Във връзка с трагичния инцидент от 5 май, при който на площадката на АЕЦ "Козлодуй" загина 29-годишният водолаз Радослав Иванов, информационният портал kozloduy-bg.info публикува разказ на очевидец, от който могат да настръхнат косите на всеки професионален водолаз.
За съжаление, разказът е анонимен. Много ни се иска този човек да разкаже всичко което се е случило пред следствие, прокуратура и всеки друг държавен орган, който може да повлияе за това подобни трагедии никога да не се случват.

Публикуваме информацията без съкращения, с изричното разрешение на г-жа Лиляна Рашкова, главен редактор на kozloduy-bg.info.

"5 май 2012, АЕЦ "Козлодуй": Разказ на очевидец
11.05.2012 г.

В съботата бяхме на работа, редовна смяна. Малко след 9 часа излязохме извън машинна зала на пети блок и видяхме суматохата.
Разбрахме, че от предната вечер двете помпи са били пуснати, а сутринта е оставена да работи едната от тях – тази към 6-ти блок. Един от химиците обясни, че тази помпа не може да се изключи през шахтата, понеже трябвало да се намали мощноста на блока.

Постепенно, а това щяло да отнеме цял ден. Другият вариант за изключване на помпата бил аварийно спиране на 6-ти блок, което обаче няма как да стане. Това са огромни загуби и никой не би го разпоредил, независимо кой е в шахтата, защото рискът от други инциденти и най-вече загуби е голям.

За мен това е необезопасен наряд. Радо е трябвало да слезе на 3,5м при неработеща помпа, а той е слязъл на 7 метра надолу. Били са двама. Наблюдавахме другото момче, което през цялото време беше навън, около парапета на шахтата, в готовност да влезе, но влезе едва когато докараха клетката. Не знам защо Радо не е бил спуснат с клетка, както трябва да бъде. Според мен това е било задължително. Рекли са - давай без клетка.

Два крана бяха спрели между пети блок и ДГС, по средата на пътя беше полицейският джип /явно са чакали камиона, с който зареждат блока с гориво/; тези кранове бяха блокирани там над 20 минути. Виждахме, че нещо се разправят, но не ги пускаха. Първия от крановете дори беше минал през бордюра директно през градинката с дръвчета, вероятно в опит да заобиколи, но бяха спрени в това положение. Явно шофьорът на първия кран много добре е знаел какво трябва да направи, но полицаите са го спрели. Тогава разбрахме, че в шахтата има заклещен водолаз. Около 9,30 ч пуснаха крановете да минат. Първият спря до внушителното съоръжение, споменато като шахта, но се повреди при спирането и се наложи пожарната кола да заобиколи и да го  изтегли на буксир. Вторият кран застана на мястото на първия.

През това време няколко водолаза се опитваха да изтеглят Радо чрез обезопасителните въжета, но всеки опит, който правеха беше безуспешен. По трима четирима теглеха, но не се получаваше. Кранът започна операция по затваряне на саваците, почти всички саваци бяха отворени - явно заради огледните работи по съоръжението. Всичко се случваше в североизточната част на шахтата, която е с формата на квадрат със страни 15 на 15 метра, дълбочината е над 30м /не мога да твърдя със сигурност/. Кранът започна поетапно да пуска саваците - започна от втория от северната страна.  Всяка операция на крана протичаше много бавно - куката падаше адски бавно и после също така бавно се издигаше нагоре, докато закачаха поредния сапан, за да спуснат следващия савак. Качих се нагоре, за да погледна какво става в шахтата - водата в нея беше спаднала с около 3 метра. След спускането на четвърти савак докараха клетката, с която по принцип би трябвало да спускат водолазите при огледа именно заради риск от инциденти.

На мястото имаше ведомствена полиция, две пожарни коли и една линейка, но без лекарски екип. Разбрах, че лицето, което било изпратено с линейката, не е лекар. Междувременно докараха бензин в двулитрово шише - оказа се, че агрегатът за кислород е останал без бензин. Запалиха го пак. После донесоха още една туба и продължиха да зареждат бутилките с кислород. Вече беше малко след 11 часа. Помислих си, че има още надежда.

Докараха и клетката - явно от старата част. Закачиха я на куката на крана и я спуснаха. По-късно вече я изтегляха. Първо се появи горната ѝ част - в средата седеше някакъв човек - явно негов колега. Той сложи ръце на главата си безпомощно. Погледна към небето сякаш се сърдеше на Господ. Ридаеше. Появи се и цялата клетка. Радо беше в нея. Смъртно бледен, с глава, положена в скута на човека вътре.

Бяхме на пожарното стълбище на машинна зала - на около 15-тина метра от мястото, където спуснаха клетката. Много близо. Около нас имаше към стотина човека наблюдатели. Преди да изкарат клетката от шахтата, пристигна нова линейка. Не знам защо, но в нея нямаше дефибрилатор. Положиха Радо в носилката и започнаха да правят изкуствено дишане и сърдечен масаж. Вкараха го в линейката и тя тръгна, като виждахме, че двете медицински лица вътре продължаваха да опитват да помогнат.

Така приключи всичко.
Това е, което видяхме присъстващите там.

Настоящият разказ пристигна в редакцията (на kozloduy-bg.info) анонимно. В никакъв случай нямаме претенциите фактите да са верни, но пък смятаме, че публикуването на мнението би допринесло в усилията на всички да сглобим пъзела около случилото се с Радо. "