|
За приятелството,харпунджилъка и страшните болести
|
Не съм съвсем сигурен, дали точно тук е мястото, за това, което искам да споделя с вас, но след като го има този форум, ще се възползвам от възможността да изразя чувствата които ме вълнуват и вярвам, че ще намеря разбиране в лицето на повечето от вас.
Имам приятел, казва се Константин Пандаров. И той както всички нас, е лудо влюбен в морето. С него сме съоченици и гмуркаме заедно, вече повече от 30 години. Връщам се назад във времето и си спомням с какъв мерак, си направихме първите „хавайски копия” и как премръзнали до посиняване, но горди, влачехме по една огромна връзка попчета и събирахме очите на плажуващите. Помня и първият руски ластичен харпун, който гаджето му донсе от СССР и след като му сменихме ластиците и стрелата, се превърна що годе в свястно оръжие. С това харпунче, с него влизахме на смени да ловуваме и след като ударихме първите си платерини, мислехме, че сме покорили света. Помня и времето, когато неопрените за нас бяха все още „мираж” и как обличахме по две вълнени фланели, нахлузвахме по един зимен дамски клин и стояхме в морето по няколко часа, мислейки си, че ни е по топло, а в действителност бяхме на ръба на хипотермията. Всяко лято наемахме за по 20 дена, една къща, в едно село, намиращо се на няколко километра от морето и там прекарвахме незабравими вечери. Неизменното меню беше от морски дарове – миди, скариди, раци, рапани, а и без риба не сме оставали. Така покрай огъня и барбекюто, сме разнищвали най различни житейски теми, до късно посред нощ. Лягали сме да спим, с щастливото усещане, че утрешния ден отново ще сме на морето и ще правим това което най много обичаме. Незабравими спомени, години на ред.
И изведнъж, цялата тази многогодишна идилия и романтика, беше зловещо прекъсната, от връхлетяла изневиделица, страшна болест – РАК. Преди 5 години, откриха карценом на дебелото черво на моя приятел и от тогава животът за него и близките му, се превърна в кошмар. Не искам да изпадам в подробности и затова на кратко ще разкажа, как се разви историята на болестта. За щастие \ ако може така да се нарече \, се оказа, че разсейки няма и го оперираха, като изрязаха една голяма част от червото. След няколко седмици обаче, той вдигна висока температура и се разбра, че някакъв шев \ вътрешно \, е изпуснал, следва инфекция, перетонит и отново, операция. Този път се наложило да изкарат червото от вън \ анус претер \. Това продължи около година, химиотерапии, лечение и пр. След това отиде на трета операция, за да приберат червото. След още една година, се оказа, че коремната стена е станала много слаба, появиха се множество хернии и отново операция. Имплантираха му специално платно от към вътрешната част на корема. Искам да ви кажа, колкото и нелепо да звучи, че през тези 3 години и 4 операции, моят приятел си е мислил и мечтал, кога ще се оправи, за да може да гмурка и да ходи за риба. Най после това време дойде и от 2 години ние отново риболуваме заедно. За това лято отново правехме планове за риболов, стягахме такъмите цяла зима......и изведнъж, само преди 10 дена, се оказа, че РАКЪТ, отново се е върнал.......
Вчера 21. 04. 2007 год., отново го оперираха. Докторите казват, че разсейки няма. Дано да не грешат. Нека този човек, който толкова много обича морето, му се радва още дълги години, пожелавам му го. Нека до година отново се гмуркаме заедно, пожелавам си го!
|
|
Дано да се оправи човекът ! ! ! ! Майка ми се бори с болеста вече 4 години така че много добре знам какво е. Стискам ви палци ! ! ! ! !
|
|
Дано да се оправи... Кажи му да прочете по ред книгите на академик Норбеков, а когато е възможно, да посети оздравителен курс - вече във всички по-големи градове се провеждат...
|
|
Пожелавам му вяра , кураж и скорошно оздравяване!!!
|
Akula deep
22-04-2007 19:15
|
Живота е адски коварен на моменти.
Да се оправя човека и да се радва най-сетне на подводния свят заедно с приятелите си.
Сигурен съм, че след като се оправи, пак трябва де отидете на една такава виличка и да си разказвате спомени, спомени и спомени. Пак на рибка и студена биричка.....
