|
Кръв във водата ( Островът на Тюлените, близо до Кейптаун )
|
Ачо, благодарение на теб и ние бяхме там и ние видяхме всичко...
|
|
Тук виждам човек, който ако не издаде книга, ще направи грешка
|
|
Напълно подкрепям Асен... Ачо притежава както завидни умения , познания и кадри така и необходимия дар слово за да издаде книга с мемоари :-) Гледал съм много филми на тази тематика и тя много ме интригува. Как един и същи вид хищници се храни при различни условия по различен начин и с различна плячка. Развива специални умения и техники. Много съм учуден от факта че е имало толкова много успешни атаки от страна на акулите и при това на които си бил свидетел. Това означава че в района има много от тях. Обаче едно е да гледаш научно-популярен филм друго е разказ на човек когото така да се каже познаваш дори и по интернет. Искренно и най благородно завиждам ... дано и на мен се отдаде такава възможност някой ден. Имам страх от акули заради добре известната поредица Челюсти. Да се срещна с такова създание под водата пък било то и през решетка ще е истинско предизвикателство за мен. Респект Ачо и благодаря за споделеното преживяване :-)
|
|
Браво Ачо, много ти благодаря! Другия път - клипчета!
|
|
Ачо пак те четох с огромно удоволствие. Благодаря ти !
Искам да съм акула в другия си живот или поне калмар от ония големите
|
|
Благодарско за това,че ни направи част от това пътуване до този остров до който сме пътували само чрез Дискъвъри...изпитвам най благородната възможна завист и си мечтая един ден да мога да го преживея това...Да си призная не знам да как ще ми понесе, ще скоча в клетката и си мисля че ще ми се пръсне сърцето от адреналин, от благоговеене пред тези безмилостни хищници и от страх естествено...
Още един път МНОГО благодаря, адски много се радвам че в този прекрасен форум има хора като теб.
|
pipin162
16-05-2008 21:16
|
Супер!!! Ачка колко градуса беше водата,а ти с какъв костюм беше,че ти беше студено? Жалко че не си успял да я снимаш под водата,или поне да я видиш от близко да кажеш как е на вид.Нищо другият път ще успееш.
|
Yavorsub
16-05-2008 21:35
|
Ачо и на мен ми хареса ,но ми остави малко смесени чувства.Кефя ти се че си бил там и си видял всичко това, много впечатлителен е и факта че си бил на същата лодка и си успял да станеш свидетел на толкова много "смърт".Но въпреки всичко хич не ми се ходи там ,наистина не съм се срещал до сега с акули , но дал господ съм виждал и все още ги виждам (ежедневно)-много големи риби.Познато ми е чувството когато се оглеждаш от къде и колко и каква големина ще изскочат гадините.Не ми харесва такъв вид покачване на адреналина.мразя изненадите !И в следващия живот искам пак да съм водолаз!
|
|
Историята е отново отлична и имаш и моите поздравления за нея, но и аз споделям мнението на Явор и не бих отишъл там с моя късмет я клетката ще е вчупена я лотката на която съм ще се обърне пък и си мисля че това преживяване би ме накароло след това като се върна да се страхувам още повече когато влизам в мътното море сам
|
valkosub
17-05-2008 12:32
|
Страхотен материал!!!
Поздравления и благодарности, Ачо!
|
|
Ачо, благодаря ти!!!
От твоите разкази имам чувството че аз вече съм гмуркал в океана, че съм разглеждал красотите на Мавриций, че съм се бил с нахална акула, а сега и че съм хранил голяма бяла от ръка на Островът на Тюлените...
Мерси, че украси сънищата ми за поне няколко месеца напред
|
Wishbone
18-05-2008 10:14
|
Бая кървави сънища те чакат Добс...
Ачка, нещо с някоя мацка за баланс? Хехехе!
Супер "репортаж"!
|
|
Ачо, както винаги - страхотно включване! Бях гледал нещо много подобно по телевизията, но когато ти го разкаже очевидец и от първа ръка, усещането е различно!
Замислих се и за следното: колко ли тюлени изяждат акулите годишно само на този остров и от колко години продължава това клане? И в същото време няма никакъв признак колонията от тюлени да е застрашена от изяждане и изчезване... Изглежда големият шанс и за двата вида е, че районът е защитен от човешка дейност и всичко е оставено на естесвените природни процеси.
|
Akula deep
18-05-2008 22:23
|
И от мен едно БЛАГОДАРЯ, на бате Ангел !
А аз си мисля, че това равновесие в природата е продължавало така хиляди и хиляди години.Това е естествения подбор в природата.Няма как да е по друг начин.
И слава Богу, Островът на Тюлените (Seal Island) не е под опеката на нашите държавници.
Ние иначе токова тюлени на куп няма от къде да съберем, но си мисля, че Голямата Бяла е като невинна девица пред Двукраките Бели.
|
|
Не, че не сме имали тюлени, имали сме... там на север.
|
|
Супер!!!Друго си е да ти го разкаже пряк свидетел!Благодарности за труда!
|
Live2Dive
19-05-2008 15:48
|
Благодаря ви за проявения интерес, колеги! За мен е удоволствие да споделя преживелиците си от едно такова действително вълнуващо пътешествие, а фактът че го правя на български език и на кирилица, прави удоволствието двойно!
