Разглеждане на последните Мнения - (6 месеца)
|
@kaneo: Всъщност, доста малко държави по света разрешават подводния риболов в сладководни водоеми. От европейските, мисля че е само Италия, но със сигурност може и да греша. Разрешено е в Русия, което е обяснимо. Колкото до САЩ, това зависи от местните щатски законодателства. Не е разрешено повсеместно. Както и не е разрешено повсеместно да се лови с бутилки. Даже преди по-малко от месец забраниха подводния риболов с бутилки в една от малкото си "колонии" - Гуам в Тихия океан.
Контролът наистина е проблем и то немалък. Представи си разходите, които би имала държавата за контролни органи, лодки и т.н., които да проверяват повсеместно. За да държат под контрол 3-4 хиляди души. От друга страна, колкото и да са големи някои от язовирите ни, те все пак са затворени водоеми, които от десетилетия страдат от обезрибяване. Мога със сигурност да кажа, че един безотговорен добър харпунджия е в състояние здравата да накаже някой водоем и да залее с рибка местните кръчми.
А и вижте някои от въдичарските съсловия - положението е страшно според тях и те правят инициативи за зарибяване на язовирите. Но и тези мерки са с неохота, защото знаят, че днес пускат един самосвал шаранчета, които утре ще са в нечии бракониерски мрежи. Представете си изведнъж в цялата тази картинка да се появят и хора с харпуни.
Иначе и двамата с Жоро сте прави абсолютно. И ако нещата бяха нормални, включително хората, може би нямаше да е проблем.
Това, разбира се е моето мнение, вероятно леко песимистично заради свинщината, в която се намираме в момента. |
|
@Wishbone: Wish ясно е ,че това е проблемът! В същност нас могат да ни виждат по буя ,а това кой колко риба и каква като размер и вид да вземе се регулира и контролира! За съжаление нещата в нашата държава все още се решават по Сталинистки! Като не можем да контролираме друсаме една тотална забрана и всички са нарушители! Последното важи и за много други области! |
|
В нашия случай контролът е проблем. Примерно в САЩ до колкото ми е известно е разрешено с бутилки, без бутилки, с въдица, както си искаш. Но има строги ограничения за размер и бройка и то за всеки вид са различни. И те проверяват едва ли не на всеки втори риболов. За екосистемата е все тая как точно ще вземеш рибата. Количеството е важно. |
|
@kaneo: Проблемът е, че някои от тях и в момента имат проблем и с въдичарите и с мрежарите. А другите пък са в комбина с мрежарите. Едните не искат, защото не могат да ни виждат къде сме. На другите проблемът е, че ние ще ги виждаме тях.
Освен това, гледайки какво правят нашите момци, може би е по-добре, че не го разрешават. Мазало ще е. |
|
Така е ,но явно в средите ,където се вземат решения няма достатъчно информация относно подводният риболов!Не ми е ясно какъв е толкова проблемът за популацията !Не мисля ,че въдичарите задържат по-малко риба от нас! И в крайна сметка всеки може да реши дали да стреля или не в дадена ситуация и да си носи последствията от своето решение! |
|
Привет,
Аз съм песимист, предвид факта, че нямаме каквото и да било сериозно лоби. Дори и да намерим кой да прокара инициативата до ниво проектозакон, това означава челен сблъсък със зелените на фаза обществено обсъждане. Да не забравяме и това, че само преди няколко години единствената поправка в закона беше, че ни отнеха правото на 1 калкан и го забраниха изцяло - само за риболова с харпун. |
|
Добре , попита колегата! Ще използвам случаят да предложа дискусия за промяна на цитираните текстове ,която да позволи подводният риболов в подобни водоеми ! |
|
И чети форума. Можеше да си спестиш писането. |
|
Изключително Ви благодаря за отзивчивостта !
Спазваме закона! |
|
@The Orca: На основание чл. 35, ал. 1, т. 5 и чл. 35, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), стопанският и любителският риболов с харпун, с изключение на любителски риболов във водите на Черно море е забранен в следните рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1 от ЗРА:
1. естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата;
2. изкуствени водни обекти - язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми, хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на други индустриални предприятия или земеделски стопанства;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) специализирани обекти за аквакултури - басейни и други съоръжения, изградени за тази цел. |
|
Добър ден!
