Харпунджийски истории

Също на тази страница

Форуми

Подводен риболов

Риби и Улов

« Предишен Стр. 10 от 26 8 9 10 11 12 Следващ »

181

lotdog
26-07-2006 15:46

nanyo ето това е история, която си заслужава да прочетеш [link]

nanyo

182

26-07-2006 16:32

Е вече като ме прати най-накрая на сайта видях че наистина има още много добри истории.Тук ще разкажа и една от моите истории-става въпрос за първия ми уловен лаврак и то с голи ръце.
Беше Април месец и бяхме за калкани с Николай Колев от Бургас-той е моят учител в това изкуство.Та гмуркаме ние двамата с него за калкани ,а то само едни дребосъци -грях ти е да ги вземеш.После разбрах ,че явно по навътре в морето е имало хвърлени мрежи и тези калканчета които намирахме са единствените които са минавали през очите на мрежите.Водата не беше от най-бистрите за това време и затова / поне на мен / ми се налагаше да гмуркам и да слизам по близо до дъното-понеже още немога да ги откривам калканите от повърхността на водата.
След един час гмуркане в тази ледена вода-неопрена ми е 7мм излязох към прега.Там имаше една ивица скали която влизаше на около 6-7 метра от брега.Реших там да огледам.Същото само дребушляк.Накрая се премирих че ще се пребера без риба.Когато тръгнах да излизам ми се случи най-силното преживявание до сега.Плувах на повърхността-дъното беше на 1 метър под мен.Аз се оглеждах на-ляво и на-дясно-знаех ,че тук се срещат лавраци.В един момент когато главата ми преминава от ляво на дясно виждам точно под мен най-голямата риба която дотогава бях виждал под водата.А харпуна ми е пред мен-рибата обаче е невероятно кротка и спокойна.Бавно се завъртях с надеждата да успея да насоча харпуна към него.За мое най-голямо нещастие обаче докато успея да се завъртя рибето бавно-бавно замина и се скри от погледа ми.Щях да умра от яд.Това беше първият лаврак които изобщо виждах на живо.Опитах се да го догоня но от него нямаше и следа.
Тотално измръзнал и разочарован аз тръгнах да излизам и да чакам и моят партньор да излезе.След около 5 минути той доиде с намерението да си ходим.Разказах му какво ми се е случило и той веднага отново влезе в морето.Аз го последвах.Преплувах около 100 метра и понеже нямаше и помен от риба реших окончателно да изляза.И тогава късмета ми проработи.До един заслот от скали на дълбочина около 2 метра пред една малка дупка го видях.Беше наистина прекрасна гледка.Сребрист и голям-само леко помърдваше с перки.Явно чакаше от дупката да излезе някое малко рибе.Насочих харпуна към него.Опашката му беше най-близо и затова реших да му стрелям там-оказа се грешен избор.Понеже беше на дъното изстрела ми доиде под ъгъл и не можах да го пробия.С рязко движение той се вмъкна в дупката и там си остана-само опашката остана да стърчи ,а стрелата се опираше до него.Знаех ,че опитам ли да презареда лаврака веднага ще избяга.Единственото което ми остана бе да се гмурна и да се опитам да го хвана с ръка за опашката.Това и направих.Стиснах го с всичка сила с едната ръка а с другата се опитах да го хвана за хрилете.Капаците му бяха плътно затворени.Оспях да го хвана за муцуната.Издърпах го от дупката и го прелипих плътно до себе си.Тогава разбрах какви остри шипове има на гръбната перка-пробиха ми и двете части на неопрена.Но болката беше сладка.Понеже го държах с двете ръце нямаше как да се добера да кокана.Тръгнах да плувам към брега с тази голяма и гърчеща се силно риба.Стигнах до първия камък които се подаваше над водата и легнах върху него оставяики лаврака под мен.Чак тогава го пуснах с едната ръка и успян да му бръкна под хрилете-тогава осъзнах ,че няма да се пребера без риба.Издърпах буя с кокана и го пронизах през главата.Вече бях хвянал първия си лаврак.Колегата не можа да повярва-взе да го оглежда къде съм го пробил.Дупка естествено нямаше.
Беше страхотен ден.

