|
|
За апнеата.
sea-wolf
31-08-2006 14:06
|
Петре, конкретно на въпроса ти с риск да се повторя от първото си мнение в тази тема.
Забележка: ограничаваме се в случая, в който целта е да имаме колкото се може повече кислород без да използваме техниката packing.
Бих се лишил от известно количество кислород с цел да нямам напрежение в гръдния кош. Пример - при дисциплината статична апнеа, състезателите не поемат максимално количество въздух точно поради тази причина. Така, че ако гмуркам на 5-10 метра, нямам никакъв проблем да си напълня максимално дробовете горе и така да се гмурна, тъй като стигайки тази дълбочина, въздухът ще се е свил достатъчно за да не усещам напрежение. Ако обаче се гмуркам на 1-2 метра дълбочина, няма да се чувствам комфортно, ако съм си напълнил дробовете до дупка.
|
|
|
Здравйте, това което писах по-горе се основава на физични закони, който са валидни за всички. Това, че има добре тренирани гмуркачи, който успяват да увеличат безопасната дълбочина съвсем не означава, че не рискуват.
Важно е броя на гмурканията да е равен на броя на изплуванията. Кой как се гмурка за мен няма значение, просто споделих някакви знания. Не мога да приема обаче гмуркане с частично вдишване - това означава най малко скъсяване на апнеата. Поздрави 
|
|
|
Здравейте на всички.Благодаря ви за отговорите и за споделения опит.Значи проблема за който писах мисля че съвпада с това което е описал Ассен.През тези няколко дни тренирах апнеата си и от 1,30мин.статична и на сушата достигнах до 3.30мин.а понякога и до4.00м.Вече нямам болки по скоро напрежение.Но все още не мога да напълня дробовете си максимално,по комфортно се чувствам когато не поема максимално количество въздух.Все пак съм на сушата във водата ще е съвсем друго.И аз мисля че най добре ще е да отида на лекар(макар че в нашата болница това ще е излишно, ще ме посъветват да не гмуркам).Още веднъж благодаря на всички за мненията.Полезно е човек да знае как го правят другите и дали го прави правилно.
|
|
|
Здравейте всички.И аз имам едно въпросче по темата.
Прави ми впечатление че при по дълго раздишване винаги получавам едно неприятно замайване след последното вдишване.Резултата почти винаги е един и същ 2.30 много рядко 3 мин.А също така само с едно дълбоко вдишване издържам 2 мин.Това ме навява на мисълта че нещо бъркам с раздишването.Ако може някой да ме светне как да раздишвам правилно по-точно колко горе долу да трае едно вдишване и издишване или нещо по конкретно за ритмичноста на дишането ще му бъда много благодарен .
Благодаря предварително.
|
sea-wolf
12-09-2006 11:57
|
Нико, в тази тема имам едно мнение от Tue Aug 29 2006, 07:00PM, където съм описал защо се получава неприятното замайване.
По отношение на раздишването - бавно и спокойно. Можеш да опиташ последните 2-3 пъти да издишваш до дупка и после да вдишваш до максимум. Можеш да опиташ в самия край да направиш и 4-5 бързи малки вдишвания и издишвания. Опитай различни вариянти и виж как ще ти подействат.
Едно от най-важните неща при статична апнея е да не поемаш максимално въздух последния път - някъде към 80% е лимита. Комфортът от релаксацията на мускулите в гръдния кош ще ти докара повече време отколкото допълнителния кислород, който можеш да вдишаш.
|
|
|
Мен никой не ме е учил да раздишвам. Техниката си е моя. Правя около 15-20 дълбоки вдишвания и издишвания, като последните 2-3 особено дълбоки, и гмурвам със колкото мога повече въздух. Напрежение в дробовете и дори болка имам понякога при последното вдишване, но тя изчезва още на третия-четвъртия метър надолу. Проблема при мен е, че понякога ми влиза вода в шнорхела, когато съм по-тежък. Затова гледам да съм лек. А когато трябва да гмурна на плитко, си позволавам 2/3 последно вдишване, за да мога все пак да не оскубя все пак водораслите.
