|
|
Как стават белите?!
|
|
Не, разбира се, Wishbone!! С такива неща никога не се бъзикам. То се вижда от духа, тона и съдържанието на всичките ви отговори, търпението, когато всеки нов на сайта иска всичко да му се каже с пет приказки, без да си е дал труд да прочете наличната инфо... Или като мен дето е забравил какво е писал миналата година и се повтаря... Вижда се и от интереса и склонността към изповядване на неразумни грешки - звучат доста поучително...
В БЧК не изглежда да има по-качествена инфо за въздействията на кислороден недостиг/излишък в комбинация с бърза смяна на налягането +/- върху мозъка на средно тренирания гмуркач... Стоян щял да дойде следващата седмица и ще го изпитам подробно.
Така, че предполагам, ще трябва да направим подробно резюме или компилация от няколко статии в мрежата...
|
Wishbone
15-09-2006 09:31
|
БЧК наистина е малко вероятно да имат такава информация. все пак те се концентрират върху оказването на помощ така, че да те представят още "годен" на докторите.
Отдавна имаме съгласито с колегите да предоставим на БЧК възможност да представя / рекламира курсовете си за първа помощ при нас, тъй като това е от голяма полза за членовете ни.
Lotdog ми бе предоставил и някакъв контакт, с който, грях ми на душата, не се свързах веднага и след това в залисията изобщо забравих за идеята, но ето че ти ми напомняш.
Ако имаш контакта с тях, просто им кажи, че сме готови да им предоствим място за информация и реклама на водноспасителните курсове за граждани.
Поздрави!
|
|
|
Да, ще го направя. Там има няколко световни(!!!) и национални шампиони, но по плувни спортове, спасяване на (у)давещи се, а не на свободни гмуркачи и харпунисти...
Смятам, че е полезно ясно да кажем поне в тази разгорещена дискусия: Много е трудно да бъде оказана помощ на човек, който е на 6 - 20 м. Дори и да знаем, че горе има грижлив и способен колега, вероятността да може да ни помогне е малка...
Е, ако има двама в здрава лодка и непрекъснато мерят с часовник всяко гмуркане и самите те са подготвени харпунисти, може и да ме издърпат за въжето на буя, но ако съм го откачил... Чувал съм само да спасяват озовал се на повърхността човек...
Та добре е това да се каже и да се настройва мисленето: "АЗ РАЗЧИТАМ САМО НА СЕБЕ СИ" пък ако се наложи и ме спасят, голямо черпене ще падне...
Още нещо: добре е всички да знаят, че при загуба на съзнание, която не настъпва изведнъж, е възможно езикът да се обърне нагоре и назад и да запуши дихателната тръба. Та ако оказваме помощ на някого, това трабва да се провери и езика да се извади с ръка... и след това да се прави изкуствено дишане...
|
|
|
Никой не е в състояние да ти помогне. ТАКА Е.
"АЗ РАЗЧИТАМ САМО НА СЕБЕ СИ"
Сложили сме си главите в торбата сами. За кефа си много харпунджии са заплатили с най-скъпото. И за тях иди-дойди, но питате ли близките и семействата им, че все са млади и здрави като камък момчета. Лошото е , че при нас голямата беля като вземе да става, няма линейка, няма нищо. АДИО МУЧАЧО.
Нека се гмуркаме, но винаги с едно на ум, че НЯМА ПО-ВАЖНА РИБА от един живот, пък бил той на когото и да било от нас.
|
|
|
Всъщност, има доста спортове и професии, носещи риск за здравето и живота. И във всички тях професионалното отношение, зрялото мислене и съответни действия позволяват да се приближим доста плътно до риска, опасността, без обаче да преминаваме някаква граница... отвъд която няма връщане.
Според мен при нас това означава постоянно спазване на всички мерки за безопасност, изброени на тази страница... от това ловът няма да стане по-скучен...
Само 5-6 пъти съм имал възможност да пробвам следното: гмуркаме двама, и двамата с харпуни, но докато единият е долу, другият раздишва и го наблюдава. Този, който е горе отговаря за взаимното разположение, минимална безопасна дистанция и интервал, накъде е насочен харпуна му и пр. Предварително бяхме определили направлението за лов, какво ще правим ако дълбочината надмине някаква граница и пр. Периодично осъществявахме визуален контакт, дори веднъж стреляхме последователно по една и съща огромна 30 см (!!!) рибка  и... безуспешно...