А че лекарите са стъжнили живота на бая народ....тази тема сега не ми се коментира.
|
|
Дано му е лек следоперативния период и да се оправя бързо. Дано доктора е прав и няма разсеийки.
|
|
Дано всичко мине добре и скоро пак да се радвате на щастливите моменти от живота !
|
|
Стискам палци и се моля за твоя приятел. Знам какво е близък човек да се бори с рак - тежка работа и за него и за хората около него. Само дето ние се борихме само 3-4 месеца --> всичко стана адски бързо
|
|
Момчета, в чата вече го казах, тук ще го повторя: На който, както му е писано. Докторите са безсилни много пъти, а освен това и те грешат, при това не рядко. Но, ако на човек му е писано да живее, ще живее. Ако така трябва, ще мине и през ада и пак ще живее. А защо оня отгоре прекарва от там толкова свястни хора и по голямата част не се връщат? Не знам. Че не е справедливо, не е, ама защо? Както и да е, може би някъде има някаква логика, която не ни е дадено да разбираме............
Ватус, стискам палци на приятеля ти, дано.....ох ,не знам какво да напиша. Дано има кураж да извърви пътя си, като истински мъж и вярвам, че той, пътят му, още много,много пати ще минава през боруните, секите, прибоя, приятелите, децата, внуците и всичко заради което си заслужава.
Амин. Дай Боже!
|
|
Благодаря на колегите които изказаха своята съпричастност, към драмата която се случва с моя приятел и към тези които не се изказаха, но съм сигурен, че също така са съпричастни в душите си. Не ми се искаше да ви занимавам с тази тежка и тягостна тема, но всички знаем, че живота не е само веселба и удоволствия и че никой не е застрахован от гадните, понякога и фатални неща, които ни съпътстват. И понеже практикуваме едно и също хоби и макар, че в по голямата си част не се познаваме лично, моето усещане за близост и приятелство с вас, е много силно и какво по логично от това, да споделиш с приятели за болката и мъката която те разяжда. Сега след като знам, че повече хора са запознати с проблема, ми е малко по леко на душата.
За сега приятелят ми се възстановява нормално, започнал е да става и да се раздвижва, днеска и апетит му е дошъл, настроението му започнало да се възвръща и дори се шегувал с мед. сестрите. Дано всичко е наред и за в бъдеще. Този сезон ще трябва да го отпише за риболов, защото му предстои химиотерапия, а и на слънце няма да му позволят да стои. Ще трябва да се примири с положението и да слуша моите риболовни подвизи \ ако има такива\. Следващият сезон обаче, с него ще ги "скъсаме" рибоците, НАДЯВАМ СЕ!
|
|
Радвам се, че се възтановява. Трябва да го доведеш на някоя от по-нататъшните ни сбирки.
|
|
Браво, това да се чува! Има много подобни случаи, завършили с пълен успех!!
|
Akula deep
26-04-2007 22:45
|
Щом се шегува със сестрите, значи всичко е наред.
Кажи му да стяга сезон 2008 отсега, че то рано пиле, рано пее .
Стискаме палци. Да се оправя човека и ... засега на възстановителни процедури на сбирките на Спеарфиш - Бургас.
Догодина - на секата.
|
|
Колеги, в събота и неделя гмуркахме с приятелят ми много часове на ред. Въпреки протеста на роднини, приятели и доктори, той реши, че ще "влезе" и го направи. Явно страстта към гмуркането е по силна от болката, защото видях, че е щастлив. Баластният колан му го носих аз до водата където му беше по леко да го слага, а харпуна по разбираеми причини го зареждаше високо горе на гърдите си, но се справи добре. Рибата която уби беше малко, но с голям мерак и от сърце.
|
|
Чудесна новина! Рибата изобщо не е важна! Човека сигурно е трепрел от щастие, че е пак във водата и за това не е уцелвал
Поздрави!
|
|
Bravo Vatus! I ti imash prinos!
|
pipin162
12-06-2007 21:04
|
Радвам се на волята му и упоритосста му,а ти си му истински приятел само това мога да кажа!
|
|
Ехаааааааа супер :-) За месец и половина и вече се е въстановил до такава степен :-) Все пак да не прекалявава ... Константин :-) Но практикуването на любимото занимание е най добрия начин за въстановяване ! ! ! !
|
|
Ватусе, егати човека си... да бях имал повече приятели като теб... не че нямам, ама...
|
|
Нови Продукти
Цена: 196.00 Лв.
Spearfishing
|