|
Как стават белите?!
sea-wolf
16-04-2009 12:45
|
Zoom, не е без значение дали е мускулна маса или мазнини. Второто е доста по-плаваемо. Добави и уголемяването на общия обем на тялото. Може да не е значително, но ще окаже влияние на общата плаваемост. Аналогично и една риба е по-плаваема от олово с нейната тежест. Това може да се обясни с проста физика или опитно, ако имаме късмет да изкараме риба 10 кила и да видим дали има разлика между вдигането на тази риба от дъното и вдигането на 10кг оловен колан от същото място.
Живко неискам да спорим. Адмирации за теб, че сподели случилото се и забравих по-горе да те поздравя за това, че не си изпаднал в паника. Но с хипервентилирането хич не си наясно. Доказателство за това е, че пак използваш думата "пренасищане", а това не е вярно. Има много хора, които го правят, но които знаят какво става. Те са наясно, че повечето комфорт, който получават, не е безплатен дар и знаят какви са последствията в организма им и за какво да са нащрек. Всички други, които просто са научили една дихателна маневра, усетили са благотворно влияние върху себе си и гмуркат все повече и повече, рискуват.
Да не хипервентилирам е мой избор. Това и изборът на гмуркачите, които са ми любими по една или друга причина и се придържам към техните съвети. А те за да си направят изводите са имали много години гмуркане, тестове, включително и със сложна апаратура, както и няколко десетки световни рекорда. Неискам да те убеждавам да преминаваш в другия лагер , просто поинтересувай се какво точно става като хипервентилираш. Но от сега ти казвам, най-голямата ти заблуда е, че вкарваш повече кислород.
|
Hilendarov
16-04-2009 12:49
|
Риба, с маса 2кг., на сушата тежи пак 2кг., но във водата заради плаваемостта си тежи около 0.2кг. и то ако й пробиеш мехура. Все едно да носиш 2кг. вода със себе си - не тежи нищо. Пречи само на ускоряването и си е съпротивление при движението.
|
|
Обръщам се към можещите /Ангел,Явор,Марио,.........да не вземе някой да се обиди/.Мисля , че тук му е мястото отново да се пусне по някой пост с правилни подходи при раздишването! Повторението е майка на знанието , а в нашия случай на оцеляването!
Моля ви не си пестете труда с по един подробен съвет!
|
|
Аз още от първия пост поставил под въпрос начина ми на раздишване съм приел да прочета повече за това защо това което правя преди да гмурна е грешно. Именно с тази цел постнах и случката за да си спестя подобен момент в бъдеще
|
|
Преди да почнат да пишат знаещите и можещите - да кажа - вубаво е с тези писания да се запознаят всички колеги - дори и тези дето си мислят: "аз на толкова дълбоко не слизам - 15м ми стигат". Защото в подобна ситуация може да се набута всеки и без да се забива в големите дълбочини. На мен ми се случи подобно нещо при едно слизане на 15м, комбинирано с увеличен престой и преместване по хоризонтала на 10-тина метра (с увеличаване на дълбочината с +2м) - разликата беше че загубих контрола само над краката а ръцете си ги командвах. На повърхността бях само една глава - все едно че нямах тяло, а в главата ми имаше само една повтаряща се мисъл: ДИШАЙ, ДИШАЙ, ДИШАЙ .... След 5-6 вдишвания си възвърнах поктрола над крайниците, ама ме обхвана една тотална СЛАБОСТ - направо абсолютна. Като погледнах към брега (към 300м) се чудех как ще стигна до там. В последствие, след 10-15 мин. силата ми се възвърна, върнах малко по към плиткото (7-8м), пробвах едно две гмурвания ... и така продължих, дори се върнах на мястото с 15. И грешките почти са същите - не си оставих втория колан на буя - бях сравнително тежък, преместването по дъното не бе планирано, случи се след 30 сек престой на мястото и ми изгори кислорода за на връщане, ... не откопчах колана (а си мислех) ... Абе - да внимават всички - само знаещите са застраховани.