Тогава беше доста безопасно щото и двамата покривахме дълбочината, бяхме в отлично здраве и си имахме пълно доверие... Единствен недостатък изглежда беше известното намаляване на апнеята, понеже се стремяхме да гмуркаме незабавно щом другият излезе...
Успешно гмуркане!!
|
|
|
Здравейте!
Като нов вчера и днес изчетох и тази тема. Ползвам интернет от 1998-ма, любопитен съм като сврака, но си дадох сметка, че досега не съм прекарвал толкова часове в ровене само в един сайт! Просто е богатство за нета! Това към създателите.
Искам и аз да споделя единствения си инцидент под водата, от който и до днес (вече 20 години) си нося последствията. Беше през 1985-та - вече имах 3-годишен "опит" и се чувствах доста уверен под водата. Влязохме с още 2 момчета около обяд и към 4 следобяд излязохме и тримата без риба - беше август и нещо се беше покрила. Като се събрахме на скалата, решихме за да не сме капо, да наскубем миди. Имаше наблизо удобна вертикална скала с едри миди. Съблякохме неопрените, оставихме харпуните и само с маски и плавници влязохме двама. Имахме един гагам, затова аз взех една тесла и мрежа (пазарска). Дълбочината беше около 6 м., но скалата имаше на около 2.5-3 м. естествена тераса, широка около 50 см.,преди да слезе надолу. Затова аз къртех мидите с теслата, те падаха на терасата и после се гмурках да ги събирам в мрежата, като оставях теслата на терасата. След няколко гмуркания, без да искам бутнах теслата и тя запотъва към дъното. Инстинктивно тръгнах след нея, след около 2 метра я хванах и се обърнах да изплувам. Тогава усетих удар като с длан в дясното ухо. Горе се сетих, че като излязохме с харпуните, си изпразних ушите, а когато тръгнахме за миди - несериозно и безопасно занимание - не си дадох труд да ги напълня пак. Разминах се само с травмирано тъпанче, но ми остана обеца и шум в ухото за цял живот. Затова - в подкрепа на духа и съдържанието не само на темата, но и на целия сайт - МОРЕТО СИ Е МОРЕ - никакви компромиси със сигурността! Както казваше безсмъртният Парцалев в един стар филм: "Морето много дава, но и много взема." Лигавенето и подценяването на опасностите навсякъде, а особено в морето, се наказват.
|
|
|
----------------------------------------------------------
1. Рыболовный трал поймал дайвера.
----------------------------------------------------------
В Англии на побережье близ Дорсета доставлен вертолетом в
госпиталь и помещен в барокамеру дайвер случайно пойманный в
трал рыболовным ботом.
40-летний мужчина находился на глубине 14 метров, когда трал
захватил и потащил его вместе с уловом.
Когда улов подняли, у дайвер началась кессонная болезнь, и
из Шираза, на востоке Портланда был послан вертолет
береговой охраны.
Дайвера доставили в специализированную декомпрессионную
камеру, где провели лечебную рекомпрессию.
Выжил.
В управлении береговой охраны Портланда сообщили, что они
расследуют инцидент..
Источник:
[link]
Выводы:
Когда ныряешь, позаботься, чтобы тебя не переехали и не
покрошили винтом, не поймали в трал (дельфины, например, не
выживают), не потушили тобой пожар, не поджарили
электрическим током.
Используй буй - чтобы быть заметным, лодку - чтобы быть
очень заметным. Желательно, чтобы в этой лодке был кто-то с
многозарядным дробовиком - гидроциклы на звук выстрелов
реагируют с пониманием, сам видел. (СФ)
[link] с текстом:
"Новости ПОДВОДНОЙ ОХОТЫ на ScubaDiving.ru".
|
|
|
Хо-хо-ооо "....с Многозарядным дробовиком..." Добро, имало е подобни опити за "справедливо" правораздаване, но доколкото ми е известно победите са били временни...
