Разглеждане на всички мнения на HRAM
|
Поздравявам всички с това парче! [link] Групата не е от най-известните, но имат добри песни... поне на мен ми харесват ))
Както някой беше казал: Long Live the Hair Metal ! )) |
|
Много мистично!!!
Хареса ми! поздрави |
|
НАСАМЕ С МОРЕТО
Искам да се слея с теб, Море,
всяка моя клетка в теб да се разтвори,
както съм била стотици векове,
преди да се окажа на тялото в затвора.
Ти сега живееш в мен, Море,
свило си се във сълзите ми солени,
дето стичат се по тъжното лице
да се завърнат в дълбините устремени.
Тук сме само двамата, Море,
ти - безкрайна шир, а аз - съзнание предвечно.
Нека да останем още малко насаме...
или по-добре - за цяла вечност !!!
|
|
ПОСВЕТЕНО НА ЕДНА ГОДИШНИНА!
Притча за невъзможната любов
Човекът бе ловец в първичната си същност
и покоряваше живота под небето.
Доказваше, че превъзхожда с интелект и външност
създанията, обитаващи на сушата и във морето...
Веднъж човекът гмурна се да търси
сред необята морски – препитание,
но щом се спусна дъното за риба да претърси,
дъхът му свърши и изпадна в странно състояние.
С последни сили спусъка натисна...
Стрелата на харпуна му прониза
една Русалка право във душата.
Сега е в негов плен, а той от нея запленен е
и само в сливането ще намерят свободата...
Но те са две тела от два различни свята -
две паралелни измерения в живота на Земята.
И колкото един към друг да се стремяха,
оставаха далечни – най-сетне проумяха,
че невъзможна беше тяхната любов!
Тя търсеше с природата баланса
и виждаше с душата невидимото за очите.
Живееше свободна сред морските пространства
и на Твореца посветила си бе дните...
Той гледаше и чувстваше чрез сетивата.
Желаеше това, което го привлича страстно.
Приемаше за истина илюзиите на съдбата
и сенките на светлината - за реалност...
За него, Любовта ù си остана неразбрана притча.
Тъй, предпочете да се върне в своя свят
на лицемерни и фалшиви чувства,
където добродетелите вече не ценят,
а танца на измамните слова се счита за изкуство!
И постепенно образите им размиха се и избледняха...
Със глътката си въздух - бе погълнат от земна суета!
А тя изчезна в бездната... и повече не се видяха,
защото вече не трептяха в еднаква честота...
Така останаха във плен един на друг до следващия си живот...!!! |
|
Много се радвам, Оги, че си получил вдъхновение от моето вдъхновение...!
...и както в детството... "и аз да хвърля камък от брега"....
Много ми хареса!!! |
|
Как леко се поклаща днес морето
и гали ми със нежен бриз сърцето...
Събужда спомени от минали години -
поизбледнели с времето картини...,
копнежи по красиви чувства...
Но уви,
отминалите дни не ще да възкреси!
Как леко се поклаща днес морето
и пали ми желания в сърцето...
Отново да се потопя в покоя
на кротката вода...
Или да скоча във прибоя,
бушуващ както мислите във мен -
разпенващи емоции, държащи в плен...
Как леко се поклаща днес морето... |
|
ееех, пак захапахте блондинките... |
|
Благодаря Тони, благодаря за прекрасните стихове и за подкрепата!
Вие момчета, направо ме изненадахте - мислех, че на никого няма да липсвам...
Това стихотворение написах преди няколко години... когато бях доста по-млада и с лекота взимах всички житейски тестове...
**************************************************
Това съм аз
Аз цялата съм
Пясък
и Море,
и черна мида
с перлено сърце,
и птичи крясък -
ехо
и небе
и светла сянка на едно дете,
и спомен,
и реалност,
и надежда...
Вземи ме!
С трепетни ръце
гребни по шепа пясък и вода
от плажа и от бурното море!
Това съм аз –
солена
и прозрачна,
и тайнствена,
и лоша,
и добра...
връстница на Земята и Луната,
родена със последната зора...
това съм аз –
Жена?
или Съдба! |
|
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГРИНГО!!!
ЧУДЕСНО СТИХОТВОРЕНИЕ!!!