Пиша за първи път макар,че отдавна следя всичко и благодарение на Вас не съм съвсем ентусиаст вече. Поради слабоста ми към водата и морето в Гърция, гмурках само там но предвид създалата се ситуация изскача и следния ми въпрос .
Разрешено ли е гмуркането с харпун в язовир в България ,ако да каква е подходящата дължина според спецификите на язовирното гмуркане .
Влизам на не повече от 5-6 метра в язовир , за сега не смятам и да увлеичавам . Просто заради самата краста !
Язовир Ивайловград ,пиша за евентуално отговарящите ,ако са запознати с него и конкретните условия там - дъно,вода и т.н..
Не ,че няма да разплувам и без харпун но все пак ,ако ислезе нещо -тук съм сигурен ,че ме разбирате  !
Разбира се всичко по-горе ако е разрешено !
Искрено Благодаря и се извинявам, ако има неточности във формулировката на въпроса ми -а то има ! |
|
Аз пък сложих 6,25×120 и две 14ки на меандроса, но няма къде да го тествам... |
|
MVD-то си го скъсих от 110 на 85.
Стрела 6.5 на 120 със 2 ластика по 13 - направо заспа. |
|
@Wishbone: Аз Благодаря! Благодаря, че поддържате място, където където можем да споделяме. Тук има страшно много информация и винаги откривам нови и нови неща.
Мина доста време преди да се престраша да пиша тук а и на други места. В началото не познавах много от колегите. Четях и се радвах на разказите и споделените истории на всички. Опитвах се да се уча от тях, както и да препрочитам старите теми. Така открих и все още го правя много съвети. Разбрах, че удовлетворението от разказите е и за мен, мисля че Ватуса го беше писал това, а и Ники ми го подсказа. Благодарение на Ники успях да науча много. Поднеси ми цялостна философия от улова до отношението ни към морето и хората. Анатоли без да ме познава ми подари неопрен. Разбрах, че има хора, които по една и друга възможност нямат допир с морето. Това е още нещо, което ме кара да го правя.
Вече познавам доста колеги. Така мога и да се оглеждам по оборудването им. Миналата година дори посетих три първенства в Несебър, Каварна и Шабла. В Несебър бяхме на състезание на дъщерята и имаше пролука да се огледам. Благодарение на бате Жоро и Иван успях на няколко пъти да погледам и колегите в Каварна и благодарение на Митко в Шабла. Така мога да се огледам по-добре а и да видя разлики и да послушам за подвизи.
Благодарение на хората, които споделят успях да науча и много нови неща свързани и с биологията на рибите, начина им на поведение и техниките за риболов.
Знам и че не гмуркам добре и се старая да описвам случките. Така получавам съвети, които после изпробвам .Открих много нови приятели. Най-хубавото нещо от споделените неща са приятелствата. Когато мога гмуркам и с колеги, които тепърва започват. Не мога да обяснявам добре та да ме извинят ако някога им се е сторило, че не съм им споделил всичко.
Това беше първото ни приключение в друга държава, първото потапяне в друго море. С Иво и Ванката ни събра хобито и познанството прерасна в приятелство. Благодаря, ви момчета още веднъж! Накарахте ме да мечтая. |
|
@boysa: в тази ситуация единственото, което мога да направя е да ти благодаря, че споделяш и ни топлиш сърцата. Няма значение, колко сте "добри", колко и какво сте хванали. Фактът, че споделяш своето чисто удоволствие с нас, значи много!