Истинският идиот, след като го изгониш, или се защитиш успешно в конкретен случай, като не позволиш той да те изгони, или нещо подобно, започва да мисли и да действа за да те накаже: събира сили и средства ВСЯКАКВИ, наблюдава те, проследява те и при следващата среща срещу твоя дробовик изважда няколко АК-47 и множество по-малки... Или ти гръмва колата, или нещо друго... Но реакцията на някой, който смята, че си е платил за да гони другите и не е успял да го стори, е В ПЪТИ по-силна от причината... и няма край...
С това не казвам, че трабва да ги търпим...Аз доста пъти дори съм "поправял" простотии сторени на улицата, в аерогарата, на кръстовище... но до сега - само с думи, при много свидетели и явни нарушения... А навътре в морето.... работата може да стане МНОГО дебела...
|
|
|
Искам да ви разкажа една история, която не може да се нарече съвсем харпунджийска но.........
Преди доста години с приятелят ми ловувахме на юг от къмпинг "Оазис",и след дълго и уморително гмуркане излязохме на скалите оклюмали и доста обезкуражени, от факта, че нито той нито аз бяхме видели "бели" риби за каквито бяхме отишли. Явно беше от онези "безрибни" дни, когато морето сякаш е опустяло. Чудехме се какво да предприемем и си споделихме, че минавайки край близкото борунче и двамата сме видели на едно пясъчно петно пред скалите, налягали десетки едри попчета. За жалост този ден носехме само дългите си харпуни предназначени предимно за пелагични риби, а не за попчета. Изведнъж ни осени велика идея (понякога и на умните хора им идват просташки идеи). В колата носехме мрежа за речен риболов -така нареченото "кестерме". Решихме,че ако го заложим на дъното, на пясъчното поле, пред самия подмол,ще можем да изловим всички попчета до едно. До няколко минути вече бяхме във водата с мрежата в ръце. Всъщност ние за първи (оказа се и за последен) път, изпробвахме тази мрежа за морски риболов. Стигнахме мястото и започнахме да гмуркаме и да поставяме мрежата на дъното. Попчетата разбира се се изпокриха в подмола, но ние бяхме сигурни, че след като поставим мрежата,беше въпрос на време те пак да излязат и да се хванат всичките в нея. Поставянето и не се оказа толкова лесно. Оказа се,че тежестите на мрежата не са достатъчни и тя леко се повдигаше от дъното. За целта се наложи да търсим камъни и да затискаме долният и край с тях. Дълбочината беше около три метра и тази операция не ни създаваше особена трудност.Вече бях в края на апнеята си, когато поставих последният камък, отблъснах се от дъното и......... белята се случи.
Някаква сила изтръгна шнорхелът от устата и в същата тази секунда, същата сила ми смъкна маската от лицето и тя се оказа на шията ми. Изведнъж ослепях! Нищо не виждах! Въздухът ми свърши! Ръцете ми докосваха мрежата и това ме ужасяваше още повече.Обзе ме страхотна паника.Махах неистово с плавниците,но не можех да се помръдна от дъното. Бях закотвен долу.В такъв момент,обзет от паника ,не можеш да разсъждаваш трезво, но може би подсъзнателно си дадох сметка, че сигурно маската и шнорхела ме задържат долу и с последни сили успях да ги изхлузя от врата си. Почувствах се освободен и се устремих нагоре.Стори ми се, че излизах цяла вечност от тази сравнително малка дълбочина.Изскочих като тапа на повърхността и дишах...... дишах....... дишах.......
Не знам дали бях радостен от спасението си или ядосан, но при всички случаи бях страшно уплашен. Всичко ми изглеждаше нереално и нелепо. Погледнах към приятелят ми който беше на десетина метра от мен, нищо неподозиращ за драмата разиграла се съвсем близко до него.
Оказа се, че след като съм сложил последният камък, шнорхелът ми се е закачил в мрежата и цялата и тежест заедно с камъните, ме е задържала на дъното.Изводът е, че белите стават много бързо и идват изневиделица. Това е само един от случаите, когато съм бил на ръба.......