Разплака ме, но и ми вдъхна сила и воля!!! |
|
* * * * * * * *
Този ден неизбежно настъпи…
Този ден бе орисан така –
всеки тръгва във свойта посока,
леко кимва за сбогом с глава...
Бурен вятър беснее в платната
на безмълвната, строга съдба
и отнася далеч в необята
платнохода на мойта мечта...
Ще се слея с дъжда, ще попия в земята,
свойта мъка ще скрия в пръстта.
Ден след ден ще покълва тъгата,
задушавайки в мен радостта.
... А бях слънце..., бях порив на вятър,
аз бях чистата морска вода...
Слях се с теб и почувствах в душата
Свята радост, Любов, Свобода...
**************************************************
С това стихотворение приключва моето поетическо участие в този форум... Беше удоволствие за мен да общувам с Вас, Морски вълци, с нежни поетични Души!!!
Бъдете здрави, бъдете силни!!!
И нека Бог да ви пази!!!
На Слука и на Равни!!! |
|
ха ха ха, добре се посмях на коментарите....
Благодаря на всички, че ме допуснахте до вашата мъжкарска сбирка (защото аз всъщност не съм харпунджийка, а само "поетеса" в този сайт) !!!
Благодаря и за вниманието!!!!
Надявам се това лято някой да ме научи да се гмуркам... |
|
Благодаря за поканата!!! Не се притеснявай - няма такъв!!! Аз май съм единствената жена от бургаската "поетическа група" на харпунджиите! Не искам да ви преча на дискусиите и да се съобразявате с мен!!! Но може да намина, да се запознаем... |
|
А мен няма ли да ме покани някой??? |
|
Не бях надничала отдавна
Да видя как е в кръчмата хавата?
Стои ли масата бургаска празна...?
Но ето, че дружината се сбира тази вечер
на по ракия със салата....
Замлъкнаха поети и писачи –
не беше туй на преден план,
по-важни бяха другите задачи:
да се направи нов харпун по-хубав и голям...!!!!
Настъпи време всеки да покаже
на майсторлъка си добрия резултат
и пред колегите си харпунджии да докаже,
че усвоил е в тънкост този занаят.
Ех, вий момчета попораснали...
Аз знам, че няма възраст за мечтите!
Тече солената вода във вените, нали?
Така написани са ви съдбите...
На всички вас една русалка желае ви голям късмет!
И нека няма риболовна скука!
Все с едри риби да е куканът ви зает!
На Равни и на Слука!!!!! |
|
Изпращам ви и аз едно видео да се посмеете... за моя сметка - понеже съм жена-шофьор и то блондинка ![link] |
|
Драги Момо, приеми и от мен
поздрави и пожелания за Рождения ти Ден!!!
Да си здрав и със късмет
смело да вървиш напред!!! |
|
Благодаря ти от сърце за подкрепата словесна!!! |
|
Талантът ти за рими безспорно е орисан!!!!
И максимално кефя се на всеки твой куплет написан!
Тъй вярно – досвидя ми и за „шнорхела ви крив”!!!!
Не трябва да засяда на рутината в подводния риф...
Аз бях в терзания – душевни и физически...
Та хич не ми беше до отклонения лирически!
Бургаските хирурзи - нали са си касапи без насита!!!
и вместо само да изрежат ми апандесита,
Объркаха - поставиха ми диагноза „интересна!”
И искаха да ме изкормят – като риба пресна!
За щастие, разминах се без усложнения
И даже вече правя упражнения....
Душевните терзания, за съжаление,
Създадоха ми доста излишно напрежение...
Избранникът на моето сърце реши да ме напусне
И в търсене на „по-голяма тръпка” да се впусне....
Русалки мно-ого има под небето....!
Дано да си намери щастието на сърцето!!!!
***********************
А бях решила да остана на наблюдателна позиция,
Без повече да гоня някаква епическа амбиция...
Но ето, че отново се включих в този форум –
Дано да се повдигне читателският кворум!!! |
|
Здрасти Гринго, как си друже?
Кръчмата без теб е пуста...!!!Форумът замлъкна...!!!
Ако Музата рибарска нови стихове не пръкне -
„Шнорхелът ви крив” съвсем ще се спаружи...!!! |
|
Нови Продукти
Цена: 390.00 Лв.
Spearfishing
|