|
Live2Dive
16-04-2009 20:56
|
Живко , тя работата е ясна, оживял си след изключително сериозен инцидент, така че действително - иди и запали свещ в най-скоро време ! Прочети внимателно постовете и на Петьо, и на Явор, и на Добри – особено на Добри! Много са точни и ясни. Още едно нещо ми направи впечатление : 3-4 часово непрекъснато гмуркане си е доста изморително, особено пък с риба на кръста, която постоянно оказва съпротивление при плуване. Така че едно критично дълбочинно гмуркане в края на деня си е направо търсене на белята. Е, не че не се случват фатални произшествия и в началото на деня – както стана с мой приятел преди години . Вземай поука, прилагай наученото и успех !
На въпроса на Жоро – лично моята методика на раздишване е проста : равномерно , сравнително бавно и дълбоко йогистко вдишване/издишване – започвайки от корема/долната част на дробовете, и пълнейки дробовете догоре; издишване в обратна последователност. Без никакво забързване, толкова пъти, колкото е очакваната дълбочина на гмуркане : 15 пъти за 15 метра, 20 пъти за 20 метра и т.н.
|
Yavorsub
16-04-2009 22:10
|
Подобно на Ачо и аз съм привърженик на пълното отпускане и релаксация по време на раздишването .Веднага след изплуването , ако съм стрелял и съм се "съвзел" ако евентуално е било дълбоко следва зареждане.Така имам време след него да легна на повърхноста, да сваля пулса , мисловно си проверявам всяка една част от тялото , даже в повечето случаи си предизвиквам и малки и леки съкращения на колкото се може повече мускулчета -по този начин мозъка се занимава само с това и се разтоварва.Времето на раздишване зависи от дълбочината -до 15-18 метра правя около 2пъти времето на което съм бил под водата-т.е ако съм бил долу 1 минута -разпускам 2. За по-дълбоките гмуркания раздишвам за време по един метод подсказан от гмуркачите -разделяш дълбочината на 5 и получената цифра я превръщаш в минути-бил си на 30 метра -стоиш горе -6 минути.Естествено ако си стоял 2 минути долу -стоиш повече на повърхноста.Не са редки случаите когато за час имам само 5или 6 гмуркания -това когато ловя зъбари. Раздишвам също както е описал Ачо -леки и дълги вдишвания в началото за да сваля пулса, после само леки -все едно че спя, и със същата интензивност като при сън правя последното -пак леко само че излючително удължено -пак с цел дори и тогава да не се вдига пулса- и гмуркам. Раздишвам дишайки нормално , но последното дълго и дълбоко (но леко като интензивност -това е най-важно) го вдишвам точно както йогите-започвам с леко повдигане на раменете(това става неволно-така се отваря повече място за дроба от диафрагмата ), преминавам към гърдите -до краен предел и накрая повдигам и леко главата -така често се взима една глътка повече , която може да се окаже много важна там долу. Описания метод важи главно за гмуркане на дълбоко и от всички опитани (а съм опитвал системно какво ли не ) е най-резултатен и ефективе.И освен това това е начина от който след гмуркане не се чувствам така изморен.
|
|
Яво, благодаря ти, златен отговор ! Дори мястото му е в онази тема дето я човъркахме цяла зима.