Между другото когато след три часа изкарахме мрежата, в нея имаше 5 кучешки попчета, 6 лапини, 2 скорпиди и 2 ПОПЧЕТА.......
|
sea-wolf
18-12-2006 15:29
|
Добре, че си минал само с това... Може да се направи и още един извод: да сме много по-внимателни и да си даваме повече резерв въздух когато правим нещо различно от това при стандартното ни гмуране.
|
|
|
Работата с мрежи, когато работещите са ВЪВ водата, независимо дали е течаща или не, винаги дава възможност човек да се оплете в мрежата...И независимо от опит, маски, шнорхели и пр.... Особено в реки, както се практикуваше...
|
|
|
Уважаеми колеги, почувствах необходимост да споделя информация, която според мен може да повиши безопасността при практикуване на любимия ни екстремен спорт... Написаното тук е опит да се проясни картината на нещастните случаи при действия под вода, извършвани в състояние на апнеа. Надявам се това да ориентира интересуващите се, практикуващи подводни дейности в състояние на задържане на дишането (подводен лов, подводна фотография, спасяване на давещи се, просто гмуркане и др.) и да намали вероятността от удавяне. Използвал съм материали от различни източници с претенции, както и мой опит. Описаните явления се наблюдават при обикновени, средно тренирани лица.
Поносимостта, състоянията, хранителния режим, методите на подготовка и индивидуалните способности на – примерно – 100-те най-добри гмуркачи в света, не са предмет на разглеждане в тази статия.
Разбира се, всичко казано по-долу е лично мое мнение.
При бавно хоризонтално ходене без товар средностатистическият средно здрав, средно трениран и на средна възраст човек вдишва и издишва 14-16 пъти в минута. За същото време той изразходва определено количество кислород и отделя въгл. двуокис. Т.е., накратко, разходът на О2 е пряко свързан с количеството извършена работа за дадено време. При продължителни, методически правилни тренировки, е възможно да се придобие някаква натренираност на мускулите за безкислородна (анаеробна) работа. МОЗЪКЪТ СЪЩО МОЖЕ ДА СЕ ТРЕНИРА, НО В МНОГО ПО- МАЛКА СТЕПЕН И НЕ ВИНАГИ!) За да проникнем в безкрайното вълшебно безмълвие без много технически средства, да се гмурнем и – до някаква степен – да се слеем с него, ние променяме изработения с хилядолетия механизъм и задържаме нашето дишане. Това вече е значителна промяна и тя води до няколко много важни изменения. От друга страна освен при гмуркане, дишането при бозайниците исторически се е налагало да се задържа при много други причини – може би най-честата е бозаене, развиване на максимално мускулно усилие, преодоляване на задимена зона и пр. Еволюцията е създала доста конкретни, доколкото е известно на материалистичната наука, механизми, даващи възможност на мозъка (в състояние на апнеа) да получава информация, достатъчна за вземане на обосновани решения и отдаване на необходими команди, чието изпълнение осигурява запазване на живота...
I. ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ НА МАЛКА ДЪЛБОЧИНА (ЗСМД) При задържане на дишането нашите жизнени процеси продължават. Това означава непрекъснато намаляване на количеството кислород (О2) и нарастване на количеството въглероден двуокис (СО2 ). Мозъкът ни разбира кога съдържанието на О2 е намаляло по измерване на количеството СО2 . Когато количеството СО2 се увеличи до някаква граница, различна за различни хора и дори различна за един и същ човек в отделен ден, сезон, състояние, температура и др., мозъкът изпраща команди до дихателните мускули и те спонтанно се опитват да "дишат". Най-вероятно това не е грешка на еволюцията, а е механизъм, позволил ни да оцеляваме в безброй критични случаи...