183

Dobs
26-07-2006 17:00

Браво! Много готина история smile

Колко кг беше лаврака?

184

lotdog
26-07-2006 17:48

Хахахахаха готина история..... wink

nanyo

185

01-08-2006 13:37

Лаврака бе 2,9 кг.Има го на снимка в галерията.

riboka

186

29-08-2006 12:57

еми браво хубаво си прекарал значи

187

Vov
11-10-2006 15:21

Еий, колеги, ще ме спукате от смях. Изчетох цялата тема на един дъх, дори препрочетох някои неща, които вече бях... Много хубави истории, браво Петре за пускането на темата!
И за етичния кодекс - тъкмо ми дойде на ум, че може да поставим началото на такъв и... го срещнах. Може би е добре администраторът да го изнесе в нова тема, като направи съответните обявления. А преди да се впуснем в разгорещени дискусии коя риба колко е намаляла или обратно и колко да се бие или временно да не се бие, сигурно е добре да поканим някой изследовател да ни каже някакви по-обобщени данни за процесите в Родното ни, Любимо, Наше Черно Море... Не, че нашите неписани норми някой мутраген ще ги спазва, или че ние няма да ги нарушаваме случайно, но за сега на мен ми изглежда еднозначно ясно само, че рапаните трябва да се изтребват целогодишно и докрай. А за другите същества, освен писания закон....смятам за вярно споменатото разбиране, че не ми трябва риба повече, от колкото мога да изям довечера с приятели...
А ето една историйка с голям увод.
След променливия успех в използването на самоделни харпуни,привързани с връв тениски и вълнени фланели, през 1980 г от неугасващ мерак отидох чак до Одеса, купих си пневматичен харпун и, за първи път в този живот - неопрен! [Чак после в България установих, че неопренът е сърфистки, около 10(!!!) мм, дървен, повече от 2 часа не съм издържал във водата - от студ! ] и с "големи надежди" отидох на мореее...
Гмуркам първи ден, нищо, втори ден, няма кьорава риба. Постепенно прогонвам цялата екипировка, свиквам да раздишвам с костюм, да зареждам идиотския харпун, почвам да намирам уж по-рибни места, ориентирам се в по-позната обстановка, увеличавам времето и дълбочината, но... не мога да видя никаква смислена, достойна за стрелба цел...
Въпреки бавно нарастващите леки съмнения упорито влизам по 2 пъти на ден за известно неудоволствие на семейството. По едно време на 4 -5ти ден вече се чувствам по-уверено под вода, макар, че корди и въжета ми се оплитаха от време на време...още не бях дорасъл до шлаух към буя. В един момент, когато слънцето свети доста близо до вертикалата и видимостта се доближаваше до онези още по-далечни спомени от 60-те години, почнах да гмуркам около едни големи камъни и пясъчно дъно на 7-9 м (без дълбокомер). Първо се спускам почти отвесно надолу, после леко планирам и все по-точно успявам да се доближа плътно до някой камък без много допълнителни движения. Почнаха да минават и рибки... Някак си все не успяват да се обърнат така, че да има смисъл да стрелям... Почвам да се напрягам вътрешно и да съм недоволен от себе си. Стелям по една добра платерина и както бях сигурен, още преди изстрела ,че ще уцеля, тя се врътна джигитски и стрелата само я допря странично!!!СТрелата и рибата се допряха "рамо в рамо"!!
Нищоо, казвам си, изплувам, раздишвайки си правя разбор къде сгреших, какво не направих както трябва.... Вече почвам да усещам признаци на охлаждане, но продължавам още по-упорито и съсредоточено да "се залагам" около камъните. Всеки път се опитвам да съобразя от къде е най-вероятно да мине някоя риба, как да застана така, че аз да я видя, а тя - мен - не, и т.н.
И както съм потънал в несръчни ловни мисли и действия, при поредното залягане до нисък камък на 7-8 м, минават 5-10 сек, аз напрегнато сканирам с очи безбрежието далеч напред, ИЗВЕДНЪЖ, много бързо дори рязко, със замах, като края на камшик, отзад отдясно се изстреля някакво рибе, зави рязко на ляво и застана неподвижно, като заковано на 10 сантиметра пред маската ми, с широко опулени и много изпъкнали, учудени очи... Рибето беше около 10-12 см дълго, стоеше, висеше неподвижно във водата въпреки лекото клатене, гледаше ме право в очите и сякаш казваше: "Сега, ей сега ще разбера какъв е тоя смешен тромав баламурник тук в нашето място, и идвам да ви кажа..." Погледнах се мислено отстрани - ми аз не можех да го фокусирам толкова отблизо, видях се как си дърпам само главата назад с дебелото, кроено и шито от мен боне и такъв смях ме напуши... щях да си глътна шнорхела...
Изплувах, излязох от морето и този ден вече не влизах... Някак си ми се струваше, че морската фауна щом се появя, незабавно ме възприема като недоразумение там долу... много странно и разочароващо на фона на големите усилия, пари, време за набавяне на екипировката...
Поздрави на всички.
Wishbone, не мога да видя свимките в таз тема... и в други също.