Благодаря! |
|
Ден последен
Преди да тръгнем правим последно влизане. Така и така ще пътуваме цял ден поне да погмуркаме за последно в Гърция. Вече не се бавим в търсене на място. Знаем къде да ги търсим. Днес е и почивен ден. Има доста рибари по буната. Гмуркам в началото на камъните. Виждам едно лавраче да се оглежда по дребните риби. Погледахме се малко, не се плаши, знае че няма да го стрелям. Намерих и една примамка за октопод. Оловна тежест и от другата страна пластмасова примамка на рак или скарида. Видях един рибар с октоподиера. Явно си беше закачил такъма. Отидох при него и му подадох примамката. Той ми показа напред, че е закачил. Откачих такъма му така ще има и резерва. Пък и моето мото че рибари и гмуркачи трябва да си помагат. Там където се гмуркахме спря и лодка с колеги. Единият почна да си облича неопрена малко след това се преместиха и започнаха да гмуркат на рифа.
Влизам малко по на вътре. Зад една скала се подава синеещата риба опитва се да ме обиколи, но в един момент тръгва към мен. Пак съм със 75цата и рибата вече ми е в обсега стрелям и синеещата риба е постигната. Някак почувствах удовлетворението. Толкова дни се срещахме и чак сега на тръгване имах възможност и приех дара от морето. Вярно не е голяма и трофейна, но за мен постижението е да имаш цел и да я постигнеш. Имах и късмет да се срещнем.
Закачам я на буя и продължавам. Идват още две синеещи риби. Чак толкова късмет не съм виждал. Пред мен има скала ако стрелям със сигурност ще я уцеля. Докато си избера една от двете риби накрая стрелях между тях и уцелих скалата. След това видях в една цепнатина и врана после и още една дънна риба пак доста малка. Та морето беше решило за накрая да ми покаже още повече красоти и с това да ни призове някога пак да се върнем.
Благодаря на Иво и Ванката, че направихте всичко това възможно. Няма по-голямо богатство от това да намериш приятели а когато имате и споделено хоби връзката става още по-голяма. Лошите моменти минават бързо и отминават щом има кои да ти помогне а Хубавите моменти са много повече и споделянето им носи по-голяма наслада.
|
|
Ден пети- лавраци
Преглеждайки прогнозите предния ден даваха около Кавала да вали много от обяд до към над вечер. Голямото корабче вече не е пред къщата а е преместено на буната. Явно морето ще се разваля, те хората си познават морето. Затова решихме да проверим какво има първо около нас и след това към първия ръкав там го даваха да е малко по-добре.
с гмурканията. Малко по в страни след две три гмуркания легнал между Използвахме екстрата облечи се в къщи и се отправихме към морето. Пак съм със 75 цата като и знам възможностите. Седмица преди Гърция в България с нея взех кефалче в бистра за нашите условия вода. Неопренът е подарък от Вальо, като за този ми каза, че е от Явор. Плавниците са много удобни и са най-бързите, които съм имал. Нямам тежести на краката, че едната я изгубих и само от тях не съм взел по две.
Още с влизането проверявам дупката с октопода, който си хареса оловото на буя от вчера. Още си е там. Този път му помогнах да излезе и да дойде с нас. Времето беше променено. Облаците се бяха надвесили и въпреки, че беше сутрин си приличаше да е над вечер. Морето беше леко накъдрено а под водата обстановката променена. Мирните риби ако въобще тук има такива, сякаш се държаха различно от предните дни. Нещо не се стряскаха така. Видях и доста монахини. Предните пъти сякаш нямаше толкова. Платеринки също видях. Нещо в поведението им ми напомни за случката с лаврака от тайния плаж. Сега последвах интуицията. Гмурнах и се прикрих зад една скала, която беше доста дълга и се показваше на метър над дъното в предният скалата слизаше на няколко метра по-надолу. Монахините все така си зависват. Не е бистро и на мен не ми пречи, дори ми помага. Ние рядко се гмуркаме в бистра вода и сме си свикнали в мътното. От дясно идва силует монахините се отдалечават. Изчаквам. Притихвам. Май ми трябва още една тежест. Силуета приближава. Лаврак. Нещо го подплашва. Дали съм аз. Стоя и не мърдам. Не е изплашен много значи е любопитен. Внимателно изплувам и се отдалечавам леко към брега. Вземам една тежест от буя и му пускам тежестта на дъното. Раздишвам. Гмуркам и по дъното се придвижвам до скалата. Този път лаврака е по-любопитен и застава пред стрелата. Целта е голяма и ми е в обсега. Стрелям и улучвам. Не знам защо но адреналинът ми не се вдига. Сякаш съм улучил платерина. Малко по.различно обаче се оказа хващането. Лаврака има доста големи шипове на гръбната перка и в спомените ми от лаврака, който хванах на ръще ми останаха, че ми беше пуснал малко кръв и проби лодката. Хванах стрелата придърпах въжето и се опитах да го прегърна. Вярно ме набоде, но пък аз очаквах това и успях да го хвана здраво. Отидох до буя и го закачих на кукана. Извиках момчетата да им кажа, че има лавраци. С помощта на ножа го почистих. Беше гладен и с вътрешностите почнах да храня дребните рибки. Те не отказаха безплатния обяд. Една от рибите, с които имах желание да запозная стрелата вече е на кукана. Мястото на гмуркане ми е ясно. Продължавам два камъка пред мен скала виждам, че се задава друг вид, с който искам да се запознаем. Синкавата рибка. Пак идва от дясно. Минава далеко. Надявам се да се върне. Пак отдясно идва и лаврак застава добре пред стрелата.