Обикновено всички гмуркачи се опитваме да увеличим времето за престой под вода. Първото, към което се стремим, е да увеличим запаса от О2 в тялото преди гмуркане. За това правим по-пълни издишвания и по-дълбоки вдишвания. При прекаляване в тази фаза – многократно енергично/често, издишване и максимално вдишване - НАРАСТВА броят и усилията на използваните мускули и консумацията на О2 в тях и вместо увеличаване запаса от О2 постигаме като цяло само намаляването на СО2 ... Така при гмуркане и изразходване на О2 до възможния праг, мозъкът не получава сигнали за недостиг, защото още не се е повишило количеството СО2, това съвпада с желанието ни да стоим долу по-дълго и можем да достигнем такова обедняване на кръвта с О2 , че мозъкът да престане да функционира, преди да е постъпил сигналът „голямо количество на СО2, опасност, изплувай”. Тази загуба на съзнание се наблюдава при гмуркане/плуване на малки дълбочини (условно до 10 м) както при млади гмуркачи, нетърпеливи да покоряват морските дълбини, така и при много опитни, добре тренирани хора, решили че могат да си позволят излизане от зоната на безопасност, понеже дълбочината, на която работят е много по-малка от тяхната нормална, или дори трениращи в басейни с дълбочина под 2 м (!!). Назовава се с израза ЗСМД.
Друг възможен случай е - млад спасител плува енергично 40 – 80 м до давещ се и амбициран да спаси живот, след 2-4 енергични вдишвания и издишвания се гмурка да му окаже помощ. Консумацията на О2 е все още толкова голяма, че припадането е почти сигурно.
Причини : Поредица от особено силни и сравнително бързи издишвания и вдишвания при раздишване (хипервентилация). Признаци: Възможно усещане за леко боцкане по крайниците или лицето, поява на сънливост, желание за прозяване още в първите 20-30 секунди на гмуркането, повишаване на настроението и самочувствието, особено при бързо достигане на голяма дълбочина. С една дума прекалено силното и продължително раздишване води до намаляване на СО2 в кръвта, датчикът не подава сигнал към мозъка по времето, когато О2 намалява до критични количества, ние не изплуваме и губим съзнание. Това състояние не е пряко свързано с дълбочината и промяната на налягането, наблюдавано е дори при тренировки в басейни. Наблюдава се голямо разнообразие в проявлението при отделните хора, а също и при различна форма, в която се намира отделен гмуркач/ловец.
II. ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ НА ГОЛЯМА ДЪЛБОЧИНА (ЗСГД) Понятията голяма и малка дълбочина са относителни. Извлечено от практиката и за целите на изследванията е приета условна граница от 10 м. ЗСГД е загуба на съзнание, причинено от недостиг на О2 в мозъка, при изплуване от дълбочини 10 м и повече. То може да е придружено или не придружено от силни пориви за вдишване и не е предизвикано от други видими медицински причини. Типично се проявява в последните 3-5 м преди повърхността, понякога дори след изплуване.
Възможни причини:
1. Прекомерно дълго волево подтискане на поривите за дишане.
2. Намаляване на частичното (парциално) налягане на О2 в мозъка при бързо изплуване.
3. Самопредизвикано ниско количество на СО2 .
Тези три установени причини действат в комбинация, при различни хора, състояния, раздишвания, борба с улов и др. Продължителното волево потискане на поривите за вдишване довежда до значително намаляване количеството О2 и когато след това забързано изплуваме, при бързото разтваряне на белите дробове частичното налягане на О2 може да падне под минималното работно и кръвта започва да не се обогатява и да не „храни” мозъка. Фактът, че ЗСГД се наблюдава и разглежда при гмуркания на дълбочини повече от 10 м не отменя възможността гмуркачът да е раздишвал силно и продължително. Това освен описания по-горе ефект може да доведе и до свиване на кръвоносните съдове в мозъка и храненето му с по-малко О2 .
Други промени като свиване на далака, свиване на кожните капиляри, намаляване на пулса, намаляване на мозъчната активност, химични промени в кръвта и др., увеличаващи способността за „запасяване” с повече О2 и увеличаване на използваемото време под вода, както и други, неизвестни, стават от само себе си, без волева намеса, просто с много практика и тренировки. За някои гмуркачи допълнителни механизми и „техники”, подпомагащи увеличаване времето на апнеата, „се задействат” обиоколо 30-50 минути от началото на гмурканията.
Относно безопасността и намаляване вероятността от загуба на съзнание на малка дълбочина, е добре след изплуване на повърхността:
1. Първото издишване да е непълно, издишваме около 2/3 от обема на дробовете си и поемаме въздух (това изглежда трудно, но се тренира).