188

seal
20-12-2006 18:37

Още нямям сефте ама много съм се надъхал

189

redovi55
20-12-2006 18:39

az poglejdam moreto kakto bedoin decki piasuchnik

Пишете на кирилица! Spearfish

190

Петър
03-04-2007 14:52

Преди известен брой години, бидейки както обикновено през лятото на къмпинг на Южното черноморие, отидох с компания на Аркутино. Беше готин ден, както си трябва – тихо море, слънце и добро настроение. Нямаше хора по скалите срещу острова, а по плажовете – тук-там. Компанията се настани на плажа а аз се отправих по скалите към едно местенце, удобно за обличане във водата. Обичам в тези моменти да съм сам с морето и брега. За мой “късмет” този път към мен се присъедини баджанака и племенниците - за пръв път на това място и нямащи си хал-хабер от море, камо ли от подводен риболов. (Баджо живее в София, но е от търновско и не си пада по морето). Облякох се сред куп от въпроси и се плъзнах през водораслите както обикновено. Още в самото начало на лова прострелях морска котка! Реших да я оставя на брега и да се върна отново да гмуркам. Излизайки, моите хора стоящи още там на скалите, учудено гледаха – “защо излизаш?”. Извадих аз котката а Баджо: “Ко и туй сега?” “Морска котка”– казвам! “Много е вкусна…!” и врътнах доволен към острова. Взех още няколко класни платерини и една-две по малки. Прострелях и един бая едър зарган. Беше ми ден! Излизах бавно и спокойно като правех по някоя засада на 7-8 м. Спомням си, лежах в основата на голяма вертикална скала и в края на апнеята тръгнах бавно нагоре, когато от към ръба на скалата “потече” пасаж, воден от няколко едри кефала. Стрелях неподготвен по втората риба и стрелата мина през нея, обаче падайки надолу се завря между камъните. Аз пък от изненадата направих нещо като салто за да се гмурна отново да я вадя, при което единия ми плавник каза “шлоуп” и се изхлузи от крака ми. Успях да видя как потъва насам-натам и се наложи да изплувам тутакси. Това обаче не беше лесно с един “гол” крак и с риба на кордата. Горе се събрах, обработих рибата и разтоварих всичко на буя. Гмурнах прибързано да вадя плавника и като не го намерих и апнеята не ми стигна – лошо! Тогава се размислих, успокоих се, починах няколко минути, раздишах здраво и …успех! Намери се! Заплувах отново към брега. Когато приблжих, малкият ми син ме забеляза от далеч и бързо се закатери по скалите да ме посрещне. Възхищаваше се на сребристите риби. А Баджо рече: “Като яре съм заклал и изкормил котката, готова за пържене!” И верно – вечерта падна голямо пържене и ядене! На мен ми оставиха една опашка… да опитам!

