да търся качествена риба която щеше да донесе повече точки, особено след неуспеха ни през първия ден. Може би това ви звучи тъпо, но не е точно така, понеже една свястна риба може да донесе 12500 точки, което се равнява на 10 сарго. Убеден съм, че ако имахме малко повече време да половуваме преди състезанието, щях да кача тези групъри в лодката. Силно разочарован се преместих на една от другите дълбоки секи и там пропуснах още едно лесно сраго от прекалена предпазливост. В този момент забелязах, че водата почна леко да се избистря и накарах Ричард да ме закара обратно до една хубава пещера, която бях открил при разузнаването. Сутринта там беше прекалено мътно и не ставаше за гмуркане. Това беше една невероятна пещера на 24 метра, с пясъчно-чакълесто дъно. Можеш буквално да влезеш с плуване през единия вход, а на около 12 метра имаше два изхода. По време на предварителното разузнаване не видях нищо в пещерата, но около нея се въртеше ято баракуди. Гмурнах до дъното и влязох заднишком в пещерата, за да гледам навън. Полежах малко така и преди да изплувам реших да  погледна назад през рамо към светлината в края на двата тунела. За моя огромна изненада видях силуетите на две 20-килограмови мерута , открояващи се срещу светлината на далечните изходи. Изплувах и поисках от лодката да ми дадат по-дългия харпун. Гмурнах обратно до дъното с дръпнат назад харпун за да не подплаша рибата, като влизам в пещерата. Планирайки , почти се сблъсках на входа с по-голямото от мерутата, което се врътна и изчезна в един от тъмните ъгли. Реших да го игнорирам за да не подплаша и другото, докато го гоня из пещерата. Полека се придвижвах по дъното, за да вляза в обхват. Като го наближих, то се обърна странично и ми стана ясно, че ако не стрелям и то ще изчезне.Стрелата попадна в гърба му и то се втурна като бързия влак към една тясна, едвам побираща го цепка. Мъчейки се да се завре в нея, то се откъсна от стрелата – е направо щях да пукна от разочарование !!! Качих се в лодката и помолих Ричард да ме закара до една друга пещера на същия риф, на около 250 метра от нас, която Крейг бе намерил. По ирония на съдбата, Крейг ми начерта тази пещера сутринта преди старта, тъй като бе решил да иде в западната част на зоната. Стигнахме там и още на първото си гмуркане, планирайки към входа на пещерата подплаших едно меру от около 8кг, за което ми беше казал Крейг. Мислейки че това е единствената риба в пещерата, изплувах на повърхността, раздишах се добре и се отправих пак към дъното да огледам хубаво пещерата, надявайки се че меруто е все още някъде там. Влизайки в пещерата и не виждайки нищо започнах да се придвижвам бавно по дъното, когато забелязах как едно голямо меру в ляво от мен  се врътна рязко и отплува настрани. Стрелях бързо и го взех. Не мога да ви опиша радостта си, след толкова дълъг и безплоден период.  Едва след този епизод започнах да се гмуркам наистина добре и отидох да търся още пещери с корвина и друга риба. Състезанието обаче,  по някаква неведома причина бе съкратено на 5 часа. След втория ден бях на 13 място и това прави рибата която изпуснах още по-ценна. Победителят също имаше хубаво меру, няколко златни групъра и малки сарго. Ние като отбор направихме много - изследвахме зоната, платихме на местен рибар да ни развежда по местата, гледахме Google Blue Chart и още миллион неща които може да си представи човек.Ако бях успял да извадя в лодката рибата по която имах възможност да стрелям, вероятно щях да съм в десятката. Всъщност , стига с “ако” – просто трябваше да ги извадя, но сгафих и това е .  Дори и от  гръцкия отбор двама  състезатели не извадиха нищо през втория ден. Казвам всичко това понеже ми е ясно, че останалите топ-гмуркачи извадиха рибата си с увереността и опита , които идват от риболов в средиземноморието. А не защото физически са по-добри гмуркачи. Ако разполагаме със същата финансова подкрепа и персонала които имат те, ще можем да се състезаваме на равни начала. Беше истинско мъчение на тегленето, гледайки какво мерят другите момчета и знаейки какво ти би могъл да имаш – нямаше голяма разлика между останалите, освен първите двама. Също и честната борба по време на състезанието – знаеш как хора са нарушавали правилата, дори имаше непотвърдени слухове за състезатели скрили фенери в пещери преди състезанието и т.н.Накратко, направихме максимално възможното в наличните условия и е невъзможно да се опише разочарованието и отчаянието ни, тъй като единственото ни желание бе да накараме страната ни да се гордee с нас. Дори не ми се споменават личните разходи от 5000 Евро, които всеки един от нас похарчи от собствения си джоб.По всичко изглежда, че много от страните имат доста по-добра система на предаване на опита. Всеки топ-състезател си води състезател-протеже, когото тренира и с когото гмурка при разузнаването; а по време на състезанието асистентът му води лодката и  му помага. Тъжното е, че в ЮАР много от по-старите и опитни гмуркачи са доста егоистични в това отношение. Един вид : аз съм се учил по трудния начин, сега е твой ред.

Въпреки всичко добитият опит е безценен и лично аз ce научих на страшно много неща.
  

 
60
Този разказ, страшно ми напомня на някой мои преживявания. Разочарованието ми е много познато, но всичко се оправя, когато приятелите са до теб вечерта и се смеят на историите и тъпите грешки които си допуснал Важното е човек да се кефи, колкото и да има мерак да спечели състезанието
Предишен Стр. 3 от 5 1 2 3 4 5 Следващ
Нови Продукти
Epsealon Brown Fusion 5mm Yamamoto® 039 Shirt

Цена: 246.00 Лв.
Spearfishing