2. Успокоявяме дишането - „Изгонваме” повишеното количество СО2 и възстановяваме намаленото количество О2 в тялото с толкова затихващи издишвания/вдишвания, колкото е необходимо. Според мен е добре и то да се прави (отново) с максимално отпуснати мускули – колкото е възможно.
3. След пълно възстановяване започваме следващо раздишване. То включва пълно издишване със свиване на стомашни и коремни мускули, вдишване само с диафрагмата. Долната част на коремните мускули остава стегната. След 4-6 такива преминаваме към пълно издишване и 2 пъти по-кратко пълно коремно вдишване. Това не трябва да превишава 3-4 бр. Ако не се чувстваме готови, продължаваме или се връщаме на "свития корем" . . Следва пълно издишване и пълно вдишване и - пак надолу...
4. Не забравяме, че енергичните движения под вода намаляват времето за престой на дъното драстично. При такъв случай тръгваме нагоре много по-рано.
Друга важна особеност е, че при борба с риба се отдалечава значително времето на първия осъзнат порив за вдишване...
5. Не забравяме опасното положение, предизвиквано от съсредоточаване към дадена цел (надеждно улавяне на простреляна риба) и ако това стане, хвърляме колана незабавно.
6. Смятаме колана за консуматив и при неясно положение/съзнание го хвърляме. Препоръчва се да си носим втори колан, което би улеснило вземането на решение за хвърляне на първия...
7. Избягваме продължителните гмуркания – на предела на възможностите ни. Ако ще правим такива, добре е да има осигуряващ, с когото подробно сме разчели и уговорили кога тръгва надолу и какво прави.
8. Необходимо е балансиране за неутрална плаваемост на около 6-5 м. При гмуркане на по-големи дълбочини (за всеки е различно), е по-безопасно неутралната плаваемост да е на 9-8 или дори 13-12 м... Конкретните стойности зависят отново от няколко фактора: при костюм с дебелина над 4 мм промяната на плаваемостта, предизвикана от свиването на тъканта на костюма и мехурчетата в нея + същото за дебели чорапи + някой неизгонен мехур въздух между тялото и костюма + свиването на човешкото тяло - може да означава, че коланът ни е над 10 кг и при неутрална плаваемост на 6 м, на 20 м имаме 20 и повече кг отрицателна плаваемост!! Това означава, че при изплуване ще имаме много голям разход на кислород за размахване на плавниците... Това е много опасно.
9. Опасно е да се тренира продължителна апнеа, била тя статична или динамична, чрез плуване в басейн без осигуряващ.
10. Добре е да владеем сърдечно-белодробното възстановяване, да можем да помогнем на нуждаещ се. Тук предлагам да смятаме за стандартен следния особен случай, описан в литературата и изпитан от мен, а сигурно и от много колеги: При изплуване от голяма за даден харпунист дълбочина, той вижда риба, напряга се емоционално и физически, опознава я, прицелва се, стреля и.... улучва! Но има съмнения, че ще се откачи. Въпросът е какво е добре да правим от тук нататък?!?
Според мен без никакво забавяне трябва да продължим нагоре, като се стремим, но не на всяка цена, да не позволим на рибата да се мушне в дупка или под козирка. Разбира се, размерът на рибата има голямо значение, но аз бих използвал до край възможностите на макарата. Ако това не е достатъчно, бих закачил харпуна на колана и откачил колана (който е надеждно вързан за достатъчно голям буй), изплувал, а после ще мисля и върша всичко останало.
III. КАКВО ДА СЕ ПРАВИ Драги колеги, въпреки зловещото звучене на казаното до тук, гмуркането и подводния лов си остават прекрасни занимания! Всеки желаещ може да се научи и да се наслаждава на безкрайните синьо/зелени глъбини... Ето някои общи препоръки за избягване тежките моменти:
1. Преди всяко влизане във водата се наспиваме добре. Наспаният мозък има по-големи възможности за работа при недостиг на О2 .
2. Винаги подхождаме към морето с любов и уважение – ние отиваме на негова територия, действаме по неговите правила.