Замаймането при раздишване ми е много познато и точно тогава вдишвам последно и гмур. Ако,пък усетя прекалено силно замайване, правя 2-3 по-бавни и нормално дълбоки вдишвания после едно дълбоко и тогава, гмур.
Техниката за бързо гмуркане ми е 5-6 бързи и не много дълбоки цикъла вдишване-издишване и гмур. Също се стига до леко замайване на главата, но апнеата е по-къса. Това го правя по изключение, когато гоня ударена риба, или бързам да легна в засада.
Това общо взето сам съм стигнал до него, като не мисля, че е нещо бог знае каква философия. Не знам също дали е разумен риск или безрасъдно, така че не съветвам никой да прави, като мен. По скоро споделям опит с по-вещите, с надеждата да ме поправят, ако бъркам някъде.
|
|
|
Здравейте приятели,
Дишането изобщо, а още повече раздишването, според древни учения и моя опит, си е отделна наука. Както твърди дори най-лекото клонче на йога - хатха, ако си ценяхме здравето и живота, дори и без да гмуркаме, щяхме да се научим (особено след като ни се поднася готово, с 3 - 4 хилядолетно измайсторяване) да дишаме ПРАВИЛНО и така да се отървем от доста болести, да повишим жизнените си възможности и пр.
Mark, ако искаш може да направиш примерно следното:
1. Преглед при белодробен лекар (пулмолог) за изключване на остатъци от стари заболявания.
2. Бавни, продължителни и непрекъснати тренировки с учител по раздишване и гмуркане.
3. (Независимо от 2.) Старателни, но в никой случай форсирани тренировки при някой по-известен йога.
3. Самостоятелна практика в басейн за скокове - дълбоко е около 4,5 м, но за тренировки е отличен.
4. Радостно споделяне с ценители на всеки най-малък успех.
5. Здрав български акъл, дето ни "идва след това" още известен като common sence 
6. Не се отказвай!!!
Поздрави
|
|
|
Vov Благодаря за окуражителните думи.
|
|
|
Понеже това е темата, бих добавил още:
Раздишването преди гмуркане се прави за да се увеличи времето на безопасен престой под вода. По-подробно това означава:
1. Постигане (за определен период от време, не до безкрайност...) състояние, при което въвежданият в тялото О2 е повече от изгаряния, т. нар. насищане на тялото с О2. За това е добре да не се извършват излишни движения - отпускат се мускулите на врата и шията, шнорхелът се държи с минималните възможни усилия, ръцете се отпускат (без да изпускаме харпуна!), гръбните мускули са отпуснати, краката се движат съвсем леко, колкото да не потъват под повърхността... С коремните мускули се завършва максимално пълно издишване и започва началото на следващото вдишване.
2. Гръдните междуребрени мускули също участват в издишването, а при вдишване разтварят гръдния кош след като диафрагмата е отишла до край надолу.
3. Горните гръдни мускули доразтварят гръдния кош в последния етап на вдишването.
След 5-6 такива цикъла [но физическото състояние и лични особености на всеки са различни, зависи какво е било предишното гмуркане и мн.др.!!] раздишването е завършено, следва последно дълбоко и пълно вдишване и... гмуркане.
4. При правилно изпълнено гмуркане и правилно тегловно балансиране, в един момент плавниците и краката до над коленете застават почти неподвижни право нагоре и улесняват началото на гмуркането.
5. След потопяване на плавниците започват средно силни движения за увеличаване на дълбочината. При достигане дълбочината на отрицателна плаваемост е добре да се прекрати движението с крака. Плавниците се използват за поддържане на посоката.
6. След заемане позиция на дъното (примерно) се избягват всякакви излишни движения.
7. В зависимост от дълбочината и личните способности след някакво време се отблъскваме с ръце (НЕ С ПЛАВНИЦИ) от дъното и тръгваме право нагоре. Много силните движения с крака изгарят повече О2 отколкото увеличават скоростта.