191

vatus
05-04-2007 18:04

Ами те май само спомените ни от лятото, поддържат жизнените ни функции, през дългите зимни месеци. Когато се събираме семейно или приятели, 80% от разговорите ни се въртят около харпунджийството, за минали и бъдещи риболовни подвизи и случки.
Спомням си за два "нещастни" случая, с щастлив край, от миналото лято.
Единият път беше когато отидохме на 100км. на юг от Бургас и приятелят ми, след като свали цялата екипировка от колата и вече си беше облякъл неопрена, установи, че плавниците му ги няма. Шок и ужас! Погледна спронизващ поглед жена си и попита "Да знаеш къде ми са плавниците?". По принцип такъмите му винаги си стояха в колата. Указа се ,че жена му един ден почиствала багажника на колата и не знайно защо, занесла плавниците му в къщи, апосле забравила да му каже ит.н. Сами можете да си представите, какви чувства бушуваха в душата му, дали да убие жена си на място, или да се примири, да стои цял ден на брега и да гледа замечтано в безбрежното море. Във всеки случай, в този момент, по нещастен човек от моя приятел нямаше. След няколко минути обаче забелязах, лукави пламъчета в очите му. След миг той се хвърли в колата и отпраши на някъде. След половин час се върна ухилен до уши с два черни плавника в ръце. Сетил се, че има познат в близкото село, намерил го и се сдобил с два плавника"Сирена" cry

производство- миналия век, година- не се знае). Така беше спасен и осъществен, един риболовен излет, за щастие се размина без убийство, а съпругата му е жива и здрава и до днес.
Вторият случай е пак с него. Тъкмо си беше облякъл неопрена, посегна за маската си която беше на една скала, придърпа я и без да иска я чукна в камъка пред себе си, едното стъкълце се извади и пропадна в морето. Търсихме го, но безуспешно. Ситуацията от първия случай се повтори, с изключение на това, че този път той сам си беше виновен. В този случай, намерихме по стандартно решение. Събрахме 100лева и го пратихме в гр. Царево (най близко там имаше риболовен магазин). Върна се с маска за 80лв. и отново беше щастлив. То на такива като нас харпунджиите, колко ни трябва за да бъдем щастливи?

192

vatus
15-04-2007 17:48

Ами като няма друг, пак аз ще ви разкажа една историйка и по точно как една риба, ме накара да се почувствам, като последният глупак.
Ловувахме на юг от "Дюни". Бях легнал на плиткача в самия прибой, в очакване да се появи нещо, по което си струва да стрелям. Беше минал повече от 1 час и нищо. Писна ми да ме подхвърлят вълните насам натам и оттегчението ме обхващаше все повече, когато изведнъж в пяната се появиха силуетите на два огромни лаврака. По моя преценка, всяка една от рибите, беше не по малко от 7-8 кг. Въпреки, че доста клатеше и видимостта не беше особено добра, инстинктивно стрелях по едната риба. Не бях особено сигурен в попадението си и докато се взирах през разпенената вода, за части от секундата, харпунът ми бе изтръгнат от ръката и след миг го видях да заминава на някъде със страшна скорост. Всичко стана толкова бързо, че чак глътнах вода от изненада. Изправих се в цял ръст, във вода малко над коленете и загледах тъпо по посока на безследно изчезналият ми харпун. В по глупава и нелепа ситуация, не бях попадал. Представете си, отстрани как съм изглеждал. Един голям мъжага, харпунджия, изправен в 50 см. вода, в пълно бойно снаряжение, само дето му го няма най важното, пушкалото. А защо му го няма пушкалото, защото една риба му го беше взела и отнесла на някъде. Колкото и комично да ви се вижда, тогава се почувствах ОГРАБЕН. Един лаврак беше бръкнал в джоба ми и отнесъл 180 лева \ цената на харпуна\. Бях бесен и с право, нито риба, нито оръжие. Не ми оставаше нищо друго, освен да се впусна в търсене. Джапах близо 20 минути в плиткача и изведнъж го видях, харпуна. Приближавах бавно, много бавно и тихичко към него, ръката ми беше вече на 20 см. от дръжката и тъкмо да го сграбча и той отново отлетя на някъде. Този път толкова яко се разпсувах, че чак лапините се изчервиха. Егати конфузната ситуация. Какво щях да разправям, като изляза от морето без оръжие? Близките ми щяха да ме спукат от бъзик. В този момент, самочувствието ми на харпунджия, клонеше към нула. Наложи се да повикам групата за "бързо реагиране и издирване на харпуни", състояща се от сина ми, приятеля ми и аз - каръкат. След около 30-40 мин. интензивно търсене, най после приятелят ми забеляза харпуна, да се прелива с вълните, на около 300-400 метра от мястото на събитието. След като най- после драгоценното оръжие беше в ръцете ми, внимателно придърпах стрелата която много натежаваше и когато я повдигнах с надежда, се оказа, че на нея имаше само няколко килограма усукани водорасли, а от лаврака и помен нямаше. До известна степен бях удоволетворен, че успях да си върна харпуна, но за сметка на това ме обхващаше все по голям яд, за пропуснатата възможност да се окича с такъв невероятен трофей, какъвто щеше да бъде тази голяма риба.
И до ден днешен, когато минаваме край мястото където се разигра тази случка, близките и приятелите ми, с нескрита ирония ме приканват, да отида да си търся лаврака. Те обаче не знаят, една много истинска приказка, че щом не съм успял да взема тази риба, значи тя не е била МОЯТА РИБА!!!

