Разглеждане на всички мнения на KOLIMBOS
|
Бог да го прости.
Приятели сме с брат му. С него не станахме. Изказваше доста крайни мнения чужди на мен.
Безспорно една от най-интересните персони, която съм срещал. |
|
Познавах Славчо Желязков - него вече го няма.
Почина преди около две години. След пенсионирането се занимаваше с любимите си неща - строене на лодки и риболов. Първата му лодка изгоря, втората направи по-голяма и живееше до последно на нея. Пиеше здраво, боледуваше и от паркинсон, не изглеждаше добре, но правеше каквото му харесва. Беше авторитет сред местните рибари. Беше много интересен човек. Беше чешит.
Разведе се отдавна с много свястната си жена Камелия /тел:056 554587/, която се погрижи за погребението.
Това е. |
|
Тръбата по диагонала на куфара/моя побира 75/. За да не даваш пари за нова стрела и да не рискуваш да ти я изкривят я слагаш в дръжката на метла и я хващаш към куфара с тиксо. На въпроса на security - а бе, ква е тая метла? се отговаря - подарък за жена ми, която се казва Яга - Баба Яга. Такава е моята практика. |
|
…продължение - защо не обичам акулско...
Та, по времето, когато някой вече опитаха от акулската плът и се заразиха от лакомията да я ядат, един мой близък пожела да прескочим до Созопол за калкан. Калкана тогава се купуваше директно от “дилъра” на Ре Ке-то - срещу малка банкнота и голямо шише ракия. Е, имах някой връзки в този конфиденциален бизнес... За жалост в уреченото време и на точното място бяхме всички барабар с ракията, но без калкана. Както и да е, голямото шише пропътувало толкова път, не беше редно да се връща, та се разположихме удобно върху бали от скъсани мрежи и спукани каси в “офиса” на дилъра да обменим мисли и позиции за важните неща от живота. Към края на този обмен и по-точно, към края на ракията, дилъра се разчувства и изрази съжаление за това, дето ще се върнем с празни ръце, ама не е виновен той, дето в трала напоследък само “куче” влиза и плахо, да не ни обиди, предложи да си вземем от акулата – ей така, подарък. Да не го обидим и ние, казахме че ще си вземем, ама да ни я одере, щото ми се беше случвало да дера – голяма беля е, ако не знаеш чалъма. Та, слизаме ние в трюма пък там цяла камара “кучета” – нашият човек гепи една за опашката и горе на палубата направи показно за дране на акула.
Как се дере акула. Абе, много е лесно, ама ще ми отнеме повече време да го опиша, отколкото време отнема дрането – правят се два симетрични среза по кожата, които започват от мястото, дето би трябвало да е мозъка на тъпото куче - от главата към опашката, които се движат по границата на филето, но по корема се прорязва цялото месо до аналната перка. Там двата среза пак се събират /пропуснах да кажа, че перките се изрязват предварително/ и до опашката се продължава с единичен срез, но само по кожата. Преди опашката, там където искаш да свършва филето се прорязва пръстен. Горния /на главата/ клиновиден край на кожата се задира внимателно да няма по него месо, колкото да може да се хване здраво с палеца и показалеца. След това му стъпваш здраво с единия крак на главата на тъпото куче и изричайки на висок глас и с чувство думите: “мамка ти кучешка” рязко и силно издърпваш, та чак до пръстена на опашката.
След това просто си отрязваш филето от двата края, слагаш го настрана, а останалата десет кг. гадория я изритваш зад борда.
Точно това направи нашият човек тогава и ние се въодушевихме от красивото изпълнение, та взехме още едно шише ракия.
Обаче, сега спирам, защото това дране направо ме умори. После ще продължа, където ще стане ясно, защо много-много не си падам по акулско, макар че нашия приятел Live2Dive вече насочи вниманието ни към един характерен дъх на въпросното наричайки го с присъщата си деликатност “дъх на амоняк”, а пък нашия “дилър” тогава използва едни други думи, които определено не са подходящи за изискания тон на сайта ни.
Следва продължение... |
|
Цената на акуловата мръвка за мене е нереално висока. Имайки привилегията да съм роден в Созопол, отлично помня времето, когато "кучето" - както и казват тамошните, се изхвърляше, а Митко Лудия /мир на праха му/, връзваше по някоя за опашката и я влачеше по уличките за ужас на нас децата.
По късно се появи някакво мезе от сушено филе, което бързо стана хит и изхвърлянето и понамаля, но така или иначе, пари за акула не се даваха.