3. Винаги започваме с по-плитки и по-кратки гмуркания и постепенно увеличаваме дълбочината. Така без усилия ще определяме много точно на око кога да тръгнем нагоре.
4. През цялото време във водата се стремим да не напрягаме мускули/групи, от които не се нуждаем – това е голям резерв за увеличение времето на престой под вода. При изчакване можем мислено да „обходим” тялото и да оценим необходимо ли е напрягането на всеки отделен мускул. [По този метод авторът има скромен личен рекорд на 5.6 м дълбочина в басейн, без костюм, с 2 тежести, поставени на гърдите след лягане на дъното - 3’ 25”].
5. При достигане на дъното и престой на тази дълбочина 10-20 сек., не увеличаваме тепърва отново дълбочината – това променя цялата автоматизирана настройка на организма.
6. Баластният колан винаги е надеждно свързан с буя и при най-малки съмнения го откачваме.
7. Силното махане дори и с най-добрите плавници като цяло намалява времето на апнеата и е добре да се използва само за тръгване от дъното .
8. Полезно е да прогоним тежестите на баластния колан и да се настроим и тренираме да изплуваме винаги в едно и също положение – с лицето надолу, (ако искаме да не изпускаме от поглед някое място, камък) или с лицето нагоре. В първия случай поставяме отново шнорхела в устата, а във втория – винаги го изваждаме още при тръгване надолу.
9. При почувстване на неразположение или след едно „силово” изплуване – прекратяваме лова, особено ако сме сами.
10. Съществен прираст на безопасност създава плуващ на повърхността колега, приел задачата на осигуряващ. Известни са много случаи, когато помощта му е спасявала човешки живот. Осигуряващият трябва да внимава непрекъснато, защото има случаи на изплуване от голяма дълбочина, достигане до повърхността без никакви външни признаци за изнемогване, издишване и ново потъване – без въздух и с бързо нарастваща скорост...
11. Окачете на буя шише с вода – може с малко мед и малко ябълков оцет. При продължителен престой във водата се губи много телесна течност. Това води до общо обезводняване и намаляване на кръвното налягане, което в даден момент и за даден гмуркач може да е причина за още мъничко намаляване на частичното налягане на О2 , а и сърцето по-трудно помпи сгъстена кръв .
12. Всички фази на препиване, препушване, преяждане, пре*аване, много лекарства, да не говорим за други упойващи препарати, консумират ресурси на организма и намаляват издръжливостта му в тежки обстановки. Добре е да направим избор между обилното хранене и пиене, и подводен лов...
13. Продължителността на апнеата, активния обем на белия дроб, способността на мозъка да натрупва резерви и да отпуска ненужни мускули – всички те се поддават на тренировка и подобряване. Целогодишното трениране (дори на сухо) винаги дава резултати.
14. Преди заминаване на море е добре да се потренира в басейн – с осигуряващ!. Реките и язовирите са опасни за тренировки на апнеа.
ВЗЕМАЙТЕ ТАКЪМИТЕ И НАСЛУКА!!
|
|
|
Володя, благодаря за усилията за написването на тази статия. Все пак нека да подчертаем, че това е твоето лично мнение и не е някакъв наръчник или абсолютно валидна истина. Има няколко момента, които на пръв поглед не са приложими за подводния риболов (фотография):
 Vov написа: 5. При достигане на дъното и престой на тази дълбочина 10-20 сек., не увеличаваме отново дълбочината – това променя цялата автоматизирана настройка на организма.
Ако се съобразим с това трябва да отхвърлим няколко техники на подводен риболов. Немислимо е да правим засада/лов с търсене (agguato/ambush/agachon)
без да променяме дълбочината на която ловуваме. Лично при мен в повече от
половината случаи се налага да се променя дълбочината по време на самата апнеа.
Другата техника е лова в дупки. Няма как да не се променя дълбочината ако търсим риба в дупки.
Vov написа: 8. Полезно е да прогоним тежестите на баластния колан и да се настроим и тренираме да изплуваме винаги в едно и също положение – с лицето надолу, или с лицето нагоре. В първия случай не изваждаме шнорхела от устата, а във втория – винаги го изваждаме. Фактът, че повечето позиращи за подводни снимки колеги са с изваден шнорхел, има подчертан фотогеничен ефект...