-Махни се от там не искам да те стрелям чакам друга риба. Този хич не чете мисли ами се обръща и от другата страна. Ба… ма……. Какво ми става само до преди малко щях да се радвам на такова предлагане а сега се сърдя и не харесвам. Синята риба така и не се появи. Изплувам чудейки се как така прескачам нива. Нали първо трябваше да не стреляме по попчета, после по платерини пък сега и по лавраци ли да не стрелям. Ако още веднъж ми мине ще стрелям. Май още искам от това ниво. След няколко гмуркания познатата картина. Минава синкавата риба доста пред боя и след нея лаврака доста по-близо. Този път предварително съм решил какво да правя и не чакам да се обърне от другата страна. Отново точен изстрел. Този път също не се вълнувам. Оценявам, че това са ми първите два лаврака, но дори и при някои платерини адреналинът е по-голям. Дали това, че нямаше така голяма борба и гонене след изстрел. Рибите просто искаха да се скрият в някоя цепка и лягаха на дъното. И втората риба я направих другарка на първата. Когато я почиствах забелязах в стомаха една малка сплескана рибка с големина на цаца, но не беше някакво спари. Дадох втори обяд на дребните уж мирни риби. Продължих да търся още интересни риби, но вече не ги срещах. Беше минало и доста времето беше все така облачно. Излязохме и си направихме малко снимки.
 -Файл-
Продължихме към първия ръкав. Точно се качихме на магистралата и заваля дъжд. Малко преди да слезем от магистралата и да отбием за Аспровалта дъжда спря. Облаците се отръпваха и разкриваха красотите на Атонския ръкав.
След Олимпиада намерихме хубаво местенце за гмуркане с пясъчен плаж. От двете страни имаше скали а в дълбочина се виждаше риф. Два кемпера бяха спрели също до нас. Оказа се, че сме се срещали на Порто Корфу. Мъжете хващаха заргани и казаха, че тук за първи път ги има така добре. Това означава, че може да има и други риби.