И така, как се суши филе от акула. Подчертавам - само филето става за тая работа, защото корема е мазен и сушен е отврат. Реже се на дълги ивици с приблизително квадратен профил и страна 15-20mm. Слага се в силна саламура /min. 10% сол към общия обем вода+риба/ за max. 1h. Суши се на хладно, проветриво и сенчесто място, защото иначе се покрива с една жълта гадост, която по созополски се казва тагя. Ако не хване тагя е наистина гот - реже се по диагонал на тънки ивички и се подправя с олио, оцет и т.н. - както чируз. Хубаво е и леко запечено на скарата, може би даже така си е по-хубаво. Някои се изхитряваха да овалват филетата в червен пипер и др. подправки и така да ги сушат - пробвал съм, не е зле.
И така, до онзи момент, в който на някои в пристъп на безумен глад или само на безумие /дали не е бил клетия Митко - мир на праха му!/ не му хрумва мисълта да хвърли в тигана парче от презряното "куче", да го излапа, че и на друг да даде от /оказва се по-късно/ силно заразната плът.
Така започна Голямото Ядене на Акула.
Защо не обичам акулско.
Преди много години...обаче за сега прекъсвам, понеже ми се отвори неотложна работа.
Следва продължение. |
|
Пропуснах - комплименти и за фотографиите! |
|
Live2Dive, ти ни разби, човече!
Допускам, че ако споделя опита си от паниране на акула, на следващия ден ще ни изпратиш рецепта и снимки на "Голяма бяла - чеверме по африкански"! Аферим, батка - и за ловния и за кулинарния майсторлък! |
|
За тебе специално, африкански братко, понеже имаш достъп до разнообразна фауна, ако ти падне някой октопод, направи следното, пак на основата на тоя дресинг.
Сигурно знаеш, че за да омекне месото му, октопода се обработва по един доста варварски начин - удря се в/у скалата /казват минимум 50 пъти/. Както и да е, ако искаш го бий, ако искаш недей, ама наистина има разлика. После го провесваш на слънце да съхне поне 5-6ч. /докато слънцето стане червено, като портокал и си усетил желание за първия коктейл/.
Пали тогава барбекюто, сръбвай кротко от коктейла, и когато жарта започне да се покрива с бяла пепел, а слънцето се е скрило нейде в саваната, глътни остатъка от напитката и действай.
Добре изсъхналия октопод се нарязва на едри парчета, омазва се обилно със зехтин и се хвърля на скарата. Две-три минути - толкоз! За всички главоноги и молюски - прекомерната термична обработка ги скапва. Все пак, трябва да се съобразиш с дебелината на мръвката - де да знам при вас, какви големи добичета се въдят.
И така, дойде ред на дресинга - в него се мариноват нарязаните на малки късчета пипала посолени и обилно подправени с риган, чер пипер и канела.
Консумирай веднага, но на следващия ден е още по вкусно. |
|
На всички ни е известен ефекта на лимончето.
Опитайте, авери харпунджии, да го употребите по следния малко по сложен, но много по ефектен начин.
Сока от 2-3 лимона се изсипва /без семките/ в бутилче-0.5л. от безалк. Доливаш равно на сока количество зехтин. Навий пробитата с по-големичка дупка капачка /Ф4mm.- да не се запушва/, положи палеца в/у въпросната дупка и тръскай енергично докато сместа побелее /емулгира/.
Поливай обилно всякаква риба /независимо суха или мазна/ приготвена на скара, на фурна или пържена; миди, калмари, октоподи и т.н. даже и булката да полееш, пробвай и ще видиш, че и тя някак си се е освежила
Тоя дресинг е много популярен в Гърция, а може би вече и тук. Ефекта му при кефалови на скара е страхотен, имайки предвид разкошното им нежно месо, а не дотам разкошния дъх, който отблъсква повечето от нас. Аромата на маслина и вездесъщото лЕмонче оправят работата идеално!
Ако ти остане, прибираш в хладилника и следващия път само го разбъркваш да побелее.
Това е. Простичко но много гот!
Пробвай - пак ще си говорим! |
|
Хубаво си бърборкате за качествата на маските, а се очакваше не'кво решение за разглобяването, или друг начин за отстраняване на теча... |
|
Преди години, двайсет и повече, гмурках за сефте около Синеморец. Опита ми /от детските години/ беше, че вижда ли се дъното слизам и се връщам без проблем. Видимостта беше фантастична и ето, как ме подведе. Вероятно съм слязал доста под предела ми /~15м. / и на връщане просто загубих ориентация. Когато се усетих, че не изплувам вертикално, ме хвана шубе, което никога няма да забравя!
Нямах ни буй, ни въже, ни баласт за изхвърляне.
Поуката, приятели новобранци, е ясна - пълна екипировка!
А и за печените не е излишно да се каже, че кристалните води подвеждат! |
|
Как /без да повредя/ да разглобя за почистване MARES - Forma. Тече, мамка му! |
|
Нови Продукти
Цена: 15.00 Лв.
Spearfishing
|