Абсолютно не съм съгласен с последното. Изваждането на шнорхела от устата се прави преди всичко от гледна точка на безопасността. Имали сме подобен спор и преди, но аз съм склонен да вярвам на капацитети в свободното гмуркане като Пелидзари за това. Шнорхела винаги изън устата. Особено при по-дълбоки гмуркания където наистина има риск от SWB (shallow-water blackout). Чак след това идват другите причини за изплюването на шнорхела като липсата на балончета и вибрации (които плашат рибата). По-опитните харпунджии дори го изваждат от маската си и го държат в ръка по време на лова. Лапат го само докато раздишват на повърхността.
Поздрави!
|
|
|
Благодаря ти, Добри!
Разбира се, че е мое лично мнение. Това го пише още на главната страница на сайта, доколкото си спомням... 
Препоръките ми са насочени главно към по-млади и неопитни колеги.
За промяната на дълбочината - исках да кажа, след заемане на дадена значителна за даден ловец дълбочина и престой там напр. 20 секунди, не е добре тепърва да се отива по-надолу с 3-5 или повече метра...Вероятно не съм се изразил ясно, но ето, сега..
|
|
|
Да, явно не съм разбрал правилно
|
Wishbone
17-02-2007 00:47
|
Срещу SWB аз знам 5 простички правила:
- Не гмуркай сам;
- Не хипервентилирай и не практикувай packing;
- Балансирай се така, че на 5 м. от повърхността вече да си положително плаваем;
- Не практикувай усилени движения, особено в края на апнеата.
- Излизай навреме...
И не си спомням дали споменах: Не гмуркай сам!
|
ruslani4
20-02-2007 00:42
|
приятели,
имам някакъв шибан здравословен проблем.
Когато се прегледах при доктор УНГ ми изписоха капки за нос. Повече не съм ходил на доктори.
Но за какво става на въпрос . . . ?
В първия половин час от гмуркането няма проблеми.
После надолу си изравнявам нормално, но когато излизам, независимо от скоростта, въздухът в "екстахиевите" тръби не излиза и на повърхността тъпънчетата ми аха да се пръснат, но на вън. много боли. Отначало 2 секунди, после 10, докато въздухът си излезе сам лека полека. След 2 часа аз излизам с ужасна болка в едно от двете уши - с променлив успех. После 2 дена няма никой.
Гмуркам се от 1991 г. този проблем ми от 6 месеца.
Пробвал съм самолечение с почивка от 1 месец - не помага.
Ако някой го е изпитал и знае за какво става на въпрос моля да помогне.
|
|
|
Случвало ми се е няколко пъти, но не чак толкова болезнено както ти казваш.
Веднъж имах случай в който този останал въздух не искаше да излезе 1 седмица. Слагах капки и какво ли не, но ухото ми си беше заглъхнало. На следващия уикенд като влязох да гмуркам и на първото гмуркане въздуха си излезе сам от налягането. Според мен имаш някакво леко възпаление, може от настинка или нещо подобно. Когато ти надуваш за да изравниш, създаваш по-голямо налягане и въздуха минава по-лесно през стеснените от възпалението тръби, но когато започнеш да изплуваш (в последните метри) налягането на въздуха в тръбите не е достатъчно голямо за да премине през тръбите... Това естествено е само предположение. Не съм лекар. Най-добре според мен е да отидеш при специалист. Ако пък това нещо е болезнено, както обясняваш, направо си е задължително да отидеш да те прегледат.
|
|
|
Известни са около 1 на 100 случаи, когато хора изравняват на долу по-лесно, отколкото нагоре... Щом в началото нямаш проблеми не е страшно, но трябва да отстраниш всички съмнения за възпаление. Може и да се самонаучиш да "изсмукваш" обратно при изплуване вкарания по пътя надолу въздух в евстахиевите тръби...
|
|
Нови Продукти
Цена: 106.00 Лв.
Spearfishing
|
561:40:50 - 
0:41:23 - 
1306:37:28 - 
1306:37:30 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