В интерес на истината, осъществяването на мероприятието висеше на косъм до последния момент – заради променливото време в района на Кейптаун. Последното телефонно обаждане от организаторите за потвърждение че всичко е на 100% за другата сутрин беше в 9 предната вечер – след най-новата МТО справка. Много пъти се е налагало пътуванията да бъдат отменяни в последната секунда, заради вятъра, дъжда или вълнението. Куриозното беше, че деня след нашия беше абсолютно идеален – слънчев, океанът като огледало, никакъв вятър.
Островът на тюлените е превърнат в морски резерват, след като е преустановен промишления улов на тюлените (първата половина на 20 век). Зимния сезон в южното полукълбо (Май – Септември) е периодът когато концентрацията на тюлените на острова е най-голяма, и атаките на Големите Бели са най-многобройни. Тоест, ако човек иска да стане свидетел на един неповторим спектакъл, трябва да посети острова през зимния период – когато зимните щормове, пристигащи от Антарктида са най-свирепи. От там и непредсказуемостта на времето – имало е случаи , когато не са пускали лодките на вода в продължение на цял месец. Тур-операторите са започнали да водят туристи до острова още през 90-те. Много са знаменитите личности, посетили острова на въпросния катамаран “Блу Пойнтър”, с който бях и аз там – например голф-звездата Тайгър Уудс, или световноизвестният ас на подводната фотография Дейвид Дюбиле, негов материал от това му пътуване бе публикуван в сп. „Нейшънъл Джиографик“. Съвсем живо си спомням коментарите на Дейвид пред телевизията тогава – според него това е една от 10-те световни Топ подводни дестинаций, които всеки гмуркач би трябвало да посети през жизнената си кариера.
Освен мене този ден на борда имаше още 6 гмуркача - канадци, американци и англичани – които всъщност си бяха чиста проба туристи, аз единствен си носех собствен екип, останалите ползваха костюми, маски, колани, които се раздаваха от лодката. Бях се разбрал с капитана аз да съм пръв във водата, но се залисах докато правех снимките на акулата от горе, и един от туристите ме изпревари. Допуснах грешка също така, че трябваше да влезна заедно с него в клетката – имаше място за двама!
Ивчо, температурата на водата беше +/- 14 градуса, а аз ползвах 5мм Креси, без цип, двойна хеланка. Този костюм го ползавм 2-3 пъти, най-много, в годината, и за случая си беше идеален – заради лесното и бързо обличане. Няма много место на борда, и всеки трябва да действа бързо. Урокът, който научих за следващия път е, да си облека костюма още в момента в който закотвим лодката, независимо че може да чакаш и цял час в неопрен , докато някоя акула довтаса , и да съм пръв в клетката. Мерак ми е да видя някоя от 5+ метровите , които са забелязвани наоколо...
Между другото и капитанът на лодката изрази учудване от многобройните сполучливи атаки този ден. Обикновено са десетина за цял ден. Мога само да си представя, обаче, колко много, и при това големи абалони има във водата около острова. И най-безстрашните бракониери ще се замислят, преди да припарят в гъмжащите от акули води. А и бреговата охрана не спи, де!
Яворе, абе друго си е прилив на адреналин, харесва ми усещането! Свикнал съм вече на сравнително редовни срещи във водата с големи акули, дори и на много опасните за човека Тигрова и Замбези – без протекцията на клетка. Ще взема да систематизирам в разказ няколко от по-запомнящите се по една или друга причина мои срещи с крупни акули под водата , мисля че ще излезе интересно четиво. Съгласен съм че не е приятно от зеленикавата мъгла на водата отнякъде да ти изскочи туловище , два че и повече пъти по-голямо от тебе, при това въоръжено с многобройни остри зъби – способно е да те накара да настръхнеш целия, знам!
Има и една друга категория, които са не по-малко внушителни – обикновеният бутилконос океански делфин. Всеки един от тях е 2-3 пъти по-голям от тебе, изглеждат много впечатляващо под водата и въпреки че не съм бил обект на агресия от тяхна страна, рибата ми на буя или на стрелата е била –крадена е нееднократно от тях. Един-единствен път един от тях ме ръгна грубо с нос в гърба, но това си беше изключение.
Ванка, готово, ето още една снимка - като стъпихме обратно на твърда земя, след събитието ! Много ми е любим този кадър - като илюстрация на суровата красота на океана и природата в тази част на света …
|
|
Отново Благодарности и един страничен въпрос от мен ................от гореспоменатите 10 топ подводни дестинации,за теб това ли беше първата ??
Ако е така,моите пожелания са за скорошно посещение и на следващото място и да очакваме нов вълнуващ разказ )))))
|
Wishbone
19-05-2008 18:04
|
Ачка, 6 за снимката!
|
|
Снимката наистина е впечатляваща. Контраста на надвисналите зад вас оловно сиви, буреносни облаци и огрените от слънцето ви фигури, в една обща слята сянка.....
|
|
Нови Продукти
Цена: 880.00 Лв.
Spearfishing
|