Аз се чудех какво да правя дали да хвърлям с въдица или да гмуркам. Докато се чудя Иво и Ванката се облякоха и влязоха. Почнах да си търся чорапите. Явно съм ги оставил в базата. Е но нали съм взел от повечето неща по 2 тук бяха по 3. Прерових раницата за риболов намерих едни, но те са 7мм. Знам че ми стискат, но ще пробвам ако има риба ще мисля. Влязох във водата доста след момчетата. Още в начало виждам октопод, ще се гмурка. Една голяма скала се показва над водата. Интересно, но по нея има миди. Ще има и риби. В далечината пак виждам синееща риба. Чорапите са доста дебели, нямам и тежести за крака. Не мога да се задържа на повърхността. Около скалата течението е по голямо и за да се задържа махам с ръце повече от колкото трябва и доста неконтролирано. Е време беше да се здрависам с таралежите. Не ми хареса. Излязох до колата. Почнах да преглеждам багажите. Този сезон и в България го направих да си забравя чорапите. Имах едни работни дънки в колата. Направих ги на къси панталони а остатъците ползвах като партенки. Мисля, че този ден гмуркахе с Любо на Ной а Иван Доков ни показа как се стреля по кефали. От тогава освен резервна маска и шнорхел нося в колата и чорапи. Да ама сега сме с колата на Иво. Намерих една стара негова ръкавица извадих и една от раницата. Отрязах им пръстите и си станаха почти чорапи. Отрязаните пръсти ползвах да уплътня малко между правниците както и със други неща. Само дето нямам снимка. Водата още е топла и нямаше проблеми дори почти не усещах че съм без чорапи. Доста време изгубих. Повъртях се около скалата после отидох към друга. Ванката и Иво вече се връщаха. Точно се разбрахме да излизаме и тръгнах едно доста голямо мърмори насреща. Гмуркам то ляво дясно и се скри зад скалата. Последвах го от повърхността. Явно не е много уплашено почна да си кълве нещо по дъното. Приближавам тихо се придвижвам с ръка по скалата. Заставам над рибата и се прицелвам. стрелям от повърхността. Виждам как стрелата уцелва рибата. Рибата се стряска и размърдва. Контрата не е преминала и рибата се освобождава. На единия хрилен капак има дупка мармурито сякаш тръска глава. Започвам плувайки да го преследвам. Надявам се да се измори или да легне както го правиха другите риби до сега. Плувам след него то се отправя към брега. Плува над пясъчно дъно. Аз докато плувам намествам стрелата и зареждам. Мърмурито не спира. Знам че ще мина пред рибарите с въдици, но се надявам да не им ги подплаша. Продължаваме гонитбата рибата и представа си няма да се изморява или да спира. Дори и бързите плавници не я стигат Докато не направи едно движение напред назад и дори в бистрата вода я изгубих от поглед. Както се казва не е моя. Връщам се при момчетата и излизаме от водата. В горичката до плажа забелязваме изоставени палатки. Преобличаме се и тръгваме да се прибираме
На магистралата сме толкова е мрачно че чак осветлението пред нас се включва. Пристигаме в базата и паркираме пред къщата. С Иво още ни се гмурка имаме около половин час преди да се стъмни. Вземам си чорапите обличаме се и отиваме до морето. Доста по-мътно е от сутринта а и вече се стъмнява. Въпреки това са доверявам на интуицията. Имам чувството, че има още една риба за нас. Мирните риби са се събрали в брега. Само на няколко метра съм от него. Гмуркам в една ниша, като и тялото ми е успоредно на брега има доста таралежи и не залягам така добре както ми се иска. От посоката от която днес няколко пъти ги видях се задава глава. Рибата плува на педя над дъното изравнява се с мен много е близо и я оставям да подмине за да не я изплаша. Повеждам я но вече почти не я виждам. Стрелям и усещам подръпване. Тази направо си иска от макарата. Вече и адреналина си го има. Някак разбирам, че ще мога да я взема. След кратка борба се прегръщаме.
Погмуркахме докато се стъмни и излязохме.
|
|
Здравей колега slay7. Появи се светлина в тунела за SP1/SP2, чрез португалския сайт "megasub.pt", ако става въпрос за смяна на верижката. Поръчва се от сайта който е на португалски език. Плаща се предварително по банков път(банков превод e около 2 лв.) и верижката пристига за 7 дни в клона на БГ-пощи по местоживеене, обща цена 82 лв с всички доставки. Монтираш си верижката за 5 минути чрез двата шплента включени с доставката на верижката. |
|
Здравейте slay7. SP1 са заровили огъня в Европа. Разбирай, резервни части няма и няма и ремонт. |
|
Честито, пожелавам ти приятни изживявания и винаги на равни! |
|
Нови Продукти
Цена: 0.00 Лв.
Spearfishing
|
0:08:17 - 
66:53:49 - 
0:15:02 - 
11:55:08 - 
9:22:13 - 
0:10:17 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
