Марк Лабочета с 39кг. Amberjack

Текстът по-долу представя мнението на Марк Лабочета, вице-президент на Technosport Inc. по отношение на полемиката "за" и "против" американския и европейски тип харпуни. Technosport Inc. е Американският вносител на O.ME.R Sub, Италия, а Марк се слави като един от най-добрите специалисти по екипировка за подводен риболов. Материалът се публикува за първи път тук под формата на статия със специалното разрешение на Марк Лабочета.

Харпуните са като жените... Някои от нас предпочитат блондинки, а някои брюнетки. Някои си падат по високите и слаби мацки, а други харесват едрогърди миньончета. Но това, което е общото между нас е,че споделяме една и съща страст към тях, точно както споделяме и страстта си към харпуните! Ако сте си намерили свястно момиче и сте останали до него цял живот, това не значи, че тя е перфектната жена за всички. Познавам много мъже, които прехвърчат от цвят на цвят и не могат да решат от какво точно имат нужда, но в крайна сметка повечето от тях рано или късно се влюбват и се задомяват... хубавото на харпуните е, че можем да имаме колкото си щем модели, без да се обвързваме на някой от тях за цял живот...

"Европейски" срещу "Американски" харпуни...

По темата има различни мнения и ми се прииска и аз да дам своето. Аз съм твърде предубеден в мнението си и за да бъде възприет моят отговор на полемиката, ще споделя наблюденията си върху еволюцията на харпуна във времето.

Преди седем години, когато бях още в колежа, основах заедно с моя баща компания в САЩ, която да се занимава с продажба на оборудване за свободно гмуркане и подводен риболов. Много хора мислеха, че съм си загубил ума и ме убеждаваха, че това начинание е обречено на провал и е добре да се запиша в някой университет. Така и не го направих и сега съм щастлив, че взех правилното решение и сега се справям отлично в живота...

По онова време, в Съединените Щати имаше твърде малко "Евро-харпуни", или за да бъдем по описателни, онези харпуни със задна дръжка, а не с дръжка по средата на тръбата и без удължената пета на "Американските" харпуни. Шепата ловци, които използваха Евро-харпуните със задна дръжка бяха предимно членове на брадството на Американските състезатели. Останалите бяха гмуркачи, които имаха нужда от маневрени оръжия с възможност за бързо прицелване, каквито са харпуните със задна дръжка, които принципно и са по-леки. Преди доста гвреме, няколко американски фирми-производители също възприеха този дизаин в някои модели, като Riffe, която уместно нарече своя модел "Competitor" (Състезател).

Други компании, произвеждащи харпуни в САЩ започнаха да приспособяват на Евро-харпуните удължители, за да се улесни зареждането "на бедро", както и цялостния процес на зареждане на оръжието. От този дизайн вече е лесно да се види как се роди идеята за средна дръжка и поради горните причини тя бе възприета от харпунджиите на средно ниво, които стрелят глупави големи риби (точно тези, които всички обичаме). Но поради същите тези причини концепцията бе мразена от изтънчените ловци, преследващи бърза и предпазлива риба, или онези, участващи в състезания по подводен риболов.

Моделът Т20 на O.ME.R

Тъй като състезателният подводен риболов имаше голяма популярност в Европа през 60-те години на ХХ век, класическият "арбалетен" дизайн се роди с първия модел "Champion Arbalete", произвеждан във Франция. Същият се продаваше и в САЩ под името "Voit". Много други модели последваха този дизяйн и го усъвършенстваха в периода между 70-те и 90-те години на миналия век. Второто поколение първокласни Евро-харпуни (или състезателни харпуни) се разви през 80-те и 90-те години след като пневматичните хапрпуни започнаха да губят позициите си. Последните изполваха 8 мм (5/16") стрели, които се смятаха за идеални за Меру и Лиса (Лихия), но не и за останалите видове, преследвани от харпунджиите. Едновременно с развитието на тази еволюция рибите започваха да поумняват и да стават все по-бързи, което насочи гмуркачите към пъргави и по-точни оръжия. Това ново поколение ластични харпуни бе съобразено с мерутата, които са разпространение в цялото Средиземноморие и Европейския бряг на Атлантика, но също така бяха идеални и за рибите между 1 и 6 кг., които тежките 8-мм стрели на пневматичните и тежки ластични харпуни често пропускаха. Аз все още пазя една снимка на Ренцо Мацари от 80-те години сниман с риба-копие (Spearfish), която е от семейството на рибата-меч, простреляна нейде из Средиземно море с харпун на Cressi. повярвайте ми, но през онези години онези момчета са стреляли най-редовно по 40-килограмови лиси!

Тъй като Световното първенство по подводен риболов и другите турнири се провеждат из целия свят, с тях се разпространи и новият дизайн. Гмуркачи като южноафриканския шампион Томи Бота и шампионите на САЩ Бил Ърнст и Тери Маас започнаха да използват тези по-леки оръжия със задна дръжка по време на състезания, където се изисква бърза стрелба и там, където Евро-харпунът с единичен ластик доказа, че е по-ефикасен, бързи и дори по-мощен от колегите си с много ластици. Днес компаниите по целия святси играят и усъвършенстват класическия "Евро" дизайн, така че той максимално да удовлетвори нуждите на харпунджиите, които го предпочитат пред по-тежките дървени харпуни със средна дръжка и множество ластици. Последните безспорно имат своите предимства, когато се преследват големи екземпляри, тъй като мощта им не може да бъде достигната от нито един Евро-харпун с единиен ластик, независимо от твърденията на производителите.

В крайна сметка, истината е че тези оръжия с 5/16" (8мм) стрели и по-големи размери са подходящи само за определени цели. Благодарение на Тери Маас, тези харпуни имат своя отделна малка ниша в подводния риболов, която се нарича лов в открито море (blue water hunting) и това ги прави подходящи за сравнително малка група от отдадени на този спорт гмуркачи. Следователно, тяхното приложение е също така ограничено, както и тяхното търсене на пазара.

Така нареченият "Евро" дизайн е просто харпун със задна дръжка и тяло от карбон, алуминий, или дърво, с единичиен или двоен ластик, глава и стрела с дебелина 7 мм или по-малко. Той е подходящ за по-голямата част от гмуркачите и е с почти универсално приложение, което е от особено голямо значение, тъй като спортът стара все по-популярен, а рибите стават Много (много умни, много малки и много плашливи).

Не можем да се самозалъгваме и да смятаме, че с навлизането на все повече хора в "течното измерение", с промишления риболов и въдичарството, нашият спорт, дори и високо ефективен и избирателен, помага за това рибите да стават по-големи...

Поздрави,

Mark Laboccetta

Technosport Inc.