Според някои стари данни "сензорът" за количеството СО2 се намира в дихатерната ни тръба. Тъй като при изплуване съдържанието на СО2 в нея било по-високо, отколкото в дробовете, има смисъл да се изпусне МНОГО МАЛКО въздух след достигане на 6-4 м дълбочина, за да се намали интензивността на поривите за вдишване...[Eдновременно ако маската е добре поставена и главата е изправена, изпускания в маската въздух + въведения при отиването надолу, повдигат леко маската и избутват навън евентуални количества вода.
При достигане на повърхността се издишва енергично и бързо се вдишва [ВНИМАНИЕ: трябва да се помни състоянието на морето горе, да не влезе вода в шнорхела или в устата още при първото вдишване], отново без никакви излишни движения се започва следващо раздишване...
Сега: най-лесната и често повтаряна грешка е прекалено енергичната работа с неизвестен брой и големина мускули по време на раздишването. В резултат се получават следните ефекти:
1. Още преди гмуркането се усеща замайване, или боцкане по крайниците или и двете. Това малко или много смущава ловеца, което е крайно нежелателно.
2. Едновременно се получава пренасищане на мозъка с О2 и понижаване на количеството СО2 в кръвта под обикновеното. Тънкият момент е, че в същност, поради по-интензивна мускулна активност, докато в мозъка има повече О2 от нормалното, в повечето мускули НЯМА, само защото сме ги ползвали по-активно отколкото е оптимално (отколкото е дебита на усвояване на О2 от алвеолите). Така, че не е изпълнено първото условие за правилна апнеа и хипервентилираният О2 ще бъде изразходен за възстановяване на тези мускули...
3. Увеличеното количество О2 в мозъка + бързото увеличаване на околното налягане водят на дълбочини от 8-10 м и по-големи до значително повишаване на самочувствието, развеселяване, приятно себеусещане.... Пак всичко е индивидуално в широки граници, най-тежкия случай е загуба на съзнание...
4. Ако си останем само със замайването, състоянието ХИПЕРВЕНТИЛАЦИЯ, за което говорим, води до ненастъпване в обичайното време и по нормалния начин на поривите за вдишване... Първият порив се явява доста по-късно, по-силен е, и е последван от нови, още по-силни и чести пориви. Възможното развитие е, много бързи и силни махове с краката, силна тревога и страх, който може да премине и в паника, бързо намаляване на налягането на всички газове в кръвта при изплуването нагоре, което може да доведе до загуба на съзнание на 3-2 м дълбочина (известно като SW или разновидността самба...
Изводи:
1. Всички гмуркания е добре да започват от по-малки дълбочини, особено след прекъсване над 30 дни. Постепенното увеличаване дълбочината на гмуркане позволява рано да се откриват и коригират допуснатите грешки.
2. Ако започваме подводен лов след продължително прекъсване (3-4 месеца), влизането в миналогодишната форма отнема 3-5-8 дни редовни гмуркания по няколко часа.
3. При прекъсване в гмурканията, ако не се упражняваме в бягане, плуване и др. се намалява еластичността на междуребрените мускули и връзки и способността на мозъка да ги управлява.
4. Нещата, за които трябва да мислим, внимаваме, контролираме и управляваме по време на подводен лов са доста много. За да можем да се съсредоточим върху рибите и лова, е необходимо пълно овладяване техниката на гмуркане, почти автоматизирането на движения, усилия, превключване на вниманието.
Изобщо, продължителността на апнеята зависи от:
- насищане с О2;
- поемане на МАКСИМАЛНО количество въздух преди гмуркане;
- пестене на О2 под вода.
Увеличаването на полезния обем на дробовете, намаляването на пулса, увеличаване способността за т. нар. анаеробно дишане, икономичността на движенията и пр. идват почти автоматично, но след повече или по-малко на брой редовни тренировки. Преди тренировките е задължително да се прегледаме при специалист, а през цялото време на общуване с морето (и вътрешните водоеми) - С ЛЮБОВ И УВАЖЕНИЕ...
Wish, съжалявам за дългата тирада, може да я преместиш, ако трябва...
П.П. Колеги, всичко написано е мое лично убеждение и не отразява официални позиции на Spearfish.
Vov
|
|
Нови Продукти
Цена: 0.60 Лв.
Spearfishing
|
631:19:39 - 
1376:16:17 - 
1376:16:19 - 
0:04:22 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