Ако трябва да се обобщи - релакс, релакс и пак релакс, това е ключът.
|
Yavorsub
16-04-2009 22:49
|
Ами лично аз поне 5 пъти съм описвал начина на раздишване-само да чете човек.По принцип това е и начина който се преподава и в училищата по гмуркане.Който не вярва -да пробва .И ако не стане от първия път-нека да пробва пак.Аз като писах че съм пробвал много наини -не съм го правил само по веднъж а системно , по за месец -само за да си изясня за мен колко и как въздейства върху организма.Между другото хипервентилацията бях я отписал още на времето в Плевн докато тренирах на басейна -не се чувствах хич добре когато изплувам -особено след динамична апнея.
|
mirocomm
17-04-2009 09:57
|
Айде нов сезон, нов метод на pаздишване ще се пробва май
|
|
Аз се се каня да питам, това че в 3-ти курс средно образувание имах 7 литра съвместимост в белия дроб и след тази цифра искаха да ме вземат десантчик /леководолаз + парашутис/ има ли връзка с това че нося повече от нормалното тежест? Ако тогава съм имал толкова вместимост сега не знам може и да е 9-10 Хем и тогава си пушех..
|
Live2Dive
19-04-2009 19:34
|
Живко, няма връзка, просто си се научил погрешно. Аз самият винаги съм имал наднормено голям белодробен обем, макар и да не помня точната цифра. Но под 20 метра слизам само с 3кг на кръста (3мм неопрен). В сладководен водоем съм слизал до 31 метра дори без никакъв баластен колан, пак с 3мм неопрен (1700 метра надморска височина).
Според мен обърни повече внимание на техниката си на гмуркане, постарай се да си максимално хидрообтекаем при потъване - ръцете плътно прибрани до тялото, нищо да не стърчи, да няма риба на кръста. Хубаво е да можеш да изравняваш налягането с преглъщане - по този начин избягваш съпротивлението на ръката, хванала носа. Изплювай шнорхела - ако го държиш в устата, и той оказва голямо съпротивление. Намери си плавници без каишка - твоите оказват неимоверно съпротивление във водата, сигурен съм. Ползвай малък нож, в малка, прибрана кания - колкото и странно да звучи, ножът също оказва голямо съпротивление. Ако гмуркаш много надълбоко, закачи харпуна за въжето на буя - така можеш да го оставиш долу при изплуване, и няма да ти се пречка по пътя нагоре. Когато се почувстваш достатъчно комфортно на дълбокото, може да мислиш евентуално за макара и свободен харпун. Може би всичките тези неща са ти известни, но е хубаво да се прилагат системно.
Забравих да спомена нещо важно в предишния си пост - при раздишване си разтварям ръцете настрани, и пак ги прибирам при издишване. Помага за отварянето на пълния капацитет на белия дроб. Общо-взето, както и Явор каза, дреболийте са важни, и най-малкото нещо има значение при дълбочинните гмуркания.
|
|
Според мен четенето на този пост трябва да стане задължително преди достъпа във форума. Най важното нещо е запазването на хладнокръвие и недопускането на неконтролируеми пристъпи на паника. Преди две години имах подобна случка в бурно море. Когато излязох на повърхността ми беше невъзможно да дишам през шнорхела.Без него обаче вълните ми пълнеха устата с вода.Беше кошмар. В същото време постоянно си мислех, че трябва да откача колана с рибата, да пусна и харпуна обаче и до момента не мога да си отговоря защо не го направих. Нямаше скали и докато успея да се добера до брега мина цяла вечност. Да не ви разправям пък за всички спомени, които ми минаха пред очите докато се борех (ще прозвучи много тривиално, но е така). На другият ден обаче, въпреки неодобрението на хората с мен отидох пак на същото място и гмурках докато преодолея спомена от случката. Ако не бях го направил може би щях да съм осакатен откъм желание за гмуркане в бъдеще. Предполагам всеки от нас е имал поне по една такава случка през гмуркаческата си кариера. Подобни описания са изключително полезни за да си изградим правилно поведение на гмуркане и да сведем до миимум всички грешки, които нерядко за съжаление са фатални.
|
|
дано да не е прзвучало много поучително, но повечето информация в нашия спорт винаги е от полза.
|
|
втория клип, може би защото е истински, е много въздействащ
|
|
Третия е симулация с учебна цел,поне така пише.
|
|
Нови Продукти
Цена: 880.00 Лв.
Spearfishing
|