193

Dobs
15-04-2007 18:36

Страшна история smile

Благодаря!

194

assen
15-04-2007 19:39

Колега Ватус, ако и стила ти на писане е като на Джером Джером, просто нищо друго не ти остава освен да издадеш бестселър на тема "Харпунджийски истории" smile

195

Vov
16-04-2007 14:56

И аз благодаря... Прекрасна история.
Дали да не си направя една връвчица около ръката, с контролирана здравина, и да я вържа за дръжката...? wink

Че ако нещо я изпусна, поне за малко да има осигуровка...?

196

assen
16-04-2007 15:02

Да не стане като оня клип, дето една бабичка държеше едно "кученце" за каишката и то хато хукна... бабата литна...

197

Wishbone
16-04-2007 15:47

Не, ама може да стане като с онзи американски калега, дето наскоро едно меру го удави - усукала му се кордата около ръката, доколкото си спомням..

katcho

198

16-04-2007 15:55

Пак има хепи енд тази случка!на мой приятел един пеленгас му взе харпуна за винаги!Той има навика да пуска пушката след изтрел и да се мята на рибата!Да ама не като дръпнала оная ми ти риба няма харпун няма дявол!Колко ли не гумркахме там така и нямаше следа от рибата!
За това изводът беше, стреляш и не пуска яко стискане!

199

ичиконти
16-04-2007 18:19

Колегата vatus е пълен с истории!И тази му е хубава...Чак да му завиди човек.. е благородно поне...!!!

200

vatus
16-04-2007 19:50

Благодаря колеги за добрите отзиви!
Асене, аз съм на светлинни години от Джером Джером, пък и нямам никакви мераци и претенции, да се правя на писател. Важното е да сме в сайта \ най - хубавият \.
VOV, вместо да си вързваш хаппуна за ръката, по добре го вържи за въжето на буя и проблема е решен. Аз по време на случката бях без буй \ както много често ми се случва \.
Качо, аз като твоя приятел имах същия навик, да пускам харпуна след като ударя риба, за да намаля съпротивлението и да избягна възможността рибата да се скъса, но след този случай братче, стискам дръжката до посиняване и не пускам за нищо на света, ако ще да се късат, майната им.

« Предишен Стр. 10 от 26 8 9 10 11 12 Следващ »

diverstore.net

Нови Продукти

Scorpena speargun C2

Цена: 324.00 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка