Шумовото “замърсяване” на океана

Също на тази страница

Форуми

Подводен риболов

Кръчмата

Ri4ola

04-03-2009 16:40

Забравете петрола, сероводорода и твърдите битови отпадъци. Оказва се, че една от най-големите съвременни заплахи за световния океан е замърсяването с... шум! Не ви се вярва? Ето ви пример – наскоро един човек загина в трагичен инцидент, когато движещата се с висока скорост лодка, която той управлявал, се блъсна в кит. Макар да изглежда като изолиран случай, учените, следящи с тревога развитието на проблема, твърдят, че подобни драми скоро могат да станат ежедневие. Причината? Просто повишаващите се нива на шумово замърсяване все по-често ще предизвикват дезориентация сред океанските обитатели, които, както е известно, разчитат до голяма степен на звуковете за навигация.

Шепот под вълните
„Мълчаливите дълбини” е често използвана за описване на сините океански бездни метафора. В действителност, след като веднъж преминете 40 метра в посока надолу, светлината напълно изчезва и потъвате в пълен мрак. Тук зрението не върши работа, а слухът е всичко. С негова помощ обитателите на дълбините – от китовете и делфините до рибите, мекотелите и дори скаридите – ловуват, търсят и намират брачните си партньори, ориентират се и пазят териториите си. Практически всички подводни организми могат да възприемат и да произвеждат звуци. Под водата те се разпространяват 5 пъти по-бързо и на много по-далечни разстояния отколкото на сушата. Накратко – океанските простори са истинско “Царство на звука”, изпълнено с вълни вариращи от 0.1 херц до 300 килохерца.
В същото време днес над 60 000 големи морски съда – създадени от човека машини, кръстосват океана. Из него се разнася бученето на повече от 4 милиона дизелови двигатели, а близо 10 милиона ферибота и редица по-малки яхти и развлекателни лодки допринасят допълнително за „какафонията”. И тук дори не споменаваме различните военни и цивилни сонари, шумът от дълбоководните сондажи, както и нискочестотните звуци, генерирани от всевъзможни научни експерименти. Всъщност учените са изчислили, че само за последните 50 години общото ниво на шум в световния океан се е повишило с 15 децибела – повече от достатъчно, за да се заглушат и изкривят болшинството естествени звуци, които морските обитатели генерират в ежедневния си живот.
Според мнението на различни изследователи на проблема, като това на биолога д-р Мишел Андре, той ще става все по-сериозен през следващите няколко години, а инциденти, подобни на вече споменатия в началото, ще зачестяват. Д-р Андре е бил един от членовете на екипа, заел се с разследването на случая. Финалният извод, относно причината, е колкото тривиална, толкова и тревожна - оказало се, че китът, причинил сблъсъка, е бил чисто и просто... глух!

Търсач на китове
За да предотвратят подобни инциденти за в бъдеще и да предпазят и морските бозайници, и хората от пагубните ефекти на шумовото замърсяване на океана, д-р Андре и екипът му разработват и предлагат уникално устройство – първата по рода си система за предпазване от сблъсъци в океана (Whale Anti-collision System – WACS). Изхождайки от ясното разбиране, че използването на каквито и да било активни източници на звук (например сонар) само допълнително ще обърка китовете, учените конструират специална пасивна система. Тя засича и следи движението на намиращите се в близост до нея китове и предава информацията за тяхното местоположение до всички околни морски съдове.
Най-удивителното в тази система е нейната способност да изолира и проследява само един конкретен екземпляр от цяло семейство китове. Това се постига благодарение на т.нар. RIME (Rhythmic Identity Measurement) – Ритмично измерване на идентичността). След дълги години изследвания д-р Андре установява, че различните акустични последователности, които всеки един кит излъчва, са строго индивидуални. Именно заради това с тяхна помощ може да се различи с висока точност един екземпляр от друг.

Мълчанието е злато
Разбира се, WACS системата има много по-широк кръг на приложения извън чисто защитната си функция и ролята й за предотвратяване на сблъсъци между морски лодки и китове. Самият й създател отбелязва, че тя е безценен научен инструмент, с чиято помощ може да се изследва ежедневният живот на китовете. В същото време факта д-р Андре и екипът му се надяват, че благодарение на медийния шум, който се вдигна около награждаването на проекта им с престижната Rolex Award, повече хора ще се заинтересуват от изключително сериозната проблематика около шумовото замърсяване на световния океан. Средства за предотвратяването и намаляването му вече има – така например в момента се предлагат специални заглушители за моторите на различни морски съдове. Разработени първоначално от военните под формата на стелт технология, днес те могат да решат един доста сериозен екологичен проблем.

„Колкото повече шум привнасяме в океана, толкова по-сериозно нарушаваме ние съществуващия фин баланс в живота на морските обитатели”, споделя д-р Андре. „По този начин ние заплашваме съществуването на изключително богатата фауна на световния океан, а това не бива да се допуска”, допълва още той.

sea-wolf
04-03-2009 18:32

Много интересно...

Тъй като > 99.99 % от хората по света немогат да разберат колко е зле положението с океана и колко техният живот на сушата зависи от това, трябва всеки път, когато някой авторитет каже както по-горе: „По този начин ние заплашваме съществуването на изключително богатата фауна на световния океан, а това не бива да се допуска”, да допълни, че заплашваме и нашето съществуване.

spear
04-03-2009 19:23

Гмуркал съм в Дарданелите и е просто ужас, имаш чуството че минават отгоре ти, чак гръдния ти кош вибрира. И това е 24 часа без почивен ден целогодишно. Ако съм една риба ще вляза в психиатрията на втория месец.
И така е по цял свят, от сигурно 50 години насам и става все по-лошо. А най-лошото е че всеки знае че ще става още по-лошо, но няма как да бъде спряно всичко това.
На сушата има места където е наистина пълна тишина, но в световния океан